Третиране на щети, причинени от природни явления, по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане

• при събития породени от непреодолима сила довели до брак и липса на материални запаси (чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗКПО):

• при събития породени от непреодолима сила довели до липса на дълготрайни активи (чл. 28, ал. 1 от ЗКПО):

• отчетените счетоводно приходи от застраховки или продажба на бракувания актив или части от него се признават за данъчни цели и не са обект на преобразуване в намаление на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 29 от ЗКПО; 

• отчетен счетоводно разход във връзка с възстановен данъчен кредит по чл. 79, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност се признава за данъчни цели. (Разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ЗКПО относно непризнаване на разход за възстановен данъчен кредит се отнася за случаи на непризнати разходи от липси на дълготрайни активи, но не и за брак на дълготрайни активи);

• единственото преобразуване е свързано с увеличение на счетоводния финансов резултат по реда начл. 66, ал. 1 от ЗКПО със счетоводната балансова стойност и едновременно намаление с данъчната му стойност по реда на чл. 66, ал. 2 от ЗКПО. Целта е счетоводната балансова стойност да се замести с данъчната. Ако те са равни по същество се признава счетоводната балансова стойност.

• Заповед на ръководителя, с която се определя комисия по бракуването. Комисията трябва да се оглавява от председател и да има най-малко двама членове. Желателно е да присъстват лица със съответното техническо образование (архитект, инженер и др. подобни лица). 

• Първичен документ за бракуване на актива по смисъла на чл. 7 от Закона за счетоводството, служещ като документално основание за счетоводното отписване на актива. Най-често се съставя протокол за брак. (Виж примерен образец на Протокол за брак на дълготраен актив). Той се изготвя след извършен от комисията технически преглед на състоянието на предлагания за бракуване актив и съдържа становището на комисията, за причината, поради която активът вече не може да се използва по прякото му предназначение в предприятието, като съответно се прави предложение за начина на бракуване. В протокола изрично се посочват данни за актива, вкл. кога е въведен в действие, данни за техническото състояние на актива и какви са основанията (причините) за бракуването му, както и данни за това дали има виновно лице за брака (в последния случай не следва да се отчита счетоводен разход за брак, а вземане) и по какъв начин да се бракува. Протокoлът се утвърждава от ръководителя.

• При взето решение активът да се предаде на друго предприятие следва да се състави приемателно-предавателен протокол за предаването му.

• При взето решение за бракуване чрез ликвидация, ръководителят издава заповед за ликвидация и назначава комисия за ликвидация.

• Сметка за ликвидация. При условие, че активът подлежи на ликвидация се изготвя Сметка за резултатите от ликвидацията на ДМА, в която се описват получените полезени отпадъци. Те се заприходяват със Складова разписка. 

• Протокол за ликвидация. Комисията за ликвидация удостоверява, че предвиденият начин за ликвидация е осъществен. Протокoлът се утвърждава от ръководителя. (Виж примерен образец на Протокол за ликвидация. Може да се издаде и общ протокол за брак и ликвидация (Виж примерен образец на общ Протокол за брак и ликвидация.)

• брак и липса на материални запаси, както и
• липса на дълготрайни активи,

• Обуславяне на щетите именно от събитие изцяло отговарящо на дефиницията на „непреодолима сила“;
• Документално доказване на размера на нанесените щети, именно като резултат на непреодолима сила.

• обективен елемент, свързан с непредвидимостта и извънредността на събитието. Такива събития са и природните явления - земетресение, наводнение, силен снеговалеж, голяма суша, пожар (ако не се дължи на причини, за които лицето отговаря) и т.н. Всички тези събития от извънреден характер са случайни по своя произход, непредвидени и непредвидими, настъпващи независимо и въпреки волята на лицето и неговия контрол.

• субективен елемент, произтичащ от задължението на данъчнозадълженото лице да се предпази от последиците на извънредното събитие, като вземе подходящи мерки. Този елемент е много важен. Не е налице непреодолима сила, когато съответното събитие е могло да бъде предотвратено при положена грижа на добър стопанин, макар предвиждането му да е било трудно - например, ако при наводнение е наводнена част от стоката, която е поставена на полици, неотговарящи на стандартните изисквания за височина над пода или зърно е съхранявано под навес, а не в масивна постройка (зърнохранилище), хартия е пренасяна по време на проливен дъжд в открит камион и т.н. Независимо, че факторите причинили брака или липсата на материални запаси са вследствие на непредвидими природни явления – не е налице непреодолима сила, тъй като при взети съответни мерки от страна на данъчнозадълженото лице (в случая, полици на стандартна височина, масивно зърнохранилище, закрит камион) природните явления не биха довели до материални щети.

• Документи, удостоверяващи самия факт на наличие на природно явление като наводнение, проливен дъжд, градушка и т.н. за съответния период, когато е документирана щетата (заповед на общината за обявено бедствено положение, документ от съответната Хидрометеорологична служба за проливни дъждове или градушка) и

• Протокол за количеството и вида на бракуваните или липсващи материални запаси или дълготрайни активи, изготвен от комисия, утвърдена със заповед на директора на предприятието и парафиран от него, но съгласуван с дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” (ПБЗН), респ. длъжностни лица от общината, в който като причина за брака или липсата еднозначно е посочено настъпилото природно явление. Протоколът не следва да е обобщен за предприятието като цяло, а по обекти, в които са настъпили съответните събития. Възможно е компетентните органи да изготвят отделен констативен протокол/и какво са констатирали при огледа на съответното помещение/я. (Важно е обаче да се има предвид, че само протокол за брак, респ. опис или сравнителна ведомост за липса на материални запаси, съставен единствено от данъчнозадълженото лице, не е достатъчен.) и

• Документи, установяващи безспорната връзка между констатирания брак/липса и непреодолимата сила. Трябва да може да се докаже, че установените количества бракувани или липсващи материални запаси по вид са в пряка причинна връзка само и единствено от непреодолимото природно явление. При липса на такива документални доказателства щетата под формата на брак или липса на материални запаси, респ. липси на дълготрайни активи, не се признава за разход за данъчни цели. В тази връзка следва да се има превид, че:

• че лицето е положило грижа на добър стопанин,

• че именно тези количества и вид запаси са бракувани или липсващи именно вследствие на непреодолимата сила,

• че именно бракуваните и липсващите материални запаси са били в съответните помещения, където е настъпило природното явление

• при липса на предприети мерки за възстановяване на повредената част на актива - в съответствие с приложимите счетоводни стандарти накрая на годината следва да се извършиобезценка, съответстваща на стойността на повредена част. В този случай:

-        Счетоводно отчетеният разход за обезценка няма да бъде признат за данъчни цели на основание на чл. 65 от ЗКПО;

-        Едновременно стова обаче стойността на актива в данъчния амортизационен план остава непроменена (чл. 61, т. 1 от ЗКПО).

• при мерки за въстановявене на повредената част е налице ремонт или подобрение на дълготраен актив, което трябва да се осчетоводи по съответния ред, предвиден в приложимите стандарти, а именно:

-         При ремонт – като текущ разход;

-        При подобрение (последващи разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди) - в стойността на актива, като за данъчни цели се имат предвид разпоредбата на чл. 63 и чл. 64 от ЗКПО.