ДОПК. Относно запор при изтекъл давностен срок на задължение

ДОПК. Въпрос. Фирма „А“ получава искане на основание чл. 230, ал. 2 от ДОПК от НАП -ТД да потвърди в 7 - дневен срок във връзка с публични задължения на фирма - длъжник, дали фирмата - длъжник има ликвидни и изискуеми вземания от фирма „А“. Искането е получено на дата 05. 05. 2016 г. Фирма „А“ отговаря в посочения срок, като посочва фактури с дата 30. 06. 2011 г. - 1222,87 лв. и дата 27. 01. 2014 г. - 612,00 лв. 
 
На дата 17. 09. 2016 г. фирма „А“ получава запорно съобщение с изх. дата 14. 09. 2016 г. за дължимите две фактури да бъдат преведени по сметка на НАП - ТД.

Имат ли основани да запорират сумата по фактура с дата 30.06.2011 г. - 1222,87 лв. при положение, че към датата на получаване на запорното съобщение е изтекъл пет годишния давностен срок.
 

Отговор: Александра Атанасова, адвокат
 
 
Актуално към 02. 10. 2016 г.
 
 
Публикация от сп. „Данъци ТИТА“Абонирайте се сега и четете още множество публикации.

 
От изнесената фактическа обстановка по-горе не се установява третото задължено лице (фирма „А“) да е направила изявление за погасено по давност вземане към датата на изтичане на давностния срок към публичния изпълнител и към фирмата - неин кредитор и длъжник по публични вземания.
 
В тази връзка считам, че напълно законосъобразно е запорирана сумата по двете фактури.
 
Съгласно чл. 120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) давността не се прилага служебно.
 
Публичният изпълнител не е длъжен да следи изтичането на давностния срок.
 
Той не е страна по правоотношението, въз основа на което е възникнало задължението на фирма „А“ към фирмата - длъжник на публични задължения.
 
Достатъчно основание за налагане на запора от органите по приходите е изявлението направено през месец май 2016 г., че фирма „А“ дължи на фирмата - длъжник към фиска сумата от 1 834,87 лв.
 
По смисъла на чл. 230, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вземането е ликвидно и изискуемо, ако бъде признато пред публичния изпълнител.
 
Следователно запорът е направен върху ликвидно и изискуемо задължение и публичният изпълнител не е нарушил процедурата по принудително изпълнение по отношение на трети лица, посочена в чл. 230 от ДОПК.
 
Срокът за изпълнение на запорното съобщение е три дни.
 
Съгласно чл. 230, ал. 4 третото задължено лице е длъжно да внесе дължимата сума по сметка на публичния изпълнител в тридневен срок от получаване на нареждането за изпълнение.
 
За пълнота на отговора следва да се посочи и възможността предвидена в чл. 266, ал. 1 от ДОПК да обжалвате действията на публичния изпълнител пред директора на ТД на НАП.
 
Жалбата се подава в 7-дневен срок чрез публичния изпълнител, чиито действия обжалвате. Срокът тече от датата на получаване на съобщението. Жалбата не спира действията по принудителното изпълнение.
 
В жалбата бихте могли да изтъкнете аргументите за изтекла погасителна давност. Считам обаче, че жалбата Ви би била неоснователна, тъй като Вие сте заявили с декларацията през м. май, че дължите сумите по двете фактури, а към датата на изтичане на погасителната давност по фактурата от 30. 06. 2011 г. няма реакция от Ваша страна, че задължението в размер на 1 222,87 лв. е погасено по давност.
 
 
(Б.ред. Виж още по темата с налагането на запор: "Два казуса относно запор върху възнаграждение на служител".)