Щети и решения на СЕС за персонала

1. Следва ли да се начисли данък от доставчика при продажбата на пшеничени отсевки (във фактурата)?
2. Как следва да постъпим при друг вид отсевки (ечемични, слънчогледови и т.н.)?
3. Има ли разлика при данъчно третиране на различните видове земеделски култури ?
   
    

СИДДО. Въпрос. Българска фирма с двама съдружници, единият от които е французин, живеещи във Франция, открива интернет сайт за продажба на стоки предимно за ЕС и най-вече Франция. Дружеството се управлява в България от лице по договор за управление и контрол.

Стоките първоначално се закупуват от български производители и ще бъдат изнесени за Франция, но като начало в помещение - собственост на единия съдружник на дружеството, за което най-вероятно ще има договор за наем.

Предвижда се продажбите от сайта да са на регистрирани и нерегистрирани по ЗДДС лица, транспортирането да се извършва от склада във Франция, а плащането от клиента ще е чрез интернет към банки в България. Фактурите на клиентите ще се издават от България т.е. склада ще служи само като депо без да се извършват продажби от него.

В  б. „а“ и „б“ на ал. 3 на чл. 4 „Място на стопанска дейност” от СИДДО с Франция е посочено следното: „Независимо от предходните разпоредби на този член не се счита, че е налице място на стопанска дейност, когато: а) определеното място се ползува единствено за складиране, изложба или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието; б) стоките, принадлежащи на предприятието, са складирани единствено с цел за поддържане на стоков запас, изложба или доставка.“

Ние не реализираме продажбите си чрез депото, от което следва, че мястото на стопанска дейност си остава България. Правилно ли разсъждавам?

Изплатеният наем на френския гражданин се облага в неговата страна тъй като недвижимия имот (депото) е там.

Как се прилага СИДДО с Франция в двата случая, какви документи са необходими за доказване на транспорта, депото и неизвършване на търговска дейност от това място?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Въпрос. Две чуждестранни физически лица са избрани на Общо събрание за членове на Съвета на директорите на акционерно дружество, на които няма да бъде възложено управлението. Определено е възнаграждение. Едното лице е местно лице на страна от ЕС, а другото е местно лице на страна извън ЕС. Какви данъчни задължения възникват за акционерното дружество по отношение на начисляването и изплащане на възнаграждението? Едното лице е британски гражданин, с постоянен адрес Кралство Бахрейн, а другото - австрийски гражданин, с постоянен адрес Австрия. И двете лица изцяло пребивават в чужбина.

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Въпрос. Съпругата на лице, което е земеделски производител – ЗП “Х“ е придобила складово помещение – след брака, което се използва в дейността на ЗП. Лицето ЗП “Х“ е избрало да се облага по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ.

Имайки предвид чл. 29а, ал. 5 от ЗДДФЛ, може ли да се приложи чл. 27 ал. 1 от същия закон? Ако складовото помещение не се включи в имуществото на предприятието на ЗП “Х“, трябва ли да сключи договор за наем за частта, което е съсобственост на съпругата?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице - земеделски производител е пропуснало да подаде декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ за 2014 г. в законоустановения срок. Какви биха били последствията, ако я подаде след срока? Има ли според Вас право лицето да направи този избор след изтичане на срока и да понесе само административна санкция? Какъв е размерът на административната санкция в този случай?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант