Концесии и практика
Прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) след 01.01.2013 г. по договор за предоставяне на концесия за услуга без договорена компенсация и определено концесионно възнаграждение
Мария Костова, данъчен консултант
Целта на материала е да представи спецификата и внесе яснота при прилагане разпоредбите на ЗДДС при концесионните договори за услуга, имайки предвид комплексния характер на концесионните правоотношения, както и обстоятелството, че по своята същност концесионите договори за услуга представляват дългосрочни договори с непрекъснато изпълнение.
В този материал не са засегнати концесионните договори за строителство и добив. Същите ще бъдат обект на отделна разработка.
В този материал не са засегнати концесионните договори за строителство и добив. Същите ще бъдат обект на отделна разработка.
Счетоводно отчитане на стимули (разходи по преместване, извършено подобрение на наето имущество или периоди освободени от наем), предоставени от лизингодателя при сключване на нов или подновяване на договор за оперативен лизинг, съгласно МСС/МСФО
Жени Гицоайка, дипломиран експерт–счетоводител
Материалът е посветен на счетоводното отчитане на стимулите, предоставени от лизингодателя в полза на лизингополучателя, съгласно МСС/МСФО, като например, възстановяване или поемане от страна на лизингодателя на разходите, понесени от лизингополучателя, свързани с:
- неговото преместване,
- извършено подобрение на наетото имущество или разходите,
- съществуващо задължение на лизингополучателя.
Също така в договора за оперативен лизинг може да бъде уговорено първоначалните периоди на лизинговия срок да бъдат освободени от наемни вноски или да бъдат заплащани наемни вноски в намален размер.
Авторът разглежда как следва да бъдат представени във финансовите отчети на лизингополучателя и лизингодателя, сделките описани по-горе, ръководейки се от насоките, дадени в ПКР 15 Оперативен лизинг – стимули (ПКР 15).
Материалът е илюстриран с примери във връзка с различни казуси.
Сумирано изчисляване на работното време - задължителни осигурителни вноски и подаване на данни за осигурените лица
Целта на материала е да се анализират въведените от началото на 2015 г. промени в Кодекса за социално осигуряване и Наредба № Н-8 от 29 декември 2015 г. по отношение на лицата, работещи при сумирано изчисляване на работното време.
Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване
Целта на материала е да се анализират въведените от началото на 2015 г. промени в Кодекса за социално осигуряване и Наредба № Н-8 от 29 декември 2015 г. по отношение на лицата, работещи при сумирано изчисляване на работното време.
Материалът е илюстриран с редица примери.
Преглед на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение, въведени с промените в Кодекса на труда от месец юли 2015 г.
Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
На 2 юли 2015 г. Народното събрание прие Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (КТ), обн., ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г. С него бяха въведени две нови основания за прекратяване на трудовото правоотношение:
- от страна на работника и служителя - без предизвестие (чл. 327, ал. 1, т.12 КТ) и
- от работодателя - с предизвестие (чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ),
като и двете разпоредби са свързани с придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В разпоредбите на чл. 68, чл. 69а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и § 4 и 5 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, действащи до края на 2015 г., са уредени шест вида пенсии, при които може да бъде упражнено посоченото право.
Целта на материала е да се разгледат направените промени, като едновременно с това се акцентира върху условията и сроковете за пенсиониране:
- до 31.12. 2015 г. и
- от 01. 01.2016 г. нататък
при всяка от шестте вида пенсии за осигурителен стаж и възраст, регламентирани в КСО.
Представени са и таблици за всяка от шестте вида пенсии за осигурителен стаж и възраст по години на пенсиониране.
Конститутивният иск по чл. 517, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс
Александра Атанасова, адвокат
Задълженията на едно лице (физическо или юридическо), против което има образувано изпълнително дело, могат да доведат до прекратяване на търговското дружество, в което лицето - длъжник е съдружник.
Затова когато се вижда от партидата на търговското дружество, че върху дружествените дялове на един от съдружниците (или върху всички дялове) в търговското дружество има наложен запор, трябва да се прояви внимание, защото дружеството може да бъде прекратено по иск на взискателя по изпълнителното дело, водено срещу съдружника или едноличния собственик.
Целта на материала е да са е анализира производството по чл. 517 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), уредено с цел удовлетворяване на взискателя в образувано и висящо изпълнително производство, като изпълнението се насочва върху дял на длъжника, който той притежава в дадено търговско дружество.
Обръща се внимание на предпоставките, които следва да са налице, за да бъде уважен искът по чл. 517 от ГПК. Приведена е съдебна практика.