Договор за предоставяне на персонал и защита на длъжника

Въпроси-отговори
ЗДДС. Дата на данъчно събитие
ЗДДС. Въпрос. Въпреки, че изчетох отново всички писма за ВОП се затруднявам да определя датата на данъчното събитие при доставката, която ще опиша.
 
Фирмата, която обслужвам „P” купува стока от Кипър и е дистрибутор по договора. Датата на фактурата издадена от доставчика е 27. 03. 2013 г. и стоката е предадена на превозвача на тази дата. Транспортът се организира от доставчика и се фактурира на дистрибутора. Стоката е получена на 03. 04. 2013 г. В договора обаче има отлагателни условия по прехвърлянето на собствеността и рисковете:
„1.Запазва се правото на собственост прехвърлено на дистрибутора в момента на получаване на 100% предварително плащане. Ако дистрибуторът заплаща при окончателна фактическа продажба, правата на собственост върху продукта ще бъдат запазени от доставчика докато продукта е предаден на крайния клиент.
2. Рискът от случайно унищожение на продукта се прехвърля на дистрибутора в момента на получаването на продукта от дистрибутора.”

Инкотермс условия няма договорени. Заявките и от клиентите към дистрибутора и от дистрибутора към доставчика се правят по електронен път. Плащането от дистрибутора към доставчика е направено на 30. 04. 2013 г. Въпросът е коя е датата на данъчното събитие и каква е ролята на посочените в договора условия при определянето му?

В писмо № 91-00-241 от 04. 06. 2009 г. на МФ и НАП е записано: ”Когато транспортът на стоките се извършва от или за сметка на получателя, прехвърлянето на собствеността ще стане с предаването на стоката на получателя, респективно на спедитора или превозвача.”

Когато тези дати са различни, как да определя на коя от двете възниква данъчното събитие – при предаване стоката на превозвача или на получателя?

 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Необходимост от регистрация по чл. 97а от ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, нерегистрирано по ЗДДС и извършаващо независима икономическа дейност, е получател на услуга с основание: “Комисионна от чуждестранно физическо лице от Испания”. За услугата има издадена фактура. Чуждестранното физическо лице не е регистрирано за целите на ДДС и не е в процес на регистрация по ЗДДС. За българското дружество възниква ли задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС като получател на услуга? Как следва да се разглежда доставчикът – физическо лице от гледна точка на Регламент 282/2011 – като данъчно задължено или данъчно незадължено лице?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Пропусната регистрация по чл. 97а от ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество (собственост на гражданин на африканска държава) е получило услуги (през месец януари февруари, март и април 2013) от африкански фирми и има издадени фактури и направени вече плащания.  Тези услуги са основно консултантски услуги - финансово счетоводни и технически консултации, във връзка с дейността на фирмата. От своя страна българското дружество също извършва консултантски услуги във връзка с търговия с техника, като негови клиенти са други африкански компании. Фирмата е пропуснала да се регистрира по ЗДДС съгласно чл. 97а и ако сега се отиде към доброволна регистрация, може ли тази регистрация да се осъществи и какви според Вас биха били санкциите за закъснението?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. ДДС при ВОП
ЗДДС. Въпрос. Земеделски производител, регистриран по ЗДДС, възнамерява да закупи автомобилни гуми за комбайн от Англия. Плащането ще се извърши предварително, а самата доставка ще бъде направена от близък негов приятел, който ще пътува до Англия по лични дела. В тази връзка, моля за Вашето становище кога следва да се третира настъпване на данъчното събитие - на датата на плащане или на датата на получаване на доставката и как следва да докажем получаването на доставката, след като няма да се достави чрез нает транспорт и може ли да се оформи договор с физическо лице за извършване на безвъзмездна услуга-доставка (с какво ще докажем датата на самата доставка)?

 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант,
                Александра Атанасова, адвокат (относно търговско-правните аспекти на сделката)
ЗДДС. Относно прилагане на чл. 51, ал. 6 и чл. 52, ал. 4 от ЗДДС
ЗДДС. Въпрос Между българска фирма, регистрирана по ЗДДС (продавач) и гръцка фирма регистрирана по ЗДДС (купувач) има сключен договор за доставка на стоки при следните условия:
  1. Дата на сключване на договора - 06. 04. 2013 г.
  2. Общата стойност на договора – условно е 1 000 000 лева;
  3. Авансово плащане в размер – 500 000 лева и трябва да бъде извършено в срок 3 дни от дата на подписване на договора;
  4. Срок на договора и изпълнение на доставки- 24 месеца от дата на подписване на договора;
  5. Доставките ще бъдат извършени на партиди според заявка на купувача;
  6. Условия на доставка CIP пункт Гърция, посочен от купувача в заявката.

Моля да ми пишете как трябва да се процедира с издаването на фактури и по-конкретно с определянето на данъчните основи, ако ежемесечно се извършват доставки, с изключение на месеците юни - август 2013 - 2014 г., тъй като характерът на стоките не предполага потребяването им през летните месеци:

-         какво трябва да се изпише като „основание” във фактурите, които (ако трябва по закон) ще бъдат издавани в месеците, когато няма извършени доставки, как ще се изчисли данъчната основа на тези фактури?
-         как трябва да се отразят тези фактури в дневниците за продажби?
-         как ще се изчисли данъчна основа на фактурите за месеците, в които има извършени доставки?
-         как издаването на фактури ще повлияе върху оборотите за определяне по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС?
 

Бих Ви помолила да разгледате и хипотезата, при която авансът по договора е преведен, но доставките до края на срок на договора не се извършват (но това, че доставките няма да извършат става известно на продавача след датата на изтичане на самия договор).

ЗКПО. Право на пренасяне на загуба при прeобразуване на дружество чрез придобиване чрез вливане

ЗКПО. Въпрос. Дружество реализира загуба през 2012 г. Очаква се дружеството да бъде придобито през 2013 или 2014 г. от друго дружество чрез вливане. Ще има ли право новото дружество да приспада загубата в следващите 5 години?

 

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗКПО. Третиране на дивиденти в полза на чуждестранно юридическо лице - местно за данъчни цели на страна-членка

ЗКПО. Въпрос. Ние сме  юридическо лице с място на стопанска дейност в страната. Трябва да изплатим дивиденти на чуждестранно юридическо лице, което е  нашият мажоритарен собственик. За целите на облагането това лице е данъчно регистрирано  в Италия. Дивидентът е определен като процент от паричното разпределение на балансовата печалба за 2012 г. (след облагане с данъци), съобразно неговия дял в капитала на дружеството. Моят въпрос е следният:

 

Необходимо ли е да бъде обложен този доход с данък при източника на основание на   чл. 194, ал. 1,  т. 1 от ЗКПО или е освободен от облагане съгласно чл.194, ал. 3, т. 3 от ЗКПО? И ако е освободен от облагане достатъчно ли е да разполагаме само с протокол от решение на Общото събрание за разпределяне на дивидент или е необходим и друг документ?

 


 Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Деклариране на доходи от чужбина в Декларацията по чл. 55, ал. 1 и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО от самото физическо лице-получател

ЗДДФЛ. Въпрос. Следва ли да се декларират получавани регулярно доходи от чужбина, свързани с Интернет сайт от самото местно физическо лице-получател в р. 1 на кол. 4 от Декларацията по чл. 55, ал. 1 и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО? Досега ги е декларирало единствено годишно. И още - доходът не е облаган в чужбина.

 

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗМДТ. Приложимост на чл. 47, ал. 3 от ЗМДТ
ЗМДТ. Въпрос: Приложим ли е чл. 47 ал. 3 от Закона за местните данъци и такси в хипотеза на едновременно придобиване идеална част от поземлен имот и взаимно учредяване право на строеж, извършени с един и същи нотариален акт?  
 

 

Отговор: Златка Мицова, данъчен консултант

ДОПК. Възможност за обжалване при едновременно получаване на февруарска и юнска покана за доброволно изпълнение и постановление за запор на банкови сметки
ДОПК. Въпрос. Едноличен търговец има неплатени осигуровки по трудови договори от минали години. През 2011, 2012 и 2013 г. има направени погасявания по тези задължения чрез прихващане на ДДС за възстановяване или преводи от задълженото лице. Вчера са получени от НАП едновременно, в един плик три документа: Покана за доброволно изпълнение с изходящ номер от 13 февруари 2013, Покана за доброволно изпълнение с изходящ номер от 10 юни 2013 г. и Постановление за запор на банковите сметки също с изходящ номер от 10 юни 2013 г., въз основа на извод на публичния изпълнител, че вземанията са несъбираеми. Отбелязвам, че Поканата за доброволно изпълнение от м. февруари е изпратена на едноличния търговец през м. юни, т.е. през м. февруари, март, април и май лицето по никакъв начин не е уведомено за тази покана, а в ДОПК е отбелязано, че уведомяване може да се направи и по телефона. За периода февруари - юни 2013 г. има направени четири приспадания на тези задължения, т.е. има движение по посока на намаляването им, но явно публичния изпълнител не е взел това в предвид. Друг казус е, че ДДС-то което внася търговеца след новите изменения на закона, отива за погасяване на старите задължения. В резултат на това получава и покани за невнесено ДДС. Инспекторът от НАП, изпратил поканата за неплатеното ДДС, не можа да даде отговор какво се прави в тази ситуация.

Моля Ви за информация може ли едноличния търговец да обжалва и в какъв срок, че получава едновременно февруарската и юнската покана за доброволно изпълнение и постановление, което е писано явно без да се отчете движението по задълженията. В какъв вид и форма да бъде написана жалбата, за да има максимален ефект? Може ли да бъде осъдена НАП за нарушаване на процедура за връчване на покана за доброволно изпълнение и изпращането й с четири месеца закъснение, едновремено с постановлението за запор? Има ли някакъв начин платените суми за ДДС, да могат да покрият задължението за ДДС за съответния месец и да не покриват старите задължения?
 

Отговор: Александра Атанасова, адвокат
ТЗ. Оформяне на опрощаване на временни парични вноски от собственика на ЕООД
ТЗ. Въпрос. През 2012 г. едноличен собственик на капитала в търговско дружество опрощава на дружеството си направените от него през минали години временни парични вноски и неплатените лихви, който са начислявани за тях. Предприятието отчита счетоводен приход във връзка с опрощаването.
-         Как следва да се оформи опрощаването на паричните вноски от собственика - с волеизявление от страна на физическото лице и протокол - решение на едноличния собственик на капитала ли?
-         Как следва да се оформи опрощаването на паричните вноски от един от съдружниците, когато дружеството е ООД?
 
 
Отговор: Александра Атанасова, адвокат