Промени в Наредба № 5 от 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда

TITA.BG | Данъци | Счетоводство | Осигуровки | Труд

 

Извънредно безплатна публикация: ТРУД

 

Абонирай се за е-бюлетина ни ► ТУК

Промени в Наредба № 5 от 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда

 

 

Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

 

Актуално към 26.02.2021 г.

 

На 26.02.2021 г. в "Държавен вестник", бр. 17, е публикувана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, наричана за краткост по-долу „Наредба № 5“.

 

Промените по отношение на уведомлението, което следва да се изпраща до Националната агенция за приходите (НАП) могат да бъдат групирани в две групи:

 

1. Въвеждане на задължение за:

 

  • работодателите и
  • предприятията, които осигуряват временна работа

да подават уведомление до Националната агенция за приходите, когато командироват или изпращат работници и служители в рамките на предоставянето на услуги по чл. 121а Кодекса на труда (КТ).

 

С допълнение в разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 5, т. 4, б. „в“ Наредба № 5 се въвежда задължение за работодателите да подават уведомление до Националната агенция за приходите в тридневен срок от сключването на допълнително споразумение за командироване по чл. 2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги.

 

Разпоредбата на чл. 3а Наредба № 5 указва, че такова уведомление се изпраща само след заверено уведомление по чл. 3, ал. 1, т. 1, букви „а“ или „в“ Наредба № 5, т.е. след заверено:

 

  • уведомлението, което се изпраща при сключване на трудовия договор или
  • уведомлението при издадено постановление по чл. 405а КТ от инспекцията по труда за обявяване на съществуване на трудовото правоотношение.

По силата на чл. 5, т. 4, б. „в“ Наредба № 5 при командироване в рамките на предоставянето на услуги работодателите следва да посочват в уведомлението като код на населеното място по ЕКАТТЕ "00000".

 

По силата на същата разпоредба идентично задължение се въвежда и за:

 

  • предприятията, които осигуряват временна работа,
  • когато по силата на трудовия договор по чл. 107р КТ изпращат работник или служител на територията на друга държава-членка на Европейския съюз.

В уведомлението, което се изпраща в тридневен срок от сключване на трудовия договор (чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ Наредба № 5), те също следва да посочат като код на населеното място по ЕКАТТЕ "00000".

 

В съответствие с тези промени е направено изменение на бланката на уведомлението (Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1), която се подава от работодателите по реда на Наредбата, като в основанията за трудовия договор се включва:

 

  • код за допълнително споразумение, сключвано при командироване в рамките на предоставяне на услуги по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ (код 18) и
  • код за трудов договор, сключен от предприятие, което осигурява временна работа при изпращането на работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава членка (код 17).

С допълнение в разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „г“ във връзка с чл. 5, т. 4, б. „в“ Наредба № 5 се пояснява, че не е необходимо:

 

  • да се подава уведомление до НАП, съответно
  • да се посочва код на населеното място по ЕКАТТЕ,

когато командироването е:

 

  • в страната или
  • в чужбина по реда на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

В мотивите за тази първа промяна се отбелязва, че тя е насочена към подобряването на контрола за спазване на трудовото и осигурително законодателство при командироване на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги.

 

Специално внимание се насочва към разпоредбата на чл. 6а, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване, която предвижда, че осигурителните вноски за командировани или изпратени работници и служители в рамките на предоставянето на услуги се дължат върху:

 

  • получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или
  • неначислените месечни възнаграждения, както и
  • други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България,

новърху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава.

 

 

2. С втората промяна се урежда задължение за работодателите при прекратяване на трудовото правоотношение да посочват и основанието за прекратяването му.

 

Тази промяна се въвежда с добавяне на нова б. „ж“ в разпоредбата на чл. 5, т. 3 и допълнение в разпоредбата на чл. 6, ал. 4 Наредба № 5.

 

В мотивите за нея се отбелязва, че тя облекчава процедурата за осигурените лица, когато кандидатстват за отпускане на обезщетение за безработица от Националния осигурителен институт, тъй последният вече може служебно да проверява:

 

  • осигурителния стаж,
  • осигурителния доход и
  • основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,

чрез което да определи размера и срока на паричните обезщетения за безработица.

 

Посочените по-горе промени влизат в сила от 1 март 2021 г. 

 

 

 

Назад