Относно възможна процедура на корекция на ползван ДК за лично ползване на мобилни телефони след промените в ЗКПО

Въпрос. Със задна дата от 01. 01. 2016 г. от страна на ЗКПО се дава право да се ползват проценти за лично ползване на активи по реда на ЗКПО. Ако обаче със задна дата за 2016 г. се приеме, че ще се признае 20 % лично ползване на мобилни телефони, от началото на годината, но не е декларирано такова ползване и е ползван 100% данъчен кредит, може ли да се подаде коригираща декларация за периода 01. 2016 - 09. 2016 и да се възстанови 20 % ползван данъчен кредит или ЗДДС не дава такава възможност? Колегите ми изказват различни мнения - една част от колегите считат, че може, а друга част, че не може.
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
 
 
Актуално към 01. 11. 2016 г.
 
 
Публикация от сп. „Данъци ТИТА“Абонирайте се сега и четете още множество публикации.
 
 
В Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) не е предвиден специален ред за подаване на коригираща декларация.
 
Затова следва да са приложими нормите на общия (процесуален данъчен) закон – Данъчно –осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
 
Както знаете чл. 104 от кодекса предвижда, че подателят има право да прави промени в подадена данъчна декларация, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения, но само преди изтичането на законоустановения срок за подаването ѝ.
 
Единствено изключение в това отношение има при коригиращите декларации за задължителни осигурителни вноски (чл. 104, ал. 4 от ДОПК).
 
Същевременно с чл. 103, ал. 1 и 2 от ДОПК се допуска при установяване на несъответствия между:
  • съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или
  • данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации,
органите по приходите да могат да поканят подателя да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението.
 
Отстраняването се извършва с подаване на нова декларация и тя ползва подателя, независимо от записаното в чл. 104, ал. 3 от кодекса, че подадена след установения от закона срок декларация за промени се смята за неподадена и същата не поражда правни последици за целите на данъчното облагане.
 
На следващо място, в чл. 115, ал. 10 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС) е записано, че корекции на грешки в справка-декларацията за ДДС се извършват по реда на чл. 126 от закона.
 
Този член, озаглавен „Корекции на грешки при декларирането“, се отнася само до допуснати грешки в подадени декларации по ЗДДС вследствие на:
  • неотразени или
  • неправилно отразени
документи в отчетните регистри – дневниците за покупки и продажби.
 
Грешкитеустановени до изтичането на срока за подаване на справка-декларацията, се поправят, като лицето извърши необходимите корекции и подаде отново същата, както и отчетните регистри.
 
Грешкитеустановени след изтичането на срока за подаване на справка-декларацията, се поправят, като:
  • лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включи неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период – при неотразени документи в дневниците по чл. 124;
  • лицето писмено уведоми компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период – при неправилно отразени документи в отчетните регистри.
В случая има основание да мислим, че са налице неправилно отразени данъчни документи – фактурите на доставчиците на мобилни телефонни услуги са отразени изцяло с право на данъчен кредит.
 
А ако реалната ситуация е такава, че 20 на сто или 1/5 част от разговорите (стойността им) са били за лични нужди, само 4/5 от данъчната основа и от начисления данък е следвало да се отразят с право на данъчен кредит в дневника за покупките (съответно в колони 10 и 11); докато останалата 1/5 от основата и данъка – без право на данъчен кредит (в колона 9 на дневника).
 
При това положение може да се приложи нормата на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС и да се уведоми приходната администрация за допуснатата грешка в отразяването на данъчни документи в регистрите по ДДС.
 
Въпросното уведомление няма конкретна форма и е със свободен текст.
 
На база на него органите по приходите трябва да предприемат действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период, като те имат три възможности:
  • да му позволят да подаде нова справка-декларация за ДДС съгласно чл. 103, ал. 1 от ДОПК,
  • да издадат акт за предварително установяване на задължението съгласно чл. 106 от ДОПК(служебна корекция на декларациятаили
  • да проведат ревизионно производство за установяване на задълженията по ЗДДС за погрешно декларираните периоди.
Нерядко при подаване на уведомление по чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС органите по приходите прибягват до първата посочена възможност - или на лицето се дава възможност за подаване на нова декларация за периодите, в които според него има погрешно отразени документи в отчетните регистри по ДДС.
 
Така че в случая са прави както:
  • тези Ваши колеги, които твърдят, че ЗДДС не дава възможност за подаване на коригираща справка-декларация, така и
  • другите, според които подобно подаване е възможно. С тази разлика, че за да се стигне до него, първо трябва регистрираното лице да подаде уведомление по чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, органите по приходите да преценят, че случаят попада в хипотезата на неправилно отразяване на документи, довело до погрешно определено задължение по ЗДДС, и същите органи да изберат да приложат нормата на чл. 103 от ДОПК.