КСО. Относно осигуряване на български шофьори, работещи в Белгия, Франция и Германия

КСО. Въпрос. Българска фирма извършва транспортни услуги в Белгия. Имаме сключен договор с фирма възложител със седалище в Белгия. Шофьорите са на трудови договори. 
  1. Как следва да бъдат осигурявани за отработеното време в Белгия и как да формираме работната заплата? 
  2. Спрямо чие законодателство да се осигуряват - българско или белгийско? 
  3. Къде следва да бъдат внесени осигуровките - в България или в Белгия?
Имаме аналогични въпроси за Франция и Германия.
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване
 
 
Актуално към 16.02.2017 г.
 
 
Публикация от сп. „Данъци ТИТА“Абонирайте се сега и четете още множество публикации.
 
 
След присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Съюза.
 
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС.
 
В най-общия случай регламентите се прилагат към граждани на държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки (основание чл. 2(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
 
Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
 
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – чл. 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
 
Основното правило при определяне на приложимото право в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
 
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство е, че се определя държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки.
 
 
1. Шофьори, които са командировани, за да работят на територията на само една държава-членка на ЕС
 
В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени разпоредби относно запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава–членка.
 
Съгласно чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице:
  • което осъществява дейност като заето лице в държава–членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и
  • което е командировано от този работодател в друга държава–членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател,
продължава да е подчинено на законодателството на първата държава–членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице.
 
Основната цел на правилата, въведени с тази разпоредба, е да се улесни свободното движение на трудовоактивните лица и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС чрез избягване на допълнителните административни затруднения, които биха възникнали за осигуреното лице, работодателя и компетентните институции, ако за периода на временната работа се приложи законодателството на държавата по трудова заетост.
 
От друга страна, като изключение от основното правило, тази разпоредба поставя редица задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава–членка.
 
  • Първото изискване е преди командироването лицето да е подчинено на законодателството на изпращащата държава–членка.
  • Следващото изискване е командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава–членка.
  • Друго решаващо условие за прилагане на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 е поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице.
  • Четвъртото изискване е лицето да не е изпратено да замества друго командировано лице. 
  • Последното задължително условие, определено в чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 е предвиденото времетраене на работата на командированото лице да не превишава 24 месеца.
В случаите на командироване преценката относно изпълнението на тези задължителни условия във връзка с определяне и удостоверяване на приложимото законодателство се извършва от компетентната институция на изпращащата държава–членка.
 
По отношение на България компетентна да определя приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 е НАП.
 
Предприятиеустановено в България, което командирова наети лица, за да работят на територията на друга държава–членка е задължено да уведоми за ситуацията компетентната териториална дирекция (ТД) на НАП (основание чл. 15(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009).
 
Уведомлението се извършва с подаване на формуляр по образец (Окд-236). При получено уведомление в предвидените по този параграф случаи, институцията, при наличие на основание, издава удостоверението, посочено в чл. 19, параграф 2 от регламента по прилагане (А1 - Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурносткоето се прилага по отношение на притежателя).
 
Осигурителните вноски за командировани в друга държава–членка на ЕС работници, за които се прилага българското законодателство, се дължат върху доходите от трудова дейност, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава (основание чл. 6 от Кодекса за социално осигуряване).
 
Ако не са изпълнени задължителните изисквания за прилагане на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 спрямо командированите заети лица се прилага основното правило“lex loci laboris” - законодателството на държавата–членка, на чиято територия се полага труда.
 
 
2. Шофьори, които работят на територията на две или повече държави-членки на ЕС
 
При определяне на приложимото законодателство спрямо международните шофьори, които работят в рамките на ЕС, в най-общия случай приложение намират разпоредбите от Регламент (ЕО) № 883/2004, свързани с обичайно осъществяване на дейност в две или повече държави-членки на Съюза.
 
Когато лице, попадащо в приложното поле на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, обичайно осъществява дейност в различни държави-членки на ЕС, е задължено да уведоми институцията на държавата-членка, в която пребивава (основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009).
 
Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на Регламент № 883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него.
 
Пребиваване" е мястото, където лицето обичайно пребивава.
 
Пребиваването по смисъла на основния регламент се определя въз основа центъра на интересите на лицето.
 
Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент № 883/2004 са въведени в чл. 11 от Регламент № 987/2009.
 
В случай че пребиваването не може да се установи въз основа на въпросните критерии се взима предвид намерението на лицето, определено на база изследване на тези критерии и особено причините за неговото преместване (основание чл. 11(2) от Регламент № 987/2009).
 
Ако пребивават по смисъла на регламента на територията на България, въпросните лица следва да уведомят компетентната спрямо тях териториална дирекция на НАП чрез подаване на образец Окд-237.
 
На първо време институцията на държавата-членка по пребиваване на лицата определя приложимото законодателство и уведомява институциите на всички държави-членки по трудова заетост за временното определяне или директно осъществява контакт с въпросните институции, за да се намери взаимно съгласие по отношение на приложимото законодателство. Първоначално определеното законодателство може да е различно от това на държавата-членка по пребиваване на лицата. Временното определяне се превръща в окончателно при условие, че в срок от два месеца след информирането на институциите някоя от тях не възрази, освен ако законодателството вече не е окончателно определено въз основа на взаимно съгласие.
 
Законодателството, което е определено като приложимо, се удостоверява с формуляр A1. Документът доказва принадлежността на лицето към системата за социална сигурност на държавата-членка, чието законодателство е приложимо и респективно, че за него не се дължат осигурителни вноски по законодателството на други държави-членки. Документът не се издава по инициатива на компетентната институция, а по искане на лицето, което осъществява дейност в две или повече държави-членки.
 
Напълно е възможно лице, което осъществява дейност в две или повече държави-членки:
  • да има задължение по регламента да уведоми компетентната институция на една държава-членка, а
  • да се наложи да подаде искане за издаване на формуляр A1 в компетентната институция на друга държава-членка.
Това е така, защото определеното като приложимо спрямо лицето законодателство не винаги съвпада с това на държавата-членка по пребиваване. Въпреки това документът може да бъде издаден само от институцията на държавата-членка, чието законодателство се прилага спрямо лицето.

Назад