КТ. Относно третиране на командировки на шофьори в Германия

КТ.  Въпрос.  Дружеството ни притежава международен лиценз за извършване на транспортни услуги и при упражняване на дейността възникнаха някои затруднения, за които не можем да намерим решения:
 
От м. април чрез спедиторска фирма в Австрия започнахме извършването на транспортни услуги на територията на Европейския съюз с наш камион, който ще пребивава там един месец, като това включва няколко курса извършвани на територията на Германия.
 
Въпросите са:
 
1.     На основание изискване на Германия сме задължени да начисляваме на шофьорите възнаграждение за управление 8,50 евро на час и не можахме да установим тази сума брутно ли е или нетна? Как е правилно да начислим това възнаграждение, тъй като при проверка от страна на Германия да докажем, че сме изпълнили указанието, защото можем да го начислим само като допълнително във ведомостта? Имаме ли право да начислим това възнаграждение като командировка и да го включим като такова във ведомостта? Как да тълкуваме следното указание на Германия за превод на възнаграждението, да извършим превода примерно за месец май на 31.05 или както си превеждаме заплатите до 10-то число на следващия месец - „Тази заплата трябва да бъде платена най-късно в последния работен ден на банките от месеца след извършването на превоза.”?
 
2.     На нашите шофьорите, които извършват превози извън страната заплащаме командировка по 27 евро на ден. Тъй като превеждаме заплатите по карти на работниците можем ли да начислим тази командировка във ведомостта и да я превеждаме по банков път вместо с касов ордер? За тези командировки трябва ли да даваме бланка за командировки и да изискваме при завръщането в страната да ги връщат подпечатани от съответните дестинации?
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
 
 
Актуално към 01. 06. 2016 г.
 
 
Публикация от сп. „Данъци ТИТА“. Абонирайте се сега и четете още множество публикации

 
Правната уредба на командироването в чужбина се съдържа в:
 
1. Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 3 КТ когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
 
В минималните условия на работа се включват и минималните ставки на заплащане в приемащата държава (чл. 3, § 1, б. “в“ от Директива 96/71/ЕО).
 
Разпоредбата на чл. 3, § 2, изр. 2 от Директива 96/71/ЕО посочва, че минималните ставки се определят от законодателството и практиката на държавата, където се командирова работникът (във Вашия случай Австрия или Германия).
 
В чл. 3, т. 7 на Директива 96/71/ЕО, въз основа на която са въведени ал. 3 - 5 на чл.121 от КТ, е указано, че разходите за издръжка, свързани с командировката, се смятат за част от минималната заплата, освен ако не са изплатени като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командировката, като например пътни дневни и квартирни разходи.
 
В този смисъл при определяне на условия на работа по смисъла на чл. 121, ал. 3 и ал. 4 от КТ, заплатата на командирования работник или служител, трябва да е равна или по-голяма от установената за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава, като от нея се изключват заплатените му пътни, дневни и квартирни пари.
 
Съгласно константната практика на Съда на Европейския съюз добавките и надбавките, които не са определени като компоненти на минималната заплата от законодателството или националната практика на държавата членка, на чиято територия е командирован работникът и които променят съотношението между предоставената от работника работна сила, от една страна, и получената в замяна на това насрещна престация, от друга страна, не биха могли съгласно разпоредбите на Директива 96/71/ЕО да бъдат считани за такива компоненти, т.е. за част от минималната работна заплата.
 
Така компонентите на минималната заплата за целите на прилагането на Директива 96/71/ЕО се определят от правото на държавата членка по мястото на командироване.
 
От гореизложеното следва, че командировъчните пари не съставляват част от минималното трудово възнаграждение, формирано по реда на чл. 3 от Директивата.
 
Това не означава, че Директивата забранява изплащането на този вид специфични добавки, а само регулира как те се отнасят към минималното възнаграждение, което тя изисква да се изплаща.
 
При действащата Директива, заплащането на командировъчни пари е предоставено на преценката на работодателя, освен ако не е предвидено изрично такова задължение в законодателството на приемащата държава, в случая - Австрия или Германия.
 
Специално за Германия, в сила от 1 януари 2015 г., със Закона за минималната работна заплата беше въведена минимална брутна работна заплата от 8,50 евро на час. Информация за това може да намерите на интернет страницата на немската служба за контрол (ZOLL) на следния интернет адрес:http://www.zoll.de/EN/Businesses/Work/Foreign-domiciled-employers-posting/Minimum-conditions-of-employment/Minimum-pay-pursuant-Minimum-Wage-Act/minimum-pay-pursuant-minimum-wage-act.html
 
В конкретния случай, доколкото посочвате, че Вашите шофьори са командировани в спедиторска фирма в Австрия, където осъществяват гараж, то съгласно посочените по-горе изисквания на чл.3, § 1, б. „в“ от Директива 96/71/ЕО Вие следва да осигурите на командированите шофьори минималните ставки на заплащане в Австрия.
 
За периодите на езда в Германия следва да съпоставите минималните ставки на заплащане в Австрия с тези в Германия и да предоставите по-благоприятните.
 
Самото начисляване на минималните ставки може да бъде направено и като допълнително трудово възнаграждение.
 
Важното е за периодите (часовете) на езда в Германия брутното трудово възнаграждение на шофьора да не възлиза под минималната ставка от 8,50 евро на час и да е видно неговото заплащане.
 
За удостоверяване на това обстоятелство е добре във ведомостта да се запише, че това е допълнително трудово възнаграждение за часове на езда в Германия. При проверка от немските контролни органи може да е необходимо да се направи превод на ведомостта за заплати на немски език.
 
Следва да имате предвид, че ако се възползвате от посочената по-горе възможност (освен ако не е предвидено изрично задължение за това в законодателството на приемащата държава) да изплатите командировъчни пари по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, то тези командировъчни пари няма да се считат за част от минималната ставка на заплащане в приемащата държава, т.е. ще трябва да заплатите минималната ставка и в допълнение към нея командировъчните пари.
 
По отношение на указанието на немските власти: „Тази заплата трябва да бъде платена най-късно в последния работен ден на банките от месеца след извършването на превоза”, то следва да се разбира в смисъл, че възнаграждението следва да бъде заплатено до края на месеца, през който е осъществен превозът в Германия.
 
Затова, ако през съответния месец последният ден е неработен, възнаграждението следва да бъде заплатено авансово до последния работен ден на банките.
 
Например, ако 30 април се пада събота, но шофьорът следва да извърши превоз в Германия този ден, тогава възнаграждението му следва да бъде заплатено до 29 април (петък), тъй като това е последният работен ден в месеца, в който е осъществен превозът.
 
Независимо от гореизложеното, за по-конкретна и ясна информация относно специфичните изисквания на немското законодателство можете да се обърнете към посочената по-горе немска служба за контрол ZOLL, на следните координати:
 
Tel.: +49 351 44834-530
Fax: +49 351 44834-590
 
2. По отношение на изплащането на командировъчни пари, в чл. 31 НСКСЧ е посочено само, че персоналът на сухоземните транспортни средства трябва да получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3, като наредбата не поставя изисквания относно начина на изплащане на тези пари.
 
В този смисъл няма пречка същите да бъдат изплатени по банков път, като изрично следва да бъде посочено, че това са командировъчни пари, тъй като спрямо тях се прилага различен данъчен и осигурителен режим от този, който се прилага за трудовото възнаграждение.
 
Няма пречка командировъчните пари да бъдат включени и във ведомостите за заплата, но това следва да бъде направено в специално обособена графа за допълнителни трудови възнаграждения, върху които не се дължат осигурителни вноски и данъци.
 
В чл. 37, ал. 1 НСКСЧ е посочено, че дневните пари се отчитат съобразно фактическия престой в страните и времето на пътуването по данни от печатите и отметките в задграничния паспорт за влизане и излизане, а при липса на такива печати и отметки се приемат данните от транспортния документ.
 
Ал.2 на същата разпоредба предвижда квартирните пари да се отчитат с документ, издаден от съответния хотел.
 
В наредбата не е предвидено задължение за издаване на бланка за командировки, която да бъде заверявана и подпечатана от съответните държави на командироване.
 
Достатъчно е направата на нарочен отчет за извършената работа, от който да са видни дните на престой в съответната държава. Отчетът следва да бъде съпроводен с фактури или други документи, издадени от местата за подслон, освен ако тези разходи са поети предварително от работодателя.
 
3. Освен осигуряването на минимални условия на работа, установени в приемащата държава, при условията на Директива 96/71/ЕО, следва да се определи приложимото законодателство в областта на социалната сигурност съгласно разпоредбите на&
 
В случай че на основание чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 за командированите лица остане приложимо българското законодателство, тогава по отношение на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителните вноски, считано от 14.09.2010 г., следва да се приложи и разпоредбата на чл. 6а от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно ал. 1 на същия член осигурителните вноски за командированите работници и служители се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен с българския Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване (за 2016 г. – 2600 лв.).
 
Компетентността за определяне и удостоверяване на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност е на Националната агенция за приходите. Затова при необходимост от повече информация по този въпрос може да се обърнете към нея.
 
Назад