ЗДДС. Закупуване на лек автомобил от лизингополучател, на когото лизингодателят не е прехвърлил собствеността

ЗДДС. Въпрос. Дружество закупува лек автомобил от лизингополучател, на когото лизингодателят не е прехвърлил собствеността. При закупуването на автомобила лизингодателят издаде фактура на третото лице съгласно тристранен договор, в който е записано, че лизингополучателят дава съгласие автомобилът да се прехвърли на трето лице. От своя страна лизингополучателят издаде фактура, в която описва продажба на ДМА и начислява ДДС. Помолихме да издадат фактура, че прехвърлят права по договор за лизинг и да не начисляват ДДС, но отказаха. Бяхме принудени и написахме писмо до НАП. Получихме отговор, че след като лизингополучателят не е имал право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДДС, следва да се приложи нормата на чл. 50 от ЗДДС и доставката да се счита освободена. За сделката е издадена фактура на 22. 12. 2011 г. Писмо за становище изпратихме до НАП на 19. 01. 2012 г., но отговор получихме на 17. 04. 2012 г. Понеже процедурата се проточи,  включих фактурата за покупка на автомобила  в дневника за покупки за м.03/2012 г. без право на данъчен кредит. И сега се обърках въз основа на становището на НАП, сделката се счита за освободена,  аз я осчетоводих без право на данъчен кредит и от тук нататък не знам какво да правя. В края на отговора на НАП е записано: "Настоящото становище е принципно и е въз основа на фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено от ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК."  Въпросът ми е, ако се позова на отговора на НАП, как може фирмата да си ползва данъчния кредит, при условие че осчетоводих фактурата за март 2012 г.?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

 

 

Изразявам принципно съгласие с изразеното становище от НАП, че в случая са налице две доставки.

 

Първата доставка има за предмет прехвърляне на право на собственост върху лек автомобил, като по нея доставчик е лизингодателят, а получател – дружеството (третото лице), от чието име се поставя въпросът. Тази сделка е облагаема с ДДС, като дължимият по нея данък (който трябва да се начисли от лизингодателя) може да се полза като данъчен кредит, ако е изпълнено някое от условията на чл. 70, ал. 2, т. 1 или 2 от ЗДДС (при чието наличие не намира приложение нормата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от същия закон). В случая, както се разбира, такъв данък изобщо не е начисляван от лизингодателя по сделката му с третото лице.

 

Втората доставка се осъществява между лизингополучателя и третото лице. Неин предмет е услуга по прехвърляне на правото за придобиване на собствеността върху автомобила, който е предмет на лизинговия договор. Продавач на това право се явява правоимащият – лицето лизингополучател. Купувач на правото е третото лице – дружеството, поставящо въпроса.

 

Според становището на НАП посочената втора доставка на услуга следва да бъде освободена от облагане с ДДС, при положение че лизингополучателят не е ползвал право на данъчен кредит за начисления му от лизингодателя данък по лизинговите вноски, на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДС. Макар на стр. 4 (горе) от писмото на НАП да се сочи, че „ е извършена доставка на услуга по прехвърляне на правото на придобиване на собственост върху лек автомобил, която е облагаема по общия ред на ЗДДС”, по-долу в писмото, при отговора на втория конкретен въпрос органите по приходите заявяват, че „в случая следва да се приложи нормата на чл. 50 от ЗДДС” и въпросната доставка на услуга между лизингополучателя и третото лице да се счита за освободена доставка.

 

По мое мнение интересуващата ни сделка по прехвърляне от лизингополучателя на третото лице на правото да се придобие собствеността върху автомобил, който е предмет на лизинговия договор, следва да се третира като облагаема по общия ред на закона, а не да бъде освободена съгласно чл. 50 от ЗДДС. Но след като според НАП тази сделка е освободена доставка, излиза, че за нея неправилно е начислен ДДС. Третото лице – купувач на правото, може да се позовава на този отговор на приходната ни администрация. С оглед на него то правилно е отразило фактурата от 22. 12. 2011 г. в дневника за покупките (и съответно в справката-декларация за ДДС) без право на данъчен кредит. Казано по друг начин, ако дружеството се позове на получения отговор от НАП, то не ще има правото да ползва като данъчен кредит начисления ДДС по фактурата на лизингополучателя.

 

В тази ситуация, ако приемем за меродавен и правилен отговора на НАП, фактурата на лизингополучателя ще се яви погрешно съставена, на основание чл. 116, ал. 3 от ЗДДС. Същата ще подлежи на анулиране по реда на чл. 116 от закона, като лизингополучателят следва да издаде на нейно място нова, в която не фигурира вписан ДДС на отделен ред. Като основание за неначисляване на данъка следва да се посочи разпоредбата на чл. 50, т. 2 от ЗДДС.

 

Ето защо в конкретната ситуация дружеството трябва да изиска от своя доставчик (лизингополучателя) да анулира погрешно съставената фактура от 22. 12. 2011 г., като се позовава на отговора на НАП, даден на втория поставен от дружеството въпрос до приходната администрация.