Дискусионно: КТ. КСО. Относно командировъчните пари при организирано хранене

С третирането по ЗКПО и ЗДДФЛ ще Ви запознаем в юнския брой на е-сп. "Данъци ТИТА".

 

Казус. Дружество „А“ е дистрибутор на стоки в България. На всяко тримесечие се провеждат работни срещи в страната и чужбина, на които участват служители на дружеството и представители на търговските дружества, чиито стоки се дистрибутират, на които се правят отчети за извършената работа през изтеклото и планове за следващото тримесечие.

 

Организацията на срещите се прави от наета туристическа агенция, която издава фактура с посочена обща сума за организирането на събитието, в която се включват хотелското настаняване, изхранването, наема на залата, кафе паузите и организираната празнична вечеря.

 

Въпроси:

 

1. В описания случай как да се определи каква сума е получил всеки един от служителите като дневни пари?

2. Сумата за изхранването следва ли да се приспадне от дневните пари на служителя?

3. Ако се установи, че изхранването е по 100 лева на ден на човек, а дневните пари за командировка са 80 лева, как е редно да се третира за целите на осигурителното законодателство разликата от 20 лева?

 

Отговор: Михаил Илиев, Димитър Бойчев

 

Актуално към 15.05.2024 г.

 

По отношение на трудовоправните аспекти:

 

В описания случай работниците и служителите на дружеството следва да бъдат командировани съответно по:

 

 

когато работните срещи са организирани извън мястото на постоянната им работа.

 

Съответно следва да им бъдат издадени заповеди за командироване при условията и реда на двете наредби, в които да бъдат посочени командировъчните пари, на които имат право.

 

Важно е да се отбележи, че работодателят не е освободен от задължението да заплати командировъчни пари, тъй като двете правоотношения: 

 

  • търговското правоотношение с агенцията, на която е възложено да организира събитието и
  • трудовите правоотношения с командированите работници и служители,

 

са две отделни и самостоятелни правоотношения, от които възникват различни права и задължения

 

Поради това и заплатените от работодателя на агенцията суми за организиране на събитието, в това число настаняване, зала, кетаринг и т.н. не могат да се:

 

  • сместват или
  • приспадат като размери от дължимите командировъчни пари,

 

тъй като те се дължат и заплащат на две отделни основания, съответно следва и да бъдат осчетоводени като различен разход.

 

Случаите обаче на поети от работодателя или организаторите настаняване и хранене по време на командировка са отразени в двете наредби – НСКСЧ и НКС.

 

Когато настаняването като в описания случай е поето от работодателя или организаторите заповедта за командировка следва да се издаде без право на квартирни пари, тъй като те са за сметка на организаторите/работодателя.

 

Що се отнася до предвиденото в конкретния случай организирано хранене, то води като последица до изискването размерът на дневните пари да бъде съответно намален съгласно чл. 20 НСКСЧ и чл. 23 НКС.

 

При командировки в чужбина, по силата на чл. 18, ал. 3 НСКСЧ относителният дял на отделните компоненти в размера на дневните пари за целите на определянето на намалените размери дневни пари при поемане на част от разходите от приемащата държава или организация е, както следва:

 

1. за хранене, включително:

 

а) обяд - 35 на сто;

б) вечеря - 35 на сто;

 

2. други разходи - 30 на сто.

 

По силата на чл. 20, ал. 1 НСКСЧ когато приемащата страна:

 

  • осигурява пълен пансион в натура (под „пълен пансион“ следва да се разбира обяд и вечеря, тъй като по силата на чл. 25 НСКСЧ закуската е част от квартирните, а не от дневните пари),
  • на командированите лица се изплаща 30 на сто от размера на полагащите се дневни пари.

 

По силата на ал. 2 на същата разпоредба при частично поемане на някои разходи (обяд или вечеря) дневните пари се намаляват с размера на разходите в съответствие с чл. 18, ал. 3, т. 1 НСКСЧ, т.е. 35 на сто за обяд и 35 на сто за вечеря.

 

В тази връзка при командировки в чужбина дори и да са поети всички разходи за храна на работника или служителя поради организирани обяд и вечеря, на него следва да му се заплатят 30 на сто от командировъчните пари за други разходи.

 

Малко по различно е положението при командировки в страната, при които по силата на чл. 23 НКС при ползване служебно на целодневна безплатна храна (закуска, обяд и вечеря) в мястото на командировката, не се заплащат дневни пари.

 

Поради това ако се поема:

 

  • само един или два от тези компонента (например обяд и вечеря без закуска или само закуска и вечеря без обяд)
  • не е налице целодневна безплатна храна, съответно на работника или служителя се дължат дневни командировъчни пари по НКС в пълен размер (40 лева на ден),

 

тъй като в тази наредба няма идентични разпоредби като чл. 18, ал. 3, т. 1 и чл. 20 НСКСЧ, които да уреждат намаление на размера на дневните пари при частично поемане на разходите за храна при командировки в страната.

 

Важно е също така да се отбележи, че двете наредби не въвеждат изисквания или лимити по отношение на стойността на отделните хранения, т.е. когато те са осигурени от организаторите или работодателя е възможно да са и в по-висок или по-нисък размер от предвидените в двете наредби минимални размери на дневните пари.

 

От значение за прилагане на двете наредби и определяне на това дали се дължат или не дневни пари е само обстоятелството дали или не е осигурено хранене, а не неговата стойност.

 

Важно е също така да се има предвид, че и двете наредби уреждат възможност за командироващото предприятие да определи размери на дневните пари, различни от определените минимуми в тях, които не могат да превишават двойния им размер/200 на сто (вж. чл. 17, ал. 1 НСКСЧ и чл. 21 НКС).

 

В тези случаи посочените по-горе намаления по чл. 20 НСКСЧ и чл. 23 НКС следва да се изчислят от определения по-висок размер на командировъчните пари.

 

Така например, при командировка в чужбина, например в Белгия, размерът на дневните пари 56 евро на ден (вж. т. 2 от Приложение 2 към НСКСЧ).

 

По силата на чл. 17, ал. 1 НСКСЧ може да определи и по-висок размер, който не може да превишава двойния, т.е до 112 евро на ден.

 

При поемане на разходите за обяд и вечеря по силата на чл. 20, ал. 1 НСКСЧ на работника или служителя следва да бъдат изплатени 30 на сто за други разходи от този по-висок размер на дневните пари, определен от работодателя (112*0,3 = 33,6 евро на ден).

 

Както сме отбелязвали и в предходни броеве на списанието обаче следва да се има предвид, че съгласно константната съдебна практика:

 

  • издадените на основание чл. 215 от Кодекса на труда наредби от Министерския съвет могат да определят само минималните размери на обезщетението при командироване (Решение № 753 от 29.03.2011 г. на ВКС, ІV г.о.), поради което
  • работодателят не е ограничен в своята преценка да заплати на работниците и служителите си дневни пари в по-голям размер от предвидените в двете наредби минимални размери, т.е. той може да определи и размер по-висок от двукратния[1].

 

Заплащането обаче на командировъчни пари в по-висок размер би могло да има отражение върху тяхното третиране за целите на осигурителното и данъчното право, в които те се признават за разход до двукратния им размер, т.е. за горницата над него следва да бъдат заплатени осигурителни вноски и данък по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, но от гледна точка на трудовото няма пречка да бъдат заплащани такива[2].

 

 

По отношение на осигурителноправните аспекти:

 

Осигурителният доход като понятие представлява основата, върху която се определят осигурителните вноски.

 

Що се касае до самото формиране на осигурителния доход е важно да се подчертае, че най-общо участват всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност - основание чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.

 

Елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, са определени с Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).

 

С НЕВДПОВ са определени, също така елементите на възнаграждението, както и доходитевърху които не се правят осигурителни вноски.

 

Това означава, че задължението за осигурителни вноски се обуславя от това:

 

  • дали доходът е от трудова дейност и
  • от начина, по който този доход бива третиран според НЕВДПОВ.

 

Стойността на организираното от работодателя изхранване на служителите по време на командировките е:

 

  • доход, свързан с трудовата дейност на лицата, който обаче
  • не е сред изрично освободените по НЕВДПОВ.

 

При това положение изглежда, че стойността на такова изхранване би следвало да участва при формиране осигурителния доход на съответните служители (с уговорката, разбира се, че осигурителни вноски се дължат само до максималния месечен размер на осигурителния доход).

 

Независимо от организираното от работодателя изхранване на служителите по време на командировките, изложеното в частта относно трудовото право предполага, съобразено със съответните нормативни актове, че в определени случаи не е изключено на служителите да се полагат и дневни пари (в намален размер).

 

В това отношение е необходимо е да се отбележи, че върху дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен актне би следвало да се правят осигурителни вноски. Основание за това е разпоредбата на чл. 1, ал. 8, т. 1 от НЕВДПОВ.


[1] Вж. Илиев, М. Относно (не)възможността на Министерския съвет да определя максимални размери на командировъчните пари, публ. в бр. 18 от месец май 2023 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.05.2024 г.).

[2] По този въпрос вж. Илиев, М. Изменение на трудовото правоотношение при командироване в страната, публ. в бр. 27 от месец февруари 2024 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.05.2024 г.), т. 3.2. и Илиев, М. Изменение на трудовото правоотношение при командироване или специализация в чужбина, публ. в бр. 28 от месец март 2024 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.05.2024 г.), т. 3.2.