Новият Закон за счетоводството

Новият Закона за счетоводството
 
 
Жени Гицоайка, дипломиран експерт–счетоводител
 
 
Публикувано на 11. 12. 2015 г.
 
 
Публикация от сп. „Данъци ТИТА“Абонирайте се сега и четете още множество публикации
 
 
 
 
Новият ЗСч прави:
  • промени в легалните дефиниции на термините, използвани до сега, а така също
  • въвежда и редица нови определения.
Структурата на закона е напълно нова, като по този начин се постига по-голяма яснота и разбираемост при транспонирането на европейските счетоводни правила в националното законодателство.
 
  1. С  глава първа „Общи положения“ се урежда:
  • приложното поле на закона,
  • изискванията към текущото счетоводно отчитане,
  • съставянето и издаването на счетоводни документи,
  • съхраняването на счетоводната информация,
  • правата и задълженията на ръководителите на предприятията и 
  • правомощията на министъра на финансите.
 
Разширен е обхватът на понятието „предприятие“ за целите на закона. Изрично се регламентира, чеосигурителните каси по чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване също се считат за предприятия по смисъла на закона (чл. 2).
 
Новият ЗСч запазва изискването текущото счетоводно отчитане да се извършва по способа на двустранното счетоводно записване, а едноличните търговци, с нетни приходи от продажби за предходния отчетен период в размер, който не надхвърля 50 000 лв., да могат да отчитат дейността си по способа наедностранното счетоводно записване (чл. 3).
 
С новите изисквания на ЗСч отпада задължението за превод на български език на всички счетоводни документи, които постъпват в предприятието и са съставени на чужд език.
 
Счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, следва да бъдат преведени на български език само в случаите, когато това е предвидено в закон (чл. 5, ал. 2).
 
Следва да се обърне специално внимание на въведената забрана за отчитане на стопански операции в:
  • извънсчетоводни книги или регистри и
  • счетоводно отчитане на:
-         фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки,
-         несъществуващи разходи, както и
-         задължения с неточно определен предмет, извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп (чл. 9).
 
Тази норма е въведена във връзка с изискванията за ефективна борба с водене на фалшиво счетоводство съгласно Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, по която Република България е страна.
 
Също така, следва да се отбележи, че законът предвижда значителни глоби и имуществени санкции по отношение на:
  • ръководителите и
  • предприятията,

нарушили тази норма (чл. 68).

 
По отношение съхраняването на счетоводната информация е:
  • запазено изискването ведомостите за заплати да се съхраняват 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят. Според т. 14 от § 1 на ДР на ЗСч. "отчетен период" е календарната година (1 януари - 31 декември), освен когато в този закон е предвидено друго;
  • изрично се изясни, че десет години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят следва да бъдат съхранявани:
-         не само счетоводните регистри и финансови отчети, но и
-         документи за данъчен контрол, одит и последващи финансови инспекции
  • за всички останали носители на счетоводна информация срокът се запазва 3 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнася (чл. 12).
 
Новият ЗСч много подробно разписва задълженията и отговорностите на ръководителя на предприятието. В тази връзка следва да се има предвид дефиницията на „ръководител на предприятието, въведена в т. 24 от § 1 на ДР на ЗСч.
 
Ръководителят на предприятието:
  • утвърждава индивидуалния сметкоплан;
  • организира текущото счетоводно отчитане в съответствие с разпоредбите на ЗСч;
  • утвърждава формата на счетоводството;
  • отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани от ЗСч;
  • определя периодичността на финансовите отчети за нуждите на управлението на предприятието;
  • отговаря за извършването на независим финансов одит от регистрирани одитори;
  • определя реда и начина за извършване на инвентаризация;
  • отговаря за съхраняването на счетоводната информация;
  • определя реда и движението на счетоводните документи.
Ръководителят и членовете на управителния и надзорния орган на предприятието отговарят за:
  • съставянето, извършването на независим финансов одит от регистрирани одитори и
  • публикуването на годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и годишните доклади в съответствие с изискванията на закона (чл. 16).
По отношение на съставителите на финансовите отчети са запазени изискванията на до сегадействащия закон.
 
Финансовите отчети се съставят от физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието или от счетоводни предприятия.
 
ЗСч дава възможност финансовите отчети на:
  • едноличните търговци, които прилагат способа на едностранното счетоводно записване и
  • микропредприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период
да бъдат съставени от собствениците или съдружниците на тези предприятия (чл. 17, ал. 2).
 
 
  1. Глава втора „Категории предприятия и групи предприятия“ въвежда нова категоризация на предприятията, която е единна за целия ЕС.
 
Категории предприятия (чл. 19 и чл. 20)
 
Съгласно тази категоризация се определят и задълженията на предприятията за:
  • съставяне,
  • одит и
  • публикуване на техните годишни счетоводни отчети.
За целите на закона, предприятията се групират в следните четири категории (чл. 19):
 
1.      микропредприятия;
 
2.      малки предприятия;
 
3.      средни предприятия;
 
4.      големи предприятия.
 
Всяко предприятие следва да определи към коя от изброените групи принадлежи.
 
За да бъде класифицирано дадено предприятие като микро-, малко или средно, към 31 декември на текущия отчетен период, то не следва да надвишава най-малко два от показателите изброени по-долу.
 
Като големи се класифицират предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен периоднадвишават най-малко два от показателите представени в последната колона на таблицата.
 
Показатели

микро-

предприятия

не надвишава

малки

предприятия

не надвишава

средни

предприятия

не надвишава

големи

предприятия

надвишава

балансова стойност на активите (лв.) 700 000 8 000 000 38 000 000 38 000 000
нетни приходи от продажби (лв.)  1 400 000 16 000 000 76 000 000 76 000 000
средна численост на персонала за отчетния период (бр.) 10 50 250 250
       
         
 
Понятието „нетни приходи от продажби“ е дефинирано в т. 11 от § 1 на ДР на ЗСч.
 
Предприятието извършва промяна на категорията, към която се отнася, когато за последните два отчетни периода престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория.
 
Промяната на категорията се извършва от началото на следващия (трети) отчетен период.
 
Следвада се обърне внимание на разпоредбата на § 3 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР), съгласно която микропредприятията, извън облекченията за тях по този закон, се третират като малки предприятия.
 
Също така е важно да се отбележи, че съгласно § 4 от ПЗР, предприятията от обществен интерес за целите на закона се третират като големи предприятия, с изключение на приложимата счетоводна база, независимо от балансовата стойност на активите, нетните приходи от продажби и средната численост на персонала.
 
Категории групи предприятия (чл. 21 и чл. 22)
 
"Група предприятия" са предприятието майка и всички негови дъщерни предприятия (т. 2 от § 1 на ДР на ЗСЧ).
 
Законът определя следните категории групи предприятия:
  1. малки групи;
  2. средни групи;
  3. големи групи.
Групите предприятия се класифицират като малка или средна група при условие, че сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа, към 31 декември на текущия отчетен период, не надхвърля праговете най-малко на два от трите показатели представени по-долу.
 
Като големи се класифицират групите, за които сумата от показателите, съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа, съставени към 31 декември на текущата годинанадхвърля праговетенай-малко на два от трите показателя,представени в последната колона на таблицата.
 
Показатели

малки групи

не надхвърля

средни групи

не надхвърля

големи групи

надхвърля

балансова стойност на активите (лв.) 8 000 000 38 000 000 38 000 000
нетни приходи от продажби (лв.)  16 000 000 76 000 000 76 000 000

средна численост на персонала

за отчетния период (бр.)

50 250 250
 
Промяната на категорията се извършва, когато през последните два отчетни периода групата престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория.
 
Промяната на категорията се извършва от началото на следващия отчетен период.
 
Предприятията и групите предприятия следва да определят категорията си за 2016 г. въз основа на техните показатели към 31 декември 2015 г. (§ 7 от ПЗР).

  1. Изискванията към финансовите отчети, които предприятието изготвя са регламентирани в глава трета „Финансови отчети“.
 
Тук са разгледани:
  • общите изисквания към финансовите отчети,
  • общите принципи за водене на счетоводството,
  • изискванията за извършване на инвентаризация, както и
  • формата и съдържанието на годишните и консолидирани финансови отчети.
Финансовите отчети се съставят на български език, с арабски цифри и в хиляди лева (чл. 23).
 
В тях следва да бъде посочена следната информация:
  • наименование на предприятието,
  • правната му форма, седалище и адрес на управление;
  • регистърът, в който предприятието е вписано, и регистрационният му номер от този регистър;
  • друга информация, изисквана от този или друг закон и приложимите счетоводни стандарти.
Финансовите отчети следва да бъдат подписани от ръководителят на предприятието и от физическото лице, което ги е съставило или от представляващия и/или управляващия счетоводното предприятие, когато финансовият отчет е съставен от счетоводно предприятие.
 
Следва да се обърне внимание на принципите и изискванията, които се прилагат при признаването и оценяването на позициите, представени във финансовите отчети (чл. 26).
 
Включени са всички принципи, съгласно счетоводната директива.
 
Също така е посочено, че предприятията осъществяват счетоводството си при спазване на тези принципиили в съответствие с принципите и изискванията на Международните счетоводни стандарти, когатосчетоводната база на предприятието са Международните счетоводни стандарти.
 
Годишният финансов отчет за всички предприятия се състои най-малко от:
  • счетоводен баланс,
  • отчет за приходите и разходите и

Формата, структурата и съдържанието на пълния комплект на финансовите отчети се определя от приложимите счетоводни стандарти.

Законът предвижда някои облекчения по отношение на съдържанието на годишните финансови отчети, изготвяни от:
  • микропредприятията,
  • малките предприятия и
  • едноличните търговци.
Годишните финансови отчети на:
  • микропредприятията, които не са инвестиционни дружества и финансови холдингови дружества, може да се състои само от:
-        съкратен баланс и
-        съкратен отчет за приходите и разходите по раздели, а
  • отчетът на малките предприятия – от:
-        съкратен баланс,
-        съкратен отчет за приходите и разходите по раздели и групи и
-        приложение (чл. 29, ал. 4, ал. 5, ал. 6).
 
Финансовият отчет на едноличните търговци може да се състои само от отчет за приходите и разходитепри условие, че:
  • нетните му приходи от продажби за текущия отчетен период не надвишават 200 хил. лв(100 хил. лв. досега) и
  • не подлежат на независим финансов одит (чл. 29, ал. 3). 
Годишните финансови отчети на:
  • средните и
  • големите предприятия, както и на
  • предприятията от обществен интерес

се съставят в пълен комплект, съгласно изискванията на приложимите счетоводни стандарти.

 

По отношение на консолидираните финансови отчети, следва да се отбележи, че консолидиран финансов отчет може да не се съставя от предприятие майка на малка група при условие, че в групата няма нито едно предприятие от обществен интерес (чл. 32). (Виж дефиниция на предприятие майка в т. 18 от § 1 на ДР на ЗСЧ.)
 
Запазено е изискването за извършване инвентаризация на активите и пасивите най-малко веднъж годишно с цел тяхното достоверно представяне във финансовите отчети.
 
Законът дава възможност на предприятията да не извършват задължителна инвентаризация при условие, че нетните им приходи за текущия период не надвишават 200 хил. лв. (чл. 28).
 
Следва да се обърне внимание, че съставянето и одитирането на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършват по реда на отменения Закон за счетоводството (§ 10, ал. 1 от ПЗР).
 
  1. Приложимата счетоводна база при изготвяне на финансовите отчети е регламентирана в глава четвърта „Приложима счетоводна база“.
 
Законът въвежда изцяло нов подход по отношение прилагането на международните и националните счетоводни стандарти.

Годишните финансови отчети на:
  • предприятията от обществен интерес се изготвят на база Международните счетоводни стандарти(МСС), а
  • микропредприятията, малките, средните и големите предприятия - на база Националните счетоводни стандарти (чл. 34).
Съгласно т. 22 от § 1 на ДР на ЗСч "предприятия от обществен интерес" са:
 
а) предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава - членка на Европейския съюз;
 
б) кредитни институции;
 
в) застрахователи и презастрахователи;
 
г) пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове;
 
д) инвестиционни посредници, които са големи предприятия по този закон;
 
е) колективни инвестиционни схеми и управляващи дружества по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, които са големи предприятия по този закон;
 
ж) финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции, които са големи предприятия по този закон.
 
з) "Холдинг Български държавни железници" - ЕАД, и дъщерните му предприятия; Национална компания "Железопътна инфраструктура";
 
и) търговски дружества, чиято основна дейност е да произвеждат и/или да пренасят, и/или да продават електроенергия и/или топлоенергия и които са големи предприятия по този закон;

к) търговски дружества, чиято основна дейност е да внасят и/или пренасят, и/или разпределят и/или транзитират природен газ и които са големи предприятия по този закон;
 
л) търговски дружества, чиято основна дейност е да предоставят водоснабдителни и канализационни услуги.
 
Съгласно § 11 от ПЗР, големите предприятия съставят годишните си финансови отчети за 2016 г. на база на Международните счетоводни стандарти.
 
Възможността за прилагане на Националните счетоводни стандарти като база за съставяне на годишните финансови отчети от големите предприятия се прилага от 1 януари 2017 г.
 
Микропредприятията, малките, средните и големите предприятия могат да изберат да съставят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти, при условие че не е извършвана промяна на счетоводната база.
 
Предприятие, което през един отчетен период е изготвило своите отчети на база МССне може да прилагаНационалните счетоводни стандарти.
 
Консолидираните и междинните финансови отчети се съставят на базата на счетоводните стандарти, въз основа на които се съставя годишният финансов отчет на предприятието, което съставяконсолидирания или междинния финансов отчет.
 
Юридически лица с нестопанска цел, независимо от това в коя категория попадат, съставят годишните си финансови отчети на базата на Национален счетоводен стандарт.
 
Съгласно § 8 от ПЗР, предприятията, които към 1 януари 2016 г. отговарят на критериите за:
  • микропредприятие, малко или средно предприятие и
  • прилагат МСС, 
могат еднократно да преминат към прилагане на Национални счетоводни стандарти след приемане нанационален счетоводен стандарт.
 
 
5.      Глава пета „Независим финансов одит“ определя финансовите отчети на кои предприятия подлежат на задължителен независим финансов одит.
 
 
Съгласно изискванията на чл. 37, ал. 1 от ЗСч, на задължителен независим финансов одит подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на:
 
1. малки предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показатели:
 
a) балансова стойност на активите - 2 000 000 лв.;
 
б) нетни приходи от продажби - 4 000 000 лв.;
 
в) средна численост на персонала за отчетния период - 50 души;
 
2. средните и големите предприятия;
 
3. предприятията от обществен интерес (Виж т. 22 от § 1 на ДР на ЗСч);
 
4. средните и големите групи и групите, в които има поне едно предприятие от обществен интерес;
 
5. предприятия, за които това изискване е установено със закон.
 
На задължителен независим финансов одитнезависимо от това дали са изпълнени критериите описани по-горе, подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на:
  • акционерните дружества и
  • командитните дружества с акции,
с изключение на случаите, когато тези дружества не са осъществявали дейност през отчетния период(чл. 37, ал. 2).
 
Също така, на независим финансов одит подлежат консолидираните финансови отчети и годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията (чл. 37, ал. 3).
 
Запазено е изискването за задължителен независим финансов одит на финансовите отчети наюридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на обществено полезна дейност в случай, че за текущия период са превишили определени критерии относно:
  • балансова стойност на активите,
  • приходите от стопанска и нестопанска дейност и
  • сума на получените финансирания.

Нов момент е и въведеното изискване за извършване на задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори на годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност и извършващи дейност по чл. 116 от Семейния кодекс (чл. 37, ал. 5). Това са юридически лица с нестопанска цел, които могат да осъществяват посредничество при международно осиновяване.

 

 
6.      Въпросите, свързани с публикуването на годишните и консолидираните финансови отчети, както и на годишните доклади са уредени в глава шеста „Публичност на финансовите отчети“.
 
 
Годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган следва да бъдат публикувани до 30 юни на следващата година (чл. 38).
 
Счита се, че срокът за публикуване е спазен и тогава, когато финансовият отчет първоначално е заявен за публикуване в срока, определен от закона, но е постановен отказ за публикуване по чл. 22, ал. 5 от Закона за търговския регистър, и в 14-дневен срок от влизането му в сила е подадено повторно заявление за публикуване.
 
Законът дава възможност на малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, да не публикуват отчетите за приходите и разходите и докладите за дейността.
 
Така също бюджетните предприятия и едноличните търговци, които не подлежат на задължителен одитса освободени от задължението за публикуване на годишните си финансови отчети.
 
Публикуването на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършва по реда на новия ЗСч (§ 10, ал. 2 от ПЗР).
 
 
7.      В глава седма „Годишни доклади“, са определени изискванията за изготвяне на годишните доклади.
 
Те са:
  1. Годишен доклад за дейността;
  2. Нефинансова декларация;
  3. Доклад за плащанията към правителства.
В общи линии са запазени досегашните изисквания към съдържането на доклада за дейността.
 
Микропредприятията и малките предприятия могат да не изготвят доклад за дейността при условие, че:
  • не подлежат на задължителен независим финансов одит,
  • не са инвестиционни и финансови холдингови дружества и
  • информацията относно придобиването на собствените им акции, изисквана от чл. 187д от Търговския закон, е оповестена в приложението към годишния финансов отчет или в бележка под линия към съставения счетоводен баланс (чл. 42). Също така тези предприятия могат да не включват в доклада за дейността нефинансова информация.
Предприятие майка, което е задължено да съставя консолидиран финансов отчет, следва да изготви иконсолидиран доклад за дейността (чл. 44).
 
Ако предприятието майка е задължено да изготвя:
  • годишен доклад за дейността и
  • консолидиран доклад за дейността,
то двата доклада могат да бъдат изготвени като един доклад (чл. 46).
 
Абсолютно нов момент е изискването за изготвяне на нефинансова декларация от предприятията (чл. 48 – чл. 52).
 
Това ново изискване влиза в сила от 01. 01. 2017 г.
 
Нефинансова декларация съдържа описание на политиките на предприятията по отношение на дейностите им, осъществявани в областта на екологиятасоциалните въпроси и тези, свързани със служителите,правата на човекаборбата против корупцията, разнообразието и равенството на половете в ръководните органи на предприятията – брой на жени и мъже, възраст, географско разнообразие, образование, професионални качества, религия (чл. 48).
 
В нефинансовата декларация следва да бъде включено кратко описание на бизнес модела на предприятието и на политиките, които то е приело и следва по отношение на екологичните и социалните въпроси.
 
Също така, тя следва да съдържа информация относно целите, рисковете и задачите, които предстоят по отношение на екологичните и социалните политики, както и описание на основните показатели за резултатите от дейностите, свързани с тях.
 
Нефинансовата декларация може да бъде изготвена като:
  • отделен доклад, който следва да се публикува заедно с доклада за дейността и да бъдеобщественодостъпен в срок до 30 юни на следващата година на интернет страницата на предприятието или
  • информацията и анализ по въпросите, свързани с екологията и служителите може да бъдат включени в доклада за дейността (чл. 49).
Предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки в голяма група, чиито персонал на консолидирана основа надхвърля 500 човека към 31 декември, следва да включат в консолидирания доклад за дейността и консолидирана нефинансова декларация, която съдържа информацията описана по-горе.
 
Друг нов момент е изискването за изготвяне на доклад за плащанията към правителства по смисъла на т. 15 и 17 от § 1 на ДР на ЗСч.
 
Това изискване изцяло е съобразено със счетоводната директива и е насочено към предприятията от:
  • добивната промишленост по смисъла на т. 19 от § 1 на ДР на ЗСч или 
  • дърводобива от девствени гори по смисъла на т. 20 от § 1 на ДР на ЗСч.
Годишен доклад за плащанията към правителства се изготвя от:
  • големите предприятия и
  • всички предприятия, извършващи дейност от обществен интерес,
които работят в добивната промишленост и осъществяват дейност, свързана с проучване, търсене, откриване, разработване на находища и добив на минерали, нефт, природен газ или други суровини или в дърводобива от девствени гори, които през отчетния период са извършили еднократно плащане или поредица от свързани плащания в размер, който надвишава 195 600 лв. (чл. 53).
 
Тези предприятия следва да предоставят аналитична информация относно направените плащанията къмвсяко правителство за:
  • права върху продукция,
  • данъци върху печалбата и данъци върху доходите,
  • авторски, лицензионни и сродни на тях права,
  • дивиденти,
  • бонуси за подписване на договор,
  • лицензионни такси и
  • плащания за инфраструктурни подобрения
по отделните проекти по които работят (чл. 54). (Виж дефиниция на проект в т. 21 от § 1 на ДР на ЗСч.)
 
Предприятията майки, които извършват дейност в областта на добивната промишленост или дърводобива от девствени гори и които са задължени да съставят консолидирани финансови отчети, задължително съставят и консолидиран доклад за плащанията към правителства в съответствие с изискванията описани по-горе (чл. 58).
 
 
8.      Счетоводната отчетност на бюджетните предприятия е разгледана в глава осма „Бюджетни предприятия“.
 
Отчетността на бюджетните предприятия се регламентира в Закона за публичните финанси.
 
Включването на тези предприятия в ЗСч е свързано с това, че общите счетоводни принципи и разпоредби са валидни за всички предприятия, а в чл. 2 е посочено, че бюджетните предприятия се считат за предприятие за целите на закона.
 
 
9.      Последната, девета глава регламентира глобите и имуществените санкции, които ще бъдат налагани при неспазване разпоредбите на закона.
 
Следва да се обърне внимание, че те са завишени значително в сравнение с тези на до сега действащия закон.
 
В таблицата по-долу са обобщени глобите и имуществените санкции, които ЗСч предвижда за физически лица и предприятия, допуснали съответното нарушение.
 

Нарушение

Физическо лице 

глоба

Предприятие

имуществена санкция

Ръководител или предприятие нарушили разпоредбата начл. 9 се наказва с: от 500 до 5000 лв. от 2000 до 10 000 лв. 
Който наруши изискванията за съхраняване на счетоводна информация по глава първа, раздел III, се наказва с : от 500 до 3500 лв. от 2000 до 7000 лв. 
Който възложи съставяне на финансови отчети в нарушение на чл. 17, ал. 1, се наказва с: от 500 до 3000 лв. от 2000 до 5000 лв.
Лице и счетоводно предприятие, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 и чл. 18, се наказва с: от 500 до 3000 лв. от 2000 до 5000 лв.
Който е задължен и не състави финансов отчет и/или годишни доклади по глава седма, раздели I – IV, се наказва с: от 500 до 3000 лв. от 2000 до 5000 лв.
Който е задължен и не състави годишни доклади за плащанията към правителствата по реда на глава седма, раздели V и VI, се наказва с: от 1000 до 3000 лв. от 2000 до 15 000 лв.
Който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с: от 200 до 3000 лв. от 0,1 до 0,5 % от нетните приходи от продажби, но не по-малко от 200 лв.
Който е задължен и не възложи извършването на независим финансов одит на регистриран одитор, се наказва с: от 500 до 5000 лв. от 2000 до 10 000 лв.
Който възложи извършването на независим финансов одит на лице, упражняващо дейност като регистриран одитор, без да е регистрирано по реда на Закона за независимия финансов одит, се наказва с: от 500 до 5000 лв. от 2000 до 10 000 лв.
Който извърши одит, без да е регистриран одитор по реда на Закона за независимия финансов одит, се наказва с: от 500 до 5000 лв.  
Който не изпълни друго задължение, произтичащо от закона, се наказва с: от 200 до 1000 лв. от 300 до 2000 лв.
 
При повторно нарушение законът предвижда двоен размер на санкциите изброени по-горе.
 
ЗСч влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на разпоредбите за изготвяне на нефинансова декларация и консолидирана нефинансова декларация, които влизат в сила от 1 януари 2017 г. (§ 29 от ПЗР).