Последни изменения и допълнения в Закона за акцизите и данъчните складове

Последни изменения и допълнения в Закона за акцизите и данъчните складове
 
 
Мариянка Вълчанова, началник отдел «Последващ контрол», Агенция «Митници» - Пловдив

Актуално към 09. 12. 2017 г.

Законът за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е изменен с:
 
  • § 11 от ПЗР на ЗИД на ДОПК в ДВ, бр. 92 от 17. 11. 2017 г. и с
  • § 41 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС в ДВ, бр. 97 от 05. 12. 2017 г.,
в сила от 01. 01. 2018 г.
 
Приетите изменения в Законът за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) са свързани с реализирането на законодателни мерки по приоритетите на данъчната политика, които включват:
 
  • прецизиране на някои разпоредби с цел отстраняване на неясноти за единното им тълкуване и улесняване практическото им прилагане, както от страна на данъчнозадължените лица, така и от страна на администрацията;
  • въвеждане на нови разпоредби в националното законодателство в съответствие с европейските директиви в областта на данъците, както и за привеждане на националната правна уредба предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз;
  • разширяване на забраните и ограниченията и прецизиране на наказателните разпоредби във връзка с трайната съдебна практика;
  • намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите и създаване на условия за икономическо развитие и инвестиции;
 
Най-съществените предложени и приети промените се изразяват в следното:
 
 
I. Промени във връзка с използваните понятия.
 
В Глава първа „Общи положения“, Раздел III „Понятия“ в чл. 4, т. 37 от закона е изменено понятието „енергиен продукт за отопление“, който е не само продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда.
 
Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение, но включва и всички случаи, когато енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, включително използването и в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини с изключение:
 
а) за цели по т. 10 и 33;
б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.“
 
Във връзка с различното тълкуване на „енергиен продукт за отопление“, е направено уточнението за улеснение не само на икономическите оператори, но и на митническите служители по повод компетентностите, които притежават, както и в случай на съдебно обжалване, когато се изисква точното прилагане на понятието „енергиен продукт за отопление“.
 
В Глава втора „Акцизни стоки“, Раздел II „Тютюневи изделия“ от закона към определението за „тютюн за пушене” в чл. 12, ал. 2, освен отпадъци от тютюн, предлагани за продажба на дребно, които могат да се пушат и не попадат в обхвата на чл. 10 и чл. 11, като за „отпадъци от тютюн" се смятат остатъците от тютюневи листа и вторични продукти, получени при обработката на тютюн или при промишленото производство на тютюневи изделия, се добавят и изделията за пушене с водна лула (наргиле), които освен тютюн или заместители на тютюн(изделия на базата на растения или изделия в твърдо състояние), съдържат и ароматизиращи вещества.
 
С Директива 2001/37/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия се предоставят на държавите-членки възможността да въвеждат при определени условия изисквания, които смятат за необходими при гарантиране здравето на хората. България, като страна от ЕО, изцяло транспонира Директивата в нашето законодателство. В нея изрично се подчертава, че Комисията към Европейския Парламент, посочва елементите, които трябва да бъдат преразгледани или развити, с оглед напредъка на научните изследвания, включително изготвянето на международно признати правила и норми по отношение на тютюневите изделия. Според някои източници в смесите за наргиле не се съдържа тютюн и пушенето му е напълно безвредно. Според други обаче, смесите за наргиле съдържат тютюн и димът, който се продуцира при пушене е многократно по-вреден, от този на цигарите. В тази връзка е и промяната, съгласно която смесите предлагани за консумация с наргиле се идентифицирани като тютюнево изделие и подлежат на акциз.
 
Прецизира се чл. 22, ал. 3, т. 2 в съответствие със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и терминът „лекарства” се заменя с „лекарствените продукти”.
 
 
II. Промени във връзка с преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията.
 
Съгласно чл. 21, § 5 от Директива 2003/96/ЕС на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията „независимо от член 14, § 1, буква а), държавите-членки могат да освободят от облагане с данък дребните производители на електроенергия, при условие че облагат с данък енергийните продукти, използвани за производството на тази електроенергия“. В тази връзка, с цел хармонизиране на националното законодателство с европейското, в хипотезата за избягване на двойно облагане, в случаите на производство на електрическа енергия, за лица, които нямат изискване да са получили лицензия по Закона за енергетиката, да се облагат с акциз само суровините за производство на електрическа енергия е създадена и съответната национална разпоредба (чл. 21, ал. 1, т. 15).
 
 
III. Разширена е възможността за освобождаване от плащане на акциз, както и кога акцизът се смята за внесен в държавния бюджет.
 
В случай, че акцизът е платен, същият се възстановява и то не само за акцизни стоки, когато са предназначени за дипломатически и консулски представителства и представителства на международни организации и членовете на техния персонал; (чл. 21, ал. 1, т. 1), както и за акцизни стоки, които са предназначени за въоръжените сили на всяка друга държава, която е страна по Организацията на Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили; за нуждите на цивилния персонал, който ги придружава, или за снабдяване на техните офицерски трапезарии или столови; (чл. 21, ал. 1, т. 3), но и за акцизни стоки, когато това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила по съответния ред (чл. 21, ал. 1, т. 2). Уточнено е, че в правилника за прилагане на закона ще бъде определен редът за възстановяване в съответствие със допълнената т. 2 в чл. 21, ал. 2 от ЗАДС.
 
Предвидено е освобождаване от плащане на акциз за цигари до 1000 къса и тютюн за пушене до 2 кг за една календарна година, които са предназначени само за научни изследвания и за изследвания, свързани с качеството на продукцията (чл. 21, ал. 1, т. 16).
 
Регламентирано е кога се смята за внесен акцизът в държавния бюджет, а именно от датата, на която сумата е постъпила по сметката или в касата на компетентното митническо учреждение. Относно безкасовото плащане се смята, че е извършено в срок, когато плащането е наредено най-късно в последния ден, в който изтича срокът за доброволно плащане на публичното задължение, и дължимата сума е постъпила по съответната сметка не по-късно от следващия работен ден, а когато плащането е извършено с платежна карта чрез терминално устройство ПОС, включително виртуално, по реда на чл. 4, ал. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, да се смята, че плащането е получено в деня на авторизацията на нареждането за плащане (чл. 44, ал. 3).
 
 
IV. Изменена и допълнена е процедурата при издаване на удостоверителни документи по реда на ЗАДС.
 
1. С § 11 от ПЗР на ЗИД на ДОПК е направено уточнение във връзка с намаляване на административната тежест, че само за лицата, които не са вписани в търговския регистър следва да представят удостоверителни документи относно:

 

  • декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация (чл. 24а, ал. 6, т. 1), както и че не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключване на споразумение (чл. 24а, ал. 3, т. 5 - отменена), тъй като администрацията служебно проверява това изискване при искане за издаване на удостоверени за освободен от акциз краен потребител.
  • декларация за обстоятелствата по чл. 47, ал. 1, т. 5, че не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключване на споразумение (чл. 48, ал. 2, т. 5 - отменена), тъй като администрацията служебно проверява това изискване, както и декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация (чл. 48, ал. 2, т. 16) при издаване на лиценз за управление на данъчен склад.
  • декларация за обстоятелствата по чл. 57а, ал. 2, т. 5, че не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключване на споразумение (чл. 57б, ал. 6, т. 4 - отменена), тъй като администрацията служебно проверява това изискване, както и декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация (чл. 57б, ал. 6, т. 5) при издаване на удостоверение за регистрация по чл. 57а, ал.1, т. 1- 3б, 4, 5 и 6.
  • декларация за обстоятелствата по чл. 57в, ал. 1, т. 5, че не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключване на споразумение (чл. 57в, ал. 2, т. 12 - отменена), тъй като администрацията служебно проверява това изискване, както и декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация (чл.57в, ал. 2, т. 13) при издаване на удостоверение за „регистриран получател“.
  • декларация за обстоятелствата по чл.58а, ал.1, т. 3, че не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключване на споразумение (чл. 58а, ал. 2, т. 12 - отменена), тъй като администрацията служебно проверява това изискване, както и декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация (чл. 58а, ал. 2, т. 13) при издаване на удостоверение за „временно регистриран получател“.
  • декларация за обстоятелствата по чл. 58в, ал. 1, т. 5, че не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключване на споразумение (чл. 58г, ал. 2, т. 5 - отменена), тъй като администрацията служебно проверява това изискване, както и декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация (чл. 58г, ал. 2, т. 7) при издаване на удостоверение за „регистриран изпращач“.
2. С § 41 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС е регламентирано когато лицата, подали искане за издаването им, не са отстранили нередовностите в указания от митническите органи срок да се издава индивидуален административен акт – Решение от началника на компетентната митницата, респективно от директора на Агенция „Митници“ за  прекратяване на административното производство, като същото подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
 
Процедурата е приложима във връзка с:
 
  • издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител (чл. 24б),
  • при писмено искане за възстановяване на недължимо платен или подлежащ на плащане акциз (чл. 27, ал. 14),
  • при издаване на лиценз за управление на данъчен склад (чл. 49),
  • при издаване на лиценз за управление на данъчен склад на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (чл. 55г, ал.3),
  • при издаване на удостоверение за регистрация по чл. 57а,
  • при издаване на удостоверение за регистриран получател (чл. 57в, ал. 5),
  • при издаване на удостоверение за регистриран изпращач (чл. 58д, ал. 3),
  • при издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия (чл. 90г, ал. 3).
 
V. Промени относно недължимост на акциз за загуби от естествени фири вследствие на промяна на физико-химичните свойства при съхраняването и транспортирането на акцизни стоки, определени в рамките на установените норми за пределните размери на естествените фири с наредбата по ал. 2 на чл. 25. Добавя се „и при условие, че същите са определени, отчетени и вписани в регистър „Дневник на складовата наличност“ по ред и начин определени в правилника за прилагане на закона“ (чл. 25, ал. 1, т. 3).
 
 
VI. Допълнена е процедурата по издаване на решение на директора на Агенция Митници“ при промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване в издадения лиценз за управление на данъчен склад, като се предвижда решението да подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго (чл. 52, ал. 4).
 
 
VII. Промени относно новите Правила за търговия с природен газ, които предвиждат всички лица, извършващи сделки с природен газ, да сключват договори с операторите на газопреносните мрежи за регулиране на енергийните потоци.
 

1. За повишаване ефективността от митническия контрол при извършване на проверки от митническите органи информацията, която операторите на газопреносните мрежи се задължават да предоставят в компетентното митническо учреждение на електронен носител, следва да съдържа данните от средствата за търговско измерване на:

 

  • потребени количества природен газ за собствени нужди;
  • данни за типа на средствата за търговско измерване, при промяна;
  • информация за извършените метрологични проверки на средствата за търговско измерване, в случа на извършени проверки през отчетния период;
  • протокол за конфигуриране на коригиращото устройство за обем (енергия);
  • данни за измереното, разпределено и пренесено количество природен газ за периода по получатели, както и местонахождението на съответните средства за търговско измерване, като измерените количества природен газ следва да са представени в обемни единици кубически метри при стандартни условия и количеството природен газ в гигаджаули при горна топлотворна способност;
  • при поискване - данни за количествата природен газ пренесен природен газ, отчетени от конкретно средство за търговско измерване на природен газ (чл. 57а, ал. 11).
 
Тази информация е необходима при извършване на проверки от митническите органи, тъй като данните от уредите за търговско измерване на потребителите на природен газ следва да бъдат съпоставяни с данните, подадената от икономическите оператори.
 
2. В съответствие с Правилата за търговия с природен газ, както и с оглед на либерализацията на пазара за търговия с природен газ, са промените в чл. 57б във връзка с мястото за регистрация на лицата, които продават природен газ за битови и стопански нужди и за моторно гориво от обекти за компресиране на природен газ:
 
  • лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1 - 3, с изключение на лицата, които от обекти за компресиране на природен газ извършват продажба на крайни потребители за битови или стопански нужди и за моторно гориво, подават искане за регистрация до началника на митницата по седалище и адрес на управление преди започване на дейността и
  • лицата, които от обекти за компресиране на природен газ извършват продажба на крайни потребители за битови или стопански нужди и за моторно гориво, както и лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 3а, 3б, 5 и 6, подават искане за регистрация до началника на митницата по местонахождение на обекта, от която на територията на съответното компетентно митническо учреждение се извършват продажбите.
 
3. В чл. 103в, който изисква всички лица, независимо дали са данъчнозадължени по този закон, които приемат, разтоварват, съхраняват или извеждат енергийни продукти от пристанища и митнически складове, са длъжни да използват средства за измерване и контрол по чл. 103а на местата за въвеждане и извеждане на енергийни продукти в съответния обект, както и в местата за съхранение на енергийните продукти в обекта като за лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1 - 3, с изключение на лицата, които от обекти за компресиране на природен газ извършват продажба на крайни потребители за битови или стопански нужди и за моторно гориво, не се прилага разпоредбата на чл 103а, ал. 4.
 
Измененията са във връзка със Закона за енергетиката (ЗE), съгласно който операторът на преносната мрежа осигурява разпределението на природен газ по газоразпределителната мрежа и отчитането му (чл. 171, ал. 1 - 2 от ЗЕ ) като за целите на измерването на природния газ операторът на преносната мрежа осигурява поддържане на базата данни с регистрацията от средствата за търговско измерване и количеството природен газ, както и по сделките със свободно договорени цени, така и на балансиращия пазар (чл. 187 от ЗЕ). Собствениците на средствата за търговско измерване на количеството природен газ предоставят на оператора на газопреносната мрежа данните от измерванията на тези средства, отнасящи се до сделките със свободно договорени цени и с балансиращия природен газ. Особеност при отчитането на данните е, че на една точка на доставка на природен газ е възможно да има повече от един доставчик или клиенти при един измервателен уред за търговско измерване на оператора в една и съща точка.
 
Съгласно ПЗР на ЗИД на ЗДДС, § 9б е указано в срок до 31 март 2018 г. началниците на митници да извършат служебна пререгистрация на издадените удостоверения за регистрации по чл. 57а, ал. 1, т. 2 по седалището на лицата с изключение на лицата, които от обекти за компресиране на природен газ извършват продажба на крайни потребители за битови или стопански нужди и за моторно гориво.
 
 
VIII. По повод установените случаи на злоупотреби с бандероли е допълнено изискването за поставяне на бандерола.
 
Освен, че бандеролът следва да се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване като бандеролът за тютюневите изделия може да бъде поставен също и по начин, който гарантира, че не може да бъде премахнат от потребителската опаковка, без да бъде повреден (чл. 64, ал. 4) и тъй като бандеролите са държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупуват се от Министерството на финансите и не могат да бъдат предмет на последваща сделка (чл. 4, т. 7) се регламентира, че заявяването, закупуването, разпространението и поставянето им е по ред и начин, определени от министъра на финансите. Бандеролите се отпечатват от печатницата на Българската народна банка, която при необходимост може да ползва други специализирани печатници. Отпечатването на бандеролите се извършва при спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (чл. 64, ал. 6 и 7).
 
Съгласно ПЗР на ЗИД на ЗДДС изменението с § 41, т. 17, буква „а“, т. е. допълнението на чл. 64, ал. 4 от ЗАДС влиза в сила от 20 май 2018 г.
 
 
IX. По повод постановено Решение на Съда на Европейския съюз от 28 януари 2016 г. по Дело С-64/15  по преюдициално запитване относно тълкуването на Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз, с което съдът е приел, че член 10, § 4 от Директива 2008/118/ЕО следва да се тълкува в смисъл, че се прилага не само когато цялото количество стоки, движещи се под режим отложено плащане на акциз, не е пристигнало в местоназначението си, но и в случаите, когато само част от тези стоки не е пристигнала по местоназначение. Когато акцизни стоки, движещи се под режим отложено плащане, не пристигнат на мястото на получаване и по време на движението не е установена никаква нередовност, водеща до тяхното освобождаване за потребление, се счита, че нередовността е била допусната в държавата членка на изпращане и в момента на започване на това движение.
 
В заключение Съдът на ЕС приема, че предпоставка за освобождаването за потребление на акцизни стоки е не сделката по тяхната продажба, а реалното им, физическо напускане на данъчния склад, независимо че то става след приключване на фактическия състав на продажбата на стоката. Нещо повече, стоките се освобождават от данъчния склад и лицата не дължат акциз за тях, ако отговарят на условията за краен потребител, получават продуктите директно от лицензирания складодържател и са налице доказателства, че стоките се използват за цели, които дават право на освобождаване от акциз. Това е допустимо и когато стоките са продадени на междинен купувач, който ги преподава на крайния потребител.
 
Предвид наличието на решение на Съда на Европейския съюз и необходимостта да се осигури еднакво прилагане от държавите членки на разпоредбите от Директива 2008/118/ЕО по отношение на определяне на държавата членка, отговорна за събирането на акциза в различните ситуации е приет ред и в националното законодателство в разпоредбата на чл. 75б:
 
  • Когато на територията на страната се установят липси при приключване на движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз да се дължи акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 (чл. 75б, ал. 1).
  • Когато получателят при разтоварване установява точното количество, което вписва в регистър „Дневник складова наличност“ и подава съобщение в съответствие с чл. 73д за получаване на акцизната стока (чл. 75б, ал. 2).
  • След извършване на проверките, с които са установени липси, началникът на компетентното митническо учреждение, на територията на което се намира данъчният склад, обектът на регистрирания получател или на временно регистрирания получател, издава решение за установяване на задължение за акциз от изпращача (чл. 75б, ал. 4).
  • Определеното задължение с решението, ако не се плати доброволно в 14-дневен срок от връчването му, след изтичането на срока за доброволно плащане решението подлежи на предварително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) (чл. 75б, ал. 5).
Предвидено е възможност за обжалване на решението по реда на ДОПК, а при връчване и събиране на установеното задължение с решението може да се приложат разпоредбите на глава двадесет и седма „а“ от ДОПК. (чл. 75б, ал. 6 и ал. 7).
 
Предвидено е при случаите на чл. 73а, ал. 1, т. 2, когато движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз включва транспортирането на акцизни стоки от данъчен склад на територията на страната до друг данъчен склад и когато съобщението за получаване се приключи с липси, да се извършва проверка съгласно Регламент № 389 от 2012 г. на Съвета от 2 май 2012 г. относно административното сътрудничество в областта на акцизите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2073/2004 г. относно установяване на заплащането на акциза. В случай, че акцизът не е заплатен в другата държава членка, акцизът се дължи от лицензирания складодържател - изпращач, при спазване на разпоредбите на чл. 74а, ал. 4 (чл. 75б, ал. 8).
 

X. В Глава пета „Обезпечения“ са направени допълнения и изменения:
 
1. При преобразуване - вливане, сливане или разделяне на лицензирания складодържател (чл. 53, ал. 1, т. 1) какви следва да са действията преди подаване на уведомлението по реда на чл. 77 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, по повод обезпечението:
 
 
  • когато е с банкова гаранция - да се представя анекс към банковата гаранция, с който да се обезпечат задължения за суми до определения в гаранцията максимален размер за възникнали, които биха могли да възникнат или установени в срока на банковата гаранция задължения за заплащане на акциз ведно с лихвата, смятано от първия ден след датата на възникване на задължението при управлението на данъчния склад; и
  • когато е депозит с пари - същият обезпечава задълженията за суми за възникнали, които биха могли да възникнат или установени задължения за заплащане на акциз ведно с лихвата, смятано от първия ден след датата на възникване на задължението при управлението на данъчния склад.
Допълнено е още лицензираният складодържател в 30-дневен срок от връчването на решение, свързано с промяна на обстоятелствата, но не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение, да предоставя новото обезпечение и банковите гаранции да са със срок на валидност не по-малко от една година от датата на издаването им (чл. 80).
 
2. Във връзка с отмяната на Правилника за прилагане на Закона за митниците е предложена и промяна в частта за предоставянето на обезпечения от икономическите оператор и се въвежда минимален срок от една година за валидност на банковите гаранции, предоставяни от икономическите оператори. Причината е, че досега не съществуваше регламентиран срок, което затруднява администрираното на процеса от страна на митническите органи (чл. 80, ал. 5).
 
Предложената промяна кореспондира и със срока за предоставяне на банкови гаранции, посочен в Закона за данъка върху добавената стойност.
 
Допълнения и препратки са направени във връзка с прилагането на митническото законодателство и в чл. 81б, ал. 6, чл. 82, ал. 1, чл. 83е, ал. 2 и чл. 83к.
 
 
XI. В Глава седма „Ограничения и забрани“ се създават редица забрани:
 
Забрани по повод установени от митническите органи редица случаи, в които български лицензирани складодържатели и български търговски дружества, собственост на европейски граждани, участват в международни схеми за измама, което налага създаване на забрана за издаване/приключване на документи за акцизни стоки, които не са били произведени или не са постъпили физически в данъчния склад/обекта, като доказването на това обстоятелство е в тежест на митническите органи (чл. 91б, ал. 2-4). С въвеждането на забраните ще се намали негативният ефект от подобни фиктивни сделки в рамките на ЕС, както и превенцията по отношение българските лицензирани складодържатели и участници в тези сделки ще е по-успешна.
 
Във връзка с установени нарушения с одобрените съдове за транспортиране на енергийни продукти е регламентиран ред за прекратяване на сертификат за ободрен съд за транспортиране на енергийни продукти (чл. 93, ал. 13 и 14).
 
Във връзка с установени множество случаи на незаконно разпространение на акцизни стоки чрез куриерски (пощенски) услуги в резултат от публикуването на обяви в интернет за продажба на акцизни стоки без бандерол от митническите служители са регламентирани забрани, ред и отговорности.
 
Задължават се лицата, предоставили услугата за публикуване на обявите/съобщенията в електронен вид да я отстранят в 3-дневен срок от публикуването, да контролират публикуването на подобни обяви чрез забрана или ограничаване на достъпа, както и да предоставят при поискване от митническите органи необходимата информация като доказателство (чл. 99, ал. 6-8).
 
Чрез куриерските фирми все по-често се доставя предимно тютюн за пушене, поради което се въвежда задължение за пощенските оператори да изискват от подателите да декларират, че изпращаните акцизни стоки или отпадъци от тютюн са с платен, начислен или обезпечен акциз, както и че същите са с бандерол, когато такъв е задължителен.
 
Подателите са длъжни да попълват декларация пред пощенския оператор, че изпращаните от тях акцизни стоки са с платен, начислен или обезпечен акциз, както и че същите са с бандерол, когато такъв е задължителен. Попълване на декларация се изисква и при изпращане на отпадъци от тютюн по чл. 12, ал. 4, като подателят посочва идентификационните данни на получателя и предназначението на отпадъка, която се съхранява и при проверка се предоставя на митническите органи. Регламентиран е механизъм на взаимодействие между пощенския служител и митнически органи, тъй като понастоящем, в случай че митническите органи установят държане на акцизни стоки без бандерол или без платен акциз в обектите на куриерските фирми, наказанието се налага на лицето, ползващо обекта, а не на изпраща/получателя на пратката (чл. 99а).
 
Въведените изменения целят превантивен ефект, тъй като ще допринесат за разширяване на оперативното взаимодействие между бизнеса и администрацията по отношение контрола върху акцизните стоки и противодействието на нелегалното им разпространение.
 
 
XII. В Глава осма „Контрол“ са разширени правата на митническите органи при изпълнение на контролните им функции.
 
Предвидено е задължение за лицата при осъществяване на контрола върху акцизните стоки при поискване от митническите органи да им представят документ за самоличност, а в случай на отказ, самоличността на лицето да се установява от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи (чл. 102, ал. 8). Приемането на тази разпоредба е по повод установени случаи от практиката, при които проверяваните лица отказват да представят документ за самоличност на митническите органи, а това обстоятелство затруднява контрола и в някои случаи го прави невъзможен. Налага се митническите органи да търсят съдействие от полицията, а и тази разпоредба е съобразена с разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗМВР.
 
По повод установените чести нарушения с отпадъци от тютюн е въведено при осъществяване на контрола от митническите органи да имат право да инсталират технически средства за осъществяване на контрол върху движението и използването на акцизни стоки и отпадъци от тютюн (чл. 102, ал. 3, т. 1), както и да се ползват тези технически устройства за проследяване, позициониране и спиране на транспортни средства с отпадъци от тютюн, наблюдение и/или заснемане на транспортните средства и местата, на които се извършват дейности или се държат акцизни стоки и всички предвидени в чл. 102а, ал. 1-5 действия и бездействия.
 
Във връзка с промените в чл. 102а се създава и нов чл. 102б, с който се цели създаването на ясна процедура по отношение прилагането на чл. 102а, ал. 1, т. 1 от ЗАДС и регламентиране на задължения:
 
  • за лицата, управляващи транспортни средства, с които се превозват акцизни стоки (чл. 102б, ал. 2),
  • задълженията на получателите на тези стоки на територията на страната (чл. 102б, ал. 3),
  • задължителни действия при разтоварване на акцизна стока на няколко различни места (чл. 102б, ал. 4),
  • задължителни действия на мястото на получаване/разтоварване на стоката при спазване на заявения час и при промяна на датата, часа и мястото на получаване след уведомление (чл. 102б, ал. 5).
 
Контролът по реда на новия чл. 102б обхваща движението на акцизни стоки на територията на страната, независимо от това дали те ще са натоварени/ще се разтоварват в друга държава или в страната, като е налице предпоставка за постигане на равнопоставеност между лицата и постепенно легализиране на целия пазар на акцизни стоки.
 
Със създадения нов чл. 102в се въвеждат задължения, идентични на задълженията на водачите на превозни средства, предвидени в новия член чл. 102б, но само в частта им представяне на документи за самоличност и товара, както и декларирането на данни за вида и количеството на акцизните стоки, за изпращача и получателя, за мястото и датата на получаване на стоките, заявения и очаквания час на получаване/разтоварване.
 
Създава се еднакъв подход за контрол по време на движението на акцизни стоки, регламентират се задълженията на лицата, управляващи транспортни средства в едните и другите случаи. Тъй като при осъществяване на контролната дейност по обективни причини в някои случаи митническите органи са възпрепятствани в изпълнение на задълженията си е предвидена правна възможност за съдействие от други компетентни органи за идентифициране и спиране на транспортни средства (пътни превозни средства, железопътни композиции, плавателни средства и т.н.), за установяване на маршрута на движение и местоположението им. Регламентирана е възможност митническите органи да ползват данни от навигационните системи, данни от системите на компетентните администрации, както и друга подходяща информация. В случай че митническите органи са поискали конкретно транспортно средство да бъде спряно и то е послужило за извършването на нарушение на ЗАДС, компетентните органи трябва да го задържат до тяхното идване за осъществяване на контрол.
 
Прецизирана е разпоредбата на чл. 103, ал. 2 по отношение връщането на доказателства, събрани по реда на ДОПК. Изменението е по повод разнородната съдебна практика и свободното тълкуване на процеса от подлежащите на контрол лица и администрацията.
 
Създава се правна възможност директорът на Агенция „Митници“ да утвърди бюджет за контролните покупки, извършвани по реда на чл. 103, ал. 5 от закона, които са ефективен инструмент за събирането на доказателства за нерегламентирани продажби на акцизни стоки. Предложението е и в съответствие с изпълнение на мярка, залегнала в Единната национална стратегия за повишаване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата икономика и намаляване на разходите за спазване на законодателството 2015-2017 г.
 
Допълва се чл. 107б, ал. 2 с разширяване обхвата на разпоредбата и по отношение акцизните стоки, отнети и изоставени в полза на държавата, които могат да се оставят на отговорно пазене с протокол на нарушителя или на други лица, които отговарят за тях при невъзможност за съхранение от митническите органи. Изменението е по повод е затрудненията на Агенция „Митници“ по отношение съхранението на веществени доказателства, събрани при извършване на проверките, така и по отношение на акцизните стоки, след влизане в сила на наказателните постановления и тяхното отнемане.
 
Промените в чл. 107ж са във връзка с трайната съдебна практика, след влизане в сила на наказателното постановление да се дължи акциз на общо основание за стоките предмет на нарушение по този закон, ако акцизът е заплатен частично или не е заплатен.
 
За да се стимулира сключването на споразумение за прекратяване на административно-наказателното производство е променен чл. 107з, ал. 4, т. 2, б. „а“, тъй като се дава възможност при първо извършено нарушение да бъде наложено наказание в размер по – нисък от 80 на сто от минималния размер, предвиден за конкретното административно нарушение.
 
Във връзка с анализ на отменените наказателни постановления, издадени от административнонаказващия орган за неизпълнение на задълженията по чл. 110, ал. 1 от ЗАДС в законоустановения срок при проследяване на изложените факти и обстоятелства се установява, че лицето е заплатило акциза няколко дни след изтичането му, поради което съдът приема, че нарушенията са маловажни по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, като се акцентира на обстоятелството, че задължението по чл. 110, ал. 1 от ЗАДС все пак е изпълнено, макар и не в законоустановения срок, а няколко дни след изтичането му. По този повод са прецизирани санкциите в чл. 110, съобразно с тежестта на нарушението и създадената трайна съдебна практика по отношение маловажността на извършеното противоправно деяние.
 
От практиката, поради зачестилите случаи, при които митническите органи установяват превозване на укрити акцизни стоки, предимно алкохолни напитки с валиден български бандерол за други държави членки, е създадена административнонаказателна разпоредба и лицата, които държат и превозват акцизни стоки без опростен придружителен документ следва да се наказват с глоба в размер от 1 000 до 4 000 лв. или за юридическите лица и едноличните търговци имуществена санкция е в размер от 2000 до 6000 лева. За това нарушение преди промяната при констатирането му можеше да бъде наложена санкция единствено по реда на чл. 126а, ал. 1 от ЗАДС, което от своя страна не оказва търсения превантивен ефект и превъзпитание на нарушителите (чл. 112а, ал. 3).
 
Разпоредбата на чл. 112б е създаден поради необходимостта от конкретно разписване на административнонаказателна разпоредба, с която да се санкционират лицата при констатирани от митническите органи липси или излишъци при данъчнозадължените лица. Установява се тенденция митническите органи да откриват в данъчните складове големи количества излишъци, за които не може да бъде удостоверено по безспорен начин как са въведени, или дали са произведени в данъчния склад, тъй като не са вписани в материалната отчетност, а също така разпоредба цели превенция на лицата за правилно и своевременно водене на Дневник складова наличност и отчетност, при което да може да се осъществява ефективен контрол - проследяване на въведените, произведените или изведените акцизни стоки, в това число и междините продукти.
 
Редуцират се санкциите в чл. 123, съобразно тежестта на нарушението по повод създадената трайна съдебна практика за отменя на наложените санкции по наказателните постановления с този вид нарушения, обосновавайки решенията си с прекомерността и несъразмерността на същите във връзка с установените нарушения.
 
Изменена е разпоредбата на чл. 123а, като са създадени допълнителни алинеи за прецизиране на санкциите: при избягване пълно или частично внасяне на дължимия акциз, при избягване пълното или частично обезпечаване на дължимия акциз, както и когато дължимия акциз е начислен и внесен и при повторност на нарушението.
 
С промените в чл. 107в и чл. 124 се цели въвеждане на правомощия на митническите органи да се разпореждат чрез продажба на акцизни стоки, които не подлежат на преработка или „унищожаване“, както и други акцизни стоки преди приключване на административно-наказателното производство, поради значителни разходи за митническата администрация за съхранение, както и когато съхраняването им е невъзможно или представлява опасност за живота и здравето на хората и за околната среда, като получените суми от продажбите се внасят по депозитна сметка до приключване на административнонаказателното производство. До настоящия момент разпореждането само чрез преработка или унищожаване ограничаваше възможностите годни за реализация акцизни стоки да бъдат продадени, като в същото време данъчните складове за производство на акцизни стоки отказват преработката им, тъй като това би нарушило производствения им процес. Дългото съхранение на отделни видове акцизни стоки (бензин) води до промяна на физико-химичните качества, както и до намаляване на обема им, и до невъзможност за последваща реализация, като има случаи на иззети, задържани акцизни стоки, които са годни за реализация чрез продажба.
 
Промените в чл. 126 са във връзка с резултатите от проверките, осъществявани от митническите органи в обектите за съхранение и/или продажба на освободени за потребление моторни горива.
 
Регламентирано е санкции да се налагат независимо от представянето на документи, когато лицето е знаело или е било длъжно да знае, че акцизните стоки са с неустановен (неизвестен) произход и това е доказано от митническите органи или органите по приходите (чл. 126, ал. 2), като също се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато доставката на стоките:
 
  • е между свързани лица;
  • е привидна или заобикаля закона;
  • е на цена, която значително се отличава от пазарната;
  • не е съпроводена с относимите документи за качество или съответствие (чл. 126, ал. 3).
 
Изменението цели постигането на дисциплиниращ ефект спрямо всички лица, като същевременно ще доведе и до „осветляване“ на пазара на горива в страната. Така изградената връзка между системите на Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите ще се превърне в по-ефективен инструмент за реализация на мерките, свързани с повишаване на приходите от продажбите на моторни горива – проблем, разрешаването на който напоследък се превърна в целенасочена държавна политика.
 
Изменението в чл. 126б, ал. 2 е предвид установената съдебна практика, че предвидените минимални размери на административни наказания са високи, а и самата разпоредба се прилага само на място на извършване на нарушението, което предполага на лицето да бъде наложено наказание в минимален размер или да бъде предупредено по реда на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания.
 
От всички промени в ЗАДС се очакват допълнителни приходи за държавния бюджет и финансово въздействие върху задължените лица по ЗАДС и потребителите на акцизни стоки.
 
Абонирайте се за цялата 2018 г. и получете:
  • 12 електронни броя за 2018 година.
  • Електронен архив с търсачка за периода 2010 – 2017 г.
  • 5 видео семинара за промените в законодателството и годишното приключване.
Назад