Съединени дела C-80/11 и C-142/11 и давност по ДОПК

ЗДДС. Прихващане между деклариран ДДС за възстановяване и възникнал преди това данък за внасяне
ЗДДС. Въпрос. Предприятието през м. Юни излиза с ДДС резултат – ДДС за внасяне. ДДС за внасяне не е внесен. През м. Юли същата фирма излиза с резултат ДДС за възстановяване. Може ли фирмата да подаде искане за прихващане по чл. 129 от ДОПК за приспадане на ДДС за внасяне от ДДС за възстановяване?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Продажба на автомобил с 6+1 места, закупен от лице – дилър без начислен ДДС
ЗДДС. Въпрос. Закупили сме лек автомобил с 6+1 места от лице – дилър, което не ни е начислило ДДС във фактурата за покупка, като основанието е чл. 143 ЗДДС. При последващата продажба на този автомобил, трябва ли да начислим ДДС?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Дата на данъчно събитие при поетапно предаване на клиента на закупената стока
ЗДДС. Въпрос. „Дружеството ни „А” е с предмет на дейност търговия. В сключен с дружество „Б” договор за покупко-продажба на стока има следния текст в частта Приемане и предаване на стоката: „ От момента на издаване на фактура за количествата от описа по Рамкова Спецификация от страна на Продавача, собствеността върху стоката се счита за приета от Купувачът и върху него е преминал риска от погиването или повреждането им.” Фактурата е с количество, чието физическото предаване на Клиента става поетапно в следващите месеци според възможностите на клиента да транспортира стоката. Във времето, когато продадената стока е още при нас има съставени протоколи за отговорно пазене. Плащането по фактурата става на траншове, които са договорени в Споразумение. Въпросът ни е: Кога настъпва данъчното събитие?”
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Прехвърляне на право за придобиване на лизингова вещ
ЗДДС. Въпрос. Дружество с ограничена отговорност, регистрирано по ДДС, е сключило лизингов договор за полуремарке на 21. 01.2008 г. Лизинговият договор е с право за придобиване на собствеността от лизингополучателя след заплащане на всички лизингови вноски или при изтичане на срока на договора. Полуремаркето е заприходено като дълготраен актив в дружеството, съгласно СС17 „Лизинг” и е използвано в дейността на дружеството за извършване на превози с товарен автомобил. За плащания ДДС с всяка от лизинговите вноски дружеството е ползвало данъчен кредит за периода 2008 - 2012 г. След изплащане на полуремаркето, през м. 05. 2012 г., дружеството в качеството си на лизингополучател, се съгласява правото му на придобиване на лизинговата вещ да бъде упражнено от трето лице. Сключен е тристранен договор между лизингодателя, дружеството (лизингополучател) и третото лице, съгласно който третото лице придобива лизинговата вещ за сумата от 1662 лв., която сума лизингодателят е получил от лизингополучателя като окончателна вноска по лизинговия довор. Дружеството е издало фактура за прехвърляне на третото лице на правото на придобиване на лизинговата вещ (опцията по договора за лизинг) за сумата 1662 лв., върху която сума е начислен ДДС. Към м. 05. 2012 г. полуремаркето е амортизирано наполовина, тъй като дружеството, съгласно счетоводната си политика, е приело да го амортизира по линеен метод с годишна амортизация 12,5%.
 
При така описаните факти бихме искали да зададем следните въпроси:
  1. Дружеството лизингополучател трябва ли да възстанови ползвания данъчен кредит за данъка, заплащан с лизинговите вноски? Трябва ли да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79 от ЗДДС и ако трябва как се пресмята формулата по чл. 79, ал. 3 при положение, че данъчният кредит е ползван не еднократно, а в рамките на периода м. 01. 2008 г. - м. 02. 2012 г.?
  2. Сделката за прехвърляне на правото за придобиване на лизинговата вещ за стойността 1662 лв., счита ли се безвъзмездна доставка по смисъла на § 1, т. 8 на Допълнителните разпоредби на ЗДДС и чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС? Ако е така, коя е данъчната основа при прилагането на чл. 27, ал. 1 от ЗДДС?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране по смисъла на ЗДДС на покрита загуба от чуждестранна фирма
ЗДДС. Въпрос. На основание сключен договор българска фирма, ДДС регистрирана, закупува от чуждестранна компания,притежаваща ДДС номер от страна членка на ЕС, стоки, получени в резултат на агрономически опит, проведен от същото чуждестранно лице в страна извън Европейския съюз. Българската фирма поема задължението да съхранява стоките до тяхната последваща продажба срещу определено възнаграждение.

В случай, че стоките се продават на загуба, то чуждестранната фирма се задължава да възстанови/покрие разликата между пазарната цена, по която тези стоки са реализирани на българския пазар на местни клиенти и разходите, направени по закупуването и съхранението им от българското дружество.
  1. Какво е данъчното третиране на тази отрицателна разлика по смисъла на ЗДДС (доставка на услуга, комисионна, съпътстващи доставката разходи)?
  2.  В издадената данъчна фактура от българската фирма, кой член от ЗДДС следва да се посочи като основание за неначисляването на ДДС?
  3.  Българското предприятие има ли задължението да начисли ДДС чрез протокол за възстановената от чуждестранното лице отрицателна разлика между пазарната цена и разходите по придобиването на стоките?
  4. В кой момент следва да бъде издадена фактурата от българското предприятие към чуждестранното дружество за възстановените разходи по повод стоките, продадени в България на трети лица?

 

 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант


 

ЗДДС. Третиране на преотдаден под наем автомобил от български клон на чуждестранно дружество, предоставен за ползване от чуждестранен клон на същото дружество
ЗДДС. Въпрос. Предприятието ни - клон на австрийско юридическо лице, регистрирано по ЗДДС лице, наема автомобил втора употреба 6+1 от сръбски клон на същото юридическо лице за срок от 3 месеца. За наема сръбският клон ни е издал фактура за наема. Същият автомобил се преотдава под наем от българският клон на местно юридическо лице.
  1. Следва ли да се самооблагаме по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС с оглед на разпоредбите на чл. 3, ал. 3 и чл. 3, ал. 6 от ППЗДДС, при положение че нямаме информация дали доставката на услугата по отдаване под наем се извършва с цел покриване на разходи по себестойност?
  2. Ако следва да се самооблагаме по ЗДДС, имаме ли право на данъчен кредит по протокола по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, при положение че отдаваме под наем автомобила на трето лице?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на сделки на българскa фирма, свързани с придобиване на стоки на територия извън ЕС, директно доставяни до складови бази на немска фирма, намиращи се също извън ЕС
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, собственост на индийски гражданин, закупува стоки от най-различен характер (основно хранителни) от различни части на Азия, Африка, а също и от България. След закупуването си стоките се препродават на немска фирма, която след това ги препродава на Германския военноморски флот, като същата фирма зарежда корабите на този флот, базирани основно в пристанищата на Азия и Африка. Важна подробност, е че в резултат на описаните по-горе търговски сделки, стоките не влизат на територията на България или Германия, а се доставят директно от основния си доставчик от Азия или Африка до складови бази наети от немската фирма, намиращи се отново в тези региони.
 
Този месец имам специфични документа издадени на същата фирма от нейни доставчици:
-          първата група документи са от английски доставчик - една фактура за доставка на стока и една фактура за транспортни разходи. Всички тези сделки са осъществени извън територията на ЕС в Африка. Въпросът ми е как тези фактури трябва да се отразят в дневниците по ДДС и трябва ли да има някакво самоначисляване на ДДС от нас? Английската фирма не ни е предоставила ДДС номер при запитване от наша страна, тъй като споед нея това не е необходимо. 
-          имам и едно кредитно известие от една оманска фирма за комисионна по доставка на стоки от месец Януари 2012. Тези сделки също са били на територия извън ЕС. И тук въпросът ми е как това известие трябва да се отрази в дневниците по ДДС и трябва ли да има някакво самоначисляване на ДДС от нас?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗКПО. Открита счетоводна грешка, свързана с предходни ревизирани периоди

ЗКПО. Въпрос. На фирма е извършена ревизия по ЗКПО за периода 01. 01. 2008 - 31. 12. 2010 г. и ДДС за периода 01. 01. 2007 г. – 31. 03. 2012 г. Ревизията е възложена на 18. 04. 2011 г. Ревизионния акт излиза на 03. 01. 2012 г. като е отказано правото на ползване на данъчен кредит по някои фактури. Ревизионният акт е обжалван и данъчният кредит е признат. През 2011 г. фирмата получава фактури за разходи, които се отнасят за 2010 г. Открит е отразен в повече приход през 2010 г. и неотразен приход през 2011 г. Имаме ли право да правим корекция на финансовия резултат във връзка с тези грешки, при положение, че за този период е извършена ревизия по ЗКПО, с която не са променяни резултатите за ревизирания период?

 

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗКПО. Признаване на разходи за дневни пари на лице, назначено като шофьор на управителя

ЗКПО. Въпрос. Дружество с ограничена отговорност назначи шофьор на лек автомобил. Шофьорът е назначен предимно да се ползва при пътуване на управителя при командировки в страната и чужбина, т.е. работата му не е свързана с превоз на стоки. Имайки предвид постановление 133 на МС от 14. 07. 1993 г. полагат ли се дневни на шофьора, когато командировката е без нощувка и в случай с нощувка и ще бъдат ли признат разход по реда на ЗКПО изплащаните дневни командировъчни пари на шофьора при командировки в страната и чужбина?

 

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

 

ЗДДФЛ. Третиране на личната здравна осигуровка при неплатен отпуск
ЗДДФЛ. Въпрос. Когато лице ползва една календарна година неплатен отпуск, то дължи за негова сметка здравна осигуровка за неплатени дни в рамер на 201.60 лв. (12 месеца по 16.80 лв. на месец).
  1. При определяне на годишния данък следва ли на работника да се възстанови данък в размер на 20.16 лв.?
  2. Ако не следва, значи ли това, че при ползване на неплатен отпуск 6 месеца през календарната година (а през останалото време лицето получава доходи) не следва да се приспада удържаната за сметка на лицето здравна осигуровка за неплатени дни за 6-те месеца, в които е ползвал неплатен отпуск?
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗМДТ. Дължимост на данък върху превозните средства, винетки, застраховки “Гражданска отговорност“ и “Каско“ при консервиран автомобил
ЗМДТ. Въпрос. Предприятието ни е консервирало дълготрайни активи (автомобили) поради временно неизползване. Може ли да се ползват разходи за винетки, платен данък МПС, застраховки “Гражданска отговорност“ и “Каско“, както и текущ ремонт на автомобилите от гледна точка на ЗКПО за периода на консервиране?
 
 
Отговор: Златка Мицова, Людмила Мермерска
ТЗ. Отговорност на управител на търговско дружество, изпаднало в неплатежоспособност, непоискал откриване на производство по несъстоятелност
ТЗ. Въпрос. Носи ли отговорност управителя на дружество, изпаднало в неплатежоспособност, ако не поиска откриване на производство по несъстоятелност?
 
 
Отговор: Александра Атанасово, адвокат
ЗУО. Документиране на продажба на стоманени отпадъци
ЗУО. Въпрос. Фирма А целогодишно продава стоманени отпадъци на Фирма Б, която притежава лиценз за продажба на цветни и черни метални отпадъци. Отпадъците са от бракувани машини и производствени отпадъци получени при обработка на метал (стружки). Двете фирми са регистрирани по ЗДДС. Фирма А за всяка продажба на стоманени отпадъци издава фактури на фирма Б, в които като основание за неначисление на ДДС  посочва чл. 163, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно Закона за управление на отпадъците (ЗУО) (чл. 60. ал. 4 от отмения ЗУО и чл. 39, ал. 1 от новия ЗУО, в сила от 13. 07. 2012 г.) стоманени отпадъци се продават от юридически лица само на лицензирани търговци на скрап и при наличието на писмен договор между тях.
 
  1. Въпросът ми е за всяка отделна доставка ли трябва фирма A да има договор с фирма Б за покупко - продаба на метални отпадъци или може да се сключи целогодишен договор между двете фирми?
  2. Самата фактура не представлява ли сама по себе си някаква форма на договор?
  3. Какви санкции може да понесе продавачът (фирма А) при липса на такъв писмен договор?