Най – важните промени в ЗКПО, в сила от 01. 01. 2010 г.

Най – важните промени в ЗКПО, в сила от 01. 01. 2010 г.

 

 

Доц. д-р. Людмила Мермерска, данъчен консултант

 

 

Основните промени в корпоративното подоходно облагане, в сила от 01. 01. 2010 г., са въведени със Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИД ЗКПО), обнародван в ДВ бр. 95 от 01. 12. 2009 г..

 

Освен тях следва да се имат предвид и промените, регламентирани в § 5 на ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) (обн. ДВ бр. 32 от 28. 04. 2009 г. ), направени в първата половина на 2009 г. относно въвеждане на преференциално третиране на дарения и в полза на лица - местни за данъчни цели на държави - членки на Европейския съюз (ЕС) и Споразуменито за европейското икономическопрострнство (ЕИП). Те бяха реакция на официални предупреждения от страна на ЕК относно дискриминиращи текстове в ЗКПО спрямо дарения в полза на лица - местни за данъчни цели на държави - членки на ЕС и Споразуменито за ЕИП, на които трябваше да се отговори своевременно, т.е. визираните от ЕК разпоредби следваше да бъдат изменени и допълнени своевременно.

 

Преди да анализираме, промените в ЗКПО в сила от 01. 01. 2010 г. ще обърнем внимание, че със ЗИДЗКПО (обн. ДВ, бр. 95 от 01.12. 2009 г.) са въведени три нови разпоредби (чл. 32а, чл. 47а и чл. 96, ал. 2 от ЗКПО), свързани със специфични случаи на преобразуване на данъчния финансов резултат, които влизат с обратна сила от 01. 01. 2009 г..

 

Акцентът на материала е върху промените, влизащи в сила от 01. 01. 2010 г. Трите допълнения, които влизат в сила от 01. 01. 2009 г., няма да бъдат обект на анализ, тъй като ще бъдат разгледани в следващия брой на списанието в коментара относно попълване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2009 г.

 

Промени, свързани с подаване на годишна данъчна декларация за облагане с корпоративен данък

 

Промените, които засягат най-широк кръг лица са свързани с реда на подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. Още повече, че те се отнасят и за годишната данъчна декларация за 2009 г., която трябва да се подаде до 31. 03. 2010 г. (§ 39 на ПЗР на ЗИДЗКПО, обн. ДВ бр. 95 от 2009 г.)

 

Следва да се има предвид, че:

 

-         годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО вместо с годишен финансов отчет по смисъла на Закона за счетоводството вече се подава с годишен отчет за дейността (ГОД), т.е статистическия отчет (чл. 92, ал. 3 от ЗКПО). Редът и начинът за подаване на ГОД се определят в съвместна заповед на председателя на НСИ и изпълнителния директор на НАП (Заповед ЗЦУ № 1327 от 19.12. 2009 г.), обнародвана в ДВ, бр. 5 от 19. 01.2009 г. Заповедта, както и  образците на формулярите може да бъдат намерени както на Интернет страницата на НАП, така и на Интернет страницата на НСИ.  Ще допълним, че лицата, които не са задължени да подават годишна данъчна декларация по реда на чл. 92 от ЗКПО, следва да подадат ГОД в НСИ, а не в НАП. 

 

-         данъчно задължените лица, които не са извършвали дейност и не са отчели приходи или разходи за годината съгласно счетоводното законодателство, не следва да подават ГОД, т.е. данъчно задължените лица, които подават образец 1010а на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2009 г., няма да подават ГОД (чл. 92, ал. 4 от ЗКПО).

 

-         вече не е налице и възможност за подаване на коригираща декларация след 31. 03. Това произтича от отмяната на изискването на чл. 92, ал. 3 от ЗКПО да се подава копие от доклада по Закона за независимия финансов одит от предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на одитиране.

 

Неподавано на годишен отчет за дейността се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - в размер от 1500 до 5000 лв. (чл. 276 от ЗКПО).
 

Промени, свързани с третиране на случаи на отклонение от данъчно облагане

 

От 01. 01. 2010 г. са редактирани разпоредбите на чл. 15 и 16 от ЗКПО, свързани с отклонение от данъчно облагане. Промяната е, че при идентифициране на случай на отклонение от данъчно облагане, посочен в някоя от двете разпоредби (например, занижени цени, лихви отклоняващи се от пазарните и т.н.), следва да се преработи "данъчната основа".

 

 До 31.12. 2009 г. при идентифициране на случай на отклонение от данъчно облагане се изискваше преработване на “данъчния финансов резултат”.

 

Какви са последствията от замяната на термина “данъчен финансов резултат” с термина “ данъчна основа”?

 

Терминът “данъчен финансов резултат”, според дефинициите на чл. 18 и чл. 22 от ЗКПО има отношение единствено към формиране на данъчното задължение за корпоративния данък - ако е положителен (данъчна печалба), той формира данъчната основа за корпоративния данък.

 

 Терминът “данъчна основа” има отношение към всички видове данъци, визирани в ЗКПО:

 

-          данъци при източника върху дивидентите на местни и чуждестрнни юридически лица и върху доходи на чуждестранни юридически лица;

-          данъци върху разходите (представителни разходи, социални разходи в натура, разходи във връзка с експлоатация на превозни средства, ползвани за управленска цел);

-          алтернативни данъци ( данъци дължими по специален ред от бюджетни предприятия, организатори на хазартни игри и лица осъществяващи дейност, свързана с опериране на кораби).

 

Имайки предвид, ограниченият обхват на понятието “данъчен финансов резултат”, според действащият до 31. 12. 2009 г. ЗКПО се приемаше, че отклонението от данъчно облагане води до корекция на данъчното задължение само при лица, облагани с корпоративен данък. Например, ако заемодател по договор за заем с лихва по-ниска от пазарната към момента на сключвне на сделката, вкл. безлихвен заем, бе:

-         местно юридическо лице, облагано с корпоративен данък, то на това лице във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО би следвало да се вменят приходи от лихви, равни на пазарната лихва към момента на предоставяне на заема и съответно данъчният финансов резултат да се преработи с отчитане на този допълнителен приход;

-         чуждестранно юридическо лице, доколкото то не формира “данъчен финансов резултат” по смисъла на ЗКПО – би следвало да не се определя допълнително данъчно задължение под формата на данък при източника върху доход равен на пазарната лихва.

 

От 01. 01. 2010 г. със замяната на понятието “данъчен финансов резултат” с понятието “данъчна основа” се изключва възможността за различно третиране в зависимост от начина на данъчно облагане.Разпоредбите за отклонение от данъчно облагане вече се прилагат не само при данъчна основа, формирана с отклонение от пазарните принципи, свързана с облагане с корпоративен данък, но и при данъчна основа, формирана с отклонение от пазарните принципи, подлежаща на облагане с данък при източника, данък върху разходите или алтернативен данък. 

 

Както е посочено в Мотивите към Законопроекта за ЗИД ЗКПО би следвало “разпоредбите за отклонение от данъчно облагане да се прилагат за всички видове данъци, а не само за корпоративния данък. Логично е, когато сделка води до отклонение от данъчно облагане, тя да бъде регулирана за данъчни цели, независимо от това дали отклонението от облагане касае корпоративен данък, данък при източника, данък върху разходите, алтернативен данък или друг данък. Чрез промяната всички данъкоплатци (местни и чуждестранни), предприемащи сделки, водещи до отклонение от данъчно облагане, ще бъдат третирани за данъчни цели по един и същ начин, което е справедливо и ще доведе до възстановяване на липсващата в момента равнопоставеност на данъкоплатците”

 

Затова, според примера по-горе, след 31.12. 2009 г. при договор за заем с лихва по-ниска от пазарната към момента на сключване на сделката, вкл. безлихвен заем, независимо дали заемодателят е местно юридическо лице, облагано с корпоративен данък или чуждестранно юридическо лице, облагано с данък при източника, то и на двете лице би следвало да се вменят приходи от лихви, равни на пазарната лихва към момента на предоставяне на заема и данъчната основа за всеки от случаите да се преработи с отчитане на този допълнителен приход. Съответно това ще доведе до допълнителен корпоративен данък за първото лице (респ. намаляване на загубата за пренасяне) и допълнителен данък при източник за второто лице.

 

(Въпросите, свързани с отклонение от данъчно облагане (както по реда на ЗКПО, така и по реда на ЗДДФЛ), ще бъдат обект на коментар в мартенския брой на списанието.) RED

 

Промени в данъчните облекчения

Промените в обхвата на данъчните облекчения, и по - конкретно в разпоредбите, свързани с преотстъпване на корпоративен данък, регламентирани в глава двадесет и втора на ЗКПО “Намаляване, преотстъпване и освобождавен от облагане с корпоративен данък”  са в две посоки:

-         премахване на съществуващи данъчни облекчения;

-         въвеждане на ново данъчно облекчение за земеделски производители.

Извършените промени в най-силна степен засягат регистрираните земеделски производители, произвеждащи непреработената растителна и животинска продукция. Затова първоначално ще резюмираме направените промени, а след това ще коментираме ситуацията възникнала от 01. 01. 2010 г. за земеделските производители.

Премахване на съществуващи данъчни облекчения

 

 От 01. 01. 2010 г. са отменени следните данъчни облекчения:

 

-         данъчното облекчение по чл. 179 от ЗКПО, свързано с преотстъпване на корпоративен данък в размер 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от непреработената растителна и животинска продукция. То ще се ползва за последен път за данъчната печалба от непреработената растителна и животинска продукция, реализирана за 2009 г. Посоченото облекечение вече не може да се има предви при авансовото облагане за 2010 г.

 

-         данъчното облекчение по чл. 180 от ЗКПО, свързано с преотстъпване на корпоративен данък в размер 60 на сто на държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" за данъчната му печалба от основния предмет на дейност. То ще се ползва за последен път за данъчната печалба, реализирана за 2009 г. и вече не може да се ползва при авансово облагане за 2010 г.

 

-         данъчното облекчение по чл. 186 от ЗКПО, свързано с инвестиционен данъчен кредит за придобити дълготрайни материални и нематериални активи в общини с безработица с или над 50 на сто по-висока от средната за страната. В тази връзка отпада и свързаното с него изискване за определяне на списък на такива общини със Заповед на министъра на на финансите, регламентирано в ал. 2 на чл. 183 от ЗКПО. Във връзка с отмяната на разпоредбата на чл. 186 и на ч. 183, ал. 2 от ЗКПО са извършени и съотвените редакционни поправки на чл. 183, ал. 3 и чл. 188 ал. 3 от ЗКПО. Отмяната на разпоредбата по чл. 186 от ЗКПО, обаче, е без каквато и да е практическа стойност, тъй като посоченото облекчение бе валидно само до края на 2007 г. Просто разпоредбата не бе премахната своевременно. Ще допълним, че лицата, ползвали облекчението за инвестиционен данъчен кредит по реда на чл. 186 от ЗКПО, следва да имат предвид, че намалението на корпоративния данък се натрупва с друга държавна помощ, одобрена с решение на Европейската комисия или получила разрешение по чл. 9 от Закона за държавните помощи за придобитите дълготрайни материални и нематериални активи, до максимално допустимия интензитет на помощта, определен с Карта на националната регионална държавна помощ (§ 40 от ПЗР на ЗИДЗКПО (ДВ, бр. 95 от 2009 г.)).

 

-         данъчното облекчение по чл.189а от ЗКПО за преотстъпване за срок 5 години на корпоративен данък в размер 100 на сто за данъчна печалба от дейност в селското стопанство, преработвателната промишленост, производството, високите технологии и инфраструктурата при извършване на инвестиция в размер над 10 млн. лв. Годишно.           Облекчението бе въведено от 01. 01. 2009 г. На практика, обаче, то не можа да се ползва нито авансово през 2009 г., нито ще може да се ползва при определяне на годишния корпоративен данък за 2009 г. по реда на регионалните помощи, тъй като не е получило положително становище от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. В крайна сметка облекчението изобщо не е визирано в Приложение № 2 за преотстъпване на корпоративен данък данъчната декларация за 2009 г. (образец 1010).

 

Въвеждане на ново данъчно облекчение за земеделски производители

 

 Отпадането от 01. 01. 2010 г. на данъчно облекчение за земеделски производители по реда на чл.179 от ЗКПО е комбинирано с поява на ново данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители. То е визирано в чл.189б от ЗКПО.

 

Според нововъведената разпоредба на чл.189б от ЗКПО, корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция.

 

Ще уточним, че за целите на чл.189б от ЗКПО "непреработена растителна и животинска продукция" е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който не е подлаган на никаква технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава, и е посочен в Приложение I на Договора за създаване на Европейската общност (т. 27 от §1 на ДР на ЗКПО).

 

На пръв поглед е възстановено старото облекчение за регистрирани земеделски производители. За съжалeние условията за неговото ползване са значително по –тежки от тези на познатия член 179 от ЗКПО, доколкото става въпрос за облекчение имащо характер на държавна помощ.

 

За да се ползва преотстъпването на данък за 2010 г. и следващите години регистрираните земеделски производители, следва не просто да инвестират както досега (в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването) преотстъпеният данък в каквито и да е данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, необходими за производство на непреработена растителна и животинска продукция. Изискванията за влагане на преотстъпените средства са много по-сериозни, а именно:

 

-         преотстъпеният данък се инвестира единствено в конкретни видове материални активи - в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. Изрично е посочено, че преотстъпването не е допустимо, когато преотстъпеният данък се инвестира в сгради и земеделска техника, които заместват съществуващи.

 

-         активите по са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица;

 

-         дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване, т.е. ако се преотстъпва корпоративен данък за 2010 г. то дейността следва да продължи до 2013 г. Това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации.

 

-         преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на новите сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. С други думи при преотстъпване на 200 000 лв. корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО за 2010 г., то до края на 2011 г. следва да бъдат придобити нови сгради и нова земеделска техника на стойност поне от 400 000 лв.

 

Ако земеделски производител ползва преотстъпване на данък по стария ред без да се съобрази с новите изисквания за последващо използване на преотстъпен корпоративен данък, то на основание на чл.173, ал.1 от ЗКПО преотстъпеният данък ще подлежи на възстановяване (със съответните лихви).

 

Регламентирано е също така, че

 

-         корпоративен данък по реда на чл.189б от ЗКПО не се преотстъпва, когато лицето е получило други помощи по смисъла на чл. 87, § 1 от Договора за създаване на Европейската общност, както и минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти за нови сгради и нова земеделска техника (чл. 189б, ал. 4 от ЗКПО). 

-         данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители, не се прилага по отношение на предприятия в затруднение (чл. 182, ал. 5 от ЗКПО).

 

Анализирането на всички нови и сложни изисквания, обаче, може да бъде отложено до края на годината, тъй като облекчението по чл. 189б от ЗКПО може да се приложи едва след постановяване на положително решение от ЕК за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи (§ 41 от ПЗР на ЗИД ЗКПО). 

 

Следва да се има предви, че постановяването на решение на ЕК изисква обикновено година - година и половина. Затова, според нас, такова решение би следвало да се очаква в началото на другата година. В тази връзка е уточнено, че при условие, че ЕК постанови положително решение до 31 март 2011 г., данъчното облекчение може да се приложи и за 2010 г. (§ 41 от ПЗР на ЗИД ЗКПО).

 

Очевидно е, че докато няма положително решение преотстъпване на 60 на сто авансови вноски за корпоративен данък на регистрирани земеделските производители за производство на непреработена растителна и животинска продукция не се допуска. Преотстъпване на авансови вноски ще стане възможно едва след датата на положителното решение на ЕК (ако такова се получи) (§ 41 от ПЗР на ЗИД ЗКПО).

 

Така, че за съжаление в началото на 2010 г. регистрираните земеделски производители за производство на непреработена растителна и животинска продукция дължат авансови вноски в пълен размер.

 

( Казуси, свързани с преотстъпване на данък, ще бъдат обект на коментар във февруарския брой на списанието.) RED

Промени в обхвата на даренията с преференциално третиране

От 01. 01. 2010 г. в обхвата на даренията, разходите за които се признават за данъчни цели по реда на чл. 31 от ЗКПО, се включват и:

-         дарения, направени в полза на идентични или сходни на изброените в чл. 31, ал. 1 - 4 от ЗКПО лица, установени в или граждани на друга държава - членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за ЕИП. Изисква се само дарителят да притежава официален легализиран документ, удостоверяващ статута на получателя на дарението, издаден или заверен от компетентен орган на съответната чужда държава, и неговия превод на български език, извършен от заклет преводач (чл. 31, ал. 7 от ЗКПО);

-         дарения не само в полза на български училища, а и на училища, в която и да е държава - членка на ЕС, или в друга държава - страна по Споразумението за ЕИП (чл. 31, ал. 1, т. 15 от ЗКПО);

-         дарения в полза на център „Фонд за асистирана репродукция” и център „Фонд за трансплантация” (чл. 31, ал. 2 от ЗКПО). Те се добавят в разпоредбата, реглментираща до 31.12. 2009 г. признаване на разходи за дарения до 50 на сто от счетоводната печалба, единствено в полза на център “Фонд за лечение за деца”. Ще уточним, че разходите и за трите фонда (център „Фонд за асистирана репродукция”, център „Фонд за трансплантация и център “Фонд за лечение за деца”) не следва да превишават 50 на сто от счетоводната печалба

Възможност за преизчисляване на данъка при източника на чуждестранни юридически лица

 

От 01.01.2010 г. с новата разпоредба на чл. 202а от ЗКПО е въведена възможност за чуждестранните юридически лица - местни за данъчни цели на страни на ЕС и Споразумението за ЕИП, т.е. Исландия, Лихтенштайн и Норвегия да преизчислят, аналогично на местните юридически лица, чрез подаване на годишна данъчна декларация по образец на дължимия корпоративен данък за всички доходи, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от ЗКПО, подлежащи на облагане с данък при източника по реда на чл.195 от ЗКПО през съответната година. При наличие на разлики е възможно (при наличие на условията по чл. 202а, ал. 3 от ЗКПО) надвнесеният текущо по реда на чл. 195, ал.1 от ЗКПО данък при източника да бъде възстановен. 

Ще обърнем внимание, че процедурата, описана в ал.1 – 5 на чл. 202 а от ЗКПО е последваща, с коригиращ характер и се извършва от самото чуждестранно лице след изтичане на данъчната година. Тя е въпрос на избор, като за първи път тя ще се приложи за доходи по чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от ЗКПО, реализирани през 2010 г. Ако лицето не желае да приложи посочената в чл. 202а от ЗКПО коригираща процедура, то просто действа по досегашния ред, т.е. удържаният текущо през годината данък при източника за посочените доходи остава с окончателен характер.

На практика новата разпоредба на чл. 202а от ЗКПО ще намери практическа реализация едва през 2011 г., доколкото според ал. 4 на чл. 202а от ЗКПО правота на избор за преизчисляване данъка при източника се упражнява чрез подаване на годишна данъчна декларация по образец от чуждестранното лице в срок до 31 декември на годината, следваща годината на начисляване на доходите. Затова сега няма да я анализираме подробно.

Само още един ще подчертаем, че новата процедура на чл. 202а от ЗКПО не елиминира необходимостта от текущо облагане през 2010 г. с данък при източника по познатия ред на чл. 195 от ЗКПО на доходите на чуждестранни юридически лица, изброени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от ЗКПО.  

Данъчно третиране при прехвърляне на място на стопанска дейност

 

От 01. 01. 2010 г. е в сила нова разпоредба (чл. 47б от ЗКПО), свързана с определяне на данъчния финансов резултат при прехвърляне на място на стопанска дейност.

 

Според нея счетоводният финансов резултат при прехвърляне на място на стопанска дейност се преобразува за данъчни цели както следва:

 

-         увеличава се с печалбата и се намалява със загубата от прехвърляне на мястото на стопанска дейност. Печалбата (загубата) се определя като разлика между продажната цена на мястото на стопанска дейност и счетоводната стойност на активите, намалена със счетоводната стойност на пасивите на мястото на стопанска дейност към датата на прехвърлянето.

-         данъчните временни разлики, свързани с активите и пасивите на мястото на стопанска дейност, се признават за данъчни цели в годината на прехвърляне на мястото на стопанска дейност по общия ред на закона;

-         при определяне на данъчния финансов резултат на мястото на стопанска дейност се прилага чл. 66, ал. 1 и 2 от ЗКПО, т.е. увеличава се със счетоводната балансова стойност на амортизируемите активи и се намалява с данъчната им стойност

 

Данъчното третиране при прекратяване на неперсонифицирани дружества и осигурителни каси

 

За целите на ЗКПО неперсонифицираните дружества и осигурителните каси по чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) са приравнени на юридически лица (чл. 2, ал.2 от ЗКПО). Независимо от това процедурите на прекратяването им се различават от тези на останалите юридически лица и затова разпоредбите на глава двадесет и първа “Данъчно регулиране при прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност и при разпределение на ликвидационен дял” не могат да се приложат автоматично. Това наложи разпоредбите на чл. 161, 162 и 163 от ЗКПО да се допълнят с цел отчитане на особеностите на неперсонифицираните дружества и осигурителните каси. 

 

От 01. 01. 2010 г. еднозначно се регламентира, че :

-         последният данъчен период на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено прекратяването, до датата на прекратяването (ал.4 на чл. 161 от ЗКПО);

-         данъчната декларация за последния данъчен период на неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се подава на датата на прекратяването (ал.4 на чл. 162 от ЗКПО);

-         дължимият корпоративен данък за последния данъчен период на неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се внася до датата на прекратяване. Данъкът е окончателен (ал.4 на чл. 163 от ЗКПО);

-         когато датата на прекратяването на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса е преди 31 март и корпоративният данък за предходната година не е внесен, данъчно задълженото лице внася корпоративния данък за предходната година до датата на прекратяване (ал. 5 на чл. 163 от ЗКПО).

 

      

Дефиниране на понятието “промишлено, търговско или научно оборудване ”

 

Допълнена е разпоредбта на т. 8 от § 1 на ДР на ЗКПО "авторски и лицензионни възнаграждения”, с цел изясняване на понятието "промишлено, търговско или научно оборудване".

 

Колкото и странно да изглежда плащанията по повод ползване, вкл. наемът на “промишлено, търговско или научно оборудване” е доход, който влиза в обхвата та авторските и лицензионните възнаграждания.

 

Така е и в болшинството СИДДО, по които България е страна. Затова е важно да се знае, че за целите на облагане с данък при източника в т. 8 от § 1 на ДР на ЗКПО изрично е уточнено, че “промишлено, търговско или научно оборудване" са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност”.

 

Прецизиране на разпоредбата на чл. 27, ал.1 , т. 2 от ЗКПО

 

Според разпоредбата на чл. 27, ал.1 , т. 2 от ЗКПО в редакцията й в сила до 31.12.2009 г. не се признаваха за данъчни цели ( т.е. посочваха се в намаление при данъчно преобразуване) счетоводни приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26 от ЗКПО (т.е. посочени в увеличение в предходни периоди) до размера на непризнатите разходи, т.е разпоредбата визираше всички разходи, изброени в чл. 26 от ЗКПО. Това даваше възможност за злоупотреби, например, необлагането на приходи, свързани с недокументирани разходи или с разходи, несвързани с дейността на предприятието.

 

От 01.01. 2010 г. текстът е прецизиран, като е конкретизирано, че непризнаването на  счетоводни приходи ( т.е. посочването им в намаление при данъчно преобразуване), се отнася само за разходи посочени в увеличение в предходни години по реда на пет конкретни разпоредби на чл. 26 от ЗКПО, а именно т. 3, 4, 5, 8 и 10 , т.е. намалението вече се отнася само за случаи на непризнати за данъчни цели разходи във връзка с данък върху добавената стойност и данък при източника, отчетени като разход ( поради това, че например, не са били платени от дльжника или че са били определени с ревизионен акт), но впоследствие възстановени от отсрещната страна по облагаемата сделка или от НАП.

 

Промени, свързани със случаи на “скрито разпределение на печалба”

 

Облагане с данък при източника на дивиденти с характер на “скрито разпределение на печалба”

 

Известно е, че дивидентите разпределени от български дружества след 01. 01. 2009 г. (независимо за коя година се отнасят), в полза на чуждестранни юридически лица, местно лице за данъчни цели на държава - членка на ЕС или на друга държава - страна по Споразумението за ЕИП от 2009 г. нататък не подлежат на облагане с данък при източника (чл. 194, ал. 3, т. 3 от ЗКПО).

 

 От 01. 01. 2010 г. разпоредбата чл. 194, ал. 3, т. 3 от ЗКПО се прецизира. Добави се едно изключение, според което дивидентите ще се облагат по общия ред с данък 5 на сто, ако имат характер на скрито разпределние на печалбата.

 

Разширяване на дефиницията на “скрито разпределение на печалба”

 

До 31.12. 2009 г., като скрито разпределение на печалбата в полза на  акционерите, съдружниците или свързани с тях лица според дефинициата на т. 5, б. “а” на § 1 на ДР на ЗКПО се третираха само случаи на начислени разходи, несвързани с осъществяваната от него дейност или превишаващи обичайните пазарни нива.

 

От 01. 01. 2010 г. дефиницията е редактирана – като скрито разпределение се третират не само разходи, повлияли на счетоводния финансов резултат, но и всякакви “суми, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б" от § 1 на ДР на ЗКПО”. С други думи, без значение е, че осчетоводени суми, несвързани свързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, не са повлияли на текущия счетоводен, а от тук и на данъчния финансов резултат на данъчнозадълженото лице.

 

Например, ако търговско дружество е включило в разходите за създаване на дълготраен актив по стопански начин, възнаграждение на съдружник за услуга, срещу която не стои реална престация, то посочената сума не е повлияла в годината на счетоводното й отчитане върху счетоводния, а оттук и върху данъчния финансов резултат. В посочения случай възнаграждението на съдружника:
 

-         до 31.12. 2009 г. не се третира като скрито разпределение;

-         от 01.01. 2010 г. се третира като скрито разпределение.

 

Ще обърнем внимание, че разширяването на дефиницията няма връзка със санкциите за самото данъчно задължено лице, извършило скрито разпределение, визирани в чл. 26, т. 11 и чл. 267 от ЗКПО, защото те се отнасят само за случаи на скрито разпределение, отчетено като разходи, а именно:

 

-         увеличение на счетоводния финансов резултат с разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата (чл. 26, т.11 от ЗКПО);

-         имуществена санкция в размер 20 на сто от начисления разход, представляващ скрито разпределение на печалба (чл. 267 от ЗКПО).

 

Видно е, че и двете разпоредби визират както и досега само отчетени разходи, а не счетоводно отчетени суми, отговорящи на дефиницията на скрито разпределение.

 

Независимо от това, обаче, доколкото е налице скрито разпределение на печалбата, което по смисъла на т. 4, б. “в” от § 1 на ДР на ЗКПО се третира като дивидент, то върху това възнаграждение ще се дължи данък върху дивидентите по реда на чл. 194 от ЗКПО.

 

Ще обърнем внимание, че ако платецът на подобни суми, поеме данъкът за своя сметка, то отчетеният като разход данък няма да се признае за данъчни цели по реда на чл. 26, т. 8 от ЗКПО.

 

 Накрая ще допълним, че доколкото Законът за данъците върху доходите на физическите лица (т. 8 на §1 от ДР на ЗДДФЛ) прави препратка към определението на скрито разпределение, ползвано в ЗКПО, то промяната би следвало да засегне и облагането с данък върху дивиденти по реда на чл. 38 , ал.1 - 3 от ЗДДФЛ и на подобни суми, начислени в полза на физически лица (местни и чуждестранни) ( т. 5, б. “в” от § 1 на ДР на ЗДДФЛ). В ЗДДФЛ, обаче, разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ не е прецизирана. В нея за разлика от ЗКПО се регламентира, че данъчна основа при скрито разпределение е сумата на начислените разходи. Липсата на адекватна кореспондираща корекция би могло до бъде причина за освобождаване от облагане с данък върху дивидентите на подобни суми по реда на ЗДДФЛ.

 

Промени в облагането с алтернативни данъци

 

Промените в облагането с алтернативини данъци са две групи:

-         увеличаване на данъчните ставки за хазартната дейност;

-         въвеждане на задължение за лицата, облагани с алтернативни данъци да подават годишен отчет за дейността.

 

 Увеличаване на данъчните ставки за хазартната дейност

От 01. 01. 2010 г. данъчната ставка на данъка върху хазартната дейност от:

-         тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития става 15 на сто (10 на сто до 31.12. 2009 г.) (чл. 223 от ЗКПО) . За същия вид дейност данъкът върху приходите от помощни и спомагателни дейности става 12 на сто (10 на сто до 31.12. 2009 г.) (226 от ЗКПО).

-         лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено става 15 на сто (12 на сто до 31.12. 2009 г.) ( чл. 230 от ЗКПО). Данъкът върху приходите от приходите от помощни и спомагателни дейности за същия вид дейност се запазва 12 на сто;

-         игри, при които залогът за участие е увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка става 15 на сто (12 на сто до 31.12.2009 г.) (чл. 238 от ЗКПО), но данъкът върху приходите от приходите от помощни и спомагателни дейности за същия вид дейност се запазва 12 на сто;

Съответно от 01. 01. 2010 г. размерите на данъка върху хазартната дейност с хазартни съоръжения се определят, както следва:

1. за хазартен игрален автомат, съответно всяко игрално място от него - 500 лв. на тримесечие (300 лв. до 31.12. 2009 г.)

2. за съоръжение за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета - 500 лв. на тримесечие за всяко съоръжение (300 лв. до 31.12.2009 г.);

3. за рулетка в казино за игрална маса - 22 000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение (18 000 лв. до 31.12. 2009 г.);

4. за друго игрално съоръжение в казино - 5000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение (3 000 лв. до 31.12. 2009 г.) (чл. 245, ал.1 от ЗКПО).

Вече не се изисква лицата, осъществяващи дейност с хазартни съоръжения да  изпращат копие от платежното нареждане за внесения данък за всеки обект за хазартна дейност освен до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по местонахождението на обекта и до контролния орган по хазарта (чл. 247, ал. 3 от ЗКПО).

 

Изискване за подаване на годишен отчет за дейността

      

С промените в ЗКПО, в сила от 01. 01. 2010 г. се въвежда изискване лицата, облагани с алтернативен данък да подават годишен отчет за дейността, а именно според:

-         чл. 219, ал. 4 от ЗКПО - данъчно задължените лица, осъществяващи хазартна дейност подават годишен отчет за дейността в срок до 31 март на следващата година в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице;

-         чл. 252, ал. 2 от ЗКПО - бюджетните предприятия заедно с годишна данъчна декларация до 31 март на следващата година подават и годишен отчет за дейността;

-         чл. 259, ал. 3 от ЗКПО - данъчно задължените лица, осъществяващи дейност от опериране на кораби с годишната данъчна декларация за дължимия данък в срок до 31 март на следващата година подават и годишен отчет за дейността.

Ще обърнем внимание, че това е принципно ново изискване, тъй като преди тези лица не бяха задължени да подават годишен финансов отчет. Това изискване за първи път е в сила и за годишните отчети за дейността за 2009 г. ( § 39 от ПЗР на ЗИД ЗКПО).

Следва да се има предвид, че ако посочените лица, облагани с алтернативни данъци, не изпълнят задълженията си за подаване годишен отчет за дейността, се наказват с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - в размер от 1500 до 5000 лв. (чл. 276 от ЗКПО).

Накрая ще обърнем внимание, че ако за съответното данъчно задължено лице не е налице задължение за подаване на годишна данъчна декларация, то не следва да подава в НАП годишния си отчет за дейността, а трябва да го подаде в НСИ. Например, бюджетно предприятие, нереализирало приходи от сделки по чл. 1 от Търговския закон, респ. от отдаване под наем на недвижимо и движимо имущество. В този случай то не следва да подава годишна данъчна декларация по чл. 252 от ЗКПО, тъй като бюджетните предприятия подават годишна данъчна декларация само когато подлежат на облагане с данък върху приходите.