КСО. Дължимост на осигурителни вноски при продажби чрез Еконт през 2018 г.

Най-актуалното, винаги - TITA.BG


Избрано из рубрика Въпроси - отговори от ► бр. 130 на е-сп. "Данъци ТИТА" 

 

КСО. Въпрос. През 2018 г. физическо лице е извършвало продажби на стоки през Еконт в значителен размер, но под прага за регистрация по ЗДДС. Сега получи покана от НАП да подаде ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г. и Декларация образец 6 (месец 13) за 2018 г., както и да му бъде съставен АУАН за неподадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и Декларация образец № 6 за 2018 г.

 

Въпроси:

 

  1. На какво основание дохода на лицето се третира като осигурителен доход? 
  2. Ако все пак за лицето възниква изискване за осигуряване, как следва да попълни Таблица 1 в Приложение образец 2004,при условие,че е имало регулярен доход от трудови правоотношения през 2018 г., а доходът от продажба на стоки през Еконт не е ежемесечен,а е концентриран в 5 месеца от календарната година. Доходът от продажба на стоки, следва ли да се опише в колона 5 на Таблица 1 от Приложение образец 2004, като равномерно разпределен във всички месеци или да се впишат точните суми само за месеците, в които е получило доходи.Как ще се осъществи регулацията спрямо максималния месечен осигурителен доход за 2018 година?
  3. Възниква ли за лицето задължение за здравно осигуряване и следва ли да попълва таблица 2 от Приложение образец 2004?
  4. Защо НАП не коментират в поканата Декларация образец №1? Ако се подаде само Декларация 6 за м. 13,няма ли да има само плащане на осигуровки, без да са вписани в осигурителната пенсионна партида тези суми, в т.ч. и за ДЗПО и здравни осигуровки, ако е приложимо?

 

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване,
с дългогодишен опит в НАП, управител на Бойчев консултинг

 

Актуално към 01.07.2020 г.

 

За да се третира определен доход като осигурителен доход за целите на социалното осигуряване в България, то този доход в най-общия случай би следвало да е от трудова дейност [1] по Кодекса за социално осигуряване (КСО), извършвана в съответното качество като осигурено по кодекса лице.

 

Лицата, които са самоосигуряващи се по смисъла на КСО, са определени в чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от същия кодекс.

 

От тези основания може би най-близко до настоящата ситуация изглежда едно от посочените в чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, а именно:

 

лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица [2].

 

Но в тази връзка намирам за изключително съществено да се отбележи, че въпросното основание за придобиване качеството на самоосигуряващо се по КСО лице, е в сила едва от 01.01.2019 г. [3], докато настоящата ситуация недвусмислено касае (периоди от) 2018 г.

 

Ако изобщо е релевантно предвид цялата условност относно статута на лицето като самоосигуряващо се за 2018 г., евентуално годишно изравняване на осигурителния доход би следвало общите правила в това отношение, а именно:

 

  • доходът от трудова дейност като самоосигуряващо се по КСО лице, е предвидено да се отразява на ред 13 в колона 5 от Таблица  1 (Таблица 2 ) и да се разделя на, съответно разпределя за периодите (месеците) на полаган труд в това качество;
  • доходът от трудови правоотношения за въпросните периоди (месеци) е предвидено да се посочва в редовете на колона 3 от двете таблици;
  • по общо правило осигурителният доход в колона 7 винаги се ограничава до максималния месечен размер на осигурителния доход (2600 лв. за 2018 г.).

Задължения за определяне здравноосигурителни вноски на лицето за 2018 г. на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) биха съществували само, ако за въпросния период лицето е имало качеството на самоосигуряващо се по смисъла на КСО.

 

Общественото осигуряване в България определено е свързано с елементи на възмездност (ползване на осигурителни права при определени условия) и в тази връзка с подаване на данни за осигурените лица. В контекста на гореизложеното, въпросите Ви относно подаването на декларации образец № 1 изглеждат състоятелни, но намираме че е по-уместно същите да бъдат отправени към компетентните български институции. Още повече, както вече беше отбелязано, при наличието на цялата условност относно статута на лицето като самоосигуряващо се за въпросните периоди.

 


За абонатите на ТИТА виж още по повод третиране по реда на ЗДДФЛ, ЗДДС и счетоводно отчитане на продажби на стоки чрез куриерски фирми: