Относно правна възможност за отписване на заем от собственик
Казус. На 01. 10. 2010 г. собственик на ЕООД дава заем на дружеството – 50 000 лв. във връзка със започване на дейността и закупуване на стоки (внос) за магазин. Съгласно договора за заем, сумата трябва да се върне до 31. 12. 2011 г. Към 31. 12. 2016 г. сумата все още не е върната и няма да се връща, защото през тези 5 години фирмата е реализирала само загуби, които ще се приспадат.
По заема са начислявани лихви, но също не са изплащани. Всяка година те се посочват в увеличение на р. 5 в ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Съответно при изтичане на 3 годишен давностен срок, те са отписвани за сметка на приходите и посочвани на р. 5 в намаление в ГДД по чл. 92 от ЗКПО декларацията.
Можем ли да отпишем счетоводно това задължение на база изтекъл давностен срок, без да имаме договор за опрощаване от страна на кредитора? В такъв случай ще възникне ли задължение за данък върху даренията по ЗМДТ? Какъв документ е най-подходящ в случая? Достатъчно ли е да има само издадена заповед от управителя ? При отписване на задължението, следва ли да се отпишат и всички начислени до 31.12.2016 г. лихви?
Отговор: Александра Атанасова, адвокат
Актуално към 07. 04. 2017 г.
По мое мнение е добре да се подпише договор за опрощаване на задължението съгласно чл. 108 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с който договор кредиторът да се откаже от вземането си, включващо и лихвените плащания.
По принцип това задължение бихте могли да го отпишете и на базата на изтекъл давностен срок, но е доста неубедителен такъв подход, тъй като кредиторът и едноличният собственик на капитала, а вероятно и управителят на търговското дружество са едно и също лице.
В такъв случай дори би могло да се мисли дали изобщо е текла погасителна давност по аргумент от чл. 115, ал. 1 , б. “г“ и б. “д“ от ЗЗД.
Вярно е, че в ЗЗД е посочено, че давност не тече:
- за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя докато трае управлението (чл. 115, ал. 1, б. “г“ от ЗЗД);
- за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба (чл. 115, ал. 1, б. “д“ от ЗЗД).
В тези парични задължения заемът не е посочен, но имайки предвид, че този текст на ЗЗД е от приемането на ЗЗД, т.е. от 1950 г., предполагам, че тази форма - отпускане на паричен заем от собственика на капитала на юридическото лице не се е прилагала към този момент.
При опрощаване на задължението съгласно чл. 44, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) ще дължите данък дарение. Считам, че дори и да не подпишете договор за опрощаване на задължението, ще задължат дружеството с данъка по ал. 2 на чл. 44 от ЗМДТ, съгласно която подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения, ако органите на общинската администрация установят обстоятелствата свързани с предоставяне на заема и съответно невъзстановяването му.