Авансово дължими вноски от самоосигуряващите се лица за 2016 г.
Авансово дължими вноски от самоосигуряващите се лица за 2016 г.
Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване
Самоосигуряващ се за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка (основание чл. 5, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване).
Самоосигуряващите се лица са посочени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а именно това са:
-
лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества;
- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се дължат:
- авансово и
- окончателно.
Целта на настоящия материал е да се направи преглед на определянето и внасянето на авансово дължими вноски от самоосигуряващите се лица за 2016 г.
Самоосигуряващите се лица дължат авансови осигурителни вноски до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят (основание чл. 7, ал. 4 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване).
Задължението за авансово внасяне на осигурителни вноски за ДОО от самоосигуряващите се лица е въведено с чл. 6, ал. 8 от КСО.
В същата разпоредба е определен и осигурителният доход, върху който се дължат авансовите вноски – върху месечен осигурителен доход между:
- минималния и
- максималния
месечен размер на дохода съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.
Максималният месечен размер на осигурителния доход за 2016 г. е определен на 2600 лв. (чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗБДОО за 2016 г.).
Върху не по-малко от въведения със ЗБДОО за съответната година минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, се дължат и авансовите вноски за здравно осигуряване(основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване).
За 2016 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е въведен счл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО.
При неговото определяне се взима предвид облагаемия доход от трудова дейност като самоосигуряващо се лице за 2014 г., а диференцирането е извършено по следния начин:
Облагаем доход за 2014 г. от дейността като самоосигуряващо се лице
|
Минимален месечен размер на осигурителния доход
|
до 5400 лв. | 420 лв. |
от 5400,01 до 6500 лв. | 450 лв. |
от 6500,01 лв. до 7500 лв. | 500 лв. |
над 7500 лв. | 550 лв. |
При извършване на няколко дейности като самоосигуряващо се лице се взима предвид облагаемият доход от всички дейности в това качество (самоосигуряващо се лице).
При определяне на минималния месечен размер на осигурителния доход не се взима предвид облагаемия доход изобщо, а само облагаемия доход от трудова дейност като самоосигуряващо се лице.
Без да се претендира за изчерпателно изброяване, други облагаеми доходи, които не се взимат предвидпри определяне на минималния месечен размер на осигурителния доход са например:
-
сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет. Това е така, защото въпросните средства са подпомагане във връзка с изпълнение на определени национални мерки или реализиране на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, а не доход от трудова дейност като самоосигуряващо се лице;
- авторски и лицензионни възнаграждения. Тези възнаграждения са за използването или за правото на използване на обект на авторско право и също не са доход от трудова дейност като самоосигуряващо се лице.
Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които:
- не са упражнявали дейност през 2014 г., както и
- са започнали дейност през 2015 и 2016 г.,
е 420 лв. (основание чл. 9, ал. 2 от ЗБДОО за 2016 г.).
Това не се отнася за започналите дейност през 2015 и 2016 г., за които е налице облагаем доход за 2014 г.като самоосигуряващи се лица за друг вид трудова дейност.
Независимо, че са самоосигуряващи се лица, диференцираните минимални месечни размери на осигурителния доход не се прилагат спрямо регистрираните земеделски стопани итютюнопроизводителите. Минималният месечен размер на осигурителния доход за тези лица за настоящата година е определен в размер на 300 лв. (основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗБДОО за 2016 г.).
Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето (основание чл. 2, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).
Въпреки това регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите, когато едновременно с тази дейност упражняват и други дейности като самоосигуряващи се лица (например свободна професия, едноличен търговец, собственик или съдружник в търговско дружество и т.н.), не могат да избират да внасят авансовите вноски на основание дейността като регистрирани земеделски стопани или тютюнопроизводители.
Те се осигуряват авансово върху минималния осигурителен доход, определен за съответната друга дейност като самоосигуряващо се лице (основание чл. 2, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).
Осигурителни вноски за ДОО, в това число авансови, не се внасят от самоосигуряващите се лица, които саосигурени за общо заболяване и майчинство за периодите на:
- временна неработоспособност,
- бременност и раждане,
- отглеждане на малко дете и
- при осиновяване на дете от 2 до 5 годишна възраст,
независимо дали за въпросните периоди са имали право на парично обезщетение от ДОО (основаниечл. 3, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).
Въпреки това, за тези периоди самоосигуряващите се лица дължат здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) в размер 4,8 на сто върху минималния месечен размер на осигурителния доход, който е определен за тях със ЗБДОО за съответната година.
Самоосигуряващите се лица обаче, които не са осигурени за общо заболяване и майчинство (осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт във фонд „Пенсии“ на ДОО) дължат вноски за ДОО за периодите на:
- временна неработоспособност,
- бременност и раждане,
- отглеждане на малко дете или
- при осиновяване на дете от 2 до 5 годишна възраст (основание чл. 3, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).
Самоосигуряващите се лица дължат авансови осигурителни вноски, дори когато извършват друга трудова дейност, за която подлежат на осигуряване по чл. 4, ал. 1 от КСО (например, по трудово правоотношение, по договор за управление и контрол, на изборна длъжност и т.н.). Това изрично е определено в чл. 4, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Осигурителните вноски за дейността като самоосигуряващо се лице се внасят авансово върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година. Сборът от възнаграждението за дейността по чл. 4, ал. 1 от КСО и осигурителния доход, върху които се внасят авансовите осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за годината (2600 лв. за 2016 г.).
Минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не упражняват трудова дейност през целия месец, се определя пропорционално на работните дни от месеца за периода, през който е упражнявана дейността (основание чл. 4, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ).
При обсъждане на настоящата тема все още предизвиква дискусии въпросът дали:
- авансовите вноски следва да се превеждат точно върху минималния месечен размер на осигурителния доход или
- самоосигуряващите се лица могат да изберат да внасят авансово осигурителни вноски върхуосигурителен доход, който е по-голям от определения със ЗБДОО минимален месечен размер.
Разпоредбите от КСО и ЗЗО са категорични в това отношение – авансовите осигурителни вноски се внасятвърху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход, който е определен за самоосигуряващите се лица със ЗБДОО.
Това означава, че самоосигуряващите се лица могат да внасят авансово осигурителни вноски и върху по-голям от определения със ЗБДОО минимален месечен размер на осигурителния доход, при условие, че не се надвишава, въведеният със същия закон, максимален месечен размер на осигурителния доход за съответната година.
Освен това, не може да се приеме за състоятелно схващането, че авансовите осигурителни вноски за цялата година следва да се внасят върху осигурителния доход, върху който са преведени за първия месец от годината.
Разпоредбите от КСО и ЗЗО въвеждат диапазон, в който може да варира осигурителния доход (между минималния и максималния), като това създава предпоставка за избор по отношение на авансовите вноски за всеки един от месеците на годината, без да е налице каквото и да било обвързване на авансовите вноски за останалите месеци с осигурителния доход, върху който са направени тези за месец януари. В противен случай би се обезсмислила възможността, която авансовите вноски предоставят на самоосигуряващото се лице да регулира своите окончателни осигурителни вноски на база действително реализираните през годината доходи от трудова дейност в това качество.