ЗДДФЛ. Относно изискване за липса на публични задължения при ползване на данъчни облекчения

ЗДДФЛ. Въпрос. При наличие на новото условие за ползване на данъчни облекчения, само ако лицето представи в края на годината декларация на работодателя, че няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, би ли могло лице с увреждане над 50 на сто да ползва текущо месечно данъчно облекчение, без да представя всеки месец декларация, че няма такива задължения? А ако се окаже, че накрая на годината има - какво ще правя при годишното уравняване?

 

 

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

 

 

Актуално към 07. 04. 2017 г.

 

 

Публикация от сп. „Данъци ТИТА“. Абонирайте се сега и четете още множество публикации.

 

 

В сила от 01. 01. 2017 г. с разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗДДФЛ е въведено ново условие за ползване на всичките данъчни облекчения, а именно те могат да се ползват когато данъчно задълженото физическо лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация.

 

Тъй като преобладаваща част от данъчните облекчения могат да се ползват и чрез работодател, а лицата може да нямат задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, е направена промяна и в чл. 49 от ЗДДФЛ във връзка с определянето на годишния данък за доходите от трудови правоотношения от работодателя по основното трудово правоотношение.

 

Предвид това в чл. 49, ал. 4, т. 8 от ЗДДФЛ е въведено задължение при ползване на данъчните облекчения, в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година, работникът/служителят да представи пред работодателя по основното трудово правоотношение, писмена декларация, че:

т.е. предоставя се едната от двете декларации в свободен текст.

 

Когато работодателят разполага с такава декларация може да приложи данъчните облекчения, разбира се при наличието и на останалите условия и обстоятелства за тяхното ползване.

 

Авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения се осъществява по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ, където е предвидено месечната данъчна основа да се намалява с месечния размер на данъчното облекчение за намалена работоспособност.

 

В посочената разпоредба не е налице изискване при месечното ползване на облекчението, лицето да няма публични задължения и съответно да прилага декларация за липса на такива.

 

Още повече, наличието или липсата на задължения е непостоянна величина, която се променя постоянно и фактът, че през течение на годината, лицето няма задължения, не означава, че това ще е така в края на годината или към момента на подаването на годишната данъчна декларация, ако лицето има задължение за това.

 

Предвид това при месечното прилагане на данъчното облекчение за намалена работоспособност, не е необходимо да е налице условието за липса на задължения, поради което то се прилага без представянето на специална декларация от физическите лица през годината.

 

Важно е обаче, физическите лица - работници/служители предварително да бъдат предупредени за наличието на новото условие, защото в противен случай, ако не предоставят декларация за липса на задължения в периода 30 ноември - 31 декември на годината, няма да имат право на ползване на всички данъчни облекчения при изчисляването на годишния размер на данъка за доходите от трудови правоотношения.

 

В този случай годишният размер на данъка ще е по-висок от размера на авансово удържания данък, а разликата следва да бъде удържана от лицето до 31 януари на следващата година.

 

В случай, че удържането не е извършено до 31 януари на следващата година на основание чл. 45, ал. 6 от ЗДДФЛ, работодателят задължително издава и предоставя на работника/служителя до 5 февруари на следващата година служебна бележка образец № 2 с цел подаване на годишна данъчна декларация.