Относно място на изпълнение при доставка на услуга

Представяме отговор на въпрос, относно място на доставка на услуга, свързана с Амазон, който предизвика дискусия.

 

Материалът е представен в следната последователност:

2. Възражение относно коректността на част от отговора.

 

Статията е погрешна.

 

Ясно ми е, че няма как да знаете всичко от въпроса, но при Амазон нещата са строго регламентирани. При предлагане на т. нар. услуга – предоставяне на склад за най търсените стоки и дистрибутирането им на по-ниска цена на пазара, Амазон изрично предупреждава, че има задължение за внасяне на ДДС (особено в европейските складове) и предоставя фактури за услуга наем на склад. Предупреждава, че се формира “обект” от дружеството и се формират данъчни задължения, съгласно съответно местно законодателство. Но, не поема ангажимент за уреждането им.

 

Никога, абсолютно никога Амазон не издава фактура за покупка на тези стоки, които съхранява! Принципът на платформата противоречи на това.

 

Оттам отговорът не е верен в тази си част.

 

Абонат

 

 

3. Отговор на Ивайло Кондарев относно възражението

 

Първо искам да кажа, че коментари като този на нашия абонат са много полезни, защото дават възможност да се чуят и други мнения и да се изразят становища, които са по-различни от тези на лицето, отговаряло на въпроса. Така има по-голям шанс да се достигне до правилния отговор. Винаги съм смятал, че хората, които се занимават с ДДС, не трябва да робуват на мнения на „данъчни експерти“. Или важно е не кой изказва дадено становище, а какви са аргументите, с които го обосновава.

 

Аз, за разлика от нашия абонат, наистина не съм запознат как точно работи въпросната система „Амазон“. В случая при отговора се водех основно от информацията, съдържаща се във въпроса. Въпреки това не бих могъл да се съглася с твърдението (и особено с неговата категоричност), че даденият отговор в частта за облагането на услугата на Амазон не е верен.

 

Не поставям под съмнение верността на констатацията, че по същество от Амазон се опитват да бъдат само посредници, т.е. да твърдят, че не извършват продажбите от свое име, а оказват единствено някакви услуги на своите клиенти (лицата, търгуващи чрез платформата им) – подобна теза несъмнено им е изгодна и от данъчна, и от търговско-правна гледна точка. Това обаче не означава, че действителната фактическа ситуация е такава. Дори и да не стават собственици на стоките в юридическия смисъл на това понятие, с голяма степен на сигурност може да се твърди, че те действат от свое име по повод продажбата им. Тук първо е добре да напомним, че според практиката на Съда на ЕС понятието за доставка на стока не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което оправомощава друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Поради което е напълно възможно между две лица да не се извършва прехвърляне на собственост върху вещ, но да е налице доставка на стока по смисъла на данъчния закон.

 

Намирам, че именно такава е и ситуацията от практическа гледна точка в случаите с платформи като тази на Амазон. Именно те продават от свое име стоките, притежавани от търговците, които са техни клиенти – последните по никакъв начин не участват в процеса по доставянето на стоките до крайните им получатели. Така че случаят най-малкото попада в хипотезата на чл. 127, ал. 1 от ЗДДС. От Амазон, естествено, няма да съгласни с подобно третиране, но това не означава, че то не е съобразено със ЗДДС и с Директивата за ДДС.

 

В тази връзка ще се позова и на текста на чл. 9а от Регламента за ДДС (Регламент 282/2011). Макар и отнасящ се до доставките на услуги по електронен път, логично е принципът, заложен в него, да се ползва и при доставки на стоки, продавани чрез интернет платформи. И понеже в случая именно от Амазон определят общите условия и реда на доставката на стоките към крайните клиенти, не е обосновано да се мисли, че Амазон имат правото да посочват друго лице (а не себе си) като доставчик на стоките.

 

Нещо повече – ако приемем, че стоката се продава от името на Амазон, от 1 януари 2017 г. изобщо не ще можем да говорим за доставка на услуга, която е оказвана от тази компания на собствениците на стоките (в тази връзка виж чл. 127 в новата му редакция, в сила от 1 януари 2017 г.).

 

Дори и да приемем, че нито едно от горните мои разсъждения не е вярно, това отново няма да означава, че услугата на Амазон не е с място в България. От тази компания били твърдели, че всяко едно лице, ползващо платформата им, наема техния склад и формира постоянен обект. Навярно твърдят така, но това отново не означава, че подобно твърдение е вярно и съобразено със закона. В отговора ми съм цитирал практика на Съда на ЕС по въпроса що е то „постоянен обект“ за целите на ДДС и в случая, каквото и да твърдят от Амазон, няма как лицата, ползващи платформата им, да формират такъв обект в мястото, където пристигат стоките. За целта определено не е достатъчно да имаш само „нает“ склад (тук ще вмъкна, че възможността да складираш свои стоки в дадено място не е наемане на имот – виж Решение на СЕС от 27 юни 2013 г. по дело C-155/12), а са нужни постоянно установени човешки ресурси, които да извършват дейности, позволяващи продажбите да се случват. Ако погледнем и решение на СЕС от 17 юли 1997 г. по дело C-190/95 понятието „постоянен обект“ предполага дори наличието на място, в което да се сключват договорите и да се вземат управленските решения по текущото управление на дейността.

 

Ето защо аз не мога да се съглася с твърдението, че в случаи като въпросния търговците на стоки, ползващи платформата на Амазон, формират постоянен обект в мястото, където стоките се складират преди доставката им на крайните клиенти; и съответно, че услугата се оказва на този им обект. Независимо че това твърдение е на компания като Амазон. Поради което продължавам да смятам, че мястото на въпросната услуга е в мястото на установяване на получателя – в случая – в България (ползва се правилото на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, а не това на чл. 21, ал. 4, т. 1 от закона).

 

Друг е въпросът, че ако наистина според законодателството на САЩ (или на която и да е друга държава, в която стоките пристигат и се складират) продажбите се приемат за извършени от името на собствениците на стоките, а не на Амазон, това може да породи за тези собственици данъчни проблеми. Но не във връзка с услугата, получавана от Амазон, а по повод доставките на стоката. Доколкото лицата не формират постоянен обект, проблем във връзка с получаваната услуга от Амазон няма да е налице.

 

Накрая намирам за редно да допълня какво би било третирането на услугата, ако коментарът на нашия абонат към моя отговор се приеме за съобразен не само с вижданията на Амазон за това как трябва да се развиват сделките с тяхно участие, но и със закона (имам предвид ЗДДС, Директивата 2006/112/ЕО и Регламента за ДДС).

 

Тогава мястото на въпросната услугата няма да е в България. По силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и чл. 44 от Директивата за ДДС то ще е в САЩ (или в държавата, където е постоянният обект на доставчика на стоките – когато те пристигат в друга страна). Тогава доставчикът следва да е този, който начислява данъка съобразно правилата, действащи в държавата по мястото на доставката. Когато говорим за държава членка и се окаже, че Амазон не е лице, установено в нея, получателят на услугата ще е този, за който ще възникне задължение за (само)начисляване на ДДС (чл. 196 от Директивата за ДДС). За същия данък той би следвало да има и право на данъчен кредит.

 

Подчертавам, че и в такава ситуация проблем със самоначисления с протокола данък по чл. 117 от закона няма да е налице. Така е, защото вписаният в него данък (който би се оказал неправомерно начислен) не само няма да е с право на данъчен кредит (по силата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС), но и няма да се дължи от лицето на държавата – ще липсва облагаемо с наш ДДС данъчно събитие. Тук ще отбележа, че чл. 85 от закона не важи за начислен данък с протоколи, а само за такъв, вписан във фактури и известия.