Данъчна практика по прилагането на ЗДДС

Данъчна практика по прилагането на ЗДДС

 

Моника Петрова, данъчен експерт

 

Актуално към 01.10.2025 г.

 

В настоящото изложение са включени избрани писма на НАП по различни казуси, свързани с данъка върху добавената стойност които са публикувани след изготвянето на обзора на данъчната практика за 2024 г., обнародван в брой 206 от м. ноември 2024 г. на е-сп. "Данъци ТИТА".

 

 

1. Доставка на стока, която се монтира и/ или инсталира на територията на трета страна

 писмо с изх. № 48-30-39/ 04. 02. 2025 г.

 

Дружеството отправило запитването осъществява дейност в сферата на машиностроенето и произвежда пещи за отливане на алуминиеви профили. Същото има сключени договори с клиенти от Европейския съюз (ЕС) и трети страни. Договорите са за производство и доставка на конкретни по параметри и специфики пещи и тяхното инсталиране в съответната държава на възложителя по договора. Пещите, които се изработват и доставят, са сложни технически съоръжения, като транспортирането им до мястото на възложителя по съответния договор става на определени части, възли и детайли от пещта. Това на практика се осъществява на етапи чрез използването на товарен автомобилен транспорт или с кораби.

 

Съгласно един от договорите за доставка на пещ на сръбска компания, към края на 2023 г., дружеството е изпратило 7 (седем) камиона с части на машината. За оформянето на износна митническа декларация Агенция „Митници“ (АМ) и сръбските митнически власти изискват износна фактура. Дружеството издава фактури с нулева ставка на данъка, съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗДДС, като стойността на частите във фактурите е определена на база митническите тарифи.

 

Въпросите, които дружество задава се свеждат до това какво е третирането по ЗДДС на тези доставки.

 

За да се даде отговор относно третирането на извършените от дружество доставки на първо място в писмото е разгледана относима към казуса нормативна уредба и практика на Съда на Европейския съюз (СЕС):

 

• Чл. 17, ал. 4 от ЗДДС, където е регламентирано мястото на изпълнение при доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика;
• Чл. 25, ал. 1, 2 и 4 от ЗДДС относно определяне датата на данъчното събитие;
• Чл. 128 от ЗДДС относно съпътстващи доставки;
• Решение на СЕС по дело С-111/05.

 

На следващо място е извършен анализ на приложения към запитването договор, съгласно който в случая се касае за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на оборудване, което ще се извърши от дружеството, като за доставката е определена обща цена, т.е. елементите на доставката са оборудване, монтажът и въвеждането му в експлоатация. При тези договорни условия всички елементи са необходими за осъществяване на доставката и същите са тясно свързани, поради което следва да се приеме че е налице една-единствена доставка. Услугите, които ще предостави дружеството в изпълнение на договора, са свързани с участие на експерти за целите на монтажа и въвеждането в експлоатация на оборудването. Предвид целта, с която ще участват експертите на дружеството, и доколкото услугите, които ще се предоставят са свързани с монтаж и въвеждане в експлоатация, считам, че тези услуги не биха довели до промяна на същността на оборудването. Предвид договореното между страните, както и изложената в писмото съдебна практика е прието, че в случая е налице доставка на стока, за която по силата на чл. 17, ал. 4 от ЗДДС мястото на изпълнение ще бъде там, където стоката се монтира – в случая в държава членка или трета страна, т.е. извън територията на страната. За доставките с място на изпълнение извън територията на страната, съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък върху добавената стойност. Като основание за неначисляване на данък във фактурата следва да се впише „чл. 17, ал. 4 от ЗДДС“. Доставката на стоките, които се монтират и инсталират на територията на трета страна не е облагаема доставка с нулева ставка по чл. 28 от ЗДДС.

 

Относно фактурите, издадени от дружеството с приложена за доставката по договора със сръбската компания нулева ставка на данъка на основание чл. 28, ал. 1 от ЗДДС и стойност, определена на база митническите тарифи, доколкото със същите не се документира настъпило данъчно събитие или получено авансово плащане преди това, както и обстоятелството, че посочената стойност в тях не е съобразена с тези, посочени в договора, е счетено, че тези фактури се явяват погрешно издадени и относно тях приложение следва да намери разпоредбата на чл. 116 от ЗДДС, т.е. същите следва да бъдат анулирани и да бъдат издадени нови фактури в 5-дневен срок от възникване на данъчното събитие за доставката или при получаване на авансово плащане, когато такова е получено преди датата на възникване на данъчното събитие.

 

В допълнение, в писмото е посочено, че при осъществяване на такива доставки за в бъдеще, когато извън договорените етапни плащания, въз основа на които се определя и данъчното събитие се извършва транспортиране на оборудването до получателя от третата страна би било удачно да бъде проучена възможността за целите на митническото оформяне да се издава проформа фактура, която да придружава митническата декларация. В тази връзка се сочи, че за целта е необходимо дружеството да отправи запитване до Агенция „Митници“.

 

От изложеното в писмото следва, че на първо място е необходимо да се определи предметът на доставката – доставка на стока или доставка на услуга и ако е налице доставка на стока с оглед определяне мястото нейното изпълнение дали тази доставка се третира като доставка на стока с монтаж и инсталация, за която съгласно чл. 17, ал. 4 от ЗДДС местоизпълнението е там където стоката се монтира или инсталира.

 

Доставките на стоки с монтаж и инсталация:

 

• не са доставки облагаеми с нулева ставка по чл. 28 от ЗДДС,
• не са и вътреобщностни доставки, когато същите се монтират или инсталират на територията на друга държава членка (чл. 7, ал. 5, т. 2 от ЗДДС.

 

 

 

2. Данъчно третиране на доброволните плащания (бакшиши)

писмо с изх. № М-24-38-79/ 17.12.2024 г.

 

Поставеният в запитването въпрос е свързан с приложимата данъчна ставка при получаване на бакшиш за предоставена ресторантьорска услуга, за която до края на 2024 г. ЗДДС предвиждаше прилагане на намалена данъчна ставка от 9%. Независимо от това, че от 01.01.2025 г. за ресторантьорските услуги се прилага стандартната данъчна ставка от 20 на сто, изразеното в писмото становище дава отговор на въпроса относно данъчното третиране по ЗДДС на:

 

• таксата за обслужване, заплащана за ресторантьорски услуги, и
• данъчно третиране на доброволните плащания (бакшиши).

 

Предвид това, че нито в ЗДДС, нито в Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност са предвидени изрични разпоредби, регламентиращи данъчното третиране за целите на облагането с ДДС на суми, платени под формата на „бакшиш“, за да се изясни това третиране е анализирана практиката на СЕС по сходни казуси. Видно от изложеното в писмото, за да се определи дали получената сума, наречена „бакшиш“, подлежи на облагане с ДДС, е необходимо да се установи наличието на пряка връзка между заплащането на тази сума и извършената доставка. В тази връзка, с оглед конкретно посочените в писмото решения на СЕС се прави разграничение между таксата за обслужване, заплащана за ресторантьорските услуги и „бакшишите“ / „доброволните плащания, в резултат на което:

 

• когато ведно с възнаграждението за доставката на ресторантьорската или кетъринг услугата е дължимо възнаграждение на такса за обслужване се приема, че тази такса представлява част от възнаграждението по доставката на ресторантьорската или кетъринг услуга и участва в данъчната й основа, респ. следва да се облага с ДДС.

 

• когато сумата се предоставя доброволно от клиента под формата на „бакшиш“ в размер, определен според виждането на съответния клиент, без първоначално да е определена от доставчика на ресторантьорската или кетъринг услугата като дължима, същата не следва да се приема като част от възнаграждението по доставката и да участва в данъчната й основа, респ. не следва да се облага с данък върху добавената стойност и както е посочено в писмото това е приложимо, независимо от това в коя сфера на стопанската дейност се предоставя „бакшиша“: хотели, ресторанти, кафенета, бирарии, барове, чайни, фризьорски заведения, клиники, водолечебни заведения, предприятия за транспорт и преместване, домове за почивка и стари хора, казина и предприятия, извършващи доставки по домовете на всякакъв вид продукти.

 

3. Имотно обезщетение за принудително отчуждаване на имоти – частна собственост, за общински нужди

писмо с изх. № М-24-36-37/ 14.11.2024 г.

 

Община е извършила отчуждаване на недвижими имоти през периода 1981 г.-1986 г. по реда на Закона за териториално и селищно устройство (отм.) със задължението да изгради жилищни блокове, в които да настани собствениците на отчуждени имоти. В следващите години общината е изградила блок „А”, в който са настанени голяма част от правоимащите собственици, като има правоимащи собственици, които не са обезщетени с жилища. Построен жилищен блок „Д”, който ще бъде въведен в експлоатация до края на 2024 г. и ще бъдат завършени и предадени за обезщетение на правоимащите лица общо 30 имота, от които 24 апартамента и 6 магазина.

 

Поставен е следният въпрос:

 

При обезщетяване на собствениците на отчуждени имоти с имоти, които са общинска собственост от жилищен блок „Д“, какво следва да е прилагането, съобразено със ЗДДС, на разпоредбата на чл. 33 от Закона за общинската собственост (ЗОС), регламентираща освобождаване от заплащане на данъци и такси на подобен род общински сделки?

 

В отговора е цитирано становище изразено от директора на дирекция „Данъчна политика“ при Министерство на финансите по приложението на ЗДДС във връзка с разпоредбата на чл. 33 от ЗОС, съгласно която не се събират данъци и такси по отчуждителните производства, обезщетенията и сделките за придобиване на собственост и на вещни права. Въз основа на това становище е даден отговор на поставения в запитването въпрос, като е счетено, че принудителното отчуждаване по глава трета от ЗОС е властнически акт, а имотните обезщетения по тази глава от ЗОС следва да се разглеждат в неразривна връзка с отчуждителното производство, от което са предпоставени, и не следва да се разглеждат като независима икономическа дейност на общината. Поради тази тясна връзка производството следва да се разглежда като отчуждително-обезщетително с единно данъчно третиране, а именно – извън обхвата на ЗДДС на основание чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, тъй като общината действа преимуществено като орган на местната власт, в изпълнение на правомощията ѝ, произтичащи от нормативен акт. Дейността по принудително отчуждаване не може да се извършва от търговец, поради което провеждането на отчуждително-обезщетително производство от община не нарушава конкуренцията.

 

По отношение на дейностите или доставките, попадащи в обхвата на глава трета от ЗОС, които се извършват от общините, не е налице колизия между разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС и на чл. 33 от ЗОС, тъй като както е посочено и по-горе прехвърлянето на имот от община на правоимащо лице в рамките на отчуждително-обезщетително производство по посочената глава трета от ЗОС е извън независимата икономическа дейност на общината, поради което е извън обхвата на ЗДДС и не подлежи на облагане с данък върху добавената стойност.

 

 

4. Учредяване право на строеж и прехвърляне на собственост върху урегулиран поземлен имот (УПИ) срещу задължение за построяване на жилищна сграда

писмо с изх. № ВК-30-4355 от 13. 03. 2025 г. на ЦУ на НАП

 

Изразеното в посоченото писмо становище е във връзка с извършвано ревизонно произвоство на дружество „Б“, което закупува. парцел от друго дружество и упражнява право на приспадане на данъчен кредит. С предварителен договор от 16.06.2016 г. дружество „Б“ (собственик и учредител) се задължава да учреди право на строеж на сграда на друго дружество (приемател) или на трето лице, посочено от приемателя, като си запазва право на строеж на 19% от общата РЗП на сградата и 19% от общия брой паркоместа, находящи се под нивото на терена. Срещу учреденото право на строеж приемателят се задължава да изгради за своя сметка сградата, както и извършването на строителните работи до завършването ѝ и получаване от компетентните държавни органи на разрешение за ползване. Съгласно предварителния договор собственикът-учредител се задължава в срок от 20 дни от представяне на разрешение за ползване на сградата, да прехвърли безвъзмездно с нотариален акт в полза на приемателя, или на посочени от него трети лица, съответните на обектите, които остават в изключителна собственост на приемателя, идеални части от правото на собственост върху мястото, върху което ще бъде построена сградата. На 30.04.2018 г. „Б“ учредява част от право на строеж, съгласно клаузите от предварителния договор, на трето лице, срещу което да бъде изградена цялата сграда, включително частта от запазеното право на строеж на учредителя. 

 

През 2021 г. дружество «Б» прехвърля безвъзмездно съответните идеални части от правото на собственост на УПИ, върху който е построена сградата на новите собственици на обектите. Извършени са прехвърляния на правото на собственост върху идеални части от УПИ на 43 физически лица, за което не са отчетени приходи, не са издадени фактури и не е начислен ДДС в съответния данъчен период. 

 

Поставени са въпроси относно прилагането на ЗКПО (разгледани в материала: "Обзор на данъчна практика по Закона за корпоративното подоходно облагане - І част (първо полугодие на 2025 г." от предходния брой), както и следните въпроси, свързани с прилагането на ЗДДС:

 

• Следва ли да се начисли ДДС при доставката (безвъзмездна продажба) на идеална част от УПИ, собственост на продавача – учредител на правото на строеж?
• Как следва да се определи данъчната основа на доставката?

 

В случая е налице бартерна сделка, като съгласно чл. 130, ал. 1 от ЗДДС се приема, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава и за купувач на това, което получава. По силата на чл. 130, ал. 3 от ЗДДС доставката с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по доставката, данъчното събитие на която настъпва на по-късна дата.

 

В изпълнение на договореното между страните дължимата на приемателя-строител престация от ревизираното дружество „Б“ се състои от извършване на две последователни, свързани нотариални сделки, всяка от които съгласно българското законодателство подлежи на отделно нотариално вписване: учредяване на право на строеж в полза на строителя и прехвърляне на право на собственост върху УПИ след настъпване на уговореното, като условие по договора, бъдещо събитие - издаването на разрешение за ползване на построената върху него сграда. Доколкото прехвърлянето на собственост върху недвижим имот може да се осъществи само посредством нотариално вписване, то за тази част от доставката датата на данъчното събитие настъпва едва на датата на нотариалната сделка по прехвърляне на правото на собственост върху УПИ и с вписването на сделката в Имотния регистър. В тази връзка, извършената от ревизираното дружество „Б“ доставка, според изразеното в писмото становище следва да се приеме за една комплексна доставка с поетапно изпълнение, за която е уговорено плащане в натура и която се състои от:

 

•  първи етап - прехвърляне на ограниченото вещно право - правото на строеж върху УПИ, чието данъчно събитие настъпва на датата на нотариалния акт, с който то е учредено, и

 

•  втори етап - прехвърляне в един по-късен момент на правото на собственост върху същото УПИ, чието данъчно събитие настъпва на датата на нотариалния акт, с който собствеността е прехвърлена.

 

Тъй като извършената от ревизираното лице доставка представлява една комплексна доставка е направен изводът, че не може да се твърди, че прехвърлянето на правото на собственост върху определени идеални части от УПИ е извършено „безвъзмездно“. 

 

На следващо място в писмото е изразено становище относно начинът на определяне на данъчната основа за отделните етапи на комплексната доставка, извършвана от ревизираното дружество „Б“, което може да бъде обобщено както следва:

 

• по отношение на данъчната основа на доставката по учредяване на право на строеж, при допускането, че не са налице условията по чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, приложимата норма за определяне на данъчната основа на доставката на учреденото право на строеж е чл. 26, ал. 7 от ЗДДС. Доколкото доставката по учредяване на вещни права върху недвижими имоти на основание чл. 6, ал. 1 от ЗДДС има характер на доставка на стока, данъчната основа на тази доставка е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставеното право на строеж. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена. Тъй като правото на строеж е учредено след като е издадено разрешение за строеж на сградата, доставката е облагаема съгласно чл. 45 от ЗДДС.

 

Данъчната основа на учреденото право на строеж следва да се определи като процент от данъчната основа на недвижимия имот (покупката без ДДС), съответстващ на дела на учреденото право на строеж в тази покупна цена. За определяне на данъчната основа е допустимо прилагането на всеки разумен метод, на базата на който да се определени данъчната основа на прехвърленото право на строеж, съобразно данъчната основа при придобиване на УПИ. Подобна оценка би могло да бъде направена и с възлагане на експертиза. Така определената данъчна основа не може да надвишава данъчната основа на частта от правото на собственост върху УПИ, съответстваща на прехвърлените в случая 81% от правото на строеж. За целите на прилагане на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, следва да се включат и данъчните основи на направените разходи с цел сключване на сделката по прехвърляне на правото на строеж, например: за издаване на виза за строителство и/или на разрешение за строеж и други, ако лицето е направило такива.

 

Към датата на нотариалния акт за прехвърляне на правото на строеж така определената данъчна основа, ведно с дължимия ДДС, по силата на чл. 130 от ЗДДС представлява авансово плащане за бъдещата доставка по изграждане на частта от сградата (апартаменти и паркоместа), за която учредителят си е запазил правото на строеж. При момента на предоставяне на готовите обекти (апартаменти и паркоместа, подробно описани в НА) от дружеството-приемател към учредителя на правото на строеж възниква данъчното събитие на доставката на строителните услуги. При определяне на данъчната основа на тази доставка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, за приемателя – строителя е налице основание за издаване на фактура, в която от формираната данъчна основа на доставката на строителни услуги следва да се приспадне полученото авансово плащане (без дължимия ДДС за него) към датата на учредяване на правото на строеж. Когато за доставката на услуга по изграждане на обекти (апартаменти и паркоместа) от дружеството-приемател е издадена фактура, в която след приспадане на полученото авансово плащане (без дължимия ДДС за него) е определена данъчна основа с положителен знак, равностойността на тази данъчна основа следва да се третира като авансово плащане, направено от приемателя в полза на учредителя за бъдещата доставка по прехвърляне на собственост върху УПИ, доколкото последната е част от уговорения бартер, чието данъчно събитие не е настъпило. Предвид това ревизираното дружество „Б“ следва да издаде насрещна фактура за така полученото авансово плащане, чиято стойност без дължимия за него ДДС е равна на данъчната основа по издадената от приемателя фактура при предаване на готовите обекти, когато последната е с положителен знак.

 

• по отношение на данъчната основа на доставката по прехвърляне на правото на собственост върху УПИ, доколкото данъчното събитие на този втори етап от извършваната от учредителя доставка - прехвърлянето на собствеността върху УПИ се случва в един по-късен момент от прехвърляне на правото на строеж, то към датата на изповядване на прехвърлянето на собствеността с нотариален акт приложение отново намира чл. 26, ал. 7 от ЗДДС. Данъчното събитие на доставката по прехвърляне на собственост върху УПИ настъпва на датата на нотариалния акт, с който то се изповядва. Съответно към тази дата, съгласно чл. 26, ал. 7 от закона следва да се определи данъчната основа на доставката по прехвърляне на собствеността върху УПИ, извършена от дружеството-учредител, собственик на земята.

 

Данъчната основа на доставката е данъчната основа при придобиването или себестойността на идеалните части от правото на собственост върху УПИ, които са обект на прехвърляне. За да се формира данъчната основа, по която е придобит УПИ, в нея следва да се включат последващите разходи, ако има такива, които ревизираното лице е направило с цел сключване на сделката (първо във връзка с прехвърлянето на правото на строеж и второ във връзка с прехвърлянето на собствеността върху УПИ). Предвид уговореното между страните по предварителния договор крайната цел на бартера е ревизираното дружество да прехвърли правото на собственост върху определени идеални части от УПИ, като втори етап на извършваната от него комплексна доставка. В тази връзка данъчната основа на доставката по прехвърляне на право на собственост върху тези идеални части от земята следва да се определи като се вземе предвид сумата на данъчната основа, формирана на първия етап от доставката – при прехвърлянето на правото на строеж и данъчната основа на авансовото плащане, получено като увеличение на реално направените преки разходи за извършените строителни услуги към датата на предаване на готовите обекти от приемателя - строителя (данъчна основа по издадената фактура към датата на предаване на обектите, които приемателят е изградил за своя сметка, ако е издадена такава).

 

Ако определената данъчна основа на доставката по прехвърляне на правото на собственост върху 81% от идеалните части от УПИ е по-голяма от сумата от данъчната основа на прехвърленото право на строеж и данъчната основа на полученото авансово плащане, ревизираното дружество, като доставчик по доставката по прехвърляне на правото на собственост върху УПИ, следва да издаде фактура с данъчна основа, равна на така формираната положителна разлика и да доначисли ДДС върху нея. Когато така формираната разлика е отрицателна величина, към датата на доставка по прехвърляне на правото на собственост върху съответните идеалните части от УПИ ревизираното лице следва да издаде кредитно известие с данъчна основа, равна на разликата, за да намали размера на начисления ДДС с вече издадените по комплексната доставка данъчни документи.

 

 

5. За ограничението за корекции на ползван данъчен кредит

писмо с изх. № 55-30-2658 от 08. 05. 2025 г. на ЦУ на НАП

 

В посоченото писмо е изразено становище по прилагането на ЗКПО, разгледано в материала: "Обзор на данъчна практика по Закона за корпоративното подоходно облагане - І част (първо полугодие на 2025 г." от предходния брой. Целта на включването на това писмо в обзора на данъчната практика е да бъде представено изразеното в него становище относно едно от условията, които поставя чл. 80 от ЗДДС за неизвършване на корекция на ползван данъчен кредит – доказано или потвърдено унищожаване, включително изхвърляне на стоки по начин, който води до необратимото им изчезване в случаите по ал. 2, т. 3 или извършена последваща облагаема доставка с бракуваните стоки, включително по реда на глава деветнадесета „а“ от ЗДДС в случаите по ал. 2, т. 4 тъй като това засяга голям кръг от данъчно задължени лица.

 

Според изразеното в писмото становище когато действията по бракуването на стоките и по предаването им за унищожаване (инсинерация) или депониране се случват в един и същ данъчен период, корекция на ползвания данъчен кредит при придобиване на стоката, обект на формирания технологичен брак, не следва да се извършва. Когато обаче действията по формиране на технологичния брак (сортиране) и по предаването му за унищожаване (инсинерация) или депониране се случват в различни данъчни периоди, за целите на коректното прилагане на разпоредбите на ЗДДС в данъчния период, през който стоките са бракувани, на основание чл. 79, ал. 4 от ЗДДС във връзка с ал. 1 на същата разпоредба ще възникне задължение за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит. Корекцията се извършва чрез съставяне на протокол за определяне на размера на дължимия данък, който се отразява в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период. Предвид разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 3, б. „а“ от ЗДДС, в данъчния период, през който формираният технологичен брак е предаден за унищожаване (инсинерация) или депониране, лицето има право да анулира издадения протокол, с който е начислило ДДС във връзка с корекцията на ползвания данъчен кредит, и да го отрази с обратен знак в дневника за продажбите и справка-декларацията в изпълнение на изискванията в Приложение № 12 към чл. 113, ал. 14 от Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС). 

 

Аналогично на гореизложеното е изразеното становище в случаите когато бракуването на стоките не е последвано в същия данъчен период от облагаема доставка, включително по реда на глава деветнадесета „а“ от ЗДДС.

 

Извод: Ако в данъчния период, в който са бракувани стоки в резултат на някое от обстоятелствата посочени в чл. 80, ал. 2, т. 3 или т. 4 от ЗДДС и в този данъчен период стоките не са били унищожени, включително изхвърлени по начин, който води до необратимото им изчезване, или с тези стоки не е извършена последваща облагаема доставка, включително продадени като отпадък, следва да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит.

 

 

6. Прилагане на ЗДДС във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ)

 

6.1. Писмо с изх. № 11-30-124/ 22.07.2025 г. относно съдържанието на фактурите в периода на двойното обозначаване на цените на стоките и услугите

 

Поставеният въпрос, на който се дава отговор с посоченото писмо е следния:

 

При издаване на фактура от търговец към друг търговец или физическо лице за няколко стоки, само крайната цена с данък върху добавената стойност (ДДС) ли трябва да бъде изписана в лева и евро или също така и всяка единична цена на стоките във фактурата?

 

Видно от изразеното в писмото становище в случая следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 5 от ЗВЕРБ, съгласно която двойното обозначаване не се пилага за документи по чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, а това са:

 

• фактура,
• известието към фактура (дебитно или кредитно) и
• протоколът.

 

Предвид това се налага изводът, че за фактурите не е налице задължение за двойно обозначаване в евро и лева.

 

Издаваните в периода на двойното обозначаване на цените на стоките и услугите до 31 декември 2025 г., включително, данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС се съставят в лева, включително в случаите, когато сделката е уговорена в чуждестранна валута, при спазване на правилото на чл. 26, ал. 6 от ЗДДС.

 

Издаваните в периода на двойното обозначаване на цените на стоките и услугите от 1 януари 2026 г. до 31 декември 2026 г. (бел. на редакцията със ЗИД на ЗВЕРБ, обн. ДВ, бр. 65 от 08.08.2025 г. срокът е променен до 08.08.2026 г.) включително, както и след този период, данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС се съставят в евро, включително в случаите, когато сделката е уговорена в чуждестранна валута, при спазване на правилото на чл. 26, ал. 6 от ЗДДС.

 

6.2. Писмо с изх. № 58-30-196/ 22.07.2025 г.

 

В писмото се откриват отговори на няколко въпроса, които могат да бъдат обобщени както следва:

 

1. Относно валутата, в която следва да се подава справка-декларацията

 

Съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗВЕРБ паричните стойности в данъчните декларации и декларациите за задължителни осигурителни вноски и другите документи, които се подават за изтекъл данъчен/осигурителен период, се посочват в паричната единица, която е била официална парична единица на Република България в края на данъчния/осигурителния период, за който се подава декларацията или документът. Когато периодът, за който се подава декларацията или документът, приключва във/включва периода на двойно обращение на левове и евро, паричните стойности в данъчната/осигурителната декларация или в документа се посочват в евро.

 

Предвид горното:

 

• справки-декларациите за данъка върху добавената стойност по чл. 125 от ЗДДС за данъчен период преди 1 януари 2026 г. (датата на въвеждането на еврото) се подават в лева, дори и ако са подадени след датата на въвеждане на еврото;

 

• справки-декларациите за данъка върху добавената стойност по чл. 125 от ЗДДС за данъчни периоди след 1 януари 2026 г. (датата на въвеждането на еврото), включително, и за данъчен период януари 2026 г. (период на двойно обращение на левове и евро) ще се подават в евро.

 

2. Относно плащането на данъка върху добавената стойност за внасяне като резултат по справка-декларацията за данъка върху добавената стойност по чл. 125 от ЗДДС

 

Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗВЕРБ след датата на въвеждане на еврото в Република България, т.е. считано от 1 януари 2026 г., всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. В периода на двойно обращение на левове и евро (месец януари 2026 г.) в случаите, в които е допустимо плащане в брой на публични задължения, плащанията в брой могат да се извършват и в левове.

 

Превалутирането на вземанията по ал. 1 на чл. 52 от ЗВЕРБ в евро се извършва съгласно правилата за превалутиране по чл. 12 от същия закон и за закръгляване по чл. 13 от закона (чл. 52, ал. 2 от ЗВЕРБ). Същевременно съгласно чл. 178, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка.

 

Публичните задължения, установявани или събирани от НАП, с изключение на задълженията по Закона за местните данъци и такси, се плащат безкасово.

 

В тази връзка след 1 януари 2026 г. (датата на въвеждането на еврото) плащането на данъците, включително данък върху добавената стойност, таксите и другите плащания към държавата и общините, трябва да са в евро. В периода на двойно обращение на лева и евро (месец януари 2026 г.) в случаите, в които е допустимо плащане в брой на публични задължения, плащанията в брой могат да се извършват и в левове.

 

По-конкретно плащането на данъка върху добавената стойност за внасяне като резултат по справка-декларацията за данъка върху добавената стойност по чл. 125 от ЗДДС за данъчен период месец декември 2025 г., посочен в лева, следва да е в евро, доколкото същият се плаща безкасово, макар плащането да се извършва в периода на двойно обращение на лева и евро.

 

3. Относно отразяването на фактури в дневника за покупките/ дневника за продажбите

 

Когато фактури са издадени в лева до 31 декември 2025 г., включително, и същите се отчитат/отразяват в дневник за продажбите, съответно в дневник за покупките по чл. 124 от ЗДДС, ведно със справка-декларация за данъка върху добавената стойност по чл. 125 от същия закон за данъчни периоди преди 1 януари 2026 г. (датата на въвеждане на еврото), доколкото тези справки-декларации на основание чл. 50, ал. 1 от ЗВЕРБ се подават в лева, дори и ако справки-декларациите за тези периоди се подават след датата въвеждане на еврото, фактурите следва да се отчитат в лева.

 

Когато фактури са издадени в евро след 31 декември 2025 г. и същите се отчитат/отразяват в дневник за продажбите, съответно в дневник за покупките по чл. 124 от ЗДДС, ведно със справка-декларация за данъка върху добавената стойност по чл. 125 от същия закон за данъчни периоди след 1 януари 2026 г. (датата на въвеждане на еврото), доколкото тези справки-декларации на основание чл. 50, ал. 1 от ЗВЕРБ се подават в евро, фактурите се отчитат в евро.

 

Когато фактури са издадени в лева до 31 декември 2025 г., включително, и същите се отчитат/отразяват в дневник за продажбите, съответно в дневник за покупките по чл. 124 от ЗДДС, ведно със справка-декларация за данъка върху добавената стойност по чл. 125 от същия закон за данъчни периоди след 1 януари 2026 г. (датата на въвеждане на еврото), доколкото тези справки-декларации на основание чл. 50, ал. 1 от ЗВЕРБ се подават в евро, фактурите следва да се отчитат в евро. За тази цел фактурите, издадени в лева, следва да се превалутират в евро по правилото в чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ.