Решение на СЕС относно определяне на работодателя на международни шофьори за целите на приложимото осигурително законодателство

Най-актуалното, винаги - TITA.BG


Поради важността му представяме предварително  от августовския брой на е-сп. "Данъци ТИТА" актуално решение на СЕС относно кой се счита за работодател на международни шофьори за целите на приложимото осигурително законодателство съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Европейския съюз.

 

 

Решение на СЕС относно определяне на работодателя на международни шофьори за целите на приложимото осигурително законодателство 

 

 

Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване,
с дългогодишен опит в НАП, управител на Бойчев консултинг

 

 Актуално към 18. 07.2020 г.

 

Съвсем наскоро Съдът на Европейския съюз (СЕС, Съдът) се произнесес решение по дело С-610/18 от 16 юли 2020 г., интерпретиращо понятието работодател по смисъла на чл. 13(1)(б)(i) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004), т.е. за целите на определяне на приложимото осигурително законодателство спрямо лица осъществяващи дейност в две или повече държави-членки на Европейския съюз (ЕС), в конкретния случай по-специално относно международните шофьори.

 

Фактите:

 

Учредено в Кипър дружество (AFMB) сключва с установени в Нидерландия транспортни предприятия споразумения за управление на автомобилен парк, съгласно които срещу заплащане на комисионна кипърското предприятие трябва да осигури управлението на тежкотоварни превозни средства, експлоатирани от нидерланските предприятия в хода на дейността им, за тяхна сметка и на техен риск.

 

Кипърското предприятие сключва трудови договори с пребиваващи в Нидерландия шофьори на товарни автомобили за международни превози. В тези договори като работодател на въпросните работници е посочено кипърското предприятие, а за приложимо е обявено кипърското трудово право.

 

Изглежда, че преди да сключат тези трудови договори, международните шофьори никога не са живели или работили в Кипър.

 

По време на изпълнението на договорите тези лица са продължили да живеят в Нидерландия и да извършват дейността си в две или повече държави-членки на ЕС за сметка на посочените (нидерландски) транспортни предприятия.

 

Въпросните международни шофьори не са извършвали значителна част от дейността си [1] в Нидерландия. Освен това някои от тях преди това са били наети на работа в същите тези (нидерландски) предприятия.

 

Компетентна институция на Нидерландия (SVB) обявява, че приложимо за тези международни шофьори е нидерландското законодателство в областта на социалната сигурност и издава съответните удостоверения A1.

 

Кипърското предприятие оспорва това решение на различните инстанции в Нидерландия и в крайна сметка съответния нидерландски съд [2] решава да спре производството и да постави на СЕС преюдициални въпроси, чиято същност се състои в това кой следва да се счита за работодател на такива международни шофьори [3] (за целите прилагането на правилата по определяне на приложимото осигурително законодателство съгласно регламентите на ЕС).

 

Решението на СЕС:

 

Ясно е, че интерпретирането на понятието работодател (по смисъла на чл. 13(1)(б)(i) от Регламент (ЕО) № 883/2004) е от решаващо значение, за да се определи приложимото осигурително законодателство спрямо въпросните международни шофьори.

 

В тази връзка обаче СЕС дава ясно да се разбере, че за да се определи значението на това понятие, регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност не препращат към националните законодателства или практики.

 

Предвид това, Съдът напомня, че както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите-членки с оглед на определянето на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, при което да се отчита не само текстът, но и контекстът, както и целта, преследвана с правната уредба, от която е част [4].

 

А при липсата на дефиниция в съответния регламент (Регламент (ЕО) № 883/2004) следва да се вземе предвид обичайното значение. Що се касае до обичайния смисъл, СЕС подчертава, че по общо правило връзката между работодател и наетия от него персонал предполага, че между тях съществува отношение на власт и подчинение.

 

След това, по отношение на контекста в който се вписва понятието, Съдът веднага припомня, че прилагането на правилата за определяне на приложимото осигурително законодателство, би следвало да зависи само от обективното положение, в което се намира съответният работник (и всички обстоятелства около неговата заетост).

 

В този контекст, СЕС намира за необходимо да се взема предвид не само информацията, която формално се съдържа в трудовия договор, но и начинът, по който поетите както от работника, така и от предприятието задължения се изпълняват на практика в рамките на договора.

 

Иначе казано, независимо от формулировката на договорните документи, Съдът счита, че следва да се определи кой субект:

 

  • упражнява действителната власт спрямо работника,
  • фактически поема съответните разходи за заплата и
  • разполага с действителното право да го уволни.

Интерпретиране, което не отчита обективното положение на заетото лице, а се основава единствено на формални съображения като сключването на трудов договор, би означавало да се позволи на предприятията да прехвърлят мястото, което трябва да се приеме, че е относимо за целите на определянето на приложимото осигурително законодателство, без такова прехвърляне в действителност да е част от целта да се гарантира ефективното упражняване на свободното движение на работниците.

 

Правилата за определяне на приложимото осигурително законодателство (в т.ч. чл. 13(1)(б)(i) от Регламент (ЕО) № 883/2004) не би следвало да зависят от свободния избор на заинтересованите страни, а както вече беше отбелязано - от обективното положение, в което се намира съответният работник.

 

Въз основа на тези съображения, СЕС постановява, че работодател на международния шофьор за целите прилагането на чл. 13(1)(б)(i) от Регламент (ЕО) № 883/2004 е предприятието, което:

 

  • упражнява действителната власт спрямо този шофьор,
  • фактически понася съответните разходи за заплата и
  • разполага с действителното право да го уволни,

а не предприятието, с което шофьорът е сключил трудов договор и което формално е посочено там като негов работодател.

 


Това решение на СЕС определено не е изненадващо, а е по-скоро предизвестено.

 

Едва ли би могло да се очаква някаква по-различна нагласа към конструкции, които биха могли по някакъв начин да способстват за заобикаляне правилата на ЕС при определяне на приложимото осигурително законодателство.

 

В противен случай, както не без основание подчертава и Съдът, би се улеснила възможността предприятията да прибягват до напълно изкуствени схеми, за да използват правната уредба на Съюза с единствената цел да получат предимство от съществуващите различия между националните осигурителни законодателства на държавите-членки.

 


 

За абонатите на ТИТА виж още от Димитър Бойчев в настоящия брой на списание "Данъци ТИТА":

 

Назад