Подобрение на нает актив и командироване

Въпроси-отговори
ЗДДС. Относно договор за консигнация
ЗДДС. Въпрос. Фирма сключва договор за продажба на стоки на консигнация, със срок на отчитане началото на месеца, следващ месеца, в който са извършени продажбите.
 
Възниква въпросът достатъчен ли е сам по себе си договорът, като документ, удостоверяващ произхода на стоките в търговския обект за изпълнителя, и издаването на данъчна фактура, в края на отчетния период от възложителя за продадените стоки, или възложителят (търговецът, предал стоката с договор за консигнация) е длъжен да издаде фактура за предадените стоки и да начисли ДДС поради възникване на данъчно събитие, а именно – предаване на стоката?
 
Ако възложителят е длъжен да начисли ДДС с данъчна фактура при договор за консигнация, има ли друг законов начин, с който предварителното начисляване на ДДС да бъде избегнато до продажбата на стоката от довереното лице?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно третиране на откраднат товар при международен превоз
ЗДДС. Въпрос. Притежаваме транспортна фирма за международни превози. Дружеството е регистрирано по ДДС. Работим с австрийска спедиция. При превозването на стока натоварена от Англия с разтоварен адрес Испания е извършена кражба на едно пале от стоката на стойност 9500,00 GBP. Клиента които е трябвало да получи стоката в Испания предявява претенция пред австрийската спедиция да заплати сумата за откраднатото пале със стока. 
 
Австрийската спедиция заплаща стоката на клиента в Испания, и издава към нас за стойността на откраднатата стока фактура. Дружеството има направена ЧМР застраховка, но към днешна дата застрахователят отказва за изплати обезщетение за щетата. 
 
Въпросът ни е дали трябва издадената фактура от австрийската спедиция да се декларира в дневника за покупките от транспортната фирма? В коя клетка в справка-декларация трябва да намери отражение въпросната фактура?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
 
ЗДДС. Относно доставки на стоки при публична продан по реда на ГПК и ДОПК
ЗДДС. Въпрос. Фирма, регистрирана по ДДС, купува два броя ДМА чрез публична продажба от ЧСИ и от НАП:
 
Имаме издадено от ЧСИ уведомление по чл.131 от ЗДДС и постановление за възлагане, в който са описани данните на собственика на актива - регистрирано по ЗДДС лице и данните на ЧСИ.
 
За втория актив закупен от НАП имаме постановление на НАП ТД - Пловдив без други данни.
 
Въпросът ми е кой идентификационен номер по ДДС да включа в дневника за покупките в двата случая? 
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно дата на данъчното събитие при доставки на стоки с монтаж или инсталация
ЗДДС. Въпрос. Как трябва да се определи датата на данъчното събитие и съответно последната законосъобразна дата за издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС, при следните обстоятелства:
 
Видът на доставката – доставка на стоки, които се монтират от/за сметка на доставчика. Доставчикът е чуждестранно лице, неустановено в България, с ДДС номер от ЕС. Нашето дружество е българско, с ДДС регистрация в България и е получател по тази доставка.
 
В договора е уговорена обща цена по доставка и плащане по схема:
- 20% - авансово;
- 10% - при готовност за изпитване при Доставчика;
………………..
Последните 10% от общата стойност на оборудването – при окончателното приемане, но не по-късно от 12 месеца след готовност за заводски приемни тестове (FAT).
 
Плащанията следва да бъдат направени от Купувача в срок от 30 дни от датата на получаване на неоспорвана фактура от Доставчика.
 
„Период на приемане на Оборудването“ означава 2-месечен период от време, след успешното завършване по взаимно съгласие (от Купувача и Доставчика) на въвеждането в експлоатация, по време на което 
 
Оборудването успешно ще функционира на 100%. FAT означава заводските приемни изпитвания, извършени от Доставчика преди Изпращането.
 
Фактурите за последните 10% са издадени от Доставчика:
- за 1-вата машина – на 22.10.2015 г.;
- за 2-рата машина – на 31.12.2015 г.
 
Протоколите за заводски тестове са минали:
- за 1-вата машина – на 06.11.2014 г.;
- за 2-рата машина – на 15.12.2014 г.
 
Оборудването е окончателно прието:
- за 1-вата машина – на 23.12.2015 г. и е направено плащане на същата дата;
- за 2-рата машина – не е прието окончателно и няма плащане.
 
Протоколите по чл. 117 от ЗДДС са издадени:
- по фактурата за 1-вата машина – на 07.12.2015 г. и в същия период са вкл. в дневниците по ЗДДС;
- по фактурата за 2-рата машина – на 25.02.2016 г. и в същия период са вкл. в дневниците по ЗДДС.
 
Има ли нарушение при тези дати на издаване на протоколите и на каква санкция ще бъдем подложени, в случай че има?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно предварителен договор за покупка на УПИ с платено капаро
ЗДДС. Въпрос.Сключен е предварителен договор за покупка на УПИ, като в договора е определена цена 110 х. лв. При сключване на договора е платено капаро (задатък) 20 хил. лв. Останалата сума ще се плаща разсрочено на три вноски по 30 хил. лв. Предаването на владението ще стана в деня на сключване на окончателния договор. Сделката е облагаема с ДДС, но към всички цени в договора в скоби е уточнено, че са посочени без ДДС.
 
Купувачът (търговско дружество) е превел задатъка 20 000 лв. без ДДС, каквато е сумата в предварителния договор, както и първата вноска – 30 000 лв., също без ДДС. Договорката между страните е данъкът да се плати при сключване на окончателния договор и прехвърляне на собствеността върху имота, и тогава да се начисли ДДС.
 
Предвид указание на НАП, полученото капаро може да се приеме като гаранция при сключване на предварителния договор и за него да не се издаде фактура и да не се начисли ДДС към момента на получаване на сумата. Получената първа вноска обаче – 30000 лв., според нас се явява авансово плащане и за нея трябва да издадем фактура за 25000 лв. и 5000 лв. ДДС. По този начин ще се получи разминаване между посочената в предварителния договор сума и платената сума. Правилни ли са нашите разсъждения?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно продажба на „стара” сграда и корекция на ДК
ЗДДС. Въпрос. Фирмена сграда, състояща се от три самостоятелни апартамента, е въведена в експлоатация през м. януари 2010 година. За построяването на сградата е ползван данъчен кредит.
При данъчна ревизия на фирмата през 2011 година е издаден Ревизионен Акт, според който данъчен кредит за единия от апартаментите не е дължим, тъй като са събрани доказателства, че се ползва от собствениците на фирмата при пребиваването им на територията на Р България.
 
Ревизията постановява възстановяване в бюджета на недължимо ползвания данъчен кредит за апартамента, в който се настаняват собствениците на фирмата и извършва корекция на ползвания данъчен кредит за конкретния апартамент на основание чл. 79, ал. 6, във връзка с ал. 1 от ЗДДС.
 
Собствениците се съгласяват и внасят в бюджета ползвания данъчен кредит заедно с лихвите, за да могат свободно и необезпокоявано да пребивават в този апартамент.
 
Фирмата не начислява амортизации за този апартамент, както и разходи по обслужването на апартамента.
На по-късен етап собствениците решават да прехвърлят този апартамент, за който са върнали ползвания данъчен кредит при построяването му, на себе си като физическите лица по възмезден начин.
 
Собствениците са дали заем на фирмата за построяването на сградата и се възползват от възможността да си закупят апартамента от фирмата, като се приспадне продажната пазарна цена от дължимият за възстановяване заем.
 
Въпросите са:
  1. При продажба на този апартамент, за който е възстановен ползвания данъчен кредит обратно в бюджета на база корекцията, направено в издадения Ревизионен Акт, ще се дължи ли ДДС при продажбата му, като се има предвид, че фактически не е ползван данъчен кредит при построяването му и вече се намира в категорията “стара“ сграда?
  2. При продажбата на останалите два апартамента, за които е ползван данъчен кредит и вече са в категория “стара“ сграда, ще се извършва ли корекция на ползван данъчен кредит при условие, че сделката като вид е освободена от облагане с ДДС?
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно три доставки на стоки, на които съответства само един превоз
ЗДДС. Въпрос. Фирма „А“, регистрирана в Италия по ДДС, фактурира на фирма „В“, регистрирана в Турция, която фактурира на фирма „С“, също регистрирана в Турция, а тя от своя страна фактурира на фирма "D", регистрирана в България. Стоката се намира в Италия, транспортът е за сметка на фирма "D" и се превозва от нея от Италия до България.
 
Какво е данъчното третиране на сделката и къде е дължим ДДС?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно посредническа дейност за покупко - продажба на POS-терминални устройства
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, има сключен договор за покупко - продажба на POS-терминални устройства с българска фирма, регистрирана по ЗДДС. Устройствата се купуват от българската фирма, за което доставчикът издава фактура с 20% ДДС и се продават на български клиенти - физически или юридически лица с 20% ДДС.
 
За всяка транзакция, която впоследствие ще бъде извършена през закупените от нашите клиенти POS-терминални устройства, дружеството ни ще получава комисионна съгласно сключен отделен договор с британска фирма, която не е регистрирана по ДДС и която не е свързана с доставчика на POS-устройствата.
 
Комисионната е договорена като възнаграждение за посредническа дейност по набиране на клиенти и е процент върху всяка транзакция, която привлечените от нас клиенти ще осъществяват през закупените POS-устройства. Британската фирма ще ни превежда дължимата комисионна по наша сметка в чужбина. В договора, сключен между нашата фирма и британския контрагент, дейностите, за които ни се полага горепосочената комисионна, са описани по следния начин: “всички видове посреднически дейности за набиране на клиенти, като маркетинг и промотиране на POS услуги, срещи, разговори, оферти, преговори, презентации, печатни материали и подготвителни дейности с цел привличане и набиране на клиенти за POS услугите”.
  1. Как следва да се третират от гледна точка на ЗДДС получените комисионни?
  2. Може ли получената от нас комисионна да се третира като освободена доставка по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС? Ако да, задължени ли сме да издаваме фактури с оглед разпоредбите на чл. 113, ал. 3, т. 2 от ЗДДС? В случай че не сме задължени, как би следвало да се документира получената комисионна от гледна точка на ЗДДС?
  3. Ако получената комисионна се третира като освободена по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, следва ли покупката и продажбата на POS-устройствата също да се третира по чл. 46, ал. 1, т. 3 или представлява обикновена облагаема продажба на стоки в рамките на страната?
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно отдадено под наем помещение от физическо лице, притежаващо ЕТ, регистрирано по ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. ЕТ, регистриран по ЗДДС, не осъществява дейност. Физическото лице по ЕГН отдава под наем помещение. Към настоящия момент ЕТ не е издавал фактура с начислен ДДС за дохода от наем.
 
При проверка от страна на данъчната администрация как може да се защити и какви са последиците?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно третиране на услуги, извършвани в ЕС, свързани с недвижими имоти
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС в България, извършва услуга на испанска фирма, регистрирана по ЗДДС в Испания, но нерегистрирана за целите на ДДС в Европейския съюз. Услугата, извършена от българската фирма, е свързана с ремонт на недвижими имоти на испанската фирма, като те се намират в Испания. Българската фирма извършва строително-ремонтни работи на сградите, което включва електро - инсталация, ВиК и др. и е командировала работници от България за извършването на тези работи.

Трябва ли българската фирма да начисли ДДС?
 
При задължение за начисляване на ДДС по каква ставка трябва да бъде – по българското или по испанското законодателство? Задължена ли е българската фирма да се регистрира за целите на испанското законодателство?
 
В коя колона на дневника за продажби следва да бъде отразена тази фактура?
 
Според испанската фирма трябва да се пусне фактура с ДДС със ставка тази в Испания.
 
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Относно извършени услуги по ремонт на машини в страна от ЕС
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма сключва договор с италианска фирма за поддръжка и ремонт на машини, собственост на италианската фирма. Италианската фирма е регистрирана по ДДС. Българската фирма няма седалище в Италия, тя ще командирова работници от България. Ремонтът и поддръжката на машините, ще се извършва през м. май, м. август и м. септември.
 
Въпросите са:
  1. Може ли да се считат извършените услугите на територията на Италия за ВОД?
  2. След като извършва дейност на територията на Италия, има ли опасност от регистрация по ДДС в Италия?
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗКПО. Относно третиране на софтуерни лицензи
ЗКПО. Въпрос. Българско дружество е представител за България на ЧЮЛ, което няма място на стопанска дейност в България и закупува хардуерни устройства и софтуерни лицензи за тях, които продава в България без да видоизменя.
 
Попадат ли софтуерните лицензи в обхвата на облагаемите доходи по чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО?
 
Може ли да се приеме, че това са копия на софтуер и не се считат за авторски и лицензионни възнаграждения, съгласно т. 8 от § 1 на ДР на ЗКПО?
 
 
Отговор: Иван Антонов, главен юрисконсулт Дирекция „СИДДО“
ЗДДФЛ. Относно ползване на чл. 189б от ЗКПО от лица прилагащи чл. 29а от ЗДДФЛ
ЗДДФЛ. Въпрос. Регистриран земеделски производител прилага чл. 29а от ЗДДФЛ. Може ли лицето да ползва преотстъпване на данък по чл. 189б от ЗКПО? Знам, че съдебната и данъчната практика се различават. Би ли могло лицето да спечели съдебно дело за преотстъпване на данък? Какво е Вашето мнение?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ДОПК. Относно прилагане на чл. 122 от ДОПК
ДОПК. Въпрос. На физическо лице му извършват ревизия по ЗДДФЛ. Физическото лице има съответствие между доходи и имущество. Ревизията му не е приключила, но крайният й срок е 21. 05. 2016 г. Лицето получи уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК и декларация по чл. 124 от ДОПК, която ревизиращите желаят да бъде попълнена от лицето. На въпроса към ревизиращите защо ни изпращат такова уведомление, при положение че няма несъответствие между доходи и имущество, както и укрити доходи, ни обясниха че това се правило в случай, че се наложи ревизията да мине по чл. 122 от ДОПК.
 
Според Вас следва ли лицето да попълва декларацията по чл. 124 от ДОПК и да я представя на ревизиращите органи, тъй като се притесняваме от представянето й? В указание на НАП 24-00-1 от 08. 01. 2009 г. е записано, че тази декларация "не е способ за узаконяване на доходи, а средство за установяване на факти и обстоятелства".
 
 
Отговор:  Александра Атанасова, адвокат
ЗОПБ. Изплащане на комисионни по безсрочен договор за агентство със ЗАД
ЗОПБ. Въпрос. Дружество е сключило безсрочен договор за агентство със ЗАД „Армеец“, Всеки месец застрахователният агент (дружеството) издава четири фактури към застрахователното дружество на базата на отчет за направени застраховки, чиято обща стойност надвишава 10 000 лв.
 
Въпросът е: - имайки предвид, че договорът е безсрочен следва ли да считаме, че поради неопределеността на срока сумите калкулирани всеки месец, следва да се разглеждат като отделни несвързани престации, което означава че не нарушаваме закона и въпросните фактури могат да бъдат издължавани в брой? Или всяко едно фактуриране може да се разглежда като малки части от един договор и разплащането непременно трябва да бъде направено по банков път?
 
 
Отговор: Александра Атанасова, адвокат
КТ. Относно прилагане на чл. 121, ал. 3 от КТ спрямо шофьори в Испания
КТ. Въпрос. Транспортна фирма със собствен транспорт се занимава с международен превоз на товари.Има сключен договор със спедиторска фирма, позиционирана в Испания, чрез която получава товарите. Заплащането става на база изминати километри. За осъществяване на дейността на фирмата са наети шофьори, назначени на длъжност шофьор международен транспорт. Същите са командировани в Испания, от където започват маршрутите. Маршрутите са към държави от Европейския съюз. Командировките в повечето случаи са с продължителност повече от тридесет дни.
  1. Следва ли да се прилага чл. 121, ал. 3 от КТ в този случай и как следва да се прилага?
  2. Ако се прилага чл. 121, ал.3, как следва да се тълкува ал. 5 от чл. 121? Дължат ли се дневни пари за престоя?
  3. Ако се прилага чл. 121, ал. 3 , коя държава следва да се определи като „приемаща”?
  4. Има ли нормативно определен срок между две заповеди за командировка? Според Инспекция по труда разлика от два или три дни не може да се приемат като основание за приключване на едната командировка и започване на втора такава (приемат, че шофьорът не се е прибирал в България)
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Относно вида на договор при наемане на лице без регламентирано работно време
КТ. Въпрос. Трябва да назнача овчар (работник, животновъд) във фирма. Работникът живее в съседство на помещенията на животните и се грижи за тях 7 дни в седмицата, целогодишно.
 
На какъв договор би следвало да го назнача при положение, че полага непрекъсната грижа за животните без регламентирано работно време и почивни дни?
 
Възможно ли е да бъде сключен с него граждански договор и на какво основание?
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП