Визирани съдебни решения на ВАС в Общо становище № 20-00-158 от 28.07.2014 г. на ЦУ на НАП

Визирани решения  на ВАС в Общо становище № 20-00-158 от 28.07.2014 г.

 

 

Спорът, по повод на който е постановено Решение № 1324 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10262/2013 г., I о., се отнася до отказано с ревизионен акт право на данъчен кредит (на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС) за два автомобила и за закупеното гориво по повод тяхната експлоатация. Отказът е аргументиран с обстоятелството, че (според органа по приходите) автомобилите са „леки“ по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Същите са заведени като ДМА и се експлоатират от момента на покупката, за което са издадени пътни листи, командировъчни заповеди и са осчетоводени фактури за закупено гориво. В свидетелствата за регистрацията на МПС, а и в сертификатите за съответствие от производителя автомобилите са вписани с категория N1 – товарен автомобил, докато съобразно получен отговор от Агенция „Митници“ те следва да се класират по тарифния код за леки автомобили.

 

В тази ситуация съдът е приел, че според европейските сертификати за съответствие и регистрационните талони, както и според техническите им характеристики, дадени от производителя, процесните автомобили са товарни автомобили категория № 1. Същевременно броят на местата за сядане в тях без мястото на водача не превишава 5, поради което определящо за квалификацията им е доколко са налице алтернативно предвидените в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС изключения от правилото по изречение първо на посочената разпоредба. Именно в този аспект за ВАС релевантни се явяват техническите характеристики на процесните МПС, дадени от производителя. След като те са предназначени за превоз на товари, правилен е изводът, че автомобилите не са леки. С оглед на това се достига до заключението, че с ревизионния акт незаконосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС.

 

Друго визирано решение в указанието на НАП е Решение № 5768 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11742/2012 г., I о. Тук не е признато право на данъчен кредит по фактури, свързани с получаването на автомобил, с мотива, че същият е „лек“ по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС.

 

Според ВАС основателен е доводът на органите по приходите, че тъй като броят на местата за сядане на процесния автомобил не превишава 5+1, автомобилът е лек по смисъла на § 1, т. 18, изречение първо от ДР на ЗДДС, независимо от начина, по който той е регистриран в КАТ. За съда ЗДДС е специален закон и в него е дадено определение на лек автомобил за целите на прилагането именно на този закон.

 

Правилно обаче е и приетото от първоинстанционния съд, че във второто изречение на дефиницията, съдържаща се в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, са посочени изключенията от правилото и при това – алтернативно. Според техническите характеристики на процесното МПС то е предназначено за превоз на товари. Затова не е нужно, за да е товарен, автомобилът да има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице – достатъчно е, че той е предназначен за превоз на товари.

 

Неоснователно според ВАС е и позоваването от страна на органа по приходите на обстоятелството, че автомобилът не отговаря на критериите на Комбинираната номенклатура на ЕС, за да бъде тарифиран в позиция 8704 „товаропътнически превозни средства“, а отговаря на критериите за лек автомобил и се отнася в позиция 8703.