Ползване на леки коли след промените в ЗКПО от гледна точка на ЗКПО, ЗДДФЛ и ЗДДС

Ползване на леки коли след промените в ЗКПО от гледна точка на ЗКПО, ЗДДФЛ и ЗДДС

Людмила Мермерска, Ивайло Кондарев

Актуално към 01. 11. 2016 г.

Публикация от сп. „Данъци ТИТА“. Абонирайте се сега и четете още множество публикации.

Новият данък върху разходите в натура при ползване на служебна лек автомобил за дейността и за лични нужди

Начин на ползване	Документи	ЗКПО	ЗДДФЛ	ЗДДС
1.	2.	3.	4.	5.
1. Ползване на служебна лека кола (собствена, наета или предоставена за ползване) във връзка с дейността
Включва ползването на колата през работно време във връзка с дейността. Начинът на третиране на колата във връзка с дейността няма никаква промяна.	Документира се с: - фактура за закупуване на горивото, както и за всички други съпътстващи експлоатацията на леката кола разходи; - документиране на изразходване на горивото при ползването на леката кола във връзка с дейността с пътна книжка/пътен лист.	Признат разход за данъчни цели.	Не е доход на физическото лице.	Ако има начислен ДДС във връзка с такива разходи, той се приспада като данъчен кредит, по общия ред на закона, стига автомобилът да не е лек, с до 5+1 места за сядане. Казаното обаче важи и за нает лек автомобил – такъв, който не е собственост на регистрираното лице. Когато става дума за лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, който е придобит (вкл. и от внос) и не се ползва за доставките и дейностите по чл. 70, ал. 2 от ЗДДС, за лицето не възниква право на данъчен кредит – нито по повод придобиването на автомобила, нито за стоките и услугите, свързани с неговата поддръжка, ремонт и експлоатация.
2. Ползване на служебна лека кола (собствена, наета или предоставена за ползване) за управленски цели
От 01. 01. 2016 г.: - данъкът върху разходите при ползване на леката кола за управленски цели се премахна (чл. 204, ал.1, т. 3 от ЗКПО - отм.). Ако е начисляван текущо данък по реда на отменената т. 3 на чл. 204 от ЗКПО, той следва да се сторнира. - ползването на леката кола за управленски цели се счита за ползване на автомобила във връзка с дейността и разходите във връзка с тази дейност са изцяло признати за данъчни цели, при спазване на изискванията за документиране, описани в т. 1 по-горе. Управленската дейност е обособена в отделна т. 2 в таблицата, поради това, че досега се третираше различно, за да се акцентира върху особеностите при преминаване към третиране по общия ред във връзка с дейността, разгледан в т. 1.	1. Ползването на леката кола за управленски цели се документира по реда, прилаган досега при ползване на колата във връзка с дейността, описан по-горе.	1. Признат разход за данъчни цели.	1. Не е доход на физическото лице.	1. Важи казаното по-горе по отношение ползването на автомобила в стопанската дейност на лицето. ЗДДС борави с понятието независима икономическа дейност – чл. 3, ал. 2 от закона, в която по принцип *се включват и административните и управленските дейности* на едно данъчно задължено лице**.
	2. Ако колата се ползва от управляващите и за лични цели е възможно документиране по два начина с: - първични счетоводни документи за експлоатационните разходи (*фактура), както и пътен лист* /пътна книжка, показваща каква е частта на личното ползване и каква е частта на ползването за дейността, *или* - *само* с първични счетоводни документи за експлоатационните разходи (*фактура), но без пътен лист* /пътна книжка, (чл. 10, ал. 6, изр. второ от ЗКПО).	2. Съответно: - при наличие на пътни листа/пътна книжка се определеля конкретно съотношение между личното ползване и ползването за дейността (чл. 215а, ал. 2, т. 1 от ЗКПО).. - при липса на пътни листа/пътна книжка, показващи каква е частта на ползването за дейността, 50 на сто от всички разходи, свързани с автомобила, както експлоатационни,така и застраховки, местен данък, винетки, (вкл. и годишната данъчна амортизация, респ. наемът* при нает автомобил),* вкл. и отчетен като разход ДДС, както и заплатата на шофьора (ако има такъв), вкл. и осигуровките му за сметка на работодателя следва да се облагат с новия 10 на сто данък върху разходите в натура (чл. 215а, ал. 2, т. 2 от ЗКПО).	2. Липсва облагаем доход на физическото лице (чл. 24, ал. 4 от ЗДДФЛ).	2. Когато имаме ползване на автомобила не само за управленски цели, но и за лични нужди, което е безвъзмездно – за сметка на регистрираното лице, ще е налице безвъзмездна доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, стига за автомобила или за разходи, свързани с неговата експлоатация, поддръжка, подобрение или ремонт, да е упражнено право на данъчен кредит. В такива ситуации данъчното събитие настъпва в края на последния ден от месеца, през който е предоставена услугата по ползване на автомобила. Данъчната основа се формира на база преките разходи за извършването на услугата, като се изхожда само от направени разходи, за които е ползвано право на данъчен кредит и се взема предвид изхабяването на автомобила (то се определя по линеен метод и на база срок от 5 години). Начисляването на данъка се извършва с протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС. За разграничаване на стопанското от личното потребление на фирмени автомобили следва да се ползват пътни книжки (листове), разходо- оправдателни документи за изразходвано гориво, поддържане на дневни или седмични отчети за изминато разстояние и маршрути или продължителност на ползването.
	3. При документиране ползването на автомобила за управленска дейност от 27. 09. 2016 г. по стария ред само с касови бележки не би се отговорило на принципа на документална обоснованост.	3. При документиране ползването на автомобила за управленска дейност само с касови бележки, разходите свързани с ползване на автомобила (вкл. и данъчната амортизация, респ наема при нает автомобил), вкл. и отчетен като разход ДДС, както и заплатата на шофьора (ако има такъв), вкл. и осигуровките му за сметка на работодателя, свързана с ползване на този автомобил, няма да бъдат признати за данъчни цели на основание на чл. 26, т. 1 и 2 от ЗКПО, доколкото липсват доказателства, че автомобилът се ползва във връзка с дейността.	3. Ако се установи ползване от собственик/съдружник или свързано с него лице може да се приеме, че става въпрос за скрито разпределение на печалбата	3. По принцип важи казаното в т. 2. При положение обаче, че липсва пътна книжка (пътни листа), от която да се види кои от маршрутите са за целите на независимата икономическа дейност, ще се приеме, че автомобилът е ползван изцяло за лични (нестопански) нужди. Тогава данъчната основа ще е равна на сумата от всички разходи, правени през месеца във връзка с автомобила, за които е ползвано право на данъчен кредит. Такива могат да бъдат, освен 1/60 част от данъчната основа на доставката по придобиването на автомобила, и разходите за горива, масла и други консумативи, резервни части, ремонт, технически прегледи, паркинг, аксесоари.
	4. *Само за 2016 г..* експлоатационните разходи е възможно да се признава и на база касови бележки - *без фактура* за закупено гориво, но само до 27. 09. 2016 г. (§ 15 от ПЗР на ЗИД ЗКПО). От 27. 09. 2016. г. експлоатационните разходи *задължително* следва да се документират с първичен счетоводен документ (фактура).	4. Само за 2016 г.: 1. *първи вариант* - при документиране на експлоатационните разходи разхода за управленска дейност: - до 27. 09. 2016 г. – с касови бележки и *без пътен лист/пътна книжка*, а - от 27. 09. до 31.12.2016 г. – с първични документи (фактура) и *пътен лист/пътна книжка,* доказващи изцяло ползване във връзка с дейността, която от 01. 01. 2016 г. включва и управленската дейност, всички разходи, свързани с ползването на автомобила *се признават изцяло за данъчни цели. 2. втори вариант* - при документиране на експлоатационните разходи разхода за управленска дейност до края на 2016 г. без пътен лист/пътна книжка и с: - касови бележки до 27. 09. 2016 г. и - първични документи (фактура) от 27. 09. до 31. 12. 2016 г. разходът се признава за данъчни цели, като се извършва облагане с 10 на сто данък върху 50 на сто от всички разходи, свързани леката кола - освен експлоатационните разходи и застраховки, местен данък, винетки, (вкл. годишната данъчна амортизация, респ. наема при нает автомобил), вкл. и отчетен като разход ДДС, както и заплатата на шофьора (ако има такъв), вкл. и осигуровките му за сметка на работодателя, отчетени за 2016 г.	4. При описания казус през 2016 г. липсва облагаем доход на физическото лице (чл. 24, ал. 4 от ЗДДФЛ).	4. Както при т. 3. Липсата на пътен лист няма да позволи удостоверяване на обстоятелството, че част от изминатите километри са за нуждите на икономическата дейност.
3. Смесено ползване на служебна лека кола (собствена, наета или предоставена за ползване) - за дейността и за лични нужди
Смесеното ползване на служебна лека кола за дейността, вкл и за управленска дейност и за лични потребностичастично е разгледано в т. 2 по-горе. В случая ще има известно дублиране с т. 2 по-горе, породено от необходимостта промяната в третирането на управленската дейност да се изясни предварително по-детайлно.	Ако служебна кола ще се ползва и за лични нужди от: - което и да е лице от персонала, *- лице по ДУК,* *- лице,* попадащо в обхвата на б. „ и“ от 26 § 1 на ДР на ЗДДФЛ, документирането на ползването й може да става по два начина: 1. по общия ред: - фактура за закупуване на горивото, както и за всички други съпътстващи експлоатацията на леката кола разходи и - пътна книжка/пътен лист. 2. *само* с първични счетоводни документи за експлоатационните разходи (*фактура), но без пътен лист* /пътна книжка (чл. 10, ал. 6, изр. второ от ЗКПО).	При документиране по: 1. първия начин се определя конкретно съотношение за данъчната година по реда на чл. 215а, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, което се прилага към всички разходи, свързани с автомобила - освен експлоатационните разходи и застраховки, местен данък, винетки, (вкл.и годишната данъчна амортизация, респ. наемът при нает автомобил),вкл. и отчетен като разход ДДС, както и заплатата на шофьора (ако има такъв), вкл. и осигуровките му за сметка на работодателя, което следва да се ползва за определяне на частта, облагана с новия 10 на сто данък. 2. при документиране по втория начин (без пътен лист /пътна книжка) *50 на сто от всички* разходи, свързани с автомобила - вкл. застраховки, местен данък, винетки, (вкл. годишната данъчна амортизация, респ. наем при нает автомобил ), вкл. и отчетен като разход ДДС, както и заплатата на шофьора (ако има такъв), вкл. и осигуровките му за сметка на работодателя следва да се облагат с новия 10 на сто данък върху разходите в натура** (чл. 10, ал. 6 и чл. 215а, ал. 2, т. 2 от ЗКПО).	И при двата начина на документиране, доколкото е извършено облагане с данък върху разходите в натура на личното ползванелипсва облагаем доход на физическото лице (чл. 24, ал. 4 от ЗДДФЛ).	При смесено ползване регистрираното лице следва да определя (на базата на водени пътни листа или пътна книжка) каква част от изминатите през даден месец километри са за икономическата му дейност и каква – за личните нужди на член на персонала. Ползването за лични нужди е безвъзмездно – за сметка на регистрираното лице. Тогава ще е налице безвъзмездна доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, стига за автомобила или за разходи, свързани с неговата експлоатация, поддръжка, подобрение или ремонт, да е упражнено право на данъчен кредит. Данъчното събитие настъпва в края на последния ден от месеца, през който е предоставена услугата по ползване на автомобила. Данъчната основаза облагане на услугата по чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС се формира според съотношението между изминати километри за лични цели и общо изминати километри за периода. За база служат преките разходи за извършването на услугата, като се изхожда само от направени разходи, за които е ползвано право на данъчен кредит и се взема предвид изхабяването на автомобила (то се определя по линеен метод и на база срок от 5 години). Начисляването на данъка се извършва с протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС.
4. Ползване на служебна лека кола за лични нужди, като разходът се възстановява от лицето
Стойността на услугата, свързана с ползването на колата се възстановява от лицето.	Би следвало да се остойностява по общия ред, по който се остойностява: - услуга тип „рент а кар“, ако лицето само ползва (наема) колата, но си поема само експлоатационните разходи; - транспортна услуга, ако всички, разходи свързани с ползването на леката кола, вкл. и заплатата и осигуровките та шофьора се поемат от предприятието.	Би следвало стойността на услугата да се определя на пазарен принцип (чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО). Няма специално третиране.	Няма специално третиране	Ползването за лични нужди е възмездно – собственикът на юридическото лице или член на персонала му заплаща за ползването на автомобила. Тогава ще е налице възмездна доставка, облагаема по общия ред на закона. Ще е така и когато заплащаната сума е под себестойността на услугата, стига даденото да не е многократно по-ниско по размер от полученото (вж. § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС). Понеже доставчик и получател са свързани лица, а получателят няма да разполага с право на данъчен кредит, когато уговорената цена е по-ниска от пазарната цена, за данъчна основа трябва да се приеме пазарната цена на услугата.

Забележка: Ако не се избере:

нито облагане с новия данък върху разходите в натура, регламентиран в т. 4 на ал. 1 на чл. 204 от ЗКПО,

нито възстановяване на разходите от лицата, по реда описан в т. 4 по-горе,

разходите свързани с личното ползване на леката кола през част от времето от:

което и да е лице от персонала,

лице по ДУК,

лице, попадащо в обхвата на б. „ и“ от 26 § 1 на ДР на ЗДДФЛ,

би следвало да се включат във възнаграждението им, определяно по реда на чл. 24 от ЗДДФЛ (какъвто бе и редът досега – до въвеждане на новия данък, даващ възможност за алтернативно облагане на личното ползване за сметка на работодателя/възложителя).

В този случай частта от всички разходи, свързани с лично ползване на автомобила (вкл. игодишната амортизация,респ. наемът при нает автомобил), както и заплатата на шофьора (ако има такъв),вкл. и осигуровките му за сметка на работодателя, доколкото и има характер на възнаграждение на лицето, изцяло е признат за целите на ЗКПО. Във възнаграждението следва да се включи и отчетеният като разход ДДС.

(По всяка вероятност върху включеното във възнаграждение сума на разходите за лично ползване на леката кола ще се дължат и осигурителни вноски. Освобождаването от осигурителни вноски засега е очертано като възможност във връзка на облагане на личното ползване с данък по реда на чл. 204, ал.1, т. 4 от ЗКПО, когато данъкът се поема от работодателя/възложителя, но не и когато личното ползване се включва във възнаграждението на лицето, за да се обложи по реда на ЗДДФЛ.)

Следва също така да се има предвид, че ако по отношение на отчетените разходи, свързани с личното ползване на леките коли от изброените по –горе лица, не се избере облагане с новия данък, а остане старият ред на облагане на личното ползване като личен доход – не може да се ползва пропорцията 50 : 50, а следва да се стъпи на реалните разходи, определени на база пътни листа.

Също така имайки предвид, че става въпрос за доход в натура, ако се следват изрично разпоредбите на чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ, е проблемно доколко е коректно да се отчете във възнаграждението само размерът на извършените разходи, а не стойността на услугата, свързана с ползването на превозното средство по пазарни цени.

Виж още (за абонати на ТИТА):

Най-често задавани въпроси, свързани с личното ползване на фирмените активи след промените в ЗКПО и

Относно възможна процедура на корекция на ползван ДК за лично ползване на мобилни телефони след промените в ЗКПО.

Оформяне като социален разход в натура по смисъла на т. 34 от § 1 на ДР на ЗКПО

Тази форма на социален разход може да продължи да се ползва, ако са спазени изискванията на социален разход в натура, тъй като данъкът върху разходите в натура се прилага само, когато разходът не е дефиниран преди това като представителен или социален разход. Тя обаче има ограничено приложение.

Начин на ползване	Документи	ЗКПО	ЗДДФЛ	ЗДДС
1.	2.	3.	4.	5.
Служебният автомобилследва да се ползва: - само за дестинация от местоживеене до месторабота и обратно (преди започване на работа и след приключване на работното време); - само от лица по трудовдоговор по КТ и ДУК. Не може да се ползва от лица, посочени в б. „и“ от т. 26 от § 1 на ДР от ЗДДФЛ; - задължително да може е достъпен от всеки от посочените по-горе лица при тяхно желание..	Документирането на разхода е със: 1. Заповед на ръководството или решение на общото събрание на работниците и служителите или КТД относно регламентиране на социалната придобивка; 2. Фактура за извършените разходи; 3. Пътен лист/пътна книжка за установяване на пропътуваните километри от *местоживеене до месторабота и обратно.*	Не се третира като разход за дейността –разходът е посочен в чл. 294, т. 3 от КТ „Осигуряване задоволяването на социално-битовите и културните потребности“ и ако придобивката е регламентирана по реда на т. 34 от § 1 на ДР на ЗКПО *като социален разход* и се ползва от *целия желаещ персонал, то тя отговаря на изискванията за социален разход. Целият разход, свързан с ползването на лекия автомобил* (по смисъла на т. 37 от § 1 на ДР на ЗКПО) се облага с 10 на сто данък върху разхода с изключение на случаи на трудно достъпни и отдалечени райони (чл. 210, ал. 3 от ЗКПО). Данъчната практика по ЗКПО не приема, че изключението за липса на облагане за трудно достъпни и отдалечени райони се отнася за: - случаите на нощни смениили - превоз извън табелата на града.	Не се облага при лицето (24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ) ..............................	Според практиката на Съда на ЕСосигуряването на безплатен транспорт на работниците и служителите от тяхното местоживеене до местоработата им (или обратно) с превозно средство на предприятието, по принцип задоволява техни лични нужди и следователно се ползва за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Това означава, че *не се следва право на данъчен кредит за:* -автомобил (включително и с повече от 5+1 места за сядане), ползван за такива превози, както и за - стоките и услугите (горива, масла, резервни части), свързани с неговата експлоатация, поддръжка и ремонт. В случаи, в които поради определени обстоятелства, като трудността в намирането на подходящ транспорт и промяна на работното място, изискванията на икономическата дейност на предприятието налагат работодателят да осигури транспорт на работниците си, тази доставка не следва да се разглежда като извършена за цели, които не са свързани с икономическата дейност на предприятието. В такива случаи, ако превозът се осъществява с леки автомобили, които са с 6+1, 7+1 или 8+1 места за сядане, правото на данъчен кредит за тях и за стоките и услугите, свързани с експлоатацията, поддръжката и ремонта им, ще възниква по общия ред на закона. Или правото ще е налице, ако доставките, в чието извършване участва превозваният персонал, са облагаеми.

Забелeжка: Може би третирането на транспортното обслужване от местоживеене до месторабота ще има смисъл да бъде третирано като социален разход само, когато се предоставя под формата на карти за обществения транспорт и организиран служебен транспорт с автобуси, доколкото в този случай е налице освободен от облагане социален разход, но не и при ползване на служебнилеки коли (без случаите на трудно достъпни и отдалечени райони) (чл. 210 от ЗКПО).

Не често срещана, но ползвана форма на социален разход по смисъла на т. 34 от § 1 на ДР на ЗКПО за транспортно обслужване от местоживеене до месторабота и обратно е да се дава възможност да се ползват лични леки коли, като работодателят/възложителят по ДУК поема за своя сметка разходите за гориво, предоставяйки ваучери за гориво на своите работници и служители, вкл. и лицето по ДУК. Тази форма може да продължи да се ползва. Доколкото става въпрос за лични леки коли, отчетеният разход няма отношение към новия данък. Възможно е социалният разход в натура по смисъла на т. 34 от §1 на ДР на ЗКПО за транспортното обслужване от местоживеене до месторабота да се представи едновременно и под формата на:

карти за градския транспорт, ако лицето няма лична лека кола и
ваучери за гориво, за тези лица, които имат лична лека кола.

Следва обаче да се има предвид, че за да няма проблеми при данъчни ревизии стойността на предоставяните ваучери за гориво следва да се лимитира до размера на стойността на картите за обществен транспорт.