Последваща оценка на инвестиции в капиталови инструменти: Счетоводно третиране и данъчни проблеми

Представяме материал на Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор по актуална тема - последваща оценка на инвестиции в капиталови инструменти. Абонирайте се за пакет ТИТА 3.0., за да четете още материали от същия автор относно счетоводното третиране на финансови инструменти, систематизирани в меню:

04.03. Финансови инструменти от Е-каталога "Счетоводство"

Последваща оценка на инвестиции в капиталови инструменти:

Счетоводно третиране и данъчни проблеми

Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор

Актуално към 01.10.2023 г.

Въведение

С въвеждането на МСФО 9 Финансови инструменти се внесоха съществени промени в модела на отчитане на инвестициите в капиталови инструменти, които не се държат за търгуване.

В резултат на това у нас счетоводното третиране на този вид инструменти вече е различно в зависимост от приложимата отчетна база.

Това е напълно естествено и самó по себе не е притеснително.

Проблемът е, че възникващите разлики в счетоводното третиране имат и данъчно измерение, по отношение на което в данъчното ни законодателство има пропуск.

Оказва се, че предприятията, прилагащи МСС, са поставени в неравностойно положение спрямо предприятията, прилагащи НСС.

Основната причина е в недостатъчно прецизната формулировка на правилото за преобразуване на счетоводния финансов резултат с формирания резерв от последващи оценки на неамортизируеми активи – чл. 45 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Така възникващата неравнопоставеност в третирането може много лесно да бъде преодоляна чрез внасяне на минимални редакционни промени в ЗКПО.

Целта на статията е да се обоснове необходимостта и неотложността на предлаганите промени.

1. Разлики в счетоводното третиране на инвестициите в капиталови инструменти при прилагане на МСС и НСС

1.1. Уточнение на обхвата

Разнообразни са причините, мотивиращи решенията за инвестиране в капиталови инструменти (акции или дялове на други предприятия).

В счетоводен аспект най-важният фактор е дали капиталовите инструменти са „държани за търгуване“ (придобити са основно с намерение за краткосрочната им продажба), или не.

Поначало финансовите активи, държани за търгуване, последващо се отчитат по справедлива стойност, като промените в справедливата им стойност намират отражение в печалбата или загубата на инвеститора за отчетния период.

Счетоводното отчитане на тези финансови активи е еднакво както при прилагане на МСС, така и на НСС.

Съществени разлики обаче има в счетоводното третиране на инвестициите в тези капиталови инструменти, които не са „държани за търгуване“.

Именно на тях е посветена статията.

1.2. По въпроса за подходящото счетоводно третиране на инвестициите в капиталови инструменти, които не са държани за търгуване

Оценяването по справедлива стойност на всички направени инвестиции в капиталови инструменти несъмнено предоставя най-уместна и най-полезна информация за финансовото състояние на инвеститора.

В същото време представянето на промените в справедливата стойност на тези инструменти в печалбата или загубата много често се приема за неподходящо, тъй като на практика така възникващите печалби или загуби от последващи оценки не са реализирани и като такива не са показателни за реалното финансово представяне на предприятието.

В тази връзка и при двете отчетни рамки се допуска нереализираните печалби от промените в справедливата стойност на тези инвестиции да се отчитат директно в капитала като се формира резерв от последващата им оценка.

На практика това счетоводно третиране се постига:

При прилагане на НСС:

- Съответната инвестиция се класифицира в отчетната категория „обявени за продажба“ (по-правилно: „на разположение за продажба“)[1];

- Предприятието залага в счетоводната си политика капиталов подход за отчитане на промените в справедливата стойност на финансовите активи, които са „на разположение за продажба“;

При прилагане на МСС:

- Предприятието прави неотменим избор да представя промените в справедливата стойност на недържаните за търгуване инвестиции в капиталови инструменти в друг всеобхватен доход.

И при двете счетоводни рамки резервът от последващи оценки може да бъде както положителна, така и отрицателна величина.

В същото време обаче има съществени разлики в счетоводното третиране на резерва от последващи оценки при отписването му:

При прилагане на НСС: Когато се отпише финансов инструмент, за който има създаден резерв за преоценка, съответстващият на финансовия инструмент резерв се отчита като текущ финансов приход или текущ финансов разход;

При прилагане на МСС: При отписване на инвестиция в капиталов инструмент, за която има създаден резерв за преоценка, съответстващият резерв никога не се отчита (прекласифицира) във финансовия резултат на предприятието за периода, а се прехвърля в друг елемент на капитала.

Именно тази разлика в третирането на преоценъчния резерв е основната причина за възникването на неблагоприятен данъчен ефект за предприятията, прилагащи МСС.

Той е подробно изяснен във втората част на изложението.

Преди това са разгледани основните отчетни изисквания за дългосрочните инвестиции в капиталови инструменти при прилагане на НСС (т. 1.3) и на МСС (т. 1.4).

Поради подчертано приложния характер на статията повечето теоретични аргументи и концептуални аспекти са умишлено изнесени в бележки под линия.

1.3. Счетоводно третиране при прилагане на НСС

При прилагане на НСС моделът за последващо отчитане на притежаваните финансови инструменти се определя от отчетната категория, в която даденият финансов инструмент е класифициран.

Единствената възможност за класификация на инвестициите в капиталови инструменти, които не се държат, е в остатъчната категория финансови активи на разположение за продажба.

Счетоводното отчитане на финансовите активи в тази категория трябва да се организира в съответствие със следните правила:

Първо, финансовите активи на разположение за продажба се оценяват текущо по справедливата им стойност, без от нея да се приспадат очакваните разходите за продажба (СС 32, т. 6.1).

На предприятията се предпоставя избор от два подхода за отчитане на настъпващите промените в справедливата стойност (т. 9.3):

Приходно-разходен подход[2] - разликите от промените в оценката на финансовите активи се отчитат като текущи финансови приходи или като текущи финансови разходи и

Капиталов подход - разликите от промените в оценката на финансовите активи увеличение или намаление на резерв от преоценка на финансови инструменти. Изрично се посочва, че формираният резерв от преценка може да бъде както положителна, така и отрицателна величина.

Второ, резервът от преоценки улавя нереализираните печалби или загуби от държане на акциите (т. нар. holding gains), но реализираната доходност под формата на дивиденти се отчита във финансовия резултат.

Трето, инвестициите в капиталови инструменти, независимо че последващо се отчитат по справедлива стойност, също така подлежат и на проверка за обезценка (т. 9.3)[3].

Това правило има практическо значение единствено за тези от тях, за които е възприет капиталовият подход на отчитане.

Те се считат за обезценени при наличие на значителен и продължителен спад в справедливата им стойност.

Обезценката се отчита (т. 10.2):

при наличие на положителен резерв от преоценка: в намаление на резерва до изчерпването му, а сумата, превишаваща размера на резерва – като текущ финансов разход;

при наличие на отрицателен резерв от преоценка: едновременно като намаление на резерва и като финансов разход.

Пример:

Налице са следните данни за справедливата стойност (в два различни случая – А и Б) на закупен през 20Х0 г. акции на борсово търгувани компании.

За закупуването на акциите не са направени допълнителни разходи.

Акциите не се държат за търгуване.

Хипотеза 1

Допълнителна информация:

Предприятието прилага НСС.

Към 31.12.20Х2 г. предприятието все още притежава акциите.

Приема се, че спадът в пазарната цена на акциите през 20Х2 г. е значителен и се очаква да бъде продължителен.

При тези обстоятелства счетоводното третиране на акциите е следното (сумите са представени в хил. лв.):

Прави впечатление, че и в двата случая предприятието признава разликата между цената на придобиване на акциите (100 хил. лв.) и тяхната възстановима стойност (60 хил. лв.) като разход във финансовия резултат за 20Х2 г.

Единствената особеност е, че във втория случай загубата от обезценка се формира от два компонента:

разход в размер на разлика между балансовата стойност на акциите преди обезценка (90 хил. лв.) и възстановимата им стойност (60 хил. лв.);
разход от прекласифициране на отрицателния преоценъчен резерв (10 хил. лв.) в печалбата или загубата.

Четвърто, когато финансовият актив бъде продаден или отписан по друг повод, създаденият за него резерв от преоценка също така се отписва и се отчита като текущ финансов разход или текущ финансов приход (т. 9.5).

Пример (продължение):

Хипотеза 2

Допълнителна информация

Ако в продължение на разглеждания пример приемем, че акциите не се държат до края на 31.12.20Х2, а се продадат още на 01.01.20Х2 г. по пазарната им цена (от преходния ден), третирането би било следното:

Така действително реализираната печалба (Случай А) или загуба (Случай Б) от продажбата на акциите (явяваща се разлика между тяхната продажна цена и цената им на придобиване), намира подходящо счетоводно отражение във финансовия резултат на предприятието за 20Х2 г.

Именно това е най-съществената разлика между двете отчетни рамки по отношение на този вид инструменти.

1.4. Счетоводно третиране при прилагане на МСС

Съгласно пар. 4.1.4 от МСФО 9 предприятията, прилагащи МСС, имат възможност да отчитат промените в справедливата стойност на някои инвестиции в капиталови инструменти като резерв от преоценка (т.е. в друг всеобхватен доход).

Изборът се прави за всеки отделен финансов инструмент – т.е. отделно за всяка придобита акция (пар. Б5.7.1).

Правото на избор представлява изключение от общата концепция на стандарта за представяне на всички печалби или загуби от инвестициите в капиталови инструменти във финансовия резултат за периода[4]. Поради тази причина приложното му поле е умишлено стеснено чрез въвеждане на редица ограничителни условия:

Капиталовите инструменти не трябва са държани за търгуване[5] (и не трябва да представляват условно възнаграждение в бизнес комбинация).
Изборът за отчитане на преоценките в друг всеобхватен доход трябва да бъде направен още при първоначално признаване на инвестицията.
Веднъж направен, изборът става неотменим. Дори ако предприятието впоследствие реши активно да търгува с тези инструменти, то няма право да промени модела на отчитането им.

Счетоводното третиране на инвестициите в тази категория се подчинява на следните по-конкретни правила:

Първо, разходите по сделката, които са пряко свързани с придобиването на финансовия актив, формират част от неговата цена на придобиване (за разлика от останалите инвестиции в капиталови инструменти, при които преките разходи по сделката се признават като текущи в момента на възникването им).

Второ, след първоначално признаване финансовите активи от тази категория текущо се оценяват по справедливата им стойност, без от нея да се приспадат очакваните разходите за продажба.

Изрично се уточнява, че промените в справедливата стойност обхващат всички свързани валутни компоненти, тъй като капиталовите инструменти не са парична (монетарна) позиция (пар. Б5.7.3).

С други думи ефектът от валутната преоценка на деноминираните в чуждестранна валута финансови инструменти от тази категория се отчита в увеличение или намаление на формирания резерв от преоценки, а не като текущ приход или разход.

Трето, дивидентите по капиталови инструменти, оценявани по справедлива стойност с признаване на промените в другия всеобхватен доход, се признават като текущ приход (с изключение на редките случаи на разпределение на дивиденти, които представляват очевидно възстановяване на цената на придобиване на инвестицията).

Четвърто, при прилагане на МСС инвестициите в капиталови инструменти не се обезценяват. Това е важна разлика спрямо възприетото третиране в НСС.

Пример (продължение):

Хипотеза 3

Допълнителна информация

Към 31.12.20Х2 г. акциите все още са притежавани, но (за разлика от Хипотеза 1) отчитащото се предприятие прилага МСС.

При тези обстоятелства счетоводното третиране на акциите до 31.12.20Х2 г. е идентично с очертаното в Хипотеза 1.

Разликата е в счетоводното отразяване на значителния спад в справедливата стойност на акциите към 31.12.20Х2, който при прилагане на НСС се явяваше индикатор за обезценка на инвестицията, а това от своя страна обуславяше необходимостта от отчитане на загуба от обезценка във финансовия резултат.

В условията на прилагане на МСС обаче инвестициите в капиталови инструменти никога не се обезценяват.

Всяко понижение на справедливата им стойност (независимо колко съществено или продължително може да е то) счетоводно се третира като обикновена преоценка – т.е. винаги се отчита в увеличение или намаление на другия всеобхватен доход (за сметка на преоценъчния резерв).

Счетоводното записване към 31.12.20Х2 би било (в хил. лв.):

На практика и в двата случая никаква част от преоценъчният резерв не се прехвърля в резултата.

Пето, когато финансовият актив бъде продаден или отписан по друг повод, създаденият за него преоценъчен резерв никога не се отчита като текущ приход или разход (никога не се прекласифицира в печалбата или загубата)[6].

Преоценъчният резерв може да бъде описан единствено чрез прехвърлянето му директно в неразпределената печалба или непокритата загуба на предприятието от минали години (пар. Б5.7.1).

Пример (продължение):

Хипотеза 4

Допълнителна информация

Предприятието прилага МСС, а акциите са продадени още на 01.01.20Х2 г. (по пазарната им цена от преходния ден).

Счетоводното третиране с следното:

При този модел на отчитане действително реализираната печалба (Случай А) или загуба (Случай Б) от продажбата на акциите (явяваща се разлика между тяхната продажна цена и цената им на придобиване) не намира счетоводно отражение във финансовия резултат на предприятието за 20Х2 г.

2. Данъчно третиране по ЗКПО

От първостепенна важност за данъчното облагане на сделките по разпореждане с финансови инструменти е нормата на чл. 44 от ЗКПО, въвеждаща своеобразно данъчно облекчение под формата на данъчна неутралност на реализираните печалби и загуби от сделките по продажба на финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар.

Ако продажбата на притежаваните капиталови инструменти попада в някоя от хипотезите на §1, т. 21 от ДР на ЗКПО:

реализираната печалба от сделката (определена като положителна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези финансови инструменти) се посочва в намаление на счетоводния финансов резултат, а

понесената загуба (определена като отрицателна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези финансови инструменти) се посочва в увеличение на счетоводния финансов резултат на предприятието.

Чрез тези преобразувания изцяло се елиминира влиянието на сделките с финансови активи върху данъчния финансов резултат на предприятието.

Ако обаче разпореждането с акциите не е извършено на регулиран пазар по смисъла на § 1, т. 21 от ДР, печалбата или загубата от сделката има данъчен ефект.

Данъчното облагане на сделките по разпореждане с финансови активи, оценявани по справедлива стойност в печалбата или загубата, се осъществява чрез два взаимосвързани инструмента:

облагане по общия ред на ЗКПО на счетоводната печалба от продажбата на финансовите активи, формирана като разлика между тяхната продажната цена и справедливата им стойност към датата на последната им преоценка.

признаване за данъчни цели на непризнатите приходи или разходи от последващата оценка на активите, чрез което се улавя разликата между тяхната първоначална цена на придобиване и справедливата им стойност към датата на последната им преоценка.

По този начин се постига справедливо данъчно третиране на реално реализираната печалба или действително понесената загуба от разпореждане с финансовите инструменти.

Като справедливо може да се окачестви и данъчното третиране на продажбите на акции, класифицирани в категорията „на разположение за продажба“ от предприятията, прилагащи НСС.

Ако е възприет капиталовият подход на отчитане, данъчното облагане на продажбите се осъществява посредством признаването за данъчни цели на счетоводните приходи и разходи, отчетени в момента на отписване на преоценъчния резерв.

За илюстрация може да послужи хипотеза 2 на разглеждания методически пример:

Очевидно и в този случай данъчният ефект на осъществената се свежда до действително реализираната печалба (Случай А) или реално понесената загуба (Случай Б).

Същото обаче не може да се каже за данъчното третиране в случаите, когато отчитащото се предприятие прилага МСС.

Разликата в третирането е обусловена от:

1) въведената в МСФО 9 забрана за прекласифициране на създадения преоценъчен резерв в печалбата или загубата[7] в комбинация с

2) непрецизната формулировка на правилото на чл. 45 от ЗКПО, регламентиращо специфично преобразуване на счетоводния финансов резултат с формирания резерв от последващи оценки на активи, които не са данъчни амортизируеми активи.

Данъчният проблем е следният:

Ако отчитани в друг всеобхватен доход инвестиции в капиталови инструменти се продадат по цена, превишаваща цената на придобиването им, действително реализираната печалба от сделката ще се обложи с корпоративен данък, тъй като предприятието трябва да увеличи счетоводният си финансов резултат със стойността на отписания преоценъчен резерв на акциите по реда на чл. 45 от ЗКПО.

Ако обаче справедливата цена на притежаваните акции бележи спад, подобаващо отчетен като отрицателен преоценъчен резерв, предприятието не разполага с механизъм, чрез който да приспадне за данъчни цели пълния размер на реално понесената загуба.

От буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 45 се налага изводът, че законът не допуска намаление на данъчния финансов резултат с формирания отрицателен преоценъчен резерв на отписан актив[8].

Това асиметрично данъчно третиране едва ли е целенасочено, а по-скоро представлява неволен пропуск.

За илюстрация може да послужи хипотеза 4 на разглеждания методически пример:

Проблемът всъщност е, че в Случай Б предприятието несправедливо е лишено от правото да приспадне за данъчни цели действително понесената загуба от продажба на акциите в размер на 10 хил. лв.

За предприятието несъмнено възниква икономическа загуба от продажбата на акциите, независимо от обстоятелството, че тази загуба счетоводно не се отразява във финансовия резултат, а директно в намаление на капитала.

От тази особеност на счетоводното законодателство не би следвало да произтичат негативни данъчни последици за предприятията.

Редно би било предприятията, прилагащи МСС, да имат възможност извънсчетоводно да намалят данъчния си финансов резултат с така формираната икономическа загуба в годината на отписване на финансовия инструмент.

Такава възможност към настоящия момент обаче не съществува.

Това поставя предприятията, прилагащи МСС, в неравностойно положение спрямо предприятията, прилагащи НСС.

По този начин се нарушава прокламирания принцип за данъчна неутралност на приложимата счетоводна база.

Този проблем би могъл много лесно да бъде разрешен чрез внасяне на малка редакционна поправка в текста на чл. 45, свеждаща се до замяна на израза „увеличение“ с „преобразуване“.

Конкретният законов текст би могъл да претърпи следната редакция:

„При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се преобразува със стойността на отписания резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв) при отписване на активи, които не са данъчни амортизируеми активи, когато при отписването на резерва не е отчетен счетоводен приход или разход: счетоводният финансов резултат се увеличава с размера на резерва, когато резервът е положителна величина и се намалява, когато резервът е отрицателна величина.

Преобразуването се извършва в годината на отписване на актива.“

С предложената редакция на чл. 45 несъмнено се отстранява един съществуващ вече дълго време пропуск в данъчното ни законодателство, като по този начин се преодоляват необоснованите различия в данъчното третиране:

(а) на печалбите и на загубите от разпореждане с определени финансови активи на предприятията, прилагащи МСС;

(б) на продажбата на идентични финансови инструменти между различни предприятия в зависимост от приложимата от тях отчетна база.

За съжаление промяна в тази правилна посока не е предвидена в предложения от Министерството на финансите Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане за 2024 г.

Финансови институции

За пълнота трябва да се отбележи, че разглежданият проблем към настоящия момент не засяга финансовите институции.

Това е така, защото в действащите разпоредби на ЗКПО са налице специално обособени норми за данъчно регулиране на приходите и разходите от последващи оценки на финансовите активи и пасиви на финансовите институции.

В контекста на разглежданата проблематика приложение намира специфичната норма на чл. 97, ал. 2 от ЗКПО, която позволява на финансовите институции да намалят счетоводния си финансов резултат със загубите от последващи оценки на финансови активи, признати през текущата година директно в собствения капитал.

В предложения Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане обаче е предвидено този специален режим на данъчно регулиране на преоценките и на обезценките на финансови активи на финансовите институции да отпадне.

Със законопроекта се предлага уеднаквяване на данъчното третиране на преоценките на финансови активи при финансовите институции и при нефинансовите предприятия.

В това число е предвидено и отпадането на нормата на чл. 97.

Окончателното приемане на това предложение, без да се направят подходящи изменения в чл. 45, би поставило финансовите институции у нас в крайно неблагоприятно положение.

Остава надеждата, че идеята за премахване на специфичния режим за регулиране на отчитаните от финансовите институции последващи оценки би могла да изиграе ролята на катализатор за разрешаване на разгледания в статията по-общ проблем.

[1] Обозначението „обявени за продажба”, използвано в СС 32, е неточно и може да бъде подвеждащо. По-точно название е: ”на разположение за продажба“. Причината е в неправилния превод на термина available for sale в официалния превод на български език на предишна версия на МСС 39, от който понятието е пренесено в НСС. По-нататък в изложението се използва по-правилното обозначение: „на разположение за продажба“ вместо подвеждащото: „обявени за продажба“.

[2] Прилагането на приходно-разходен подход за последваща оценка на тази категория финансови активи се допуска, тъй като в НСС не е въведено по-общото право на избор за определяне на всеки финансов актив като оценяван по справедлива стойност през печалбата или загубата (каквато възможност имат предприятията, прилагащи МСС).

[3] Изискването за обезценка на капиталовите инструменти неминуемо води до несиметричност на счетоводното третиране на настъпващите промени в справедливата им стойност. Това е продиктувано от счетоводния принцип за предпазливост. В същото време чрез въвеждането на тест за обезценка се противодейства на изкушението губещите инвестиции да се държат безкрайно дълго.

[4] Всъщност първоначалният замисъл е бил това изключение да се прилага единствено по отношение на капиталовите инструменти, които представляват „стратегическа инвестиция“. В крайна сметка обаче Съветът по МСС решава, че ще е трудно (ако не и невъзможно) да се разработи достатъчно ясно описание на понятието „стратегическа инвестиция“ за постигане на работещо решение за стесняване на приложното поле на изключението. Виж: IASB, IFRS 9 and equity investments, 23.04.2018.

[5] В Допълнение А към МСФО 9 се съдържа определение на понятието „държан за търгуване“: това е финансов актив, който:

а) е придобит или поет основно с цел продажба или обратно изкупуване в краткосрочна перспектива;

б) при първоначалното му признаване е част от портфейл от идентифицирани финансови инструменти, които се управляват заедно и за които има доказателства за скорошен и реален модел на реализиране на краткосрочна печалба; или

в) е дериватив.

[6] В Концептуалната рамка за финансово отчитане по МСС е въведена презумпцията, че приходите и разходите, включени в друг всеобхватен доход в един период, се прекласифицират във финансовия резултат в бъдещ период, когато това води до представяне на по-уместна информация или осигурява по-достоверно представяне на финансовите резултати от дейността на предприятието за този бъдещ период (пар. 7.19).

Ако обаче, например, липсва ясна база за идентифициране на периода, в който прекласифицирането би довело до този резултат, или на сумата, която следва да бъде прекласифицирана, при разработването на стандартите Съветът по МСС (СМСС) може да реши, че приходите и разходите, включени в друг всеобхватен доход, не трябва впоследствие да бъдат прекласифицирани.

Конкретният случай е именно такъв.

Опцията за отчитане на промените в справедливата стойност на някои инвестиции в капиталови инструменти в друг всеобхватен доход е продиктувана от обстоятелството, че тези промени не са показателни за финансовите резултати на инвеститора.

Щом предприятието е преценило, че промените в справедливата стойност не са показателни за финансовото му представяне на текуща база, според СМСС те би следвало да са също толкова непоказателни и в момента на отписване на инвестицията.

Отделно, според СМСС прекласифициране на преоценъчния резерв би могло да доведе до подвеждащо представяне на финансовите резултати на предприятието и би могло да отворило възможности за злоупотреби.

Например, ако потребителите на финансовите отчети на дадено предприятие използват отчетената печалбата или загубата като основен източник на информация за финансовото му представяне, предприятието би могло да се изкуши да продава единствено печелившите си инвестиции. По този начин предприятието би представяло фалшиво положителен резултат от инвестиционната си дейност, дори когато инвестиционният му портфейл като цяло е губещ.

[7] Трябва да се обърне внимание, че в МСФО 9 е застъпено различно счетоводно третиране на преоценъчния резерв в зависимост от вида на притежаваните финансови инструменти. Създаденият преоценъчен резерв за дългови финансови инструменти, оценявани по справедлива стойност в друг всеобхватен доход, се прекласифицира в печалбата или загубата при оптисването им, докато преоценъчният резерв за инвестициите в капиталовите инструменти – не.

[8] Нормата, регламентираща това специфично преобразуване, не е симетрична и предвижда единствено увеличение на счетоводния резултат с положителния резерв от преоценки, но не и намаление на счетоводния финансов резултат с отрицателния преоценъчен резерв.