Промените при облагането на лихвите по банкови сметки на местни физически лица и Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ

Промените при облагането на лихвите по банкови сметки на местни физически лица и Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ

 

 

Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

От 01. 01. 2015 г. е налице промяна при облагането на лихвите по банкови сметки в търговски банки, придобити от местни физически лица.

 

С промяната на ал. 13 на чл. 38 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) всички лихви по банкови сметки на местни физически лица, в търговски банки, придобити след 01. 01. 2015 г., са обект на облагане с окончателен данък 8 на сто.

 

Нека анализираме ключовите думи в разпоредбата на ал. 13 на чл. 38:

-         депозитна

-         разплащателна,

-         спестовна, включително и детски влог,

придобитата лихва е обект на облагане.

 

Липсва каквото и да е ограничаване в облагането въз основа на вида на банковата сметка. Ограничаването на облагането само до лихвите по депозитни сметки остана в миналото.

-        както за лихви с източник страната,

-        така и за лихви с източник чужбина, без значение дали става въпрос за страна от ЕС, ЕИП или трети страни.

 

Има обаче известно различие в задълженията на местните физически лица при придобити:

Какви са те?

 

При придобити доходи от лихви по банкови сметки в търговски банки в страната - режимът на облагане, предвиден в ЗДДФЛ, освобождава местните физически лица – получатели на доход от лихви, от каквито и да е задължения за деклариране и/или удържане на данъка.

 

Ангажиментите за облагане и деклариране са вменени изцяло на банковите институции. Те следва да удържат окончателен данък в размер на 8 на сто върху брутната сума на придобитите доходи от лихви по банкови сметки, без значение дали са депозитни, спестовни или разплащателни и да го декларират с Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО в срок до края на месеца, следващ месеца на придобиване на дохода (чл. 55, ал. 1, чл. 56 и чл. 65, ал. 9 от ЗДДФЛ).

 

Лихвите се посочват от банковата институция - платец на дохода и в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ (чл. 73, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ).

 

 

При придобити лихви по банкови сметки в търговски банки в чужбина режимът на облагане, предвиден в ЗДДФЛ, вменява задълженията за удържане и деклариране на данъка на самото местно физическо лице.

 

В този случай данъкът в размер на 8 на сто се декларира с Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ ичл. 201, ал. 1 от ЗКПО и внася от самото местно физическо лице върху брутната сума на придобитите доходи от лихви по банкови сметки, без значение дали са депозитни или спестовни или разплащателни и дали банковите сметки са в страна от ЕС или ЕИП - в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (чл. 38, ал. 13, чл. 46, ал. 4, чл. 55, ал. 2, чл. 56 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ).

 

За първи път такава декларация за разплащателните и спестовните сметки с източник чужбина, местните физически лица следва да подадат за първото тримесечие на 2015 г. (За депозитните сметки с източник чужбина такова изискване съществува от миналата година.)

 

Това означава, че местното физическо лице от началото на 2015 г. следва да започне да подава всяко тримесечие с Декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО сумата на дължимия окончателен данък 8 на сто за всички лихви, с които е заверена сметката му за съответното тримесечие от търговската банка в чужбина (чл. 11, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от ЗДДФЛ).

 

Разбира се, декларацията ще се подаде само при наличие на ефективно дължим данък. Имаме предвид, че ако лихвата е обложена в чужбина с данък в размер равен на 8 или повече от 8 на сто, то лицето:

-        при наличие на СИДДО или

-        при липса на СИДДО на основание на чл. 76, ал. 2 от ЗДДФЛ,

има право на данъчен кредит за дължимата лихва. В този случай то не дължи данък в България.

 

Ако обаче лихвата не е обложена в чужбина или удържаният в чужбина данък е под 8 на сто, лицето следва да се дообложи и да подава всяко тримесечие Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, вкл. и четвъртото, като посочва дължимият данък за донасяне за съответното тримесечие в колона 4. И следва да започне да декларира дължимият данък още първото тримесечие на 2015 г.

 

В случая, че дължимият данък не се декларира или не се декларира в срок може да се наложи глоба в размер до 500 лв., като при повторно нарушение по смисъла на т. 36 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ глобата се удвоява (чл. 80, ал. 1 и 3 от ЗДДФЛ).

 

На въпроса – на кой ред следва да се посочи дължимият данък за лихви по банкови сметки в търговски банки в чужбина, отговорът е:

-        лихвите по депозитни сметки - на р. 3 „Окончателен данък по чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ за доходи от лихви по депозитни сметки“

-        лихвите по разплащателни и спестовни сметки - на р. 4„Окончателен данък по чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ с изключение на данъка, посочен в т. 2 и 3“. 

 

Ще обърнем внимание, че това разграничаване бе логично миналата година, когато само лихвите по депозитни сметки в търговски банки бяха включени в особения режим на ал. 13, на чл. 38 от ЗДДФЛ и съответно само те подлежаха ежемесечно на деклариране от страна на търговските банки.

 

Странно е, че то се запазва и в актуалния образец на Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, утвърден със ЗМФ № 1422 от 04. 12. 2014 г., обн. ДВ, бр. 105 от 19. 12. 2014 г., когато режимът на облагане на всички лихви по банкови сметки на местни физически лица става еднотипен.

 

След изтичане на годината, независимо от това дали е бил дължим данък в България или не всички местни физически лица, придобили доходи от лихви по банкови сметки в търговски банки в чужбина, следва да подадат ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и попълнят Приложение № 8 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в което чисто информативно да посочат:

 

-        брутната сума на придобитите лихви:

 

-        дължимия данък по чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ в размер 8 на сто;

 

-        намалението на данъка съгласно СИДДО или чл. 76 от ЗДДФЛ с удържания в чужбина данък (ако е удържан данък в чужбина).

 

Правото на намаление би следвало да се докаже с приложено към декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ удостоверение за размера на внесения в чужбина данък, издадено от компетентните власти на другата държава (чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ). Според нас, това изискване е практически неизпълнимо за лица, които не живеят в чужбина, но имат банкови сметки там и получават само разпечатки от съответната банка с информация и за удържания данък (ако е удържан такъв). Надяваме се приходната администрация да приеме за доказателство за удържан данък в чужбина и документи от съответните банки. Ще обърнем внимание, че в ЗКПО липсва стриктно изискване доказването на удържан данък в чужбина да става единствено с удостоверение, издадено от компетентните органи на съответната държава (чл. 92, ал. 6 от ЗКПО).

 

-        внесения данък в България (ако не е удържан данък в чужбина или данъкът в България е по - висок от удържания в чужбина) (чл. 50, ал. 1, т. 3, б. „в“ и чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ).

 

При условие, че местно физическо лице получава само необлагаеми доходи (пенсия, рента и аренда на земеделска земя, стипендия и др. подобни) или доходи от трудови правоотношения, които не подлежат на деклариране и не подаде ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, за да посочи информативно размерът на придобитите лихви и дължимият данък за тях, то би могло да бъде санкционирано с глоба в размер до 500 лв., като при повторно нарушение по смисъла на т. 36 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ глобата се удвоява (чл. 80, ал. 1 и 3 от ЗДДФЛ).

(В момента изискване за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и попълване на Приложение № 8 от нея се отнася само за лица придобили през 2014 г. лихви по депозитни сметки търговски банки от източници в чужбина – Виж Част VІІ – Информация за придобитите през годината доходи от лихви по депозитни сметки в търговски банки от източници в чужбина от Приложение № 8 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г.)

 

Накрая ще обърнем внимание, че описаната процедура засяга всички местни физически лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, придобили доходи от лихви по банкови сметки в чужбина през 2015 г. Сред тях са не само лица със сериозни финансови възможности, но и българските студенти, които учейки се в чужбина, остават местни лица на България, освен ако окончателно не са се установили в чужбина по време на следването си (например, чрез брак).

 

Разбира се, възможно е, да не се начисляват лихви по разплащателните им банкови сметки в чужбина, но някой по-спестовен студент, открил спестовна или депозитна сметка в чужбина, би следвало да прилага описаната процедура.

 

Виж още „Данъчно третиране по реда на ЗДДФЛ на лихви с източник България, придобити от местни физически лица“.