Авансово дължими вноски от самоосигуряващите се лица за 2016 г.

Авансово дължими вноски от самоосигуряващите се лица за 2016 г.

 

 

Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване

 

 

Публикация от сп. „Данъци ТИТА“. Абонирайте се сега и четете още множество публикации

 

Самоосигуряващ се за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка (основание чл. 5, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване).

 

Самоосигуряващите се лица са посочени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а именно това са:

 Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се дължат:

Целта на настоящия материал е да се направи преглед на определянето и внасянето на авансово дължими вноски от самоосигуряващите се лица за 2016 г.

 

Самоосигуряващите се лица дължат авансови осигурителни вноски до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят (основание чл. 7, ал. 4 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване).

 

Задължението за авансово внасяне на осигурителни вноски за ДОО от самоосигуряващите се лица е въведено с чл. 6, ал. 8 от КСО.

 

В същата разпоредба е определен и осигурителният доход, върху който се дължат авансовите вноски – върху месечен осигурителен доход между:

месечен размер на дохода съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.

 

Максималният месечен размер на осигурителния доход за 2016 г. е определен на 2600 лв. (чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗБДОО за 2016 г.).

 

Върху не по-малко от въведения със ЗБДОО за съответната година минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, се дължат и авансовите вноски за здравно осигуряване(основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване).

 

За 2016 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е въведен счл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО.  

 

При неговото определяне се взима предвид облагаемия доход от трудова дейност като самоосигуряващо се лице за 2014 г., а диференцирането е извършено по следния начин:

 

Пример относно определяне на минималния размер на месечния осигурителен доход

 

При извършване на няколко дейности като самоосигуряващо се лице се взима предвид облагаемият доход от всички дейности в това качество (самоосигуряващо се лице).

 

Пример относно определяне на минималния размер на месечния осигурителен доход при извършване на няколко дейности като самоосигуряващо се лице

 

При определяне на минималния месечен размер на осигурителния доход не се взима предвид облагаемия доход изобщо, а само облагаемия доход от трудова дейност като самоосигуряващо се лице.

 

Пример относно определяне на минималния размер на месечния осигурителен доход при извършване на дейност като самоосигуряващо се лице и дейност, извън тази, за която лицето е регистрирано като самоосигуряващо се

 

Без да се претендира за изчерпателно изброяване, други облагаеми доходи, които не се взимат предвидпри определяне на минималния месечен размер на осигурителния доход са например:

 

Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които:

е 420 лв. (основание чл. 9, ал. 2 от ЗБДОО за 2016 г.).

Пример относно прилагане на минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващо се лице при започване на трудова дейност през 2015 г.

 

Това не се отнася за започналите дейност през 2015 и 2016 г., за които е налице облагаем доход за 2014 г.като самоосигуряващи се лица за друг вид трудова дейност.

 

Пример за определяне на минималния месечен осигурителен доход при започване на дейност през 2016 г., но при облагаем доход за 2014 г. като самоосигуряващи се лица за друг вид трудова дейност

 

Независимо, че са самоосигуряващи се лица, диференцираните минимални месечни размери на осигурителния доход не се прилагат спрямо регистрираните земеделски стопани итютюнопроизводителите. Минималният месечен размер на осигурителния доход за тези лица за настоящата година е определен в размер на 300 лв. (основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗБДОО за 2016 г.).

 

Пример относно определяне на минималния месечен размер на осигурителния доход за регистриран земеделски стопанин

 

Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето (основание чл. 2, ал. 3 от На­ред­ба­та за об­щес­т­ве­но оси­гу­ря­ва­не на са­мо­о­си­гу­ря­ва­щи­те се ли­ца, бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни на ра­бо­та в чуж­би­на и мор­с­ки­те ли­ца).

 

Въпреки това регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите, ко­га­то ед­нов­ре­мен­но с та­зи дей­ност уп­раж­ня­ват и дру­ги дейнос­ти ка­то са­мо­о­си­гу­ря­ва­щи се ли­ца (например свободна професия, едноличен търговец, собственик или съдружник в търговско дружество и т.н.), не мо­гат да изби­рат да вна­сят аван­со­вите внос­ки на основание дей­ност­та ка­то ре­гис­т­ри­ра­ни зе­ме­дел­с­ки стопани или тютюноп­ро­из­во­ди­те­ли.

 

Те се оси­гу­ря­ват аван­со­во вър­ху ми­ни­мал­ния осигури­те­лен до­ход, оп­ре­де­лен за съответната друга дейност като самоосигуряващо се лице (основание чл. 2, ал. 3 от На­ред­ба­та за об­щес­т­ве­но оси­гу­ря­ва­не на самоосигуряващи­те се ли­ца, бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни на ра­бо­та в чуж­би­на и мор­с­ки­те лица). 

  

Пример относно определяне на минималния месечен размер на осигурителния доход за регистриран земеделски стопанин, упражняващ и свободна професия

 

Осигурителни вноски за ДОО, в това число авансови, не се внасят от самоосигуряващите се лица, които саосигурени за общо заболяване и майчинство за периодите на:

независимо дали за въпросните периоди са имали право на парично обезщетение от ДОО (основаниечл. 3, ал. 3 от На­ред­ба­та за об­щес­т­ве­но оси­гу­ря­ва­не на самоосигуряващи­те се ли­ца, бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни на ра­бо­та в чуж­би­на и мор­с­ки­те лица).

 

Въпреки това, за тези периоди самоосигуряващите се лица дължат здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) в размер 4,8 на сто върху минималния месечен размер на осигурителния доход, който е определен за тях със ЗБДОО за съответната година.

Пример относно дължимост на авансови осигурителни вноски през период на временна неработоспособност, при лица осигурени за общо заболяване и майчинство

 

Самоосигуряващите се лица обаче, които не са осигурени за общо заболяване и майчинство (осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт във фонд „Пенсии“ на ДОО) дължат вноски за ДОО за периодите на:

Пример относно дължимост на авансови осигурителни вноски през период на временна неработоспособност, при лица неосигурени за общо заболяване и майчинство

 

Самоосигуряващите се лица дължат авансови осигурителни вноски, дори когато извършват друга трудова дейност, за която подлежат на осигуряване по чл. 4, ал. 1 от КСО (например, по трудово правоотношение, по договор за управление и контрол, на изборна длъжност и т.н.). Това изрично е определено в чл. 4, ал. 2 от На­ред­ба­та за об­щес­т­ве­но оси­гу­ря­ва­не на самоосигуряващи­те се ли­ца, бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни на ра­бо­та в чуж­би­на и мор­с­ки­те лица (НООСЛБГРЧМЛ).

 

Осигурителните вноски за дейността като самоосигуряващо се лице се внасят авансово върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година. Сборът от възнаграждението за дейността по чл. 4, ал. 1 от КСО и осигурителния доход, върху които се внасят авансовите осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за годината (2600 лв. за 2016 г.).

 

Пример относно определяне на размера на осигурителния доход при едновременно упражняване на дейност като едноличен търговец (самоосигуряващ се) и по трудово правоотношение

 

Пример относно определяне на размера на осигурителния доход при едновременно упражняване на дейност като свободна професия (самоосигуряващ се) и по трудово правоотношени

 

Ми­ни­мал­ни­ят раз­мер на оси­гу­ри­тел­ния до­ход за са­мо­о­си­гу­ря­ва­щи­те се ли­ца, които не уп­раж­ня­ват тру­до­ва дей­ност през це­лия ме­сец, се оп­ре­де­ля про­пор­ци­о­нал­но на ра­бот­ни­те дни от ме­се­ца за пе­ри­о­да, през кой­то е уп­раж­ня­ва­на дей­ност­та (основание чл. 4, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). 

 

Пример относно определяне на м­ини­мал­ни­я раз­мер на оси­гу­ри­тел­ния до­ход за са­мо­о­си­гу­ря­ва­щи­те се ли­ца, които не уп­раж­ня­ват тру­до­ва дей­ност през це­лия ме­сец

 При обсъждане на настоящата тема все още предизвиква дискусии въпросът дали:

Разпоредбите от КСО и ЗЗО са категорични в това отношение – авансовите осигурителни вноски се внасятвърху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход, който е определен за самоосигуряващите се лица със ЗБДОО.

 

Това означава, че самоосигуряващите се лица могат да внасят авансово осигурителни вноски и върху по-голям от определения със ЗБДОО минимален месечен размер на осигурителния доход, при условие, че не се надвишава, въведеният със същия закон, максимален месечен размер на осигурителния доход за съответната година. 

 

Освен това, не може да се приеме за състоятелно схващането, че авансовите осигурителни вноски за цялата година следва да се внасят върху осигурителния доход, върху който са преведени за първия месец от годината.

 

Разпоредбите от КСО и ЗЗО въвеждат диапазон, в който може да варира осигурителния доход (между минималния и максималния), като това създава предпоставка за избор по отношение на авансовите вноски за всеки един от месеците на годината, без да е налице каквото и да било обвързване на авансовите вноски за останалите месеци с осигурителния доход, върху който са направени тези за месец януари. В противен случай би се обезсмислила възможността, която авансовите вноски предоставят на самоосигуряващото се лице да регулира своите окончателни осигурителни вноски на база действително реализираните през годината доходи от трудова дейност в това качество.