ЗДДФЛ. Относно допълнително договорените суми при командироване по реда на чл. 121а от КТ

ЗДДФЛ. Въпрос. Възможно ли е допълнително договорените суми, които се предоставят на основание на Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги да се третират като дневни командировъчни пари и за тях да се приложи чл. 24, ал. 2, т. 5, б. „б“ от ЗДДФЛ?
 
 
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
 
 
Актуално към 15. 05. 2017 г.
 
 
 
Публикация от сп. „Данъци ТИТА“Абонирайте се сега и четете още множество публикации.
 
 
На основание чл. 24, ал. 2, т. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на:
 
а) пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство;
 
б) дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.
 
В разпоредбата на чл. 215, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е указано, че при командироване по чл. 121, ал. 1 от същия кодекс (когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване) работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и:
  • пътни,
  • дневни и
  • квартирни пари
при условия и в размери, определени от Министерския съвет.
 
Нормативните документи, които регламентират това командироване в страната и чужбина са:
  • Наредбата за командировките в страната и
  • Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина,
като следва да се отбележи, че и в двете наредби са налице определени размери на дневни командировъчни пари.
 
В тази връзка предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 5, б. "б" от ЗДДФЛ е важно да се има предвид, че когато се изплащат дневни командировъчни пари до двукратните размери, определени от съответната наредбата, същите не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения на съответните физически лица.
 
С приемането на разпоредбата на чл. 121а от КТ е създадена нова нормативна уредба, уреждаща командироването и изпращането на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги на територията на:
  • друга държава - членка на Европейския съюз,
  • държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на
  • Конфедерация Швейцария,
различна от съществуващата и към момента по отношение на командироването по реда на чл. 121, ал. 1 от КТ.
 
Заплащането на командировъчни пари по новата нормативна уредба (при командироване и изпращане в рамките на предоставянето на услуги) е уредено в разпоредбата на чл. 215, ал. 2 от КТ.
 
В посочената разпоредба е указано, че при командироване по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ и при изпращане по чл. 121а, ал. 2, т. 1 от същия кодекс, работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни пари при условия, определени в наредбата по чл. 121а, ал. 8 от Кодекса.
 
В тази връзка е приета и Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, в която се посочва, че при командироване и изпращане, лицата имат право на пътни пари, като в споразумението по чл. 2, ал. 1 от Наредбата/съответно в трудовия договор по чл. 3, ал. 1 от Наредбата, страните могат да договорят и плащането на квартирни пари (чл. 5 от Наредбата).
 
В Наредбата има изискване работодателят или предприятието, което осигурява временна работа да начисляват и да изплащат на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата или минималните ставки на заплащане, установени за същата или сходна работа в приемащата държава за срока на командироването или изпращането.
 
Предвид това изискване в чл. 2, ал. 2, т. 7 и чл. 3, ал. 2, т. 5 от Наредбата може да се договарят допълнителни финансови условия на командировката или изпращането.
 
По този начин е дадена възможност за договаряне на допълнителни трудови възнаграждения за командироването/изпращането на работника или служителя, които разбира се могат да включват например пари за изхранване, но не е налице понятие като дневни командировъчни пари.
 
Предвид цитираната нова нормативна уредба по отношение на командироването/изпращането на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги следва да се отбележи, че не се предвижда изплащане на дневни командировъчни пари от страна на работодателя/предприятието.
 
Следователно, тъй като допълнително договорените суми по Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги не могат да се третират като дневни командировъчни пари, разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 5, б. „б“ от ЗДДФЛ не намира приложение и същите представляват облагаем доход по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.