ЗДДС. Място на изпълнение на услуга по ремонт на машини

ЗДДС. Въпрос. Ще ремонтираме машини на юридическо лице (ЮЛ) регистрирано по ДДС в Чехия. Машините обаче са внесени от Македония с митническа декларация, на която пише получател нашата фирма, но чрез ЮЛ от Чехия. След ремонта стоката отново ще се изпрати в Македония, но фактурата ще бъде издадена на лицето от Чехия. Въпросът ми е на какво основание да пусна фактурата – облагаема доставка с нулева ставка или VIES?
 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

 

 

В случая мястото на изпълнение на услугата по ремонта на машините е на територията на държавата членка, в която е установен получателят на услугата, който е данъчно задължено лице. При положение че чешката фирма няма постоянен обект на територията на Македония местоизпълнението ще е в Чехия, т.е. извън териториалния обхват на българския ЗДДС.

 

Същевременно чл. 33 от ЗДДС сочи, че със ставка от нула на сто (защото е износ) се облага услугата, представляваща работа по стоки, когато те са придобити или внесени за целите на извършване на такава работа на територията на Общността, и когато след извършване на работата стоките са изпратени или транспортирани до трета страна или територия и получателят на услугите не е установен на територията на България. Тази разпоредба съответства на чл. 146, буква „г” от Директива 2006/112/ЕО, като в случая всички упоменати законови условия ще са изпълнени.

 

Така излиза, че извършената услуга по работа върху стоки е с място на изпълнение на територията на Чехия, т.е. тя е необлагаема по нашия закон и едновременно с това е облагаема с нулева ставка, по силата на чл. 33 от ЗДДС. Поради което поставеният въпрос е съвсем уместен.

 

На мнение съм, че в подобни случаи чл. 33 от закона е неприложим за българския доставчик. Не е логично една услуга да бъде облагаема с нулева ставка (като износ) и същевременно да е с място на изпълнение на територията на държава членка, различна от България. В ситуации като описаната от гледна точка на нашия закон услугата следва да се третира като доставка с място на изпълнение на територията на друга държава членка съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, която ще е с право на данъчен кредит за българския изпълнител. Защото по принцип можем да говорим за износ, ако мястото на изпълнение на доставката е на територията на България. И защото от чл. 33 на правилника се вижда, че с посочените в него документи се доказват услугите по обработка на стоки по чл. 33 от закона, когато те са с място на изпълнение на територията на нашата страна.

 

Тук следва да се има предвид, че разликата между данъчните режими „облагане с нулева ставка” и „необлагаеми доставки с право на данъчен кредит по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС” е съвсем незначителна. В конкретния случай разликата ще се изрази единствено в начина на отразяване на доставката в отчетните регистри и в справката-декларация.

 

Данъчната основа на въпросната доставка следва да се посочи в колона 22 на дневника за продажбите, съответно в клетка 17 на справката-декларация за ДДС. Услугата подлежи на деклариране и във VIES-декларация. За нея е налице обърнато данъчно задължение към чешкият клиент. Ако и по чешкото законодателство доставката е облагаема с нулева ставка (или по терминологията на чл. 146 от Директива 2006/112/ЕО – освободена доставка), за същата реално няма да се начисли данък и съгласно чешкия данъчен закон. Услугата ще бъде обложена с косвен данък при обратния внос на стоката в Македония, по реда на действащия в тази трета страна Закон за ДДС.