Последните промени в Закона за акцизите и данъчните складове

Последните промени в Закона за акцизите и данъчните складове
 
 
Мариянка Вълчанова, началник отдел «Последващ контрол», Агенция «Митници» - Пловдив

 
Публикувано на 28. 11. 2015 г.
 
 
Публикация от сп. „Данъци ТИТА“. Абонирайте се сега и четете още множество публикации
 
 
В ДВ, бр. 92 от 27. 11. 2015 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗИД ЗАДС), който влиза в сила от 01. 01. 2016 г.
 
Приетите изменения са свързани с:
  • изпълнение на единната национална стратегия 2015-2017 г. на Министерския съвет за повишаване на събираемостта на приходите,
  • справяне със сенчестата икономика и
  • намаляване на разходите за спазване на законодателството.
Между първо и второ четене са:
  • добавени условията, на които следва да отговаря специализираният малък обект за дестилиране,
  • ограничения във времевия период на извършване на производството и
  • регламентирани правомощията на митническите органи да инсталират технически устройства за осъществяване на контрол върху движението и ползването на акцизните стоки, да извършват полеви тестове, да вземат проби за лабораторен анализ и при необходимост в кои случаи могат да изискват съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи.
Промените в ЗАДС в окончателния си вариант имат за цел:
  • ограничаване възможността за неправомерно използване на тежки и маркирани горива,
  • усъвършенстване на контрола, осъществяван от миническите органи за ефективна превенция и борбас нерегламентираните продажби на тютюневи изделия,
  • намаляване на административната тежест и разходите за икономическите оператори,
  • оптимизиране регулационния режим по отношение на маслата,
  • прецизиране разпоредбите, свързани с комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия, съобразно съществуващата практика на Съда на ЕС, както и
  • законодателни промени, свързани с ограничаване неплащането на дължими публични задължения, както към Агенция „Митници”, така и събирани от Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция „Митници“ от вложителите в данъчните складове. Делегирани са правомощия на НАП за образуване на административнонаказателни производства по ЗАДС, с което се засилва взаимодействието между приходните агенции в контрола на данъчнозадължените лица.
 
Тематично промените се изразяват в следното:
 
I. Въвеждане на нова разпоредба (ал. 2 в чл. 1), регламентираща, че за длъжностните лица в структурата на Агенция „Митници“ се издават задъжителни указания за единното прилагане на акцизното законодателство в рамките на функциите и птравомощията на Агенция „Митници” по ЗАДС от директора на Агенция „Митници”, след предварително получаване на становище от министъра на финансите, като и е предвидена възможност задължителните указания да се издават от министъра на финансите.
 
 
II. Прецизиране на някои определения и въвеждане на нови:
 
1.      С отмяната на чл. 3, ал. 1, т. 3 и създаване в чл. 3 на нова ал. 2 е изменено съществуващото досегаопределение за данъчнозадължени лица. С премахване на текста „в нарушение на този закон” новосъздадената ал. 2 в чл. 3 се прилага без да е необходимо съставяне на актове за нарушение, т.е. образуване на административнонаказателно производство, тъй като данъчнозадължени лица са и лицата извън случаите по чл. 3, ал. 1, когато са:
  • произвели или са участвали в производството на акцизни стоки,
  • държат или са участвали в държането на акцизни стоки,
  • разпореждат се или са се разпоредили с акцизни стоки,
за които не е бил заплатен акциз или акцизът е бил заплатен частично.
 
2.    В определението за „лицензиран складодържател“ в чл. 4, т. 2 са заличени думите „е търговец по смисъла на Търговския закон”, тъй като в чл. 47, ал. 1 подробно са изброени изискванията за лицето, което може да бъде лицензиран складодържател и това е лице, което в съответствие с разпоредбите на този закон е получило лиценз да произвежда и/или складира, да получава и изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
 
3. Направено е изменение на определението за „специализиран малък обект за дестилиране” (чл. 4, т. 8), който следва да отговаря едновременно на няколко условия:
  • добавено е условието да е правно и икономически независим, от който и да е друг обект за дестилиране и да не осъществява дейността си по предоставен лиценз.
  • с другото условие е намалена общата вместимост на съдовете от до 1000 литра на до 500 литравключително и е запазено условието да се произвежда етилов алкохол (ракия) от грозде и плодове - собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление до 30 литра етилов алкохол (ракия) годишно на семейство. 
4. В определението за „освободен от акциз краен потребител” (чл. 4, т. 14) са заличени думите „едноличен търговец или юридическо лице” и е добавено „или денатуриран по специален метод етилов алкохол” след думата „продукти”. Изменението е свързано с разширяване кръга на освободените от акциз крайни потребители с лицата, които в своята дейност използват денатуриран по специален метод етилов алкохол за производство на стоки, които не са предназначени за човешка употреба. До сега се издаваха удостоверения за освободените от акциз крайни потребители само за енергийни продукти, а с изменението се добави денатурирания по специален метод етилов алкохол.
 
5. В чл. 4, т. 23а е дадено определение за „етери, произведени от биоетанол“ - кислородсъдържащи съединения (етил-третичен-бутил-етер или ЕТБЕ), произведени на базата на биоетанол, при което обменният процент био-ЕТБЕ, изчислен като биогориво, е 47, биодиметилетер: диметилетер, произведен от биомаса, предназначен за употреба като биогориво, и био-метил-третичен-бутил-етер: гориво, произведено на базата на биометанол, при което обемният процент био-метил-третичен-бутил-етер, изчислен като биогориво, е 36, предназначени за използване чисти или в смеси с гориво за бензинови двигатели, което се налага поради хармонизиране на закона с действащото законодателство в областта на производството на енергия от възобновяеми източници и затова в обхвата на закона са включени етери, произведени от биоетанол и втечнен биогаз.
 
6. В чл. 4, т. 37 е прецизирано определението за „енергиен продукт за отопление” и това е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление включва всички случаи, когато енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва, с изключение използването му за цели, различни от тези по т. 10 и 33а и за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Изясняването се налага във връзка с нееднозначното му тълкуване, поради което възникват проблеми при издаване на удостоверения за освободен от акциз краен потребител.
 
7. В чл. 4, т. 58, т. 59 и т. 60 са дадени определения на:
  • „енергия от възобновяеми източници“,
  • „мажоритарен съдружник или акционер“ и
  • „неуредени публични задължения“.
Изясняването на тези определения се налага поради използването им в текста на закона и за улеснение в прилагането им от данъчнозадължените лица и митническите органи.
 
 
III. Промени във връзка с освобождаване за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2 и възникване на задължение за заплащане на акциз:
 
1. С новата редакция на т. 6 освобождаване за потребление е изваждането от данъчен склад на акцизни стоки, облепени с бандерол, освен когато стоките се транспортират до друг данъчен склад на същия лицензиран складодържател (думите „при предстоящо прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад, от който стоките се извеждат” и запетая след тях се заличават).
 
2. С разширяване кръга на регистрираните лица по чл. 57а, ал. 1 с т. 3а, т. 3б, т. 5 и т. 6 се изменя и чл. 20, ал. 2, т. 8 относно установяването на липси на стоки, за които се дължи акциз, включително липси на въглища, кокс, електрическа енергия, природен газ или биогаз, установени при лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1, 2, 3, като разпоредбата на чл. 57а, ал. 1 се допълва с т. 3а, т. 3б, т. 5 и т. 6. В т. 17 и т. 18 на чл. 20, ал. 2 зановорегистрираните лица е регламентирано възникването на задължение за заплащане на акциз:
  • при продажба и потребление на електрическа енергия, природен газ или биогаз за битови и стопански нужди, както и продажбата на природен газ и биогаз като моторно гориво с изключение на продажбите на регистрираните лица по чл. 57а, ал. 1, т. 2, 3, 3а, 5 и 6, както и
  • при потребление на електрическа енергия, природен газ или биогаз от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 3, 3б, 5 и 6 за свои собствени нужди, с изключение на случаите на потребление на електрическа енергия за производство или поддържане на производство на електрическа енергия.
3.    Относно потреблението на денатурирания по специален метод етилов алкохол за цели, различни от посоченото удостоверение, също възниква задължение за заплащане на акциз, съгласно чл. 20, ал. 2, т. 19.
 
IV. Намаляване на административната тежест и разходите:
  1. На лицата, които използват в своята дейност денатуриран по специален метод етилов алкохолза производство на стоки, които не са предназначени за човешка употреба.
Вместо на възстановинелен режим, който беше регламентиран в чл. 22 (в сила от 01. 07. 2006 г., изм. и доп. – ДВ, до 17. 07. 2012 г.) с изменението, в чл. 22, ал. 2, в сила от 01. 01. 2016 г., е регламентирано директно освобождаване от облагане с акциз на денатурирания по специален метод етилов алкохол, който се влага в производството на крайни продукти, които не са за човешка консумация, което е свързано сизменение и в ал. 6 (думите „ал. 2-5” се заменят с „ал. 3-5” и думите „ал. 2, 3 и 5” се заменят с „ал. 3 и 5”).
 
В процедурата по издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител в чл. 24а, чл. 24б,чл. 24в са направени изменения и допълнения относно денатурирания по специален метод етилов алкохол.Целта на всички изменения е да се регламентира кои акцизни стоки се освобождават от облагане с акциз, а това са по чл. 22, ал. 2, както и енергийните продукти по чл. 24, ал. 2, т. 1 - 5, и че това освобождаване се прилага само за лице, на което е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител.
 
Регламентирано е, че се издава удостоверение за освободен от акциз краен потребител отделно за всеки обект, където ще се получават и използват денатурирания по специален метод етилов алкохол или енергийните продукти.
 
Посочени са:
  • изискванията, на които следва да отговаря това лице и до кого се подава искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител,
  • какви документи се прилагат и за какви дейности ще се използва същият и ако
  • не се използва по предназначение (т.е. използва се за цели различни от посочените в издаденото удостоверение), какъв е размерът на акциза, дължим за етилов алкохол, който се заплаща - по ставката, определена в чл. 31, ал. 1, съгласно създадената ал. 4 към чл. 24д.
Предвидено е в чл. 24б, ал. 3, когато при проверка се установи наличие на обстоятелство по чл. 24а, ал. 7,лицето в 14-дневен срок от уведомлението да представи обезпечение в размер, не по-малък от размера на непогасеното задължение.
 
В чл. 24е, измененията касаят прекратяване действието на удостоверението на освободения от акциз краен потребител, когато лицето е представило неверни данни, които са послужили за издаване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител и когато лицето престане да отговаря на условията за освобождаване от акциз по чл. 22, ал. 2 или чл. 24, ал. 2, т. 1-5.
 
В преходните и заключителни разпоредби към ЗАДС, параграф 76, ал. 1 е регламентирано, че в срок до 29. 02. 2016 г., лицата, които подават искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, на основание чл. 24а, ал. 4 във връзка с чл. 22, ал. 2, имат право да им бъде възстановен платеният акциз за етилов алкохол, който едновременно е специално денатуриран и вложен в производството на крайни продукти, които не са за човешка консумация за закупените количества етилов алкохол от 01. 01. 2016 г. до 31. 03. 2016 г. Допълнено е, че:
  • възстановяването по ал. 1 на параграф 76 се извършва след реализацията на произведените стоки, в които е вложен специално денатуриран етилов алкохол по подадени искания не по-късно от 31. 12. 2016 г. при условията и по реда, определени до влизането в сила на този закон и че
  • възстановяването на платен акциз за етилов алкохол, който едновременно е специално денатуриран и вложен в производството на крайни продукти, които не са за човешка консумация, за закупените количества етилов алкохол до 31. 12. 2015 г. се извършва по подадени искания не по-късно от 31. 12. 2016 г. при условията и по реда, определени до влизането в сила на този закон.
2. Намаляват се сроковете за възстановяване на платения акциз за електрическа енергия. Началникът на компетентната митница се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва изцяло или частично искането вместо в тримесечен, както беше до сега, в двумесечен срок от постъпването на искането и представяне на необходимите документи, съгласно 24ж, ал. 5. Акцизът се възстановява не в 14 - дневен, а в 7 - дневен срок от датата на влизане в сила на решението за възстановяване, съгласно 24ж, ал. 7.
 
3. Отпада изискването отчетът за получените бандеролите да се подава от лицензираните складодържатели, съгласно чл. 64, ал. 12 от ЗАДС, а също е изменена и ал. 13 в чл. 64, съгласно която отчетите за бандероли по ал. 12 се предоставят от лицата в срока за подаване на акцизната декларация, с изключение на вносителите, които предоставят отчета за бандероли преди освобождаване на предоставеното обезпечение.
 
Допълнено е, че отчетите могат да се подават и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона, а в случай на липси на бандероли възниква задължение за заплащане на акциз, съгласно ал. 18 от същия.
 
Създадени са нови ал. 20 - 24, в които е регламентиран:
  • редът за връщане на бандеролите, ако с тях не са облепвани бутилирани напитки или тютюневи изделия като се съставя констативен протокол;
  • изготвяне на двустранно подписан протокол между лицата и компетентната митница при бракуване на бандероли, получили дефекти в процеса на производство;
  • връщане на бандероли по електронен път с опис;
  • редът и начина за унищожаването им от митническите органи с препратка към правилника за прилагане на закона.
Въвежда се изискване акцизни стоки, облепени с бандерол, получени от друг данъчен склад на същия лицензиран складодържател, да се разграничават както в материалната отчетност, така и физически от другите акцизни стоки, съхранявани в данъчния склад, съгласно чл. 66, ал. 8 от ЗАДС.
 
4. Изменя са срокът за подаване на рекапитулативните дакларации.
 
Съгласно чл. 89, ал.1 от ППЗАДС „освободените от акциз крайни потребители са длъжни до 15-то число на месеца, следващ края на тримесечието, да представят в митницата, издала удостоверението, рекапитулативна декларация за получените и използвани продукти”.
 
Сега се създава нов чл. 87а от ЗАДС, съгласно който „освободените от акциз крайни потребители подават рекапитулативна декларация за получените и използваните акцизни стоки в 14-дневен срок от изтичането на календарния месец по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона”, като информацията може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени в правилника за прилагане на закона.
 
Въвежда се допълнително изискване за представяне в срока за подаване на рекапитулативната декларация по чл. 87а, ал. 1 от ЗАДС на ежемесечен отчет за използваните енергийни продукти по ред, начин и във формат, определен в правилника за прилагане на закона, съгласно новосъздадения чл. 28а от ЗАДС.
 
Така се уеднаквяват сроковете за подаване на декларации, тъй като лицензираният складодържател или регистрираното лице подава акцизна декларация в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася, съгласно чл. 87 от ЗАДС.
 
Ежемесечното подаване на рекапитулативни декларации дава възможност за по-лесно проследяване на получаваните, съхранявани и използвани акцизни стоки за целите на издаденото удостоверение. Създадена е и наказателна разпоредба - ал. 5 в чл. 110, която регламентира налагането на имуществената санкция по ал. 1 да се налага на лицата получили удостоверение за освободен от акциз краен потребител, които:
  • не са представили рекапитулативна декларация или
  • не са представил отчета по чл. 28а в установения срок.
 
5.      С промените в чл. 114, ал. 2 се урежда да не се налага административна санкция за лицата в случаите, когато митническите органи констатират, че:
  • средството за измерване и контрол не е пломбирано,
  • липсват знаци или
  • пломбите или знаците за удостоверяване на резултатите от метрологичен контрол върху средството за измерване и контрол са с нарушена цялост и/или с изтекъл срок на валидност,
ако лицето предварително е подало уведомление за това по реда и начина, определени с наредбата по чл. 103а от ЗАДС.
 
Увеличена е в двоен размер имуществената санкция в наказателната разпоредба на чл. 114а - ако се установи, че лице разтовари на място, различно от посоченото в чл. 91б се наказва с имуществена санкция в двоен размер на дължимия акциз, но не по-малко от 4000 лв. (вместо 2000 лв, както беше до сега). При повторно нарушение имуществената санкция е в двойния размер на неначисления акциз, но не по-малко от 6000 лв. (вместо 4000 лв, както беше до сега).
 
В преходните и заключителни разпоредби към ЗАДС, параграф 79 е регламентирано, разпоредбите на чл. 24а, ал. 7, чл. 47, ал. 3, чл. 57а, ал. 8, чл. 57в, ал. 12, чл. 58а, ал. 7 и чл. 58в, ал. 3 да не се прилагат за лицата, които до влизането в сила на този закон, имат издадени удостоверения, лицензи или разрешения.
 
 
V. Промени относно специализираните малки обекти за дестилиране
 
В чл. 60 се създават нови ал. 5 и 6. Съгласно ал. 5, единствено през периода от 01. 07. до 31. 12 може да се извършва производствотона алкохолни напитки с код по КН 2208 (ракия) в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране, а изключения, извън тези случаи се разрешава, след писмено уведомление до началника на компетентното митническо учреждение, подадено в 14-дневен срок преди извършване на дейността.
 
Съгласно преходните и заключителни разпоредби към ЗАДС, параграф 78:
  • лицата, попадащи в обхвата на чл. 4, т. 8, които до влизане в сила на този закон имат съдове с вместимост до 500 литра включително, могат да продължат дейността си след като подадат декларация до компетентното митническо учреждение не по-късно от три месеца от влизането в сила на закона, че:
-        са правно и икономически независими от който и да е друг обект за дестилиране и
-        не осъществяват дейността си по предоставен лиценз (ал. 1), а
  • лицата, извън горепосочениете случаи по ал. 1, извършващи дейност като специализиран малък обект за дестилиране с обща вместимост на съдовете до 1000 литра включително следва да се приведат в съответствие с изискванията на ЗАДС в 6 месечен срок от влизането му в сила (ал. 3).
 
VI. Промени в регулационния режим по отношение на смазочните масла в чл. 76в, ал. 10 и ал. 11, като е предвидено освобождаване от облагане с акциз за предварително опаковани масла до 5 литра.
 
Съгласно действащия режим, освобождаването от акцизно облагане се прилагаше за опаковки до 3 литра, а с последната промяна се прие опростена процедура за уведомяване с подаване на едно уведомление за общото количество на акцизните стоки, които ще бъдат изпратени от друга държава членка в рамките на календарния месец от един изпращач по чл. 76в в случаите на получаване на смазочни масла с кодове по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93 и други смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99, които са предварително опаковани продукти над 5 литра до 210 литра.
 
Разпоредбите на този член не се прилагат за случаите по чл. 24, ал. 1, т. 3 и 4.
 
Промяната е свързана с административната процедура, която отнема сериозен ресурс на митническата администрация и на икономическите оператори, а е без пряк и непряк фискален ефект.
 
 
VII. Прецизирани са разпоредбите, свързани с комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия, съобразно съществуващата практика на Съда на ЕС и на разпоредбите, свързани с регистрацията на лицата по чл. 57а, ал. 1.
 
Изменена е т. 11 на ал. 6 в чл. 24а и към искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител се изисква прилагане освен на технологичната схема на производствения процес, разходните норми, максимални стойности на технологичните загуби, техническа спецификация, в случаите на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, и допълнително изискване:
  • разходните норми да включват поотделно данни за количеството на енергийните продукти, използвани за производство на топлинна енергия, и
  • количеството на енергийни продукти, използвани за производство на електрическа енергия.
В новосъздадената ал. 2 в чл. 28 е пояснено, че при използване на енергийни продукти за осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, данъчната основа по ал. 1 се определя върху 30 на сто от общото количество на използваните енергийни продукти за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. Така законодателно се регламентира облагането на топлинната енергия иясно се разграничава при комбинираното производство какви са разходите за електрическа и какви за топлинна енергия и как се изчислява дължимия акциз при възникване на задължение за заплащане на акциз.
 
В чл. 57а, ал. 1, който регламентира кои лица подлежат на задължителна регистрация, се разширява техният кръг и се включват лица, за които преди не се изискваше регистрация, като се добавят и лицата по т. 3а, т. 3б, т. 5 и т. 6, а това са лицата:
  • които продават собствена електрическа енергия, произведена от енергия от възобновяеми източници от централа с обща инсталирана мощност до 5 MW, на потребители за битови и/или стопански нужди (т. 3а);
  • които потребяват собствена електрическа енергия, произведена от енергия от възобновяеми източници за свои собствени нужди от централа с обща инсталирана мощност до 5 MW, с изключение на лицата, които потребяват собствена електрическа енергия за битови нужди (т. 3б);
  • които произвеждат и продават биогаз за стопански нужди, както и лицата, които произвеждат и потребяват биогаз за собствени нужди, с изключение на лицата, които потребяват собствен биогаз за битови нужди (т. 5);
  • които внасят или въвеждат на територията на страната, потребяват собствен или продават компресиран или втечнен природен газ, както и лицата, които извършват дейности по втечняване на природен газ или регазификация на втечнен придоден газ (т. 6).
Във връзка с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи, евъведено ограничение със създаването на ал. 8 и 9 в чл. 57а относно изискванията към лицата, които искат регистрация. Въвежда се изискване да не се издават удостоверения за регистрация на лице, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи. И също лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 5 са длъжни да отговарят на изискванията на ал. 2, т. 1 - 6.
 
Допусната е възможност, при проверка да се установи наличие на обстоятелства по чл. 57а, ал. 8, и тогава лицето се уведомява, че в 14-дневен срок от получаването на уведомлението следва да представи обезпечение в размер не по-малък от размера на непогасеното публично задължение, съгласно чл. 57б, ал. 15, с което се ограничава възможността данъчнозадължените лица по ЗАДС да имат незаплатени или необезпечени вземания към митническите органи. Цели се да бъде прекратена практиката за увеличаване на задълженията към Агенция „Митници“, за забавено плащане и заобикаляне заплащането на дължимите публични вземания чрез прехвърляне на дружеството длъжник на безимотни лица и създаване на нови дружества, които да осъществяват дейност по закона. Тези промени ще доведат до повишаване ефективността във функционирането на митническата администрация.
 
В чл. 57б, ал. 2 са добавени и лицата по т. 3а, 3б, т. 5 и т. 6, които подават искане за регистрация до началника на митницата по местонахождение на обекта или мрежата, от която на територията на съответното компетентно митническо учреждение се извършват продажбите.
 
Искането може да се подава и по електронен път по ред начин и във формат, определен с правилника за прилагане на закона. Правото за извършване на дейността, за която е издадено удостоверението за регистрация, възниква от датата на неговото връчване.
 
В чл. 43 се правят изменения и допълнения относно начисляването на акциз, извън случаите по чл. 42:
  • извън случаите по чл. 43, ал. 3 данъчният период за лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 5 е едногодишен и съвпада с календарната година, като първият данъчния период за лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 5обхваща времето от датата на връчване на удостоверението за регистрация по този закон до последния ден на календарната година, а последният данъчен период обхваща времето от началото на календарната година до датата на съобщаване на решението за прекратяване на регистрацията.
В преходните и заключителни разпоредби към ЗАДС, параграф 75, ал. 1 е регламентиран двумесечен срок отвлизане в сила на този закон лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 3а, 3б, 5 и 6 да подадат искане за регистрация почл. 57б, ал. 1, като до влизане в сила на акта за издаване на удостоверение за регистрация по чл. 57б, ал. 7 или на отказа за неговото издаване лицата по ал. 1 продължават дейността си и имат всички права и задължения на регистрирани лица по този закон.
 
Съгласно преходните и заключителни разпоредби към ЗАДС, параграф 77:
  • разпоредбата на чл. 57, ал. 2, т. 5 не се прилага за лицата, получили лиценз по чл. 39, ал. 1, т. 7 от Закона за енергетиката, за нарушения, за които има издадени или влезли в сила наказателни постановления до влизането в сила на този закон (ал. 1),
  • лицата по ал. 1 привеждат дейността си в съответствие с него в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.
 
VIII. Ограничаване на възможността за неправомерно използване на тежки и маркирани горива.
 
Направени са някои уточнения в чл. 32 относно акцизните ставки на моторните горива и по-точно в ал. 1, в:
  • т. 3 за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 – 646 лв. за 1000 литра (вместо досега определената ставка 645 лв. за 1000 литра);
  • т. 4 за керосин с кодове по КН 2710 19 21 и 2710 19 25 – 646 лв. за 1000 литра (вместо досега определената ставка 645 лв. за 1000 литра);
  • т. 8 и т. 9 се отменят;
  • т. 10 за тежки корабни горива с кодове по КН от 2710 19 61 до 2710 19 69 –  646 лв. за 1000 килограма (вместо досега определената ставка 645 лв. за 1000 килограма).
Създава се и т. 11 за биогаз с код по КН 2711 19 и 2711 29 - 0 лв. за 1 гигаджаул.
 
Акцизната ставка за енергийни продукти с кодове по КН от 2710 19, различни от тези по ал. 1 е 646 лв. за 1000 литра или 1000 кг. в зависимост от определената данъчна основа (вместо досега определената ставка 645 лв. за 1000 литра) (ал. 8 на чл. 32).
 
Промените са във връзка с практиката на значителна част от държавите - членки на ЕС, с което се очаква положителен ефект за бюджета.
 
С цел предотвратяване на възможностите за злоупотреби и отклонение от акцизно облагане чрезнеправомерно използване на тежки и маркирани горива не по предназначение не като гориво за отопление, а като моторно гориво, с измененията в ал.1 на чл.33 е увеличена акцизната ставка за енергийните продукти, използвани като гориво за отопление.
 
В чл. 33:
-        т. 1 за газьол, с посочени кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 ставката от „50 лв.“ за 1000 литра се заменят на „646 лв.“ за 1000 литра;
-        т. 2 за тежки горива с кодовете по КН от 2710 19 61 до 2710 19 69, за други тежки масла, различни от смазочните, с кодове по КН от 2710 19 99 и за енергийните продукти с кодове по КН 2706, 2707 91, 2707 99 11, 2707 99 19, 2707 99 99, 2710 91 и 2710 99 ставката от „50 лв.“ за 1000 кг се заменят с „400 лв.“ за 1000 кг.;
-        т. 3 за керосин с кодове по КН 2710 19 21 и 2710 19 25 ставката от „50 лв.“ за 1000 литра, се заменят с„646 лв.“ за 1000 литра;
-        т. 8 за биогаз с код по КН 2711 19 и 2711 29 – 0 лв. за 1 гигаджаул.
  • ал. 3 думите „т. 1 - 4“ се заменят с „т. 2 и 4“.
  • ал. 4 е направено едно изменение, съгласно което ставките по ал. 1, т. 2 и т. 4 се прилагат при условие че лицето, което е освободило акцизните стоки за потребление, разполага с документа по ал. 3, заверен от лицето, което ще използва стоките за съответното предназначение, с изключение на втечнения нефтен газ/LPG/ в бутилки за отопление, извеждани от данъчен склад.
  • ал. 5 думите „ставката по ал. 1“ се заменят със „ставката по ал. 1, т. 2 и 4".
Изменена е ал. 1 от чл. 34, съгласно която за целите на прилагане на чл. 24, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 - 5 и чл. 26, ал. 2 газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 и керосин с код по КН 2710 19 25 0 се маркират при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.
 
Причината за повишаване ставката на котелното гориво е именно използването му като моторно гориво. Колкото до газьола за отопление, основанието да се изравнят ставките с тази на автогазьола е, че има случаи на използване на горивото за отопление за моторно гориво и сравнявайки цените на тези горива за отопление, като крайна цена не се различават особено от тези на дизела. По принцип газьолът е доста скъпо гориво за отопление и с повишаване на акциза се очаква пренасочване използването на истинските потребители на газьол за отопление към алтернативни горива с по-ниска цена.
 
В чл. 93, ал. 5 е отпаднала необходимостта от задължително вписване във всички търговски и първични счетоводни документи „маркирано гориво за отопление".
 
Изменена е ал. 6 на чл. 93 и маркирани енергийни продукти и енергийни продукти по чл. 33, ал. 1, т. 2 се превозват на територията на страната само със транспортни средства, на които лицата са инсталирали за собствена сметка глобална система за позициониране (GPS), и съдове за транспортиране, снабдени със средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.
 
В чл. 93 са създадени ал. 10 и 11, съгласно които:
  • ал. 6 не се прилага за акцизните стоки по чл. 33, ал. 1, т. 2, превозвани на територията на страната под режим отложено плащане на акциз или под митнически режим транзит и
  • в случаите по ал. 6 при превозване на енергийни продукти по чл. 33, ал. 1, т. 2 е допустимо транспортните средства да са снабдени само с глобална система за позициониране (GPS), аизмерването да се извършва само при товаренето им.
 
IX. Регламенитране движението от един данъчен склад до друг данъчен склад на един и същ лицензиран складодържател на територията на страната на акцизни стоки, облепени с бандерол, да не се счита за освобождаване за потребление, а същите да са под режим отложено плащане на акциз след получено разрешение от директора на Агенция „Митници“, съгласно чл. 100б от ЗАДС.
 
Съгласно действащия режим възможността за движение на акцизните стоки, облепени с бандерол, от един данъчен склад до друг данъчен склад на същия лицензиран складодържател е уредена единствено в случаите, когато предстои прекратяване на действието на лиценза за управление на данъчния склад.
 
С промяната се изравнява режимът за движение на акцизни стоки, облепени с акцизен бандерол, за всички лицензирани складодържатели, но:
  • товаренето и извеждането,
  • получаването и разтоварването на акцизните стоки
се извършва в присъствието на митническите органи, които поставят и впоследствие отстраняват технически устройства, с които са осъществили контрола при движението на акцизните стоки.
 
Митническите органи могат да извършват проверка за съответствие на информацията в описа по ал. 4 на чл. 100б от ЗАДС при товаренето и разтоварването на акцизните стоки, като не дължат обезщетение за нарушен търговски вид на акцизните стоки итехните опаковки.
 
При транспортирането на акцизните стоки към електронния административен документ се прилага и:
  • копие от разрешението и
  • опис на бандеролите, облепени върху акцизните стоки.
Дава се възможност на митническите органи да осигурят съпровождане на транспортните средства до другия данъчен склад на същия лицензиран складодържател и в случай на несъответствие при проверката, установено при товаренето, директорът на Агенция „Митници” да има правомощия да прекрати даденото разрешение.
 
Направени са изменения и допълнения в чл. 102, като са създадени ал. 6 и 7 относно правомощията на митническите органи, които могат:
  • да инсталират технически устройства за осъществяване на контрол върху движението и ползването на акцизните стоки,
  • да извършват полеви тестове и да вземат проби за лабораторен анализ, както и по - големи правомощия,
  • на основание заповед на директора на Агенция „Митници”, при спазване изискванията на Закона за движение по пътищата да спират пътни превозни средства и да проверяват документите, свързани с тяхното управление и извършвания превоз. 

Добавени са изисквания към облеклото, обозначителните знаци на митническите служители, извършващи горевизираните действия.

 

В чл. 103 е предвидена възможност митническите органи:
  • да изискват от органите на Министерството на вътрешните работи съдействие за законно изпълнение на служебните си задължения в случаите на възпрепятстване на оглед, извършван за проверка на доказателства или на определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за акциз, както и
  • да изискват на място писмени сведения от работник или служител на проверяваното лице, както и на трето лице, участвало или претърсвало при събиране на доказателства.
Във връзка с непотърсени стоки след прекратяване на административнонаказателното производство, което е свързано с разходи за съхранението на същите от страна на митническата администрация е създадена ал. 2 в чл. 106а -  ако в 45-дневен срок от уведомлението за прекратяване на административнонаказателното производство или от влизането в сила на наказателното постановление,акцизните стоки не са потърсени, се смятат за изоставени в полза на държавата.
 
 
X. Въвеждане на изискване за неиздаване на лицензи и удостоверения, неиздаване на разрешения на регистриран получател, регистриран изпращач, на лице, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи.
 
Приети са законодателни промени, свързани с ограничаване неплащането на дължими публични задължения, събирани от НАП и Агенция „Митници“ от вложителите в данъчните складове, въвеждане на ограничения относно лицата вложители в данъчния склад, регламентира се информацията, която следва да се до подава от тях до НАП, както и се делегират правомощия на НАП за образуване на административнонаказателни производства за нарушения по ЗАДС.
 
Създаден е чл. 47а, съгласно който в:
  • ал. 1 е предвидено преди всяко прехвърляне на собствеността върху акцизна стока, вложена в данъчен склад, което не представлява освобождаване за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2, лицето - вложител да е длъжно в 3-дневен срок преди прехвърлянето на собствеността на акцизната стока на ново лице – вложител, да уведоми лицензирания складодържател и НАП, а информацията за приходите да се подава по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) чрез електронна услуга в портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП.
  • ал. 2 са конкретизирани данните, които следва да съдържа информацията, а именно: идентификационни данни за лицето вложител (пълно наименование/име, ЕИК от Търговския регистър/ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕГН/ЛНЧ); Постоянен адрес/адрес на управление на лицето; идентификационни данни за новото лице вложител (пълно наименование/име, ЕИК от Търговския регистър/ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕГН/ЛНЧ) и постоянен адрес/адрес на управление на новото лице вложител.
  • ал. 4 са въведени изисквания за лицата, които са вложители в данъчните складове – лице - вложител не може да бъде лице, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи, и/или с изискуеми публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите.
  • ал. 3 аналогично на гореизложеното не се издава лиценз за управление на данъчен склад, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи. 
Когато при проверка се установи наличие на неуредени публични задължения, събирани от митническите органи, в 14-дневен срок след получаване на уведомлението следва да се представи обезпечение в размер, не по-малък от размера на непогасеното вземане, съгласно чл. 49, ал. 2 от ЗАДС.
 
В глава Пета е създаден раздел V „Обезпечения, предоставяни във връзка с непогасени публични задължения, при издаването на лицензи, разрешения и удостоверения”.
 
Той включва две нови разпоредби - чл. 83к и 83л, съгласно които лицата по чл. 24а, ал. 7, чл. 47, ал. 3, чл. 57а, ал. 8, чл. 57в, ал. 12 и чл. 58в, ал. 3 предоставят обезпечение в размер, не по-малък от размера на непогасеното публично задължение, което се учредява с депозит в пари или банкова гаранция по реда на митническото законодателство за срок една година.
 
Обезпечение, учредено с депозит в пари, се приема в български левове и върху него не се дължи лихва.
 
Обезпечението може да бъде освободено, ако в едногодишен срок след предоставянето му отпаднат основанията за неговото учредяване с решение на компетентния митнически орган в 7-дневен срок от датата на уведомяването за погасяване на задължението. Извън горевизираните случаи се пристъпва къмусвояване на обезпечението в размера на непогасеното публично задължение в 7-дневен срок преди изтичането на едногодишния срок.
 
В чл. 128, ал. 4 от ЗАДС е указано, че органите по приходите на НАП имат право да съставят актове за нарушение по чл. 115а и чл. 115б от ЗАДС при неизпълнение на материалните норми съответно на чл. 92а и47а от ЗАДС, като наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от оправомощени от него длъжностни лица. При повторно нарушение глобите са в размер от 2 000 до 10 000 лв., а имуществената санкция е от 6 000 до 14 000 лв.
 
 
XI. Поетапно увеличаване на акцизната ставка на цигарите и график за осъществяването му съобразено с Европейското законодателство.
 
Съгласно изискванията на Директива 2011/64/ЕС на Съвета от 21 юни 2011 г. относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн от 1 януари 2014 г. общият акциз върху цигарите трябва да представлява най-малко 60 на сто от средно претеглената продажна цена на дребно на освободените за потребление цигари. Този акциз не може да е по-нисък от 90 евро за 1000 къса независимо от средно претеглената продажна цена на дребно.
 
Независимо от горните изисквания в Директива 2011/64/ЕС на Съвета е посочено, че на България, Естония, Гърция, Латвия, Литва, Унгария, Полша и Румъния се разрешава да прилагат преходен период до 31 декември 2017 г. за достигане на минималния размер на акциза за цигарите, като се препоръчва държавите членки постепенно да увеличават размера на акциза. За целите на достигане на минималния акциз от 90 евро за 1000 къса към 1 януари 2018 г. акцизът следва да се увеличава плавно като се направи и съответният график за увеличаване акциза на цигарите за достигане на определените с директивата минимални нива на облагане –90 евро за 1000 къса (177 лв. за 1000 къса).
 
Съгласно разпоредбата на член 8, параграф 4 от Директива 2011/64/ЕС на Съвета от 1 януари 2014 г.специфичният компонент на акциза върху цигарите не може да е по-малък от 7,5 на сто и по-голям от 76,5 на сто от размера на общата данъчна тежест в резултат на натрупването на: специфичния акциз и на пропорционалния акциз и ДДС, определени върху среднопретеглената продажна цена на дребно.
 
Промените в структурата на акциза са такива, че ще засегнат предимно по-скъпите продукти, а по-евтините на българския пазар ще поскъпнат незначително.
 
В чл. 39 от ЗАДС са направени следните изменения:
  • в ал. 1, т. 1 е намалена акцизната ставка на специфичния акциз от 101 лв. на 70 лв. за 1000 къса, като едновременно с това пропорционалният акциз ще се изменя поетапно до достигане наминималните нива на облагане за ЕС до 1 януари 2018 г. като
  • в ал. 1, т. 2 по години е определена акцизната ставка, както следва:
а) 38 на сто от продажната цена за 2016 г.,
б) 40 на сто от продажната цена за 2017 г. и
в) 42 на сто от продажната цена за 2018 г.
 
С цел намаляване на възможностите за нерегламентирана продажба на тютюневи изделия е регламентираноразрешенията за търговия с тютюневи изделия да бъдат издавани с и/или съхранението на тези стоки, съгласно чл. 90а, ал. 2, т. 8 от ЗАДС.
 
В Глава седма „Ограничения и забрани”, в чл. 99, ал. 2 се създават т. 5 и т. 6, съгласно които сезабранява:
  • държането, пренасянето и превозването на ръчно свити цигари или цигари, изработени от заготовки с филтър, в количество над 40 къса, както и
  • държането, пренасянето, превозването, предлагането и продажбата на отпадъци от тютюн, които не представляват тютюн за пушене (за лула и цигари), освен в случаите и от лицата по чл. 12, ал. 4 и 5.

В чл. 124 се създава ал. 9, съгласно която отпадъците от тютюн по чл. 123б, ал. 2 се унищожават.

 
От всички промени в ЗАДС се очакват допълнителни приходи за държавния бюджет и финансово въздействие върху задължените лица по ЗАДС и потребителите на акцизни стоки. 
 
Назад