Относно дата на данъчното събитие по ЗДДС при доставките при онлайн продажба на стоки с наложен платеж
Дискусионно - наложен платеж
Относно дата на данъчното събитие по ЗДДС при доставките при онлайн продажба на стоки с наложен платеж
|
Дружество извършва онлайн търговия чрез електронен магазин. Плащанията се извършват чрез:
Съгласно чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС при такива доставки датата на данъчното събитие е датата на получаване на плащането от доставчика.
При наложен платеж сумата от клиента се получава от куриер или спедитор, който впоследствие извършва превод на събраните средства по сметката на доставчика. Преводите често се обобщават и могат да се извършат няколко дни или седмици след фактическото получаване на парите. Доставчикът обикновено няма информация за датата на получаване на парите от спедитора/куриера.
1. В тази хипотеза, коя дата се счита за дата на данъчното събитие по ЗДДС при доставките с наложен платеж:
2. И още как доставчикът може да документира или установи датата на получаване на плащането от клиента, когато няма пряк достъп до тази информация, така че да бъде спазено изискването на ЗДДС за определяне на датата на данъчното събитие и внасяне на дължимия данък.
3. Същите правила за определяне на датата на данъчното събитие при наложен платеж важат ли и за дистанционните доставки на стоки в ЕС, декларирани по OSS? В частност, коя дата трябва да се използва при декларирането на продажбите по OSS – датата на получаване на сумата от куриера/спедитора или датата на превода по сметката на доставчика?
В практиката се е наложило да се гледат датите на постъпление на преводите в банковата сметка на фирмата, но считаме, че има риск, особено за получаване на суми от пратки с наложен платеж от Европа. Там забавянето може да е седмица, даже две. |
Редакционен коментар
Актуално 01.03.2026 г.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, който транспонира чл. 62 от Директива 2006/112/ЕО относно данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), данъчно събитие по смисъла на този закон е:
- доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица,
- вътреобщностното придобиване, както и
- вносът на стоки по чл. 16 от същия закон.
В ал. 2 на същата разпоредба, която транспонира чл. 63 от Директива 2006/112/ЕО, е посочено, че данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена.
Във връзка с онлайн търговията на стоки изключение от това правило се съдържа в:
- разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС, която транспонира чл. 66, пар. 1, б. „б“ от Директива 2006/112/ЕО и регламентира, че при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път данъчното събитие възниква на датата, на която доставчикът получи плащането; Независимо, че доставките, за които дружеството прилага режим в Съюза са с място на изпълнение на територията други държави членки и се облагат с данъчна ставка съобразно законодателството на другите държави членки, данъчната основа, датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка (чл.158, ал. 2 от ЗДДС) се определят по правилата на държавата членка по идентификация. Същото се отнася и до документирането на доставките (чл. 158, ал. 7 от ЗДДС). А държавата членка по идентификация, съгласно чл. 152, ал. 7, т. 2, б. «а» от ЗДДС за българското дружество е България.
- разпоредбата на чл. 14а, ал. 7 от ЗДДС, отнасяща се до доставки по чл. 14а, ал. 5, т. 1– 3 от ЗДДС, които се улесняват от електронен интерфейс, съгласно която данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем в момента на приемане на плащането, като предвид чл. 14а, ал. 8 от ЗДДС моментът на приемане на плащането се определя по правилото съдържащо се в чл. 41а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/ 2026. Моментът на приемане на плащането съгласно посочената разпоредба от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/ 2026 означава моментът, в който потвърждението за плащането, съобщението за разрешаване на плащането или ангажиментът за плащане от клиента, е получено от доставчика или от името на доставчика, продаващ стоки посредством електронния интерфейс, независимо кога е извършено действителното парично плащане, което от двете настъпи по-рано.
Доколкото от изложеното във въпроса не се съдържа информация дружеството да се определя като данъчно задължено лице, управляващо електронен интерфейс и улесняващо извършването на доставките посочени в чл. 14а, ал. 5, т. 1-3 от ЗДДС, в резултат на което да се счита за получател и доставчик на стоките, за определяне на данъчното събитие за извършваните от дружеството доставки приложение следва да намери разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС, във връзка с чието прилагане възниква въпросът:
„На коя дата се приема, че доставчикът е получил плащането – когато клиентът плати на куриера/ спедитора или когато бъдат получени от куриера/спедитора по банковата сметка/ внесени в касата на доставчика на стоката?“
При прегледа на данъчната практика не се открива изразено становище, в което да се пояснява коя от двете дати, които сочите във въпроса следва да се приеме за датата на възникване на данъчното събитие (писмо с изх. № М-24-36-94/ 15. 05. 2023 г., изх. № 96-00-55/ 25.02.2021 г., изх. № 2–415/26.06.2018 г. и др.).
Сочи се, че датата на възникване на данъчното събитие е датата, на която доставчикът получи плащането. Това налага извода, че както сочите във Вашия случай това ще е постъпването на средствата в банковата сметка на дружеството, доколкото и не разполагате с информация кога от клиента е извършено плащане.
При прегледа на съдебната практика не бе открито произнасянето по спор между данъчно задължени лица и приходната администрация, който да се отнася до определяне на данъчното събитие по прилагането на чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС. Има редица спорове, по които административните съдилища и Върховния административен съд се произнесъл във връзка с неотчитането на онлайн продажби на стоки, поради което от страна на органите по приходите е приложена разпоредбата на чл. 122 от ДОПК. От разгледаните решения, като например Решение № 11104 от 03.11.2021 г. по адм. д. № 2527/2021 на Върховния административен съд, Решение № 248 от 01.03.2022 г. по адм. д. № 2362 / 2020 г. на XII състав на Административен съд – Варна, Решение № 6928 от 18.11.2022 г. по адм. д. № 2918/2021 г. на Административен съд – София, Решение № 1357 от 26.10.2022 г. по адм. д. № 1658 / 2021 г. на XII състав на Административен съд – Варна, Решение № 6956 от 21.11.2022 г. по адм. д. № 3437/2021 г. на Административен съд – София, Решение № 21 от 11.01.2023 г. по адм. д. № 201 / 2022 г. на XIV състав на Административен съд – Варна, Решение № 8080 от 06.08.2024 г. по адм. д. № 2503 / 2023 г. на II състав на Административен съд – Варна, Решение № 37858 от 15.11.2025 г. по адм. д. № 6792/2025 г. на Административен съд – София, би могло да се направи изводът, че въз основа на получената информация от куриерските фирми, за данъчно събитие от страна на органите поприходите е възприета датата на изплащане на сумите по наложени платежи от страна на съответната куриерска фирма.
От друга страна съобразявайки изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.) както и общото правило, заложено в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко лице (регистрирано и нерегистрирано по реда на закона) е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, в случаите в които при доставка на стока чрез използване на услугата „наложен платеж“ по смисъла на § 1, т. 12 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), при която плащането от страна на клиента се извършва в брой или с банкова кредитна или дебитна карта при доставка на стоката, е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбата с фискална касова бележка.
По смисъла на § 1, т. 12 от ЗПУ „наложен платеж“ е допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума (стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката). Куриерът събира определената от подателя сума и след това, в зависимост от договореностите им, я превежда по банкова сметка или я изплаща в брой на подателя.
Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, в случая е без значение, тъй като определящ при съобразяване с изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка е начинът, по който се заплаща за стоката от получателя ѝ:
- в брой или
- с банкова дебитна/кредитна карта.
Когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ не се издава касова бележка. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията посочена в чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8. Това изискване е в сила от 01.04.2020 г.
Видно от гореизложеното задължението/липсата на задължение за издаване на касова бележка от доставчика на стоките е поставено в зависимост от това как е извършено плащането с наложен платеж или с пощенски паричен превод.
В тази връзка въпросът, който възниква дали когато плащането се извършва с наложен платеж и за лицето възниква задължение за издаване на касова бележка следва да се приеме, че на датата на нейното издаване е възникнало данъчно събитие по смисъла на ЗДДС, независимо че доставчикът все още не е получил плащането по доставката. Доколкото има издаден документ – касова бележка, макар и същата да не се определя като данъчен документ по смисъла на чл. 112 от ЗДДС, би могло да се приеме, че при издаването й е налице изискуемост на данъка.
С оглед наложилата се практика и доколкото онлайн търговецът няма информация за това кога плащанията по пощенските парични преводи са постъпили при куриерската фирма, за датата на възникване на данъчното събитие, съгласно чл. 25, ал. 4, т. 3 от ЗДДС, логично е да се приеме, че то възниква когато куриерската фирма изплати сумите на онлайн търговеца.
Внимание обаче следва де бъде обърнато и на разпоредбата на чл. 84 от ЗПУ, съгласно която върху суми, преведени с пощенски паричен превод, включително по наложен платеж, може да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс за задължения на подателя или получателя на паричния превод, докато сумите не са изплатени на получателя, за което подателят и получателят се уведомяват писмено за наложения запор. Доколкото в този случай онлайн търговецът няма да получи от съответната куриерска фирма, сумата, върху която е наложен запор, то в този случай, доколкото законодателят не е предвидил кога възниква данъчното събитие, за определяне датата на дата на данъчното събитие, би следвало да се приеме датата, на която онлайн търговецът е получил уведомлението за наложения запор.
Видно от всичко изложено до тук въпросът във връзка с прилагането на чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС поражда множество въпроси и не е докрай изяснен.
В заключение ще посочим, че до 12.03.2026 г. е срокът за обсъждане на проекта на ПИД ППЗДДС, публикуван на страницата на министерство на финансите, като може в този срок да отправите своите предложения за законодателно уреждане прилагането на посочената разпоредба от ЗДДС разпоредба.