Анулиране фактури и Справка по чл. 73

ЗДДС. Относно третиране на ишлеме
ЗДДС. Въпрос. Дружество “А“, регистрирано по ДДС в България, има договор с френска фирма, регистрирана по ДДС във Франция, за изработка на облекла от плат, който не е собственост на българското дружество “А“. Българското дружество „А“ извършва услугата като има договор с друга българска шивашка фирма - подизпълнител за изработката им.Платът, който българското дружество фирма „А“ получава тръгва от Великобритания и се доставя директно до шивашката фирма - подизпълнител.
 
Инвойсът, който придружава плата, е издаден от фирма с италианския ДДС номер. В инвойса не е начислен ДДС. Инвойсът за плата е издаден към френската фирма. За адреса на доставката на плата е посочен адресът на българското дружество “А“, която има договор с френската фирма. След изпълнение на поръчките, облеклата се транспортират във Франция.
 
Българската шивашка фирма – подизпълнител издава фактура към българското дружество “А „ за шиенето като начислява 20% ДДС.
 
Превозът от Великобритания до България и от България до Франция е за сметка на френската фирма.
 
Във връзка с изложената фактическа обстановка възникват следните въпроси:
  1. Как трябва да се третират доставките спрямо българската фирма „А“?
  2. Каква фактура (с какво основание) трябва да се издаде от българското дружество “А“ към френското?
 
 Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно услуга ишлеме в полза на лице, имащо гръцки ДДС номер
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество изпълнява услуга (ушиване на дрехи – ишлеме) на дружество от Гърция. Българското дружество фактурира услугата на гръцкото. От своя страна дружеството от Гърция продава (собствената си) готова продукция на дружество от Чехия. Продукцията ще се транспортира директно от България до Чехия. И трите дружества са регистрирани по ЗДДС единствено в собствените си страни.
 
Моля, да коментирате случая, имайки предвид описаната ситуация, относно документирането на сделките и задълженията от страна на българското и гръцкото дружество във връзка със ЗДДС?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно договор за изработка между българска клиника и фирма от ЕС
ЗДДС. Въпрос. Търговско дружество ЕООД извършва единствено стоматологични услуги. Не е регистрирано по ЗДДС, тъй като съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗДДС тези услуги са освободени доставки. Същото въвежда в ортодонската си дейност нова модерна технология за изправяне на зъби INVISA LINE, изразяваща се кратко в следното:
 
Лекарят по дентална медицина прави отливка на челюстта и същата се изпраща във фирма, регистрирана по ЗДДС в страна членка от ЕС. Там по получената отливка се изработват така наречените безцветни алайнери индивидуално за всеки пациент. Изрично трябва да се подчертае, че изработването на последните става с материал на доставчика – тоест чуждата фирма. Впоследствие същите се изпращат при нас и се поставят от нашия стоматолог на съответния пациент. Това е дена нова и по –модерна технология от поставянето на стандартните брекети.
 
Въпросите са:
  1. За какво става въпрос в случая – за вътрешнообщностно придобиване на стоки – чл. 13, ал. 1 от ЗДДС или за придобиване на услуга от регистрирано по ЗДДС лице, в страна членка от ЕС, тъй като съгласно чл. 9, ал. 2, т. 3 от ЗДДС доставка на услуга е „обработка в смисъл на производство на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя», т.е. не от нас? От друга страна изработката на алайнерите е по специална поръчка (мярка) индивидуална за всеки пациент.
  2. В зависимост от отговора на първия въпрос:
-        ако става въпрос за ВОП на стока трябва ли нашето дружество да се регистрира по ЗДДС на основание на чл. 99, ал. 2 от ЗДДС при надвишаване на прага на 20 000 лв. или ако не как се прилага на практика чл. 38, ал. 3 от ЗДДС?
-        ако не може да с говори за ВОП на стока, а сме получатели на услуги услуга от регистрирано по ЗДДС лице, в страна членка от ЕС – какво следва от това? Подлежи ли нашето дружество на регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС и в какво по –конкретно се изразява това при начисляването/неначисляването на ДДС, дневници за покупки и продажби и справки – декларации по ЗДДС?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно документиране на покупко-продажба на автомобили втора употреба от физическо лице
ЗДДС. Въпрос. Данъчно задължено лице от България, регистрирано по специалния режим на маржа, извършва дейност по покупко-продажба на автомобили втора употреба. През м. 02. 2016 г. извършва покупка на автомобил втора употреба от физическо лице от Италия, нерегистрирано по маржа и не е регистрирано по ДДС в друга страна членка на ЕС. За извършената доставка сме съставили протокол по чл. 117 от ЗДДС. Същият сме включили само в дневника за продажби за м. 02. 2016 г. тъй като продажбата на автомобила се очаква да стане през м. 03. 2016 г. Като основание сме спазили чл. 147, ал. 5 от ЗДДС.

В месеца на извършване на продажбата (м. 03. 2016 г.) същият протокол ще включим в дневника за покупки на основание чл.151 ал. 4 от ЗДДС.

Правилно ли документираме посочената доставка ?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно превоз на стоки извън ЕС
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма Л1, регистрирана по ЗДДС, притежава 100% от капитала на американска фирма ЛИ. Собственик на капитала на българската фирма Л1 е и собственик на 33 % от капитала на друга американска фирма Л. Българската фирма ще произвежда в България метални конструкции, които ще се експортират в Америка. Имаме 2 възможности:
  1. Л1 да продава изделия на фирма ЛИ. Фирма ЛИ да продава след това на фирма ЛЮ. Фирма ЛЮ на своя ред продава след това изделията на директни потребители в Америка.
  2. Л1 да продава директно на фирма ЛЮ и тя да продава директно на американските потребители.
Има три варианта за транспорт на изделията от България до САЩ:
  1. транспорт от Бургас по море до САЩ;
  2. автотранспорт до порт в Гърция - Солун и след това по море до САЩ;
  3. ж/п транспорт до Германия или Холандия и след това по море до САЩ.
Във връзка с това какви документи ще са необходими за доказването на износа, как трябва да бъдат издадени?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно износ на царевица
ЗДДС. Въпрос. Дружество, регистрирано в Холандия, купува царевица на територията на България под българския си ДДС номер. След това се изнася за страна извън ЕС, като собствеността е прехвърлена на борда на кораб, намиращ се на пристанище Варна. В митническата декларация дружеството ползва холандския си ДДС номер. Има потвърждение, че краен получател е на територията на Гърция.
 
Въпросите са:
-        Налице ли е вътреобщностно придобиване при условията на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, при условие че при износа е ползван холандски ДДС номер?
-        Начислява ли се ДДС и в какъв размер - 20% или 0%?
-        В коя клетка на СД се декларира тази транзакция?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно неиздадено кредитно известие за търговска отстъпка
ЗДДС. Въпрос. Във връзка с инвентаризация на разчетите към 31. 12. 2015 г. установихме, че не сме отразили кредитно известие за търговска отстъпка, предоставена ни от доставчик по ВОП на стоки от ЕС. Счетоводно ще отразя кредитното известие за 2015 г. и ще изравня салдата, но как да постъпя с ДДС?

Тази търговска отстъпка е за достигнат оборот или право на безплатни мостри/каталози, отново заради достигнат оборот (не е ясно точно, но е кръгла сума от 200 евро). Кредитното известие не е издадено към определена фактура, и дори не е обвързано с определен период, за който се отнася. Датата на кредитното известие е 04. 02. 2015 г., а не е бил издаден протокол по чл.117 в срок да 20. 02.2015 г.
 
Как би следвало да процедирам при така създалата се ситуация?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно идентифициране на лице, упражняващо свободна професия с ДДС номер на негово ЕТ
ЗДДС. Въпрос. По сделка с физическо лице имаме следните документи:
  1. декларация от лицето, че е самоосигуряващо се, която ни дава за извършена от него услуга, за да не го облагаме авансово по реда на ЗДДФЛ;
  2. фактура от доставчик: физическо лице с ЕГН и ДДС номер, съответстващ на неговото ЕТ, като твърди, че е регистрирано по ДДС.
Прилагам и двата документа:
-        декларацията: „N. S.- declaration.pdf“;
-        фактурата „N. S. - faktura.pdf“, както и справка за проверка на валидност на ДДС номер „N. S. - DDS nomer.pdf“. От проверката се вижда, че ДДС номерът съответства на ЕТ, а като пробвам ДДС номер от неговото ЕГН с BG отпред дава, че е невалиден. Прилагам и справка от търговския регистър („N. S. - EIK firma.pdf“), от която е видно, че ЕИК-то от ДДС номерът е на ЕТ.
 

Въпросите ми са:

  1. Тази фактура правилно ли е издадена и правилно ли е начислено ДДС ? Може ли да имаме проблеми при ползване на данъчен кредит? Според мен има несъответствие при данните на издателя – бърка се физическото лице с предприятието на ЕТ.
  2. Може ли да се твърди, че самоосигуряващото се физическо лице е регистрирано по ДДС поради регистрация на неговото ЕТ? Защото според мен физическото лице и предприятието на ЕТ са два различни данъчни и правни субекта, но може и да бъркам.
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно продажба на стари офиси
ЗДДС. Въпрос. Пиша Ви по повод продажба на стари офиси, собственост на юридическо лице (ЮЛ), като купувачите ще са собствениците на същото ЮЛ.
 
В спор съм с одиторите, които държат, че се начислява ДДС върху цялата продажна стойност с включените в нея местни данъци и такси, както и нотариалната такса. Считам, че те не съобразяват с изискването, че когато са изминали са повече от 60 месеца от момента на разрешението за ползване на сградата, доставката е освободена от облагане с ДДС. Права ли съм?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно услуги, свързани с недвижим имот в Гърция
ЗДДС. Въпрос. Регистрирано по ЗДДС българско дружество сключва договор за извършването на водопроводни услуги на обект в Халкидики на гръцко предприятие - данъчно задължено и регистрирано по ЗДДС. Услугата попада в обхвата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Работниците са командировани за срок от 6 месеца. За извършваните услуги издаваме фактури без начислен ДДС съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1 от закона.
 
Въпросът ми е следва ли българското дружество да се регистрира по ЗДДС в другата държава членка (Гърция)?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно данък уикенд при автомобил, ползван за управленска дейност
ЗДДС. Въпрос. Управителят на фирма "Х" ползва автомобил на оперативен лизинг. До края на 2015 г. ползвахме данъчен кредит за месечните вноски по лизинга. За разходите по поддръжка и гориво не признавахме данъчен кредит и начислявахме 10% данък върху разходите.
 
С въвеждане на така наречения данък уикенд възникнаха следните въпроси:
  1. За месечните вноски на оперативен лизинг ползваме ли данъчен кредит и ако ползваме начисляваме ли данък уикенд?
  2. Относно разходите за поддръжка ползваме ли данъчен кредит и ако ползваме начисляваме ли данък уикенд?
  3. Начисляваме ли 10% данък върху разходите?
  4. Имаме ли елемент на изхабяване?
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Относно доставки от гръцко данъчно задължено лице под български ДДС номер
ЗДДС. Въпрос. На гръцко дружество, без постоянен обект в България, но регистрирано по българския ЗДДС, на основание достигнат оборот над 50 000 лв. за период до 12 месеца от изпращане на собствена продукция (ушита от българско дружество на ишлеме) в друга страна от Европейският съюз (ЕС), му предстои експедиция на продукция отново за страна от ЕС, след регистрацията.
  1. След притежаването и на български ДДС номер от гръцкото дружество, българското дружество, което извършва услугата ишлеме на гръцкото дружество, задължително ли следва при издаването на фактурата за ишлеме да бъде посочен българският ДДС номер, и сделката да бъде обложена с 20 % ДДС или е възможнода бъде издадена фактура с посочване на гръцкият ДДС номер, без начисляване ДДС с текста „обратно начисляване“, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 86, ал. 3 от същия закон?
  2. Гръцкото дружество ще транспортира собствената си продукция до страна от ЕС и ще издаде фактура с посочване на българския ДДС номер, без начисляване на ДДС (ВОД). Издаването на фактурите от пореден № 00000000001 ли следва да започне при спазване реквизитите на българския ЗДДС?
  3. Как ще се извърши възстановяването на начисленият ДДС за услугата , (ишлемето) начислен от българското дружество, ако във фактурата е посочен българският ДДС номер на гръцкото дружество?
  4. Какви са задълженията на гръцкото дружество за спазване на законодателството в България?
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗКПО. Относно реквизити на първични счетоводни документи при покупки в страни от ЕС
ЗКПО. Въпрос. Обслужваме фирма, която продава в търговски обект на дребно облекло. Фирмата не е регистрирана по ЗДДС. Закупуването на стоката се извършва от търговски обекти в ЕС и се транспортира с фирмен автомобил.  Издадените документи от доставчика –  не съдържат реквизитите по чл. 6 от ЗСч. Могат ли да бъдат признати, като документи за доставка на стоката, и отчетната стойност на стоката да се счита за данъчно признат разход?  Ако не, как  да постъпим?

Приложено изпращаме един от документите за покупка.
 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Относно доход от наем на физическо лице, пребиваващо в чужбина
ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице, което работи по трудов договор в чужбина целогодишно, отдава под наем недвижим имот на фирма.  
 
В този случай кой подава Декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ и кой внася данъка?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Относно финансиране на дейност на ЕТ за магазин и он-лайн магазин

ЗДДФЛ. Въпрос. ЕТ, което започва патентна дейност (търговия на дребно) получава финансиране през 2015 г. за стартиране на самостоятелна  стопанска дейност, като финансирането е предназначено за закупуване на стока, разходи за персонал, закупуване на оборудване, за придобиване на дълготраен нематериален актив (интернет сайт).

 

Въпросът ми е облагаемо ли е полученото финасиране и ако да къде трябва да включим прихода от финансирането – към патентната дейност (приложение № 7) или като приход от общ ред – приложение № 2 към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ?

 

Прилагам договора за финансирането.

 

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Относно Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ
ЗДДФЛ. Въпрос. Сдружение на земеделски стопани е получило субсидия, предназначена за земеделските стопани – членове на сдружението, която разпределя помежду им. Трябва ли Сдружението да подава Справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за раздадените суми/субсидии на физическите лица ?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
СИДДО. Третиране на доходи на студент в Холандия
СИДДО. Въпрос. Дъщеря ми е студентка в Холандия. За да си помага финансово от миналата година започна да работи в пицария.
 
Бих искала да получа Вашия компетентен отговор дали тя остава местно лица на България и следва ли да декларира задължително дохода си в България в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ?
 
 
Отговор: Иван Антонов, главен юрисконсулт Дирекция „СИДДО“
ЗСч. Относно момента на заприходяване на орехова градина като биологичен ДМА
ЗСч. Въпрос. ЕООД, което е земеделски стопанин, арендува земя от управителя като физическо лице за 50 години, считано от 2009 г. и създава овощна градина - 250 дка. През тези 6 години (2009 – 2015 г.) дружеството е получавало приходи от субсидии за орех - плод, т. е. не са за създаване на градината. Управителят като физическо лице е получавал рента. Вече 6 година са натрупани разходи по създаването на градината. През 2015 г. започва плододаване. Очакванията са добивът да нараства, т.е. това не е пълно плододаване.  Реколтата е 10 тона орех.
 
Трябва ли да се заприходят вече градината като биологичен дълготраен актив (ДА)?  Как да определя момента на заприхождаване на биологичен ДА? Според НСС 41, т. 5.4.  - Неплододаващите трайни насаждения се прехвърлят в групата на плододаващите след влизането им в плодоносна или експлоатационна възраст.
 
Мога ли да смятам, че това е моментът на влизането им в плодоносна възраст или да чакам пълното плододаване, което може да се окаже и някога? Според НСС 41 отново, намеренията са ми да я включа по себестойност в амортизационния план и да започна начисляване на амортизации.
 
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор
 
КТ. Относно удължения отпуск по чл. 319 от КТ
КТ. Въпрос. Колега с ТЕЛК, претендира че шестте дни допълнителен платен отпуск по чл. 319 от КТ, трябвало да му се прехвърлят за ползване през следващата календарна година, заедно с неползваните дни от редовния годишен отпуск. Той има 9 дни неползван платен отпуск от 2015 г., които съм включила в списъка по чл. 37а по Наредбата за работното време, почивките и отпуски, а претендира, че трябвало да бъдат 15 дни. Има ли основание?

Длъжен ли е работодателя, да му предостави 20 дни плюс още 9 дни редовен платен отпуск и още 6 дни плюс 6 дни допълнителен отпуск през 2016 г.?

 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Относно трети трудов договор на 4 часа
КТ. Въпрос. Пенсионер работи при трима работодатели на 4 часа. Какви са задълженията за отчетност на работодателя по последния, трети трудов договор? (Не е знаел за първия договор.)
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
ТЗ. Относно освобождаване на управител на ТД
ТЗ. Въпрос. Може ли да бъде освободен управител на търговско дружество, ако същият е и съдружник в дружеството?
 
 
Отговор: Александра Атанасова, адвокат
ТЗ. Относно намаляване на неустойка, уговорена между търговци
ТЗ. Въпрос. Може ли да бъде намалена неустойка, уговорена между търговци?
 
 
Отговор: Александра Атанасова, адвокат