КТ. Въпрос. Ние сме дъщерно дружество на многонационална компания. В тази връзка служители на фирмата често пътуват на бизнес срещи и обучения в компанията майка, която се намира във Франция (от 1-2 дена до 2 седмици).

 

Потвърди ли се мнението, че тези пътувания остават по старата наредба, че командироването в рамките на групата с цел обучение и координационни бизнес срещи е по - общия ред на НСКСЧ?

 

Какво е третирането, ако служители на българското дружество се командироват с цел обучение от седмица до месец в страна от ЕС, като обучението се провежда от трето лице – извън групата или с цел преговори с нови клиенти извън групата?

 

 

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

 

 

Актуално към 05. 06. 2017 г.

 

 

 

Публикация от сп. „Данъци ТИТА“. Абонирайте се сега и четете още множество публикации.

 

 

Становището, което се споделя и от Министерството на труда и социалната политика е, че когато работникът или служителят е командирован за участие в международна конференция, обучение, работна среща и други, при които не се полага труд срещу възнаграждение, независимо дали се провеждат в предприятие от същата група или в предприятие извън групата (трето лице), които се намират на територията на държава членка, командироването следва да се извърши при спазване на условията и реда на чл. 121 Кодекса на труда (КТ) и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ).

 

Този извод се налага от разпоредбата на чл. 2, § 1 Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, съгласно който „командирован работник“ означава работник, който за ограничен период извършва работа на територията на държава-членка, която е различна от държавата-членка, в която той обичайно работи“.

 

Поради това и в чл. 3, § 1 Директива 96/71/ЕО е предвидено изискване при командироване да се осигурят ред и условия на работа, които са определени в държавата членка, в която се извършва работата.

 

За доказване на обстоятелството, че работникът или служителят реално се обучава, а не извършва определена работа в предприятието от същата група, установено в приемащата държава членка, по наше мнение, е добре да бъдат съхранявани документи, удостоверяващи това обстоятелство, като например:

Предвид разнородната практика относно прилагането на Директива 96/71/ЕО, налична във всяка една от държави членки, и с оглед избягването на санкции за нарушение на трудовото законодателство на приемащата държава членка, винаги преди командироване или изпращане е добре да се направи справка на единния национален уебсайт и/или да се отправи запитване до лицето за контакт по директивата в приемащата държава членка относно изискванията, които следва да се спазват, с оглед на спецификата на всеки конкретен случай.

 

Информация за единните национални уебсайтове и лицата за контакт за всяка държава членка може да бъде намерена на сайта на Европейската комисия на следния интернет адрес:

 

http://europa.eu/youreurope/citizens/national-contact-points/index_en.htm?topic=work&contacts=id-611492, където има и данни за контакт с бюрата за връзка във всяка една държава членка.

 

Когато командироването се извършва на територията на трета държава (която не е държава-членка на ЕС, страна по Споразумението за ЕИП или Конфедерация Швейцария), независимо от целта му (работа, обучение и други) и независимо дали е в предприятие, от същата група, установено в третата държава или не, винаги следва да се прилага редът по чл. 121 КТ и НСКСЧ.

 

Това следва от обстоятелството, че Директива 96/71/ЕО, съответно разпоредбата на чл. 121а КТ и Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги, не се прилагат за случаите на командироване от държава членка в трета държава.