Промените в Наредба № 1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Промените в Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Александра Атанасова, адвокат
С Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обнародвана в ДВ. бр. 84 от 25. 10. 2016 г. са въведени промени в следните насоки:
- по-ясно са посочени част от правилата, уреждащи възнагражденията на адвокатите при процесуално представителство;
- посочени са конкретни минимални размери на хонорари за:
- съдебни производства или
- услуги,
които преди това се определяха по правилата на § 1 от ДР на Наредбата, а именно за непредвидените в наредбата случай възнаграждението се определя по аналог;
- увеличени са размерите на някои възнаграждения;
- въведено и стъпаловидно изчисляване на хонорара върху правен интерес, надвишаващ сумата от 10 000 лв.;
- предвидени са минимални размери за адвокатски възнаграждения за изготвяне на:
- искови молби,
- молби,
- отговори,
- възражения
без процесуално представителство (ако адвокатът не се явява по делото).
По-долу ще проследя основните промени, като следвам тяхната поредност в текста на Наредбата.
В чл. 2 са добавени текстове, с които се конкретизират правилата относно дължимостта на хонорара за отделните инстанции, както и изчисляването на неговия размер върху всички предявени искове. Тези промени не водят да увеличаване на хонорарите.
Съгласно текста на чл. 2, ал. 4 възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане.
И преди тази промяна възнаграждение се дължеше за всяка инстанция. Това изрично беше записано в Наредбата и още е.
В заглавието на раздел III, раздел IV и раздел V се посочва, че възнагражденията по граждански, наказателни, административни и други специално уредени производства са за една инстанция.
Това, което сега се променя съществено е, че при връщане на делото за ново разглеждане се дължи също хонорар и то в размера посочен в Наредбата.
При данъчните производства напоследък много често наблюдаваме точно този процес. Делото са разглежда от касационната инстанция ВАС, която преценява, че не са събрани съществени доказателства от първоинстанционния съд и връща делото за ново разглеждане.
Съгласно чл. 2, ал. 5 за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно.
Когато с една искова молба се предявяват няколко иска се изчислява отделно хонорар за всеки иск поотделно. Това правило се е прилагало и досега в адвокатската практика. Но е добре, че вече е записано изрично в Наредбата за да се избегнат недоразумения.
За заверяване на препис от документи по чл. 32 от Закона за адвокатурата, представени на адвоката във връзка или по повод защита на правата и законните интереси на негов клиент:
- 3 лв. за първа страница и
- по 2 лв. за всяка следваща страница.
Тази услуга и досега се извършваше ежедневно от адвокатите, но без заплащане.
Това са случаите, при които представяме ксерокопия на отделни документи пред съда. Тогава, ако клиентът не е заверил копието със своя подпис, адвокатът заверява документа, за да го приеме съда. Много често в административното производство по обжалване на данъчните актове пред дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ също се налага адвокатите да заверяват документи.
Съществено обаче тук е, че съгласно чл. 32 от Закона за адвокатурата заверените от адвоката преписи от документи имат силата на официално заверени документи пред съда, пред органите на досъдебното производство и пред всички други органи.
Не бива да се бърка тази заверка на документите с предложените законови промени на Закона за адвокатурата, в които се предлага адвокатите да имат правото да заверяват образец от подпис по подобие на нотариусите.
Тук с промените в Наредбата просто се посочва, че се дължи възнаграждение на адвоката за заверките, които прави на документите, представяни пред съда, тъй като с неговата заверка тези документи придобиват качеството на официално заверени документи (оригинали), а не просто на заверени копия на документи.
Предвиден е минимален хонорар и когато се изготвят от адвокат документи за участие в процедури по:
- Закона за обществените поръчки (ЗОП),
- Закона за държавната собственост,
- Закона за общинската собственост и
- Закона за концесиите.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение е не по-малко от 1500 лв.
В промените по чл. 7 са посочени минимални размери на хонорари за съдебни производства, при които няма паричен интерес и не могат да си приложат изчисленията по чл. 7, ал. 2:
- по дела за поставяне под запрещение хонорара е не по-малък от 500 лв.
- по дела образувани по Търговския закон по иск на съдружник или акционер срещу дружеството, минималния хонорар е 800 лв.
В ал. 2 на чл. 7 са включени стъпаловидни изчисления на размера на хонорара над 10 000 лв.
Това изменение може да доведе в някои случай и до намаляване на размера на хонорара.
Досега последната стъпка беше при интерес над 10 000 лв. като за горницата над 10 000 лв. хонорарът беше в размер на 3%. Така при материален интерес от 500 000 лв. се изчисляваше хонорар от 830 лв. плюс 3% върху 490 000 лв.
Сега с промените при интерес от 500 000 лв. ще се дължи хонорар от 3 530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв.
В ал. 3 на чл. 7 от Наредбата е посочен размерът на хонорара при делата по несъстоятелност.
Промяната тук се състои в следното: предвиден е и хонорар за изготвяне на:
- молба за вземане, както и
- възражение против предявено или прието вземане в производството по несъстоятелност,
без процесуално представителство.
Хонорарът в този случай е не по-малко от 400 лв.
Направени са корекции и диференциране на хонорара, дължим по делата за делба.
Дължимият хонорар е в зависимост от интереса на представляваната страна, но не по-малко от 600 лв.(преди промяната беше 800 лв.) а при дела за делба на земеделски земи - е не по-малко от 300 лв.
Посочен е конкретен размер и уточнение на дължимите хонорари по искове по чл. 75, 76 и 108 от Закона за собствеността. Като и тук принципът е, че хонорарът се изчислява в зависимост от материалния интерес на представляваната страна, но не може да бъде по-малък от:
- 400 лв. при движими вещи и
- 600 лв. при недвижими имоти или вещни права върху тях.
При дела за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договори и за сключване на окончателни договори с предмет вещни права, хонорарът се определя върху материалния интерес, но не по-малко от 600 лв.
В чл. 8 от Наредбата е създадена нова ал. 3, с който текст е изчистен един пропуск на наредбата. Нямаше посочен хонорар за административни дела без определен материален интерес, които не са обхванати от случаите по чл. 7, ал. 2. Сега вече с текста на ал. 3 се предвижда хонорар в размер на 500 лв.
В чл. 9, ал. 1 е направена промяна като е разширен обхватът на тази норма.
Предвиден е хонорар при изготвяне на:
- искова молба и
- отговор на искова молба,
без процесуално представителство от страна на адвоката, изготвил исковата молба и писмения отговор.
Досега с чл. 9, ал. 1 се предвиждаше хонорар само при въззивна жалба и отговор на същата, както и при действия свързани с касационно обжалване. Размерът на хонорара не е променян Хонорарът е в размер на ¾ от размера, определен по чл. 7 или чл. 8, но не по-малко от 300 лв.
В чл. 9 има въведени нови три алинеи - ал. 5, ал. 6 и ал. 7, в които са предвидени минимални размери на адвокатски възнаграждения за следните производства:
- за изготвяне:
- на жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург,
- за искане за преюдициално запитване да Съда на ЕС в Люксембург,
без процесуално представителство – не по-малко от 1200 лв.;
- за изготвяне на жалба по ЗОП, писмен отговор, възражение по такава жалба без процесуално представителство пред КЗК или ВАС, възнаграждението е в размер ¾ от възнаграждението определено по реда на чл. 8, но не-малко от 300 лв.;
- за изготвяне на възражение пред контролиращ орган или жалба до съд по финансови корекции по проекти, свързани с разходване на европейски средства или оперативни програми без процесуално представителство, възнаграждението е в размер на 3/4 от това определено по чл. 8, но не по-малко от 300 лв.
В чл. 10 от Наредбата са посочени минималните възнаграждения на адвокатите при изпълнителни дела. Най-съществената промяна се изразява в това, че изрично е посочен размерът на минималния хонорар за обжалване действията на съдебния изпълнител. Хонорарът е 200 лв. , а при открито заседание – 300 лв.
В § 2б от ДР е предвидена възможност за клиенти юридически лица - болници, социални домове, с преобладаващо обществено финансиране, адвокатът да договоря по-малък размер на възнаграждението, но не по-малко от ¼ от него.
В края на прегледа на промените бих искала да посоча промяната на чл. 18, ал. 1 от Наредбата, която струва ми се е най-важна в работата на счетоводителите и управителите на търговски дружества, тъй като е свързана с обжалването на наказателни постановления.
В чл. 18, ал. 1 е посочен минималният размер на хонорара, дължим на адвоката при изготвяне на жалба против наказателно постановление, без процесуално представителство (без явяване в съда).
Преди промяната размерът върху който се определяше хонорарът, беше размерът на санкцията. Сега с промяната вече хонорарът се изчислява върху половината от санкцията. Хонорарът не може да бъде по-малък от 50 лв., като в минималния размер промяна няма.
Изрично бих искала да обърна внимание, че няма промяна в хонорара, дължим при процесуално представителство, защита и съдействие по дела, образувани по жалби срещу наказателни постановления. Хонорарът се определя върху пълния размер на санкцията, но не може да бъде по-малък от 300 лв.