ТЗ. Въпрос: Възможно ли е да се заличи дружество при налични вземания и задължения?
ТЗ. Въпрос: Възможно ли е да се заличи дружество при налични вземания и задължения?
Александра Атанасова, адвокат
Актуално към 01. 08. 2011 г.
Заличаването на търговското дружество е действието, което следва след като приключи процеса по ликвидацията. Съгласно чл. 273, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството.
Процедурата по ликвидация е насочена към довършване на текущите сделки, събиране на вземанията, осребряване на имуществото и удовлетворяване на кредиторите.
Срокът за ликвидация и ликвидаторите се определят с решение на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност (акционерното дружество), а при останалите търговски дружества с единодушно решение на неограничено отговорните съдружници (чл. 266, ал. 2 от ТЗ). Обстоятелството, че именно органът с най-големи правомощия на съответното търговско дружество решава какъв да бъде срока на ликвидацията и лицето, което да я проведе, говори че този процес е изключително отговорен и съществен за дружеството.
В периода на ликвидация се извършват финалните стъпки на едно търговско дружество. Вземането на решението за прекратяване на дейността и обявяване на дружеството в ликвидация не означава, че то престава да съществува като правен субект. Напротив. Дружеството продължава да извършва сделки, но всички те трябва да са насочени към събиране на вземанията, осребряване на имуществото и удовлетворяване на кредиторите. Други търговски сделки дружеството може да сключва само ако това се налага от ликвидацията (чл. 268, ал. 1 изр. последно). Примерно дружеството може да продаде част от залежалите си стоки и с това да удовлетвори голяма част от кредиторите си. Разбира се ако дружеството има в активите си недвижими имоти, не може по силата на цитирания по-горе текст ликвидаторът да предприеме действия по продажба на този недвижими имот, решавайки че тази сделка е в интерес на провежданата процедура по ликвидация. Ликвидаторът трябва да съобрази действията си с дружествения договор и по –специално с правомощията на управителя дадени му от дружествения договор на търговското дружество и от ТЗ. Това е така защото ликвидаторът има правата и задълженията на управителя (чл. 269, ал. 1 от ТЗ). Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ решенията относно отчуждаване на недвижими имоти, собственост на дружеството са от компетентността на общото събрание.
В глава седемнадесета на ТЗ е уредена процедурата по ликвидация на търговските дружества, като е отделено по-специално внимание на интересите на кредиторите.
Първата стъпка за защита на интереса на кредиторите, която е предвидена в Търговския закон е изискването поканата към кредиторите да се обяви в търговския регистър.
В чл. 267 от ТЗ е указано, че ликвидаторите са длъжни да поканят кредиторите да предявят вземанията си чрез писмена покана до известните кредитори и чрез обявяване на поканата в търговския регистър.
Съгласно чл. 272, ал. 1 от ТЗ имуществото на дружеството се разпределя само ако са изминали 6 месеца от деня, в който поканата до кредиторите е обявена в Търговския регистър.
Изтичането на шестмесечния срок от датата на обявяване на поканата се следи от длъжностното лице по вписванията и това е първото условие, чието спазване се проверява, когато се иска заличаване на търговското дружество.
Съгласно чл. 272, ал. 2 от ТЗ, когато кредитор, който е уведомен не е предявил вземането си, дължимата сума се влага в банка на негово име.
За да поискате заличаване на дружеството законът изисква да са уредени всички задължения на дружеството и остатъка от имуществото да е разпределен (чл. 273, ал. 1 от ТЗ). Не е изяснено в закона какво се включва в понятието уредени задължения, но според мен това означава както изплащането им, така и опрощаването им от кредиторите.
Относно вземанията на дружеството законодателят е вписал изискване само дотолкова доколкото вземанията имат значение за защита на интересите на кредиторите. Съгласно чл. 272, ал. 4 от ТЗ ръководният орган на дружеството може, след като бъдат удовлетворени кредиторите, да отпише вземанията на дружеството, които са несъбираеми. Решението за отписване на несъбираемите вземания се взема с обикновено мнозинство.
Ликвидаторът е длъжен да уведоми НАП за започналата ликвидация (чл. 268, ал.3 от ТЗ), като това задължение кореспондира със задължението по чл. 77 от ДОПК – длъжен е да уведоми за прекратяването на търговското дружество.
Ликвидаторът представя начален баланс и доклад ,който пояснява баланса, съставен при започване на ликвидацията. Ликвидаторът съставя и краен баланс за приключване на ликвидацията .
Ако дружеството има налични вземания и налични задължения, според мен, процедурата по ликвидация не е приключила, защото именно с тази цел се провежда ликвидацията-да се съберат вземанията и да се удовлетворят кредиторите.
Ако на ликвидатора е необходимо още време за приключване на ликвидацията, то този първоначално определен срок за ликвидация може да бъде продължен (чл. 266, ал. 2 изр.последно). За продължаване на срока на ликвидацията, решение се взема от същия орган на дружеството взел решението за откриване на процедурата по ликвидация.
Ако въпреки всички извършени действия от страна на ликвидатора не могат да се съберат всички вземания и не могат да се удовлетворят всички кредитори, именно органът който назначава ликвидатора и определя срока за ликвидация трябва да вземе решение относно удовлетворяване на кредиторите и отписване на вземанията.
Възможно е дори при започнала процедура по ликвидация да се открие производство по несъстоятелност и тогава спира производството по ликвидация. Производството по ликвидация се прекратява от датата на влизане в сила на решението по чл. 630 от ТЗ (това е решението, с което се открива производство по несъстоятелност). В чл. 272 от ТЗ са уредени тези хипотези.
Според мен, ако в крайния баланс са посочени несъбрани вземания и неудовлетворени кредитори (мисля че точно това имате предвид под „налични”), то в Службата по вписванията няма да впишат заличаване на търговското дружество. Необходимо е решение на общото събрание на дружеството за уреждане на задълженията и на вземанията и това решение да намери съответното отражение в баланса на дружеството и в доклада да ликвидатора.
В СС № 13 - Отчитане при ликвидация и несъстоятелност е записано в т. 5. 2.- когато при съставянето на крайния ликвидационен баланс активите не са били достатъчни, за да се постигне удовлетворяване на кредиторите, разликата се посочва като задължение и като загуба. Общото събрание следва да приеме този ликвидационен баланс.