Задължителни вноски за 2017 г. Коментар за промените в законодателството.

Задължителни вноски за 2017 г. Коментар за промените в законодателството.
 
 
Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване 
 

Публикация от сп. „Данъци ТИТА“Абонирайте се сега и четете още множество публикации.

 
В сила от началото на 2017 г. са извършени редица изменения и допълнения в законодателството, свързано със задължителните вноски. Промените са направени основно със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2017 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК) за 2017 г., които са обнародвани в ДВ, бр. 98 от 09. 12. 2016 г.
 
Като най–значими можем да откроим промените, които са свързани с осигурените лица, осигурителния доход и размерите на осигурителните вноски.
 
 
Държавно обществено осигуряване
 
Осигурени лица
 
Лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване (ДОО) и съответно социалните рискове, за които са осигурени, са определени в чл. 4 и чл. 4а от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
 
Направено е допълнение в чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, в резултат на което от обхванатите по тази точка изрично са изключени лицата по чл. 4, ал. 10 от кодекса (това са лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда - краткотрайна сезонна селскостопанска работа, по трудово договор сключен с регистриран земеделски стопанин за работа за един ден). По същество не се променя обхвата на осигуряването на въпросните лица, като промяната е насочена единствено към прецизиране на разпоредбата.
 
Предвид спецификата на техните трудови правоотношения, лицата по чл. 4, ал. 10 от КСО остават задължително осигурени само:
  • за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и
  • за трудова злополука и професионална болест (във фонд "Пенсии" и фонд "Трудова злополука и професионална болест"),
докато останалите работници и служители (тези по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО), както и досега, подлежат на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове по кодекса.
 
Към лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО са добавени управителите на клоновете на чуждестранни юридически лица.
 
Чуждестранно юридическо лице, което има право да извършва търговска дейност според законодателството на своята държава по произход има възможност да организира търговската си дейност в България под формата на клон (основание чл. 17а от Търговския закон).
 
Вписването на клон на чуждестранно юридическо лице в търговския регистър не поражда възникване на нов правен субект
 
Въпреки това, управлението на клон на чуждестранен търговец не се различава по същество от трудовата дейност, която извършват управителите на другите правни субекти, които са упоменати в т. 7 от ал. 1 на чл. 4 от КСО. Това законодателно решение е обосновано, създава предпоставки за равнопоставеност на осигурени лица, които извършват една и съща по своя характер трудова дейност и разширява обхвата на осигуряването, респективно осигурителната закрила, която получават управителите на клоновете на чуждестранните юридически лица, тъй като лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО подлежат на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове по кодекса.
 
До влизане в сила на промяната, въпросните лица подлежаха на ДОО съобразно основанието на което упражняват трудова дейност по КСО (в най-общия случай като работещи по т. нар. „граждански договори“, т.е. на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от кодекса, тъй като става въпрос за един вид без трудови правоотношения, които не бяха изрично упоменати някъде в чл. 4 от КСО).
 
Извършено е изменение в чл. 4, ал. 1, т. 10 от КСО, в следствие на което към осигурените на това основание са добавени кандидатите за младши следователи. Изменението е свързано с промени в Закона за съдебната власт и е насочено към уреждане статута на кандидатите за младши следователи за целите на ДОО. Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 10 от КСО подлежат на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове по кодекса.
 
Осигурителен доход
 
В основата за възникване на осигуряването за ДОО е упражняването на трудова дейност по КСО, срещу която се получават доходи като резултат от положения труд. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО). Иначе казано осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност.
 
Със ЗБДОО за 2017 г. са определени размерите на месечния осигурителен доход.
 
Минималните месечни размери на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии (минималните осигурителни прагове), които ще се прилагат през календарната година са определени с Приложение № 1 към чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗБДОО за 2017 г.
 
По същество не се променя начинът, по който се определят минималните осигурителни прагове.
 
Както и през 2016 г., приложението е таблица, в която са определени минимални осигурителни прагове за групираните в колони от 1 до 9 класове професии, в зависимост от номера на реда, към който се отнася основната икономическа дейност на осигурителя.
 
Броят на редовете в които са обособени икономическите дейности в приложението е 85.
 
Икономическите дейности в Приложението са посочени в съответствие с Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008). С КИД-2008 се осигурява прякото приложение на „Статистическата класификация на икономическите дейности в Европейската общност” в съответствие с Регламент 1893/2006 на Европейския Парламент и на Съвета. КИД-2008 обхваща и групира всички икономически дейности, извършвани в обществото.
 
Според класификацията „икономическа дейност” е група сравнително еднородни производства и услуги, като при групирането се изхожда от използваните технологии, ресурси, предназначение на продукцията и др. Съгласно методологическите бележки към класификацията, под основна икономическа дейност се има предвид тази, която носи най–голям дял в общата добавена стойност.
 
Когато осигурител извършва само една дейност, основната икономическа дейност, която е определена в съответствие с КИД-2008 се припокрива с основната икономическа дейност за целите на минималните осигурителни прагове.
 
Въпреки това основната икономическа дейност на осигурителя по смисъла на КИД-2008 не винаги съвпада с основната икономическа дейност във връзка с минималните осигурителни прагове.
 
Осигурителите, които извършват повече от една икономическа дейност определят основната икономическа дейност за целите на минималните осигурителни прагове според преобладаващия брой работещи по трудови правоотношения лица.
 
С други думи основна е тази дейност в която са заети най–много лица по трудово правоотношение, без да се взимат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя. Когато броят на работещите по трудови правоотношения в различните дейности е равен, основната икономическа дейност се определя по избор на осигурителя.
 
Определената по този начин основна икономическа дейност се отнася към съответния ред от Приложението по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗБДОО за 2017 г.
 
Определянето на групата професии се извършва по структурата на Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД), която е приложение № 2 към Заповед № РД 01-931 от 27.12.2010 г. на Министъра на труда и социалната политика.
 
Структурата на НКПД е част от класификацията, която определя професионалната и длъжностната структура в Република България и осигурява прякото прилагане на Международната стандартна класификация на професиите, 2008 г. (International Standard Classification of Occupations, 2008).
 
Структурата на НКПД има четири йерархични равнища:
  • клас,
  • подклас,
  • група и
  • единична група,
които са обозначени съответно с еднозначен, двузначен, тризначен и четиризначен цифров код.
 
В приложението към чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗБДОО за 2017 г. професиите и длъжностите са групирани в 9 колони съобразно „класа” от Структурата на НКПД към който се отнасят. За да се отнесе дадена професия към съответната колона от приложението е необходимо да се определи най–малко първата цифра от кода (класа).
 
Минималният осигурителен праг за дадено лице се определя при засичане на:
  • съответния ред (основна икономическа дейност) и
  • колона (професия).
В забележките от Приложението към чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗБДОО за 2017 г. са дадени няколко допълнителни разяснения във връзка с определяне на минималните осигурителни прагове:
 
  • Една от забележките касае работниците и служителите, които съгласно условията на трудовия договор работят при непълно работно време или непълен месец. Минималният осигурителен доход за тези лица се определя пропорционално на законоустановеното работно време, съответно на пълния брой на работните дни през месеца.
  • Друга засяга работниците и служителите, които работят в специализирани предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания. Минималният осигурителен праг за тези лица се определя в размер 50 на сто от минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професия.
  • Пояснение е дадено и по отношение на работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството. За тези лица не се определя минимален размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии.
Забележката не се отнася за изпълнителите по договори за управление и контрол на тези предприятия. Това е така, защото праг не се прилага само за работниците и служителите в тези предприятия.
 
Важно е да се подчертае, че за 2017 г. минималният осигурителен доход не се прилага и по отношение на:
  • общинските съветници, както и спрямо
  • избраните управител, контрольор, касиер и членове на управителния и контролния съвет на етажната собственост по Закона за управление на етажната собственост.
Това изрично е определено в Забележка № 4 от Приложение № 1 към чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗБДОО за 2017 г.
 
Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за следните лица:
  • работниците и служителите;
  • управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лицачленовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон;
  • лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.
През 2017 г. се запазва въведеният от началото на 2011 г. диференциран минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица.
 
Размерът на този доход се определя в зависимост от облагаемия доход от дейността като самоосигуряващо се лице.

Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е определен с чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО за 2017 г.
 
Диференцирането съобразно облагаемия доход от дейността като самоосигуряващо се лице е извършено по следния начин:
 
облагаем доход за 2015 г. от дейността като самоосигуряващо се лице
минимален месечен размер на осигурителния доход
до 5400 лв. 460 лв.
от 5400,01 до 6500 лв. 500 лв.
от 6500,01 лв. до 7500 лв. 550 лв.
над 7500 лв. 600 лв.
 
Прави впечатление, че минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, върху който ще се внасят авансово осигурителни вноски за 2017 г. е завишен в сравнение с предходната година.
 
При определяне на минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2017 г. ще се взима предвид облагаемият доход за 2015 г. Важно е да се подчертае, че не става въпрос за облагаемия доход изобщо, а само за облагаем доход от трудова дейност като самоосигуряващо се лице. При извършване обаче на няколко дейности като самоосигуряващо се лице се взима предвид облагаемия доход от всички дейности.
 
Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които:
  • не са упражнявали дейност през 2015 г., както и
  • за започналите дейност през 2016 и 2017 г.
е 460 лв. (основание чл. 9, ал. 2 от ЗБДОО за 2017 г.).
 
Някои лица не са самоосигуряващи се по смисъла на КСО, но осигурителният им доход е обвързан с минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се.
 
Без да се претендира за изчерпателност като примери в това отношение могат да бъдат посочени:
  • лицата по чл. 4, ал. 5 от КСО (лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник);
  • лицата по чл. 4, ал. 7 от КСО (съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба за времето, през което е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат);
  • лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО (съпрузите на лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност и съпрузите на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, които с тяхно съгласие участват в упражняваната трудова дейност);
  • лицата по чл. 9а от КСО (зачитане на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски);
  • лицата по чл. 17 от НООСЛБГРЧ - работещи в международни органи или организации със съгласието на компетентните български държавни органи.
Диференциране на минималния месечен размер на осигурителния доход по отношение на тези лица е невъзможно, тъй като те поначало не реализират облагаем доход от трудова дейност като самоосигуряващи се.
 
Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗБДОО за 2017 г. за лицата извън посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, за които осигурителният доход за социално и/или здравно осигуряване е обвързан с минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, се взема предвид доходът по чл. 9, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗБДОО за 2017 г. С други думи при определяне на техния осигурителен доход се взима предвид доходът, посочен в първия ред от скалата на минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица. За 2017 г. този доход е определен в размер на 460 лв.
 
Независимо, че регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите са самоосигуряващи се по смисъла на КСО, за въпросните лица не се прилага диференциран минимален месечен размер на осигурителния доход. Минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители за 2017 г. е фиксиран на 300 лв. (чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗБДОО за 2017 г.), като при съпоставка с предходната година размерът на този доход се запазва.
 
Максималният месечен размер на осигурителния доход за 2017 г. е определен на 2600 лв. (чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗБДОО за 2017 г.), като в сравнение с предходната година размерът на този доход също се запазва. Максималният месечен размер на осигурителния доход се прилага по отношение на всички осигурени лица.
 
Изменена е т. 1 от ал. 11 на чл. 6 от КСО, в следствие на което изрично е пояснено, че при определяне на поредността с оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход, доходите на осигурените лица от различни дейности, попадащи в тази точка се взимат предвид в последователността, която е посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО.
 
Пример относно определяне на поредността
 
Това законодателно решение не внася някакво съществено изменение по отношение формиране поредността на доходите, защото спазване на последователността в чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО се прилагаше и преди промяната на разпоредбата.
 
В чл. 6, ал. 11 от КСО е създадена нова т. 2, в която са изведени доходите от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски, а досегашните т. 2 и т. 3 са преномерирани респективно в т. 3 и т. 4.
 
Важно е да се подчертае, че промените в ал. 11 на чл. 6 от КСО са насочени единствено към прецизиране на разпоредбата, като по същество не се въвежда нова или различна поредност на доходите за целите на ограничаване до максимума.
 
Една от съществените промени, която е в сила от началото на 2017 г. е свързана с осигурителните вноски за ДОО върху средствата за социални разходи.
 
В чл. 6, ал. 12 от КСО думите „в размера за фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ са заличени. По този начин се въвежда задължение за внасяне на осигурителни вноски в размерите за всички осигурени социални рискове върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО:
  • в пари или
  • в натура.
Не съществува каквато и да било причина или сериозен аргумент социалните разходи да бъдат третирани по-различно от останалите доходи от трудова дейност. В този смисъл, макар и твърде закъсняло, въпросното законодателно решение е правилно и почива на солидна принципна основа.
 
Промяната ще доведе до разширяване осигурителния доход на въпросните лица от гледна точка на краткосрочното осигуряване, съответно до подобряване адекватността на получаваните в тази връзка обезщетения от НОИ (например при болест, безработица и т.н.).
 
За периоди до месец декември 2016 г., включително, осигурителните вноски върху средства за социални разходи се дължат само в размерите за фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ на ДОО.
 
Следователно друг очакван ефект от въпросната промяна е свързан с увеличаване на приходите по останалите фондове на ДОО (фонд „Общо заболяване и майчинство“, фонд „Трудова злополука и професионална болест“ и фонд „Безработица“).
 
Не на последно място ще се минимизират някои досегашни затруднения за осигурителите при определяне на поредността с оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход, които съществуваха поради факта, че върху средствата за социални разходи се внасяха осигурителни вноски само за фонд „Пенсии“ на ДОО, а това би следвало да доведе до улеснения за задължените лица при определяне на осигурителния доход и изпълнение на свързаните с това задължения за осигурителни вноски.
 
Направено е допълнение в ал. 16 от чл. 6 на КСО, в резултат на което е внесено изричното уточнение, че по отношение на периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време за повече от един месец, става въпрос за месеците от въпросния период.
 
Въведена е нова ал. 17 от чл. 6 на КСО, чрез която се създава изрична правна регламентация относно определянето на минималния осигурителен доход за лицата, работещи при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец.
 
Този доход е равен на сбора от минималния осигурителен праг за месеците от периода, за който е установено сумирано отчитане на работното време.
 
За лицата, за които не се прилага минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по основни икономически дейности и групи професии, се взима предвид сборът от минималната работна заплата за страната за месеците от периода, за който е установено сумирано отчитане на работното време.
 
По този начин недвусмислено е определено, че при формиране на минималния месечен размер на осигурителния доход за тези лица, като база ще служат работните дни по утвърдения от работодателя график за месеците от периода на сумирано изчисляване на работното време, а не работните дни по календар за месеците от същия период.
 
Така се отчитат в по-пълна степен спецификите на сумираното изчисляване на работното време от гледна точка на трудовото законодателство във връзка с осигурителното законодателство и по-специално за целите на определяне на минималния месечен размер на осигурителния доход (работните дни на лицето за месеца по график много често се различават от работните дни за месеца по календар и това е напълно нормално).
 
Размери и разпределение на вноските
 
Размерите на осигурителните вноски за ДОО за морските лица са определени в чл. 4а, ал. 3 от КСО.
 
За всички останали осигурени лица размерите на осигурителните вноски за ДОО са определени в чл. 6, ал. 1 от кодекса.
 
Една от съществените промени е увеличението от 01 януари 2017 г. в размера на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на ДОО с 1 процентен пункт. Разпределението на това увеличение е следното:
  • 0,56 за сметка на осигурителя и
  • 0,44 за сметка на осигуреното лице.
Увеличен е, също така, размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69” от КСО с 20 процентни пункта, както следва:
  • от 40,8 на сто на 60,8 на сто за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.;
  • от 35,8 на сто на 55,8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г.
Вноската за фонд “Общо заболяване и майчинство” за 2017 г. се запазва в размер 3,5 %.
 
Запазва се и размерът на вноските за фонд “Безработица” - 1 %.
 
Осигурителната вноска за фонд “Трудова злополука и професионална болест” („ТЗПБ”) е диференцирана в размер от 0,4 до 1,1 % по групи основни икономически дейности, съгласно Приложение № 2 към чл. 15 от ЗБДОО за 2017 г. Основната икономическа дейност на осигурителя се определя по КИД-2008.
 
Вноската за фонд „ТЗПБ” за морските лица е в размер 1,1 %. По отношение на тази категория лица вноската за фонда е фиксирана в размер 1,1 % и не се определя съобразно основната икономическа дейност на осигурителя.
 
За 2017 г. се запазва съотношението, в което се разпределят осигурителните вноски за фондовете “Общо заболяване и майчинство” и “Безработица” - (60:40).
 
Вноските за фонд “Общо заболяване и майчинство” се разпределят по следния начин:
  • 1,4 % за сметка на осигуреното лице;
  • 2,1 % за сметка на осигурителя;
  • 3,5 % за сметка на самоосигуряващото се лице.
Разпределението за фонд “Безработица” е както следва:
  • 0,4 % за сметка на осигуреното лице;
  • 0,6 % за сметка на осигурителя.
На основание чл. 6, ал. 6 от КСО осигурителните вноски за фонд „ТЗПБ” са за сметка на осигурителя.
 
Ред за внасяне на вноските
 
Редът за внасяне на осигурителните вноски за ДОО е определен в чл. 7 от КСО.
 
Промени от началото на 2017 г. в реда за внасяне на осигурителните вноски за ДОО не са извършвани.
 
 
Учителски пенсионен фонд
 
Размер и разпределение на вноските
 
Учителите се осигуряват за старост и в Учителския пенсионен фонд с отделна осигурителна вноска (основание чл. 2, ал. 6 от КСО).
 
Осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд е в размер 4,3 на сто и е изцяло за сметка на осигурителя (основание чл. 6, ал. 7 от КСО).
 
 
Допълнително задължително пенсионно осигуряване
 
Размери и разпределение на вноските
 
За 2017 г. размерите на осигурителните вноски за ДЗПО също се запазват.
 
Съгласно чл. 157, ал. 1 от КСО размерите на вноските са както следва:
  • за Универсален пенсионен фонд 5 %.
  • за професионален пенсионен фонд:
-        12 % за лицата, работещи при условията на I категория труд;
-        7 % за лицата, работещи при условията на II категория труд.
 
Запазва се и разпределението на вноските за ДЗПО.
  • за Универсален пенсионен фонд:
-        2,2 % за сметка на осигуреното лице;
-        2,8 % за сметка на осигурителя;
-        5 % за самоосигуряващите се лица и морските лица. На основание чл. 157, ал. 5 от КСО те се осигуряват в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка.
  • за професионален пенсионен фонд: вноските за професионалните пенсионни фондове са изцяло за сметка на осигурителя, с изключение на вноските за морските лица, които са изцяло за тяхна сметка (основание чл. 157, ал. 4 от КСО). 
Ред за внасяне на вноските
 
Промени от началото на 2017 г. в реда за внасяне на осигурителните вноски за ДЗПО не са извършвани.
 
Доколкото по определени въпроси разпоредбите относно осигуряването за ДЗПО препращат към част първа от КСО, следва да се вземат предвид и някои от промените, свързани с ДОО, които са в сила от 01. 01. 2017 г.
 
 
Здравноосигурителни вноски
 
Размер и разпределение на вноските
 
На основание чл. 2 от ЗБНЗОК за 2017 г. здравноосигурителната вноска е определена в размер 8 % и не е променена спрямо 2016 г.
 
Запазено е разпределението на здравноосигурителните вноски между осигуряващия и осигурения в съотношение 60:40, както следва:
  • 3,2 % за сметка на осигуреното лице;
  • 4,8 % за сметка на осигуряващия;
  • 8 % за сметка на самоосигуряващите се лица.
Осигурителен доход
 
По отношение на лицата, чийто здравноосигурителен доход съвпада или е обвързан с осигурителния доход за ДОО е необходимо да се имат предвид размерите на осигурителния доход, определени със ЗБДОО за 2017 г.
 
Например за лицата по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (осигуряват се здравно изцяло за своя сметка, тъй като не са осигурени на някое от другите основание, посочени в закона), следва да се има предвид доходът по чл. 9, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗБДОО за 2017 г. – 460 лв.
 
Ред за внасяне на вноските
 
Редът за внасяне на здравноосигурителните вноски не се променя в сравнение с 2016 г.
 
 
Вноски за фонд “ГВРС”
 
За 2017 г., за поредна година, не се внасят вноски за фонд “ГВРС”. Това изрично е определено с чл. 16, ал. 1 от ЗБДОО за 2017 г.

Назад