КТ. Разлика при командироване за конкретна работа и при специализация/обучение в чужбина

КТ. Въпрос. Клон на чуждестранен търговец ще командирова служител до офиса на чуждестранния търговец на Бахамите (за обучение) за три месеца.
 
Какъв трябва да е размерът на дневните пари при положение, че Бахамите не фигурират в Приложение № 2 на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. И ако се приеме, че минималният размер е 35 USD, а клонът е склонен да даде двойния размер, след 30-те дни по наредбата дневните се намаляват с 25%, т. е. 25% от 35 USD или 70 USD.
 
Освен писмено съгласие други по специфични документи необходими ли са?
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
 
Актуално към 01. 10. 2018 г.

 
По отношение на командировъчните пари за командировки в държави, които не са посочени в Приложение № 2 към Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), каквито са Бахамски острови, се прилагат ставките за други страни от посоченото приложение - 103. Други страни, щатски долари:
 
  • 30 USD (дневни) и
  • 90 USD (квартирни).
В чл. 2 от НСКСЧ е дадено легално определение на понятието "командировка" и на "специализация", а именно:
 
  • "командировка в чужбина е изпращането на лице за извършване на конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на съответния командироващ орган", а
  • "специализация в чужбина е изпращането на лице в чужбина с цел придобиване и/или повишаване на квалификация или изучаване на чуждестранен опит".
Когато лицето е изпратено за извършване на определена работа се прилага разпоредбата на чл. 22 НСКСЧ, която предвижда:
 
  • изплащане на пълния размер на дневните пари до 30 последователни календарни дни, а
  • за дните над тях дневните пари се намаляват с 25 на сто от размерите, определени в Приложение № 2.
Когато лицето се изпраща на специализации (обучения) в чужбина се прилага разпоредбата на чл. 23 НСКСЧ, която предвижда, че дневните пари при специализации в чужбина за:
 
  • първите 45 дни се изплащат в размер 90 на сто, а
  • след 45-ия ден - в размер 70 на сто
от размерите, определени в Приложение № 2.
 
При специализации в чужбина е необходимо да се сключи:
 
  • договор по чл. 234 от Кодекса на труда - КТ (договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация) или
  • споразумение, с което да се уговорят условията относно получаването на трудово възнаграждение в страната на специализацията и неговият размер (чл. 23, ал. 2 НСКСЧ).
В договора по чл. 234 КТ се определят:
 
  1. професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава;
  2. мястото, формата и времето на обучението;
  3. финансовите, битовите и други условия за времето на обучението.
В допълнение могат да се уговарят:
 
  1. задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години;
  2. отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задълженията по предходната точка.
Без:
  • сключването на договор за обучението или
  • осигуряването на някакви доказателства за неговото реално провеждане (като например програма на обучението, описание на обучението, сертификати за успешното му завършване и други)
е възможно при възникването на спор, да се приеме, че работникът или служителят реално е бил командирован за извършване на определена работа и поради това да му се дължат командировъчни пари:
 
  • в по-високите размери като при командироване, а
  • не по-ниските като при специализация.
И в двата случая (при извършване на работа и при специализации и обучения) разпоредбата на чл. 17, ал.1 КТ предоставя възможност на ръководителите на предприятия да определят размери на дневните пари, различни от определените в Приложение № 2, които не могат да превишават двойния им размер.
 
По отношение на реда за командироване или изпращане на специализация, разпоредбата на чл. 5 НСКСЧ изисква издаването на писмена заповед със съдържанието, предвидено в чл. 5, ал. 2 НСКСЧ.
 
В допълнение към заповедта, тъй като командироването е с продължителност повече от 30 дни е необходимо и писменото съгласие на работника/служителя (чл. 121, ал. 2 КТ).
 
Необходимо е и сключването на медицинска застраховка за времето на командировката за сметка на предприятието (чл. 28, ал. 1 НСКСЧ).
 
Разходите:
 
  • за издаване на служебни паспорти на командированите,
  • за визи и
  • други такси, свързани с уреждането на документи за пътуването, за летищни такси,
  • за резервации на място в превозно средство, както и
  • за превоз на служебен багаж,
също са за сметка на предприятието (чл. 30, ал. 1 НСКСЧ).
Назад