Липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения - ново задължително условие за ползване на данъчните облекчения по реда на ЗДДФЛ

Липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения - ново задължително условие за ползване на данъчните облекчения по реда на ЗДДФЛ

 

 

Евгения Попова, данъчен експерт

 

 

Актуално към 30. 09. 2017 г.

 

 

Изцяло нов момент по отношение на ползването на всички данъчни облекчения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е въвеждането на ново задължително условие за тяхното ползване от физически лица.

 

В резултат на това физическите лица, включително едноличните търговци ще могат да ползват предвидените в ЗДДФЛ данъчни облекчения, само когато са погасили своите задължения. Условието е в сила от 01. 01. 2017 г. и ще се прилага за първи път по отношение на придобитите от физическите лица доходи през 2017 г.

 

Основанието за новото условие е в чл. 23, ал. 2 от ЗДДФЛ, където е посочено че данъчните облекчения могат да се ползват, когато данъчно задълженото физическо лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

 

Припомням, че общият принцип на ЗДДФЛ предвижда ползване на данъчните облекчения по закона с подаване на годишна данъчна декларация.

 

Освен това, за улеснение на физическите лица, ЗДДФЛ е предвидил възможност по-голямата част от тези данъчни облекчения да могат да се ползват и чрез работодателя, предвид че лицата могат да имат само доходи от трудови правоотношения и да не са задължени да подават годишна данъчна декларация. В практиката са налице случаи, при които физическите лица ползват данъчните облекчения чрез работодателя, но след това подават и годишна данъчна декларация.

 

Предвид новите моменти и важността на последствията, които биха възникнали при неточно прилагане на новото изискване на ЗДДФЛ, ще обърна внимание на особеностите при прилагане на новото условие, при различните начини на ползване на данъчните облекчения.

 

 

1. Особености при прилагане на новото условие, при ползване на данъчните облекчения чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ

 

В съответствие с чл. 23, ал. 2 от ЗДДФЛ когато данъчните облекчения се ползват с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ данъчно задълженото физическо лице не трябва да има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация.

 

Облекченията по ЗДДФЛ, които се ползват с подаване на годишна данъчна декларация са:

 

 

От всички изброени данъчни облекчения единствено:

 

могат да се ползват само с подаване на годишна данъчна декларация.

           

След направената промяна физическите лица могат да ползват данъчните облекчения по ЗДДФЛ, когато на датата на подаване на годишната данъчна декларация нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

 

Ако към тази дата физическото лице има непогасени задължения, за да ползва данъчните облекчения, задълженията следва да бъдат погасени, а лицето следва да подаде нова (коригираща) годишна данъчна декларация. Така към датата на новата декларация, данъчно задълженото лице вече няма да има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, новото условие ще бъде изпълнено и при наличието и на останалите условия, данъчните облекчения ще могат да бъдат ползвани.

 

Проблем би възникнал, когато лицето няма възможност за подаване на коригираща декларация.

 

Припомням, че корекции в годишната данъчна декларация от физическите лица могат да се правят в срока за подаването й (до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на доходите) и след изтичане на този срок - еднократно до 30 септември на същата година.

 

Пример:

 

Физическо лице подава през месец февруари 2018 г. годишна данъчна декларация за 2017 г. по електронен път, при което ползва данъчни облекчения, като към момента на подаването й няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

 

По късно открива допусната грешка в декларираните данни и отново подава декларация (коригираща) с цел отстраняване на неточностите.

 

Към датата на втората декларация лицето вече има задължения, чийто срок за плащане вече е изтекъл.

 

В този случай, към датата на подаване на втората декларация лицето ще изгуби право да ползва данъчните облекчения.

 

В крайна сметка, за да може да ползва данъчните облекчения, лицето ще трябва отново да подаде декларация (ако има право на това), към датата, на която вече не трябва да има задължения.

 

 

Пример:

 

През месец април 2018 г. физическо лице подава по пощата годишна данъчна декларация за 2017 г.

 

В по-късен момент, след 30 април 2018 г. се установява, че към момента на подаването й лицето е имало непогасено задължение в размер на няколко стотинки.

 

В този случай, лицето ще има еднократна възможност да подаде коригираща декларация в срок до 30 септември 2018 г., към датата на която няма да има задължения.

 

Фактът, че лицето е имало задължения само за няколко стотинки, за които може дори да не е знаело, е без значение по отношение на прилагането на новото условие.

 

Предвид това, от изключителна важност преди подаването на годишната данъчна декларация е лицата да правят справка за своите задължения в данъчно-осигурителната си сметка, като по този начин биха избегнали евентуални изненади.

 

 

2. Особености при прилагане на новото условие, при ползване на данъчните облекчения чрез работодателя по основното трудово правоотношение

 

Данъчните облекчения, които могат да се ползват чрез работодателя по основното трудово правоотношение при определянето на годишния данък за доходите от трудови правоотношения са посочени в чл. 49 от ЗДДФЛ и са:

 

 

В чл. 49, ал. 4, т. 8 от ЗДДФЛ е създадена нова разпоредба във връзка с определянето на годишния данък за доходите от трудови правоотношения от работодателя по основното трудово правоотношение с оглед прилагане на новото изискване за липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

 

По силата на тази разпоредба при ползване на данъчните облекчения чрез работодателя по основното трудово правоотношение работникът/служителят в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година следва да представи писмена декларация, че:

 

 

Тук е важно да се уточни, че се представя една от двете декларации в свободен текст.

 

Т.е. работникът/служителят през годината може да е имал такива задължения, но тук определящ момент е да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на посочената декларация пред работодателя.

 

Ако физическото лице представи пред работодателя такава декларация, че към момента на подаването й няма задължения, но след това подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, условието за липса на задължения ще трябва да е налице и към двете дати - към датата на подаване на:

 

-   годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

В случай, че физическото лице не следва да подава годишна данъчна декларация, за него остава валидно само изискването да няма задължения към момента на подаването на цитираната по-горе декларация пред работодателя.

 

 

Когато работодателят по основното трудово правоотношение разполага с една от посочените две декларации от работника/служителя, може да приложи данъчните облекчения при наличието и на останалите условия и обстоятелства за това.

 

Много е важно да се отбележи, че за ползване на данъчните облекчения не е предвидено да се представя друг документ, удостоверяващ липсата на задължения, като, например, удостоверение за липса на задължения, издадено от НАП.

 

При наличието на съмнения от страна на работодателя във връзка с ползването на данъчните облекчения, той би могъл да изиска допълнителни доказателства или да откаже ползването на облекченията.

 

Възможно е данъчните облекчения:

 

да са ползвани месечно, за което не е налице изискване за липса на задължения през годината.

 

Ако обаче в периода 30 ноември - 31 декември на данъчната година, работникът/служителят не представи на работодателя една от посочените две декларации, няма да има нормативно основание същият да ползва тези облекчения при изчисляването на годишния размер на данъка за доходите от трудови правоотношения.

 

В този случай годишният размер на данъка ще бъде по-висок от размера на авансово удържания данък и разликата следва да бъде удържана от лицето до 31 януари на следващата година. В случай, че удържането не се направи до 31 януари на следващата година, работодателят следва да издаде и предостави на работника/служителя до 5 февруари на следващата година служебна бележка - образец № 2 с цел подаване на годишна данъчна декларация.

 

Пример:

 

На 4 декември 2017 г. физическо лице представя на работодателя си декларация, че няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към тази дата, при което ползва при работодателя данъчно облекчение за деца.

 

Лицето има право да ползва и данъчното облекчение за млади семейства, поради което подава годишна данъчна декларация за 2017 г. на 20 март 2018 г., но се оказва че към тази дата лицето има неплатена глоба от КАТ и губи правото си да ползва и двете данъчни облекчения.

 

Пример:

 

На 10 декември 2017 г. с цел ползване на данъчно облекчение за деца физическо лице, декларира пред работодателя, че към тази дата няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

 

Лицето през годината има само доходи от трудови правоотношения и не е задължено да подава годишна данъчна декларация.

 

Няколко дни по-късно физическото лице вече има задължение за плащане на глоба към КАТ.

 

В случая, след като няма задължение за подаване на годишна данъчна декларация, за това лице, новото условие за ползване на данъчното облекчение е валидно към датата на подаването на декларацията пред работодателя.

 

 

Пример:

 

С цел ползване на данъчни облекчения, физическо лице подава пред работодателя по основното си трудово правоотношение декларация за липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към 4 декември 2017 г.

 

Лицето е задължено да подава годишна данъчна декларация.

 

В края на 2017 г. лицето вече има просрочени задължения, които погасява през март 2018 г., и след това подава годишна данъчна декларация.

 

В този случай, физическото лице ще може да ползва данъчните облекчения, тъй като на датата на подаване на годишната данъчна декларация няма непогасени задължения.

 

В този пример лицето може да представи пред работодателя втория вид декларация – че ще подава годишна данъчна декларация и в тази хипотеза към момента на подаването на тази декларация (4 декември 2017 г.) дори да има непогасени задължения, лицето ще може да ползва данъчни облекчения.

 

 

3. Прилагане на данъчните облекчения през данъчната година

 

При авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ и съответно месечното ползване на облекченията:

 

не е налице изискване работникът/служителят да няма задължения или да представя ежемесечно декларация за липса на такива.

 

Същото е валидно и по отношение прилагането на данъчното облекчение за намалена работоспособност при определяне на авансовите данъци за доходи:

 

 

По отношение на доходите от стопанска дейност като едноличен търговец следва да се обърне внимание, че това ново изискване за липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения е валидно спрямо облекченията, които едноличните търговци ползват по реда на ЗДДФЛ (например по отношение на данъчното облекчение за дарения са приложими разпоредбите на ЗКПО).

 

 

4. Принудително изпълнение на публични  задължения

 

Във връзка с условието към момента на подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ физическото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, е необходимо да се има предвид указаното в писмо изх. № 20-00-80 от 21. 04. 2015 г. и по-конкретно това, че характеристиката на едно вземане като подлежащо на принудително изпълнение се извлича, на основание чл. 209, ал. 2 от Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК):

 

По силата на чл. 209, ал. 1 от ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на изпълнително основание.

 

Изпълнителните основания за предприемане на принудително изпълнение на публични вземания са посочените в чл. 209, ал. 2 от ДОПК, а именно:

 

 

Подлежащи на принудително изпълнение са всички публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК.

 

В тази връзка е важно е да се има предвид, че по силата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

 

Изтичането на давностния срок не е пречка за предприемането на действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК, когато лицето не е направило изрично заявление пред органите на НАП, че задължението му е погасено по давност, защото тази давност не се прилага служебно. Т.е. в тази хипотеза лицето следва да заяви своето желание за погасяване на задълженията по давност.

 

С изтичането на 10-годишния давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника, т.е. в тази хипотеза давността се прилага служебно.