ТЗ. Отговорност на ликвидатора при ликвидация на търговско дружество

ТЗ. Въпрос: Каква е отговорността на ликвидатора при ликвидация на търговското дружество?
 
 
 Отговор: Александра Атанасова, адвокат
 
 
 Актуално към 01. 11. 2010 г.
 
 
Публикация от сп. „Данъци ТИТА“Абонирайте се сега и четете още множество публикации.

 
Ликвидацията като производство е уредена в Глава седемнадесета на Търговския закон (ТЗ). Основната цел на ликвидацията е да подготви дружеството за заличаването му от търговския регистър като правен субект.
 
От тук можем да очертаем и основният кръг задачи, които стоят пред ликвидатора, а те са :
  • да реализира дружествените вземания,
  • да осребри наличното имущество,
  • да изплати задълженията и
  • да разпредели остатъчното имущество между съдружниците.
 
Ликвидаторът е лице, което се избира от общото събрание (при ООД и АД), а при останалите търговски дружества – с единодушие от неограничено отговорните съдружници. Може и съдът да назначи ликвидатор при съответните условия на закона. Ликвидаторът се вписва в търговския регистър, където представя нотариално заверено съгласие и образец от подписа си.
 
Видно от кръга задачи очертани по-горе ликвидаторът отговаря за тяхното своевременно и точно изпълнение.
 
Всъщност относно отговорността на ликвидатора е казано всичко в едно изречение на чл. 266, ал. 6 от ТЗ „Ликвидаторите носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията както и управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества.”
 
Конкретните задачи, които трябва да изпълни ликвидаторът са точно посочени в закона:
  • да покани кредиторите да предявят вземанията си, като поканата се обявява в търговския регистър (чл. 267 от ТЗ);
  • да уведоми НАП за започнала ликвидация (чл.268, ал.3 от ТЗ), а също да уведоми и НОИ (чл.5 ал. 10 от КСО). Чл. 5, ал. 10 от КСО изисква осигурителите, които прекратят своята дейност да предадат разплащателните ведомости в НОИ;
  • да състави начален баланс и отчет (към момента на прекратяването на дружеството) (чл.270, ал. 1 от ТЗ);
  • да извършва всяка година годишно приключване (чл. 270, ал. 1 от ТЗ),
  • да довърши текущите сделки и събере вземанията, да осребри имуществото (чл. 268,ал. 1 от ТЗ);
  • да удовлетвори кредиторите
  • да състави заключителен баланс и да разпредели между съдружниците имуществото, което е останало след удовлетворяване на кредиторите (чл. 271 от ТЗ);
  • да поиска заличаване на дружеството в Търговския регистър (ТР) (чл. 273 от ТЗ).
 
Ако бъде открито производство по несъстоятелност на дружество в ликвидация, ликвидаторът съставя и представя пред съда по несъстоятелността баланс към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност (чл. 272б от ТЗ).
 
Съгласно чл. 625 от ТЗ производството по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника.
 
Длъжникът е длъжен да поиска откриване на производство по несъстоятелност в срок до 30 дни от изпадането му в неплатежоспособност или свърхзадлъжнялост (чл. 626, ал. 1 от ТЗ).
 
Съгласно чл. 626, ал.2 от ТЗ молбата се подава от длъжника, негов наследник,орган на управление или представител, съответно ликвидатор, на търговско дружество или неограниченоотговорен съдружник.
 
Сега именно тук според мен е най-сериозната отговорност на ликвидатора. Тя е важна да се знае, защото в производството по ликвидация може да се установи, че дружеството  е изпаднало в неплатежоспособност. Ликвидаторът   трябва да си изпълни задължението по чл. 626, ал. 1 от ТЗ и то в срока .
 
Съгласно чл. 627 от ТЗ, ако не изпълни задължението за заявяване отговаря солидарно с длъжника за вредите причинени на кредиторите от забавата.
 
В чл. 227б, ал.2  от Наказателния кодекс е предвидена и наказателна отговорност за лицата представляващи дружествата, ако не заявят неплатежоспособността на дружествата   пред съда в 30-дневен срок от спиране на плащанията. Може да се приеме, че тази отговорност  се отнася и за ликвидатора, тъй като той представлява дружеството в ликвидация.
   
В общи линии това е отговорността на ликвидатора. Към нея трябва да добавим и възможността при проверки на контролни органи да му бъдат налагани и административно-наказателни санкции за нарушаване на действащото законодателство, тъй като той е лицето представляващо дружеството (когато законът предвижда санкция да бъде налагана именно на лицето представляващо дружеството).