Третиране по реда на ЗДДФЛ, ЗДДС и КСО на доходи от продажби на физическо лице чрез куриерски фирми

Казус. Физическо лице закупува хранителни добавки от страни в ЕС по Интернет. Същите заплаща по банков път. Продава хранителните добавки на физически лица чрез куриерски фирми, като получава заплащането с наложен платеж. Тази дейност извършва изцяло като физическо лице, без регистрация на дейността си като самоосигуряващо се лице.
 
Месец септември (11. 09. 2017 г.) получава писмо от НАП с указание да декларира доходите си за 2016 г. в 14 - дневен срок.

Въпросите са:
  1. Кое приложение следва да попълни в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ? (Може да докаже приходите и разходите на база извършените разплащания.)
  2. Подлежи ли на регистрация по ЗДДС при оборот над 20000 лв. за извършените ВОП?
  3. Ще дължи ли осигуровки като самоосигуряващо се лице?
 
Отговор: Людмила Мермерска, Даниела Даракчиева, Димитър Бойчев
 
 
Актуално към 21. 09. 2017 г.
 
 
1. Относно третирането на по реда на ЗДДФЛ
 
При описания казус физическо лицето извършва дейност като търговец по смисъла на чл. 1, т. 1 от Търговския закон (ТЗ) - „Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид.“
 
В случая за извършването на тази дейност физическото лице не е регистрирано като едноличен търговец (ЕТ).
 
Независимо от това доходите от тази стопанска дейност на това физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, на основание на изричната разпоредба на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) се облагат по реда на чл. 26, ал. 1 - 6 от ЗДДФЛ, приложим за физическо лице, регистрирано като едноличен търговец (ЕТ), като данъчното задължение е в размер на 15 на сто върху формираната данъчна основа.
 
Така, че лицето за доходите, придобити през 2016 г., следва да попълни Приложение № 2 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г., като в Част ІІ – Данни за дейността, маркира т. 5 Стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец“.
 
Приложението се попълва по аналог на лице - регистрирана като ЕТ - формира се облагаем доход на база на наличните приходни и разходни документи, при спазване на принципа на документалната обоснованост.
 
Надявам се, лицето за закупуваните стоки да има освен платежни документи и първични документи по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч), даже в тях да липсват отделни реквизити.
 
При липса на отделни реквизити, съгласно чл. 10, ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), доколкото става въпрос за покупка от чуждестранни лица, които не са предприятие по смисъла на ЗСч, разходът въпреки това би могъл да бъде признат, когато тези документи отразяват вярно документираната стопанска операция. Важно е с допълнителни документи да може да се докаже истинността на фактите в първичния счетоводен документ. В този смисъл са и чл. 6, ал. 5 и 6 от ЗСч.
 
Вижте обзора на данъчната практика в септемврийския брой по повод документалната обоснованост на разходите.
 
Ако лицето за извършените разходи по повод закупуваната стока разполага само с документи за банкови преводи и нищо повече – признаването на разходите е проблемно.
 
 
2. Относно регистрацията по ЗДДС
 
В случая, дейността се осъществява от физическо лице без специална регистрация, но за целите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) то е:
 
  • извършва независима икономическа дейност – търговия (чл. 3, ал. 2) и
  • за него за относими задълженията по този закон.
Покупката на стоки – хранителни добавки, от регистрирани по ДДС лица в други държави членки на ЕС е вътреобщностно придобиване (ВОП).
 
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
 
В ЗДДС е предвидена задължителната регистрация при ВОП - чл. 99, ал. 1 от закона.
 
Поради това е необходимо да се следи кога ще възникне задължение за регистрация по този ред. Съгласно тази разпоредба, на регистрация подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което:
 
  • извършва вътреобщностно придобиване на стоки.
За целите на тази регистрация ще се следи стойността на ВОП за календарна година, съответно от 01. 01. 2017 г. до 31. 12. 2017 г., като при изчисляването на тази стойност не се взема предвид данъка - ДДС, който е бил платен в съответната държава.
 
Особеното в случая е, че задължение за такава регистрация възниква не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвишава 20 000 лв.
 
Вътреобщностното придобиване, с което се надхвърля този праг ще подлежи на облагане с ДДС в страната.
 
Следва да имате предвид, че ако в конкретния случай този праг е преминат, органите по приходите могат да пристъпят към регистрация по своя инициатива. Съгласно чл. 102, ал. 1 от ЗДДС, когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице.
 
По смисъла на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, като в закона са предвидени две хипотези. Тези задължения се определят с ревизионен акт по ДОПК.
 
При евентуална регистрация по ЗДДС биха възникнали и въпроси, свързани с правото на данъчен кредит за начисления данък при ВОП.
 
В тази връзка може да се съобразите и с практиката на Съда на Европейския съюз. Във връзка със задълженията по ЗДДС при ВОП и правото на данъчен кредит по него, Съдът на Европейския съюз се е произнесъл с решение по Дело С-284/11 от 12. 07. 2012 г., като страни по делото са българска фирма и НАП. Конкретния казус е свързан с покупка на камиони, но становището на съда би могло да е полезно във връзка с преценка на правата и задълженията във Вашия случай.
 
Съдът е постановил, че основният принцип на неутралитет на ДДС налага неговото приспадане по получените доставки да се предостави, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и данъчнозадължените лица да са пропуснали някои формални изисквания. Щом разполага с необходимата информация, за да установи, че данъчнозадълженото лице като получател на разглежданите доставки е платец на ДДС, данъчната администрация не може да му налага допълнителни условия във връзка с правото му да приспадне този данък, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право.
 
Следователноq липсата на регистрация по ЗДДС не би могла да лиши данъчнозадълженото лице от правото му на приспадане, когато са изпълнени изискуемите условия по същество за неговото упражняване. Принципът на данъчен неутралитет не допуска санкция, която се изразява в отказ да се признае правото на приспадане в случай на късно начисляване на данък върху добавената стойност, но допуска заплащането на лихва за забава, при условие че тази санкция спазва принципа на пропорционалност, което трябва да се установи от запитващата юрисдикция.
 
Съответното физическо лице, осъществяващо търговия с хранителни добавки, независимо от регистрацията за ВОП има задължение да следи и оборота си за задължителна регистрация по чл. 96, ал.1 от ЗДДС – 50 000 лв. в рамките на 12 последователни месеца.
 
 
3. Относно третирането на по реда на КСО
 
Лицата, които извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка са самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, но само в случай, че са регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ (основание чл. 1, ал. 5, т. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).
 
В тази връзка е важно да се подчертае, че качеството самоосигуряващо се лице, за целите на държавното обществено осигуряване, се придобива едва след извършване на регистрация с ЕИК по регистър БУЛСТАТ.
 
Ако лицето тепърва получи такава регистрация и упражнява трудова дейност в това качество, занапред ще подлежи на осигуряване като самоосигуряващо се лице по установения за това ред в Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.
 
В конкретния случай обаче, за определени периоди назад във времето, лицето е извършвало дейност на свой риск и за своя сметка без регистрация с ЕИК по регистър БУЛСТАТ. Липсата на такава регистрация доста усложнява ситуацията от гледна точка статута на лицето за целите на държавното обществено осигуряване.
 
Това е така, защото същото е упражнявало трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, което е предпоставка за възникване на осигуряването, а същевременно не може да бъде отнесено към някоя от категориите осигурени лица, които са изброени в чл. 4 от същия кодекс:
 
  • не е страна по трудово правоотношение;
  • както вече беше отбелязано не е придобило качеството самоосигуряващо се лице;
  • считам че характера на извършваната дейност - покупки, а впоследствие и продажби не предполага възникване на безтрудови правоотношения, за да приемем че е налице работа по т.нар. граждански договори и
т.н. - подобни аргументи могат да бъдат изложени за всяко едно от основанията по чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване.
 
С други думи лицето се е поставило в парадоксална ситуация, при която получава доходи от трудова дейност (осигурителен доход), но поради липса на горепосочената регистрация няма качеството на осигурено лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. И съответно на този етап е в невъзможност да декларира задължения за осигурителни вноски.
 
Същевременно, в случай че се образува ревизия при особени случаи, основанията за прилагането на който са посочени в чл. 122, ал. 1 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ако изобщо се стигне до прилагане на този ред), ще бъде изцяло в тежест на лицето да докаже, че получените от продажбите средства не са доходи от трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. Ако в хода на такова производство лицето не докаже, че въпросните средства не са доходи от трудова дейност е възможно върху тях да бъдат установени задължения за задължителни осигурителни вноски от органите по приходите на НАП.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Абонирайте се за цялата 2018 г. и получете:

  • 12 електронни броя за 2018 година.
  • Електронен архив с търсачка за периода 2010 – 2017 г.
  • 5 видео семинара за промените в законодателството и годишното приключване.

Назад