Преглед на последните промени в Закона за административните нарушения и наказания

Преглед на последните промени в Закона за административните нарушения и наказания
 
 
Александра Атанасова, адвокат
 
 
Публикуван на 21.11. 2015 г.
 
 
Публикация от сп. „Данъци ТИТА“Абонирайте се сега и четете още множество публикации
 
 
В Държавен вестник, бр. 81 от 20. 10. 2015 г. беше обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания (ЗИД ЗАНН). 
 
С § 9 от Преходните и заключителни разпоредби влизането в сила на закона след обнародването му е отложено с един месец, т. е. промените направени със ЗИД на ЗАНН (ДВ, бр. 81 от 2015 г.) влизат в сила на 21. 11. 2015 г.
 
Всички изменения и допълнения са насочени към института на особената имуществена отговорност на юридическите лица, регламентирана в чл. 83а - 83от ЗАНН.
 
През 2005 г. законодателят въведе нови текстове (чл. 83а - до чл.83е) в Глава IV на ЗАНН, с които е предвидено налагането на имуществена санкция на юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от престъпление, извършено от лице:
 
1.     овластено да формира волята на юридическото лице,

2.     лице, представляващо юридическото лице, или

3.     лице избрано в контролен или надзорен орган на юридическото лице,

4.     работник или служител, на който юридическото лице е възложило определена работа, когато престъплението е извършено при или по повод изпълнението на възложената от работодателя му работа.

От мотивите към законопроекта е видно, че измененията и допълненията са наложени във връзка с препоръки, отправени към Република България от страна на Работната група за борба с подкупването на чужди длъжностни лица към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и от необходимостта за съответствие на българското законодателство с разпоредбите на Конвенцията на ООН срещукорупцията.
 
Измененията и допълненията са съществени, като целта на законодателя е да се изчистят онези празноти и несъответствия в закона, които пречат за приложението на института.
 
Изменения и допълнения в чл. 83а от ЗАНН
 
 
1. В чл. 83а от ЗАНН e разширен кръгът на престъпленията, извършването на които от някое от лицата посочени по-горе би довело до ангажиране на отговорността на юридическото лице.
 
Престъпленията, за които би се стигнало до имуществената санкция са изброени в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН като са посочени над 30 състава на престъпления по Наказателиня кодекс (НК), а с настоящите промени савключени следните нови състави от НК:
 
От така изброените състави трябва да обърнем внимание на чл. 255а от НК - избягване на установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери чрез:
  • сделка с търговско предприятие,
  • преобразуване на търговско дружество или 
  • сделка със свързани лица.

За пояснение – договорите за прехвърляне на дружествени дялове по чл. 129 от Търговския закон не представляват сделка с предприятие, нито пък преобразуване на предприятие, но те биха попаднали в обхвата на този текст от НК, ако са извършени между свързани лица.
 

 
2. Съществено е завишена горната граница на имуществената санкция, предвидена, когато облагата получена от юридическото лице:
  • не може да бъде установена или
  • няма имуществен характер.
 
Преди измененията, имуществената санкция в тази хипотеза (облагата не може да бъде установена или няма имуществен характер - чл. 83а, ал. 1, т. 4) беше от 5 000 до 100 000 лева, а след измененията санкцията е в размер до 1 000 000 лева.
 
 
3. Разширява се обхвата на имуществената санкция като същата може да бъде налагана и на юридическо лице, което няма седалище в Република България, в случай, че престъплението по чл. 83а, ал. 1 е извършено на територията на страната.
 
 
4. В чл. 83а, ал. 4 от ЗАНН текстът се изменя като вместо общото понятие „облага” се въвежда понятието:
  •  ”пряка облага” и
  • „непряка облага”.
Освен отнемането в полза на държавата на придобитата от юридическото лице пряка или непряка облага от престъплението по чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН, законодателят е предвидил и когато вещта или имуществото – предмет на престъплението липсва или е отчуждено, присъждането на неговата равностойност.
 
С § 7 от ЗИД на ЗАНН (ДВ, бр. 81 от 20. 10. 2015 г.) в допълнителните разпоредби на ЗАНН са направени допълнения изясняващи понятието „пряка облага” и „непряка облага” по следния начин:
  • пряка облага” е всяко благоприятно изменение в правната сфера на юридическото лице, настъпило като непосредствена последица от престъплението (т. 2 от § 1 на ДР на ЗАНН)]
  • непряка облага” е:
 а) придобитото в резултат на разпореждане с предмета на престъплението;
 б) вещта или имуществото, придобити чрез операция или сделка с пряката облага от престъплението;
 в) вещта, в която е трансформирана пряката облага от престъплението (т. 3 от § 1 на ДР на ЗАНН).
 
 
 Изменения и допълнения в чл. 83б от ЗАНН
 
 
В чл. 83б от ЗАНН се посочва:
  • компетентният орган, който може да направи предложение за образуване на производство по чл. 83а от ЗАНН,
  • съдът, пред който следва да се внесе предложението и
  • при какви основания може да се направи предложението.
 
Измененията и допълненията в този текст са насочени към създаване на яснота и повишаване на ефективността на производството и засилване на превантивния ефект на налагането на санкцията по чл. 83а от ЗАНН.
 
 
1. Преди измененията производството по чл. 83а от ЗАНН се образува по мотивирано предложение на съответния прокурор (като неясно остава кой е съответният прокурор), а с измененията мотивираното предложение се прави от прокурора, компетентен да разгледа делото или преписката за съответното престъпление.
 
 
2. Една от най-съществените промени в режима на налагане на особената имуществена отговорност по чл. 83аот ЗАНН е промяната в чл. 83б, с която като компетентен съд до който прокурора отправя своето мотивирано предложение вече не е административния съд, а окръжния съд по седалището на юридическото лице, а за София – СГС. Променена е родовата подсъдност на делото против юридическото лице за налагане на имуществената санкция по чл. 83а от ЗАНН.
 
 
3. В чл. 83б от ЗАНН са разширени основанията, при които прокурорът прави мотивирано предложение за образуване на дело за налагане на имуществена санкция:
 
Освен мотивирано предложение след внасяне на обвинителния акт, прокурорът има правото да внесе мотивирано предложение и при издаване на постановление с предложение за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или споразумение за решаване на делото в съда.
 
Предложение прокурорът може да направи и при следните хипотези, а именно, когато:
  • деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки;
  • е допуснат трансфер на наказателното производство в друга държава;
  • наказателното производство е спряно (като са посочени трите основания за спиране на наказателно производство).
 
Прокурорът може да направи мотивирано предложение и при наличие на влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
 
Искът по чл. 124, ал. 5 от ГПК е установителен иск и той се предявява за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение.
 
Най-общо можем да кажем, че до този иск се прибягва, когато наказателно преследване:
  • не може да бъде възбудено или
  • е прекратено.
С промените, които са направени в чл. 83б от ЗАНН законодателят е разширил и кръга от основанията за внасяне на предложение от страна на прокурора, като е направил опит да обхване всички възможности и да се ограничи максимално използването на способи и варианти за отпадане на отговорността на юридическото лице.
 
В изискванията за съдържанието на мотивираното предложение на прокурора (чл. 83б, ал. 2 от ЗАНН) няма промени.
 
Няма промени и в чл. 83в от ГПК, съгласно който текст прокурорът може да поиска от съда да вземе мерки за обезпечаване на имуществената санкция на юридическото лице.
 
Обезпечителните мерки се налагат по реда на ГПК.
 
В чл. 82г83д83е от ЗАНН са направени изменения и допълнения, с които детайлно се урежда съдебното производство по разглеждане на предложението на прокурора за налагане на имуществената санкция на юридическото лице, включително и възобновяване на производството.
 
 
 Изменения и допълнения в чл. 83г от ЗАНН
 
1. С измененията и допълненията в чл. 83г от ЗАНН се предвижда, съдът в закрито заседание да постанови определение, с което:
  1. да върне предложението на прокурора, когато същото не е мотивирано или не отговаря на изискванията на закона;
  2. да прекрати делото, когато юридическото лице е заличено от търговския регистър поради ликвидация или несъстоятелност
 
2. Ако допусне мотивираното предложение на прокурора, окръжният съд разглежда делото в състав от един съдия в открито заседание с участието на прокурора и юридическото лице.
 
Съдът може да събира доказателства служебно или по искане на страната/ това означава както от юридическото лице така и прокурора/.
 
Обстоятелствата, които трябва да прецени съдът преди да постанови решението си не са променени. Преди бяха включени в чл. 83д от ЗАНН, а сега са отразени същите обстоятелства в чл. 83г, ал. 7 от ЗАНН.
 
Тези обстоятелства са:
  • получило ли е юридическото лице неправомерна облага;
  • има ли връзка между извършителя на престъплението и юридическото лице;
  • има ли връзка между престъпното деяние и облагата за юридическото лице;
  • какъв е размерът на облагата, ако е имуществена (при настоящите промени е добавено и: какъв е видът на облагата).
  •  
3. С решението съдът налага имуществена санкция, или отказва да наложи имуществена санкция.
 
В чл. 83г, ал. 7 от ЗАНН изрично е посочено съдържанието на решението, когато с него се налага имуществена санкция:
  •  данните за юридическото лице;
  •  данни за произхода, вида и размера на облагата;
  •  размера на наложената имуществена санкция;
  •  описание на имуществото, което се отнема в полза на държавата, ако има такова;
  •  разноските.
 Изменения и допълнения на чл. 83д от ЗАНН
 
 
С измененията на чл. 83д от ЗАНН е предвидено, че решението на окръжния съд подлежи на обжалване или протест пред апелативния съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните .
 
В производство пред апелативния съд могат да се сочат само писмени доказателства.
 
С решението си апелативният съд има правото да:
  • да отмени решението на окръжния съд и да върне делото за ново разглеждане, когато при разглеждането на делото в окръжния съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила;
  • да отмени решението на окръжния съд и да наложи имуществена санкция;
  • да отмени решението на окръжния съд и да откаже да наложи имуществена санкция;
  • да измени решението или да потвърди решението.

 

Решението на окръжния съд не подлежи на обжалване, то е окончателно.
                           
 
Изменения и допълнения на чл. 83е от ЗАНН
 
 
Отменен е текстът на чл. 83е, ал. 1 от ЗАНН, съгласно който решението за налагане на имуществена санкция се постановява след влизане в сила на осъдителната присъда или решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК и при доказване на обстоятелствата по чл. 83д.
 
С отмяната на текста на чл. 83е, ал. 1 от ЗАНН съдът се произнася с решение за налагане на имуществената санкциянезависимо дали има влязла в сила осъдителна присъда по отношение на лицето по чл. 83а, ал.1, т. 1 - 4 от ЗАНН.
 
Тази отмяна напълно кореспондира с правомощията на прокурора да внесе мотивирано предложение за производство по налагане на имуществена санкция на юридическото лице не само при внасяне на обвинителен акт, но и при освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Има и други основания, посочени в чл.83б, които допускат производство по налагане на имуществена санкция ,без да е налице наказателно производство против дееца.
 
Според мен обаче има дълбоко противоречие между възможностите дадени с настоящите промени да се налага имуществена санкция на юридическото лице, когато няма установено престъпление от лицето по чл. 83а, т. 1 - 4 от ЗАНН. По определението дадено в чл. 83а от ЗАНН имуществената санкция се налага на юридическото лице, ако се е обогатило или би се обогатило в резултат на извършено престъпление от лице почл. 83а, т.1 – 4 от ЗАНН.
 
В чл. 83е се въвежда институтът на възобновяване на производството, при влязло в сила решение, като изрично са посочени основанията при които се допуска възобновяването:
 
1.     Основанията за възобновяване на производството по делото посочени в т.1, 2,4 и 5 съвпадат по смисъл с основанията за отмяна на влязло в сила решение посочени в чл. 239, т. 1, т. 2, т. 3, т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс.
 
2.     Основанията, обаче, посочени в чл. 83е, т. 3 и т. 6 от ЗАНН са типични само за това производство и будят някои въпроси:
 
Съгласно чл. 83е, т. 3 от ЗАНН производството се възобновява, ако след влизане в сила на решението за налагане на имуществена санкция, лицето по чл. 83а, т. 1 - 4 бъде оправдано с влязъл в сила съдебен акт или спряното досъдебно производство бъде прекратено от прокурора в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 4 от Наказателно - процесуалния кодекс (НПК).
 
Ето тук е логично да си зададем въпроса защо е отменена разпоредбата на чл. 83е, ал. 1 от ЗАНН, която предвиждаше налагането на имуществената санкция на юридическото лице да става само при влязла в сила осъдителна присъда на лицето по чл.83а, т. 1 - 4. Възможно беше да се запази нейното действие в хипотезата, когато е внесен обвинителен акт и е направено мотивирано предложение от прокурора.
 
Считам, че налагането на обезпечителните мерки по чл. 83в от ЗАНН напълно би отговорило на нуждата от защита на обществения интерес и едва след влизане в сила на осъдителната присъда, може да се постанови решение, с което да се засегне и правната сфера на юридическото лице.
 
 
3. В чл. 83е, т. 6 от ЗАНН е посочено като основание за възобновяване на производството и ако в хода на производството е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
 
Считам, че нарушението на процесуалните правила може да бъде основание за отмяна на решението като неправилно, но не и като основание за възобновяване на производството. Мисля, че основанието по чл. 83е, т. 6 ще даде възможност на страните по тези производства да търсят ново разглеждане на делото и така от двуинстанционно ще се превърне в производство близко до триинстанционното с усложнението за преминаване през процедурата на възобновяване на делото.
 
Искането за възобновяване на производството се прави в 6-месечен срок от узнаване на обстоятелството, а в случаите по точка 6-от влизане в сила на решението.
 
Съдът разглежда искането в открито заседание в състав от трима съдии и ако намери искането за основателно отменя акта и връща делото за ново разглеждане като посочва процесуалното действие от което трябва да започне новото разглеждане.
 
Искането за възобновяване може да са направи от окръжния прокурор или от юридическото лице, на което е наложена имуществената санкция.
 
Съгласно разпоредбата на чл. 83ж за неуредените в чл. 83б83г - 83е от ЗАНН въпроси се прилагат разпоредбите на НПК.
 
Съгласно § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗАНН неприключилите съдебни производства в административните съдилища по чл. 83а - 83е се прекратяват и се изпращат по компетентност на съответния окръжен съд.