Сумирано изчисляване на работното време - задължителни осигурителни вноски и подаване на данни за осигурените лица

Сумирано изчисляване на работното време - задължителни осигурителни вноски и подаване на данни за осигурените лица
 
 
Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване
 
 
Създадено на 01. 11. 2015 г.
 
 
Публикация от сп. „Данъци ТИТА“Абонирайте се сега и четете още множество публикации
 
 
"Работно време" е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил (§ 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби към Кодекса на труда (КТ)).
 
Работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (основание чл. 136, ал. 1 и ал. 3 от КТ).
 
Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (основание чл. 140, ал. 1 от КТ).
 
КТ предоставя възможност на работодателя да установи форма на отчитане на работното време, при която нормалната продължителност се спазва средно за определен по-дълъг период. Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време:
  • седмично,
  • месечно или
  • за друг календарен период, който не може да надвишава 6 месеца.
Сумирано изчисляване на работното време не може да се приложи по отношениена работниците/служителите с ненормиран работен ден (основание чл. 142, ал. 3 от КТ).
 
Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателятутвърждава поименни графици за работа за периода, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода (чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските).
 
При разработването на графиците се взимат предвид задължителните изисквания за междудневна и седмична почивка, въведени с КТ.
 
Непрекъсната междудневна почивка не може да бъде по-малко от 12 часа (основание чл. 152 от кодекса).
 
При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа, а при промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер, но не по-малко от 24 часа, в случаите когато организацията на работата в предприятието налага това (основание чл. 153, ал. 2 и 3 от кодекса).
 
Отклоненията от нормалната продължителност се компенсират в рамките на сумираното изчисляване при спазване на баланса между работно и свободно време осреднено за периода, за който е установена тази форма на отчитане.
 
Нормата се определя като броя на работните дни по календар за периода на сумираното изчисляване сеумножи по дневната нормална продължителност на работното време.
 
Ако е полаган нощен труд нощните часове се превръщат в дневни в съответствие с чл. 9, ал. 2 отНаредбата за структурата и организацията на работната заплата. В края на периода действително изработените часове се съпоставят с работните часове при нормална продължителност.
 
Хипотетично е възможно действително отработеното време за общия период на сумираното изчисляванеда превишава или да е по-малко от нормалната продължителност на работното време за същия период.
 
Това поражда доста въпроси относно начина, по който следва да бъдат третирани такива разлики.
 
Според наложената от Министерство на труда и социалната политика (МТСП) практика, часовете над нормалната за периода продължителност на работното време са извънреден труд, койтосе заплаща съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ.
 
Ако отработеното време е по-малко от нормалната продължителност е налице престой не по вина на работника (заплаща се съгласно чл. 267, ал. 1 от КТ), като по същия начин се процедира и при прекратяване на трудовото правоотношение преди края на периода на сумирано изчисляване на работното време (в тази връзка виж писмо на МТСП с изх. № 26-581/28.12.2010 г.).
 
 
Задължителни осигурителни вноски
 
 
По отношение на задължителните осигурителни вноски специфичните моменти са свързани предимно смаксималния осигурителен доход.
 
Съгласно чл. 6, ал. 15 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) максималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от максималния осигурителен доход за периода, за който е установено сумираното изчисляване на работното време.
 
Това означава, че при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец, като изключение от общоприетото в КСО, максималният осигурителен доход не е месечна, а сборна за периода величина.
 
Виж Пример.
 
Това предполага, също така, че месечният осигурителен доход може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход.
 
И действително законодателството предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец, когато отработените и други часове с осигурителни вноски по установения за месеца от работодателя график на лицето са повече от договореното работно време, месечният размер на осигурителния доход може да бъде по-голям от установения със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година максимален месечен размер на осигурителния доход (основание чл. 1, ал. 9 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
 
Същевременно, общият осигурителен доход за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, се ограничава до сбора на максималния месечен размер на осигурителния доход за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време (основание чл. 1, ал. 9 отНаредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
 
Виж Пример.  
 
Ограничаването се извършва като се сумират осигурителните доходи за първия и всеки следващ месец до достигане на сбора от максималните месечни размери на осигурителния доход за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време (основание чл. 1, ал. 9 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
 
Виж Пример.
 
За месеците, участващи в сумираното изчисляване на работното време, за които не се дължат осигурителни вноски поради достигане на сбора от максималния осигурителен доход за периода (например месец октомври от предходния пример), не може да се приеме, че за лицата не е налице осигурителен доход.
 
Това е така, защото достигнатият сбор от максималния осигурителен доход се отнася за целия период на сумираното изчисляване на работното време, дори и за месеците, следващи месеца на неговото достигане.
 
 
 
Подаване на данни за осигурените лица
 
 
Попълването на декларация образец № 1 по Наредба № Н-8 от 29 декември 2015 г. на Министъра на финансите за лицата, работещи при сумиране изчисляване на работното време е свързано със следните специфични особености.
 
В точка 12. „Вид осигурен“ от декларация образец № 1, се попълва код 16 – за лица, работещи при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец.
 
Виж Пример.
 
Важно е да се подчертае, че код за вид осигурен 16 се попълва само за лица, работещи за повече от един месец при сумирано изчисляване на работното време. Когато периодът на сумирано изчисляване на работното време не надвишава един месец, се попълва съответния код за вид осигурен съобразно категорията труд, при която работи лицето.
  
Виж Пример.
 
Друга специфична особеност е, че когато в точка 12 от декларация образец № 1 е попълнен код за вид осигурен 16 се попълва и точка 13. „Код за сумирано изчисляване на работното време“, по следния начин:
  • Позиция 1: вписва се от 2 до 6 в съответствие с броя месеци по установения от работодателя период на сумирано изчисляване на работното време. 
Добре е да се има предвид, че в тази позиция е неприемливо да се попълва 1, защото както вече беше отбелязано, код за вид осигурен 16 се попълва само за период на сумирано изчисляване на работното време, който надвишава един месец.
  • Позиция 2: вписва се от 1 до 6 според поредността на месеца от периода на сумирано изчисляване на работното време, за който се подават данните.
 
Виж Пример.
 
Когато се подава декларация образец № 1 с код за вид осигурен 16 и код 13 (за сумирано изчисляване на работното време), в полето на точка 16, позиции 2 и 3 се попълват реално отработените дни по графика на лицето, които могат да бъдат повече или по-малко от установените работни дни за тези месеци.
 
Освен това, при отработване на определените с графика работни часове, в позиция 1 на т. 16 от декларацията се попълва „0“ (като за лице осигурявано всички работни дни през месеца), независимо че попълнените в позиции 2 и 3 дни може да са по-малко от работните дни по календар за съответния месец (виж последния абзац от следващия пример).
 
Следващият особен момент, който заслужава внимание е попълването на полетата на точки от 16.1. до 16.4., както и на точка 16.А. от декларация образец № 1.
 
При сумирано изчисляване на работното време отработените дни с осигурителни вноски, които се попълват в точка 16.1., съответно дните в точки 16.2., 16.3., 16.4. и 16.А., за които са представени болнични листове, се получават като часовете от тях в съответствие с графика (включително, при необходимост след превръщането на нощните часове в дневни) се разделят поотделно на дневното договорено работно време, попълнено в позиция 5 на точка 16 (дневното договорено работно време в часове на осигуреното лице).
 
При остатък, равен или по-голям от половината на дневното договорено работно време, закръгляването се извършва към по-голямото число.
 
При всеки два остатъка, равни на половината от дневното договорено работно време, единият от тях се закръглява към по-малкото число.
 
Виж Пример.
 
Виж Пример.
 
Данните с декларация образец № 1 за лицата, работещи при сумирано изчисляване на работното време, се подават по разгледания до тук начин, от началото на 2015 г.
 
Основната цел на този нов подход бе драстично намаляване на броя на коригиращите декларации, подавани ежемесечно от осигурителите за въпросните лица, което от своя страна да доведе до понижаване на административната тежест за задължените лица по Наредба № Н-8 от 29 декември 2015 г.
 
Същевременно осигуряването и подаването на данни за лицата, работещи при сумирано изчисляване на работното време се превърна в доста комплексна материя, боравенето с която предполага добро познаване и правилно интерпретиране не само на осигурителното, но и на трудовото законодателство.
 
В тази връзка остава разбира се надеждата, че с течение на времето, въведените от началото на 2015 г. промени в КСО и Наредба № Н-8 от 29 декември 2015 г. по отношение на лицата, работещи при сумирано изчисляване на работното време, действително ще докажат своята целесъобразност.
 

Назад