Разходи за собствена интернет страница - счетоводни и данъчни аспекти
Абонирай се и чети актуални казуси във връзка с годишното счетоводно приключване.
Разходи за собствена интернет страница - счетоводни и данъчни аспекти
Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор
Актуално към 01.02.2021 г.
В съвременните условия притежаването на собствена интернет страница отдавна не е въпрос на престиж, а се е превърнало в задължителна необходимост за повечето предприятия.
Въпросът за подходящото счетоводно и данъчно третиране на разходите, които са направени за създаване на собствена интернет страница, е интересен, тъй като при него много ясно се проявява пълното разкъсване на наложилата се у нас органическа връзка между счетоводното и данъчно отражение на някои стопански операции.
Счетоводни аспекти
По своята същност интернет страницата притежава всички белези на нематериален актив и напълно отговаря на счетоводната дефиниция за такъв (разграничим непаричен актив без физическа субстанция[1]).
Обаче не всички активи, които формално отговарят на тази дефиниция, се признават и отчитат като нематериални активи.
Допълнително активът трябва да изпълнява и изрично предвидените условия за признаване (МСС 38, пар. 21; СС 38, т. 3.1):
(а) да е вероятно, че предприятието ще получи очакваните бъдещи икономически ползи от него; и
(б) цената му на придобиване да може да бъде оценена надеждно.
При вътрешно създаваните нематериални активи, за разлика от други отчетни обекти, първият критерий за признаване не трябва само формално да е удовлетворен, но изпълнението му трябва да е много добре аргументирано (МСС 38, пар. 57-61; СС 38, т. 3.1., б. „в“) и подкрепено с бизнес план:
- посочващ техническите, финансовите и другите необходими ресурси, както и способността на предприятието да осигури тези ресурси;
- доказващ възможността активът ефективно да изпълнява функционалната си роля в съответствие с намерението на предприятието относно употребата му;
- съдържащ ясно дефинирана и конкретизирана техническа осъществимост.
Тези специфични критерии за признаване на вътрешно създадените нематериални активи надграждат върху общите критерии за признаване на активи и са доста по-строги и трудни за заобикаляне. Причината е, че поначало разходите за създаване на нематериален актив много трудно се разграничат от разходите за развитие на дейността на предприятието като цяло, а това създава благодатни възможности за злоупотреба.
В контекста на разглежданата проблематика собствената интернет страница безспорно представлява нематериален актив, но за счетоводни цели ще се признае като такъв единствено ако разгледаните специфични критерии са удовлетворени. Най-вече предприятието трябва да е в състояние да демонстрира как интернет страницата ще генерира вероятни бъдещи икономически ползи.
Съгласно ПКР 32 - Нематериални активи - разходи за интернет страници това условие най-често се смята за изпълнено, когато интернет страницата позволява извършването на заявки за покупки (пар. 8).
Тази интерпретация би следвало да се възприеме и от предприятията, прилагащи НСС.
Интернет страница, която е създадена предимно с цел реклама или промоция на предлаганите от предприятието стоки или услуги, не трябва да се признава за нематериален актив. Всички разходи по създаването и разработването на такава страница се признават като текущи в момента на извършването им.
Причината е, че в този случай предприятието едва ли ще може да докаже и оцени вероятните бъдещи икономически ползи, които се очакват от страницата.
Освен това разходите за рекламни и промоционални дейности изрично са посочени като пример за разходи, които въпреки че носят бъдеща икономическа полза, не водят до признаване на нематериален актив (МСС 38, пар. 69; СС 38, т. 6.1).
И обратно, разходите за създаване на интернет страница, която има функционалност на електронен магазин или на платформа за онлайн търговия, по презумпция могат да се капитализират и да формират част от себестойността на вътрешно създаден нематериален актив.
В този случай обаче предприятието допълнително трябва да се съобрази със същността на всяка дейност, за която се прави даден разход, и с етапа на разработване на интернет страницата.
Етапът на планиране на страницата (дефиниране на спецификацията; избор на графичен дизайн и функционалност; избор на екип от програмисти или външен доставчик и др.) е сходен по същността си с фазата на научноизследователска дейност.
Всички направени разходи през този етап по правило се признават като текущи в момента на възникването им. Освен това те никога не се капитализират в стойността на нематериален актив, дори когато такъв се признае на по-късна дата.
В цената на придобиване на интернет страницата обикновено се включват разходите за:
- създаване на необходимата инфраструктура (получаване на домейн, програмиране, инсталиране на разработените приложения на сървър, стрес тестове) и
- създаване на съдържанието (включително разходите за получаване на разрешение за възпроизвеждане на съдържанието).
Разходите по последващата поддръжка на сайта (хостинг, оптимизиране за интернет търсачки, анализиране на посещенията; създаване на резервни копия) обикновено се отчитат като текущи (освен в много редките случаи, когато водят до „подобрение“ на страницата, например при добавяне на нова функционалност).
Данъчно третиране по ЗКПО
В ЗКПО се използва изцяло самостоятелна дефиниция за понятието данъчен дълготраен нематериален актив (ЗКПО, чл. 51), която значително се различава от възприетата за счетоводни цели.
Причината е в различните функции и адресати на счетоводната и данъчна система.
Критериите в ЗКПО за признаване на данъчен нематериален актив са съвсем целенасочено изчистени от субективните оценки и преценки, които предприятието е задължено да прави при коректно прилагане на счетоводното законодателство.
В резултат на това в не малко случаи възникват разлики в третирането на дадена операция от счетоводна и данъчна гледна точка, което е съвсем нормално предвид прокламираната независимост и неутралност на данъчната система.
Много характерен пример в това отношение са именно разходите, които дадено предприятие прави за изграждане на собствена интернет страница с намерението да я използва предимно с рекламна и представителна цел.
Както се отбеляза по-горе, разходите за създаване на страницата в тази хипотеза трябва да се отчетат в намаление на счетоводния финансов резултат в годината на извършването им.
Същевременно за данъчни цели интернет страницата е данъчен дълготраен нематериален актив, защото представлява нефинансов ресурс, който:
- няма физическа субстанция;
- се използва за период, по-дълъг от 12 месеца;
- има ограничен полезен живот;
- стойността й (вероятно) превишава 700 лв. (или стойностния праг на същественост на предприятието).
В този случай счетоводно отчетените текущи разходи за създаване на страницата няма да са данъчно признати (чл. 67 от ЗКПО), а ще формират данъчен дълготраен нематериален актив. Този актив няма да фигурира в счетоводния амортизационен план, но ще се амортизира за данъчни цели, което неминуемо ще породи данъчни временни разлики.
Може да се обобщи, че разходите за създаване на собствена интернет страница:
- формират нематериален актив за счетоводни и за данъчни цели, когато страницата може относително самостоятелно да генерира приходи (т.е. използва се като платформа за електронна търговия) или
- формират данъчен дълготраен нематериален актив, но се отчитат счетоводно като текущи, ако страницата се използва предимно с рекламна или информационна цел.
[1] Това е дефиницията в актуалната версия на МСС 38 (пар. 8). Дефиницията за нематериален актив в НСС (СС 38, т. 2) е заимствана от предишна версия на МСС 38 и е много по-описателна и тромава като изказ, но абсолютно идентична по смисъл.