Въпроси от общ характер относно попълване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ

Въпроси от общ характер относно попълване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ
 
 
Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
 
 
Актуално към 01. 04. 2018 г.
 
1. Следва ли получените през 2017 г. дивиденти от местни физически лица да се декларират в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ?
 
Дивидентите, начислени от местни юридически лица, са обект на облагане с окончателен (а не авансов) данък 5 на сто, още към момента на начисляването им (чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДДФЛ).
 
Затова дивидентите, начислени от местни юридически лица, не подлежат на деклариране в годишната декларация. Това изрично е посочено в чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ.
 
(Ангажимент за деклариране на начислените дивиденти има само българското дружество - разпределило дивидентите, като дивидентите, начислени както в полза на местни, така и чуждестранни лица се декларират в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ – код 814.)
 
Съществува, обаче, едно изключение – за дивиденти, получени от местни физически лица с източник в чужбина. В този случай:
 
  • дивидентите се декларират и съответно 
  • дължимият окончателен данък върху тях в размер 5 на сто се определя 
от самото местно физическо лице - получател (чл. 52, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 50, ал. 1, т. 3, б. “а” и чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ). Очевидно е, че чуждестранен платец на дивиденти не може да има ангажименти по българското законодателство.
 
Разбира се, ако дивидентите са обложени при източника в чужбина лицето би могло да избегне двойното им данъчно облагане като приложи съответните методи за избягване на двойното данъчно облагане.
 
От 01. 01. 2017 г.  има промяна в начина на деклариране и облагане - облагането на дивидентите с източник чужбина с окончателен данък 5 на сто е единствено годишно:
 
  • декларирането на размера на дивидентите и дължимия данък е само в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ (Приложение № 8 - Част ІV) в срок до 30. 04. 2018 г., като 
  • данъкът се дължи в същия срок.
Все още обаче немалко лица през 2017 г. са облагали дивидентите с източник чужбина по стария ред:
 
-         декларирали са ги текущо с декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и
 
-         са внесли дължимия окончателен данък текущо предварително през 2017 г. 
 
Тази грешка не ги освобождава от ангажимента за годишно определяне на размера на дължимия окончателен данък и внасянето му по новия ред въз основа на декларирането им в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ до 30.04. 2018 г.

 
Декларирането на дивидентите с източник чужбина в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ (Приложение № 8 - Част ІV) в срок до 30. 04. 2018 г. от местните физически лица е задължително

Следва да се има предвид, че даже лицето да няма никакви други доходи, подлежащи на деклариране и облагане, например,
 
  • работи само по трудово правоотношение по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, например, ДУК или е 
  • пенсионер, 
неподаването на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с цел попълване на Приложение № 8 за получените дивиденти с източник чужбина ще доведе до санкцията по чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ - глоба в размер до 500 лв. 
 
Виж относно начина на деклариране на дивидентите в Приложение № 8 - Въпроси във връзка с попълване на Приложение № 8.
 

2. Следва ли получените през 2017 г. лихви по банкови сметки да се декларират в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ?
 
Всички лихви, придобити по сметки в местни търговски банки и клонове на търговски банки в страната, са обект на облагане през 2017 г. с окончателен (а не авансов) данък 8 на сто (чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ).
 
Затова лихвите по сметки в търговски банки и клонове в страната не подлежат на деклариране в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ от техния получател - за разлика от всички останали облагаеми лихвени плащания, които задължително се декларират от техния получател в Приложение № 6 с код 603, например по предоставени заеми и др. (чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ).
 
(Ангажимент за деклариране на придобити лихви имат само съответните местни банкови институции, като ги декларират в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ – код 821.)
 
Съществува, обаче, едно изключение – за лихви по сметки в търговски банки, получени от местни физически лица с източник в чужбина. В този случай:
 
  • лихвите по сметки в търговски банки в чужбина се декларират и съответно
  • дължимият окончателен данък върху тях в размер 8 на сто се определя 
от самото местно физическо лице - получател (чл. 52, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 50, ал. 1, т. 3, б. “в” и чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ). Очевидно е, че чуждестранна търговска банка - платец на лихви по открити в нея сметки не може да има ангажименти по българското законодателство.
 
Разбира се, ако лихвите са обложени при източника в чужбина лицето би могло да избегне двойното им данъчно облагане като приложи съответните методи за избягване на двойното данъчно облагане.
 
От 01. 01. 2017 г.  има промяна в начина на деклариране и облагане - облагането на лихвите с източник чужбина с окончателен данък 8 на сто е единствено годишно:
 
  • декларирането на размера на лихвите и дължимия данък е само в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ (Приложение № 8 - Част ІV) в срок до 30. 04. 2018 г., като 
  • данъкът се дължи в същия срок.
Все още обаче немалко лица през 2017 г. са облагали лихвите с източник чужбина по стария ред:
 
-         декларирали са ги текущо с декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и
 
-         са внесли дължимия окончателен данък текущо предварително през 2017 г. 
 
Тази грешка не ги освобождава от ангажимента за годишно определяне на размера на дължимия окончателен данък и внасянето му по новия ред въз основа на декларирането им в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ до 30.04. 2018 г.

За тези лица е полезен материалът - ДОПК. Неоснователно текущо внесен през 2017 г. окончателен данък за дивиденти с източник чужбина. (Той е приложим и за случаите на лихвени плащания.)
 
Декларирането на лихвите по сметки в търговски банки с източник чужбина в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ (Приложение № 8 - Част ІV) в срок до 30. 04. 2018 г. от местните физически лица е задължително

Следва да се има предвид, че даже лицето да няма никакви други доходи, подлежащи на деклариране и облагане, например,
 
  • работи само по трудово правоотношение по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, например,ДУК или е 
  • пенсионер, 
неподаването на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с цел попълване на Приложение № 8 за получените лихви по сметки в търговски банки с източник чужбина ще доведе до санкцията по чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ - глоба в размер до 500 лв. 
 
Виж относно начина на деклариране на лихви по сметки в търговски банки с източник чужбина в Приложение № 8 - Въпроси във връзка с попълване на Приложение № 8.
 
 
3. Как следва да декларира доходите си местно физическо лице (български гражданин), което от началото на 2017 г. до 30.09. 2017 г. е получавало доходи по трудов договор, при работа в клон на чуждестранна банка от страна на ЕС, установена в България, но от м. октомври 2017. г. до края на 2017 г. е назначено временно на работа в друг клон на банката в чужбина (отново в страна от ЕС), като доходите му за последното тримесечие на 2017 г. са изплатени в чужбина?
 
В случая за 2017 г. лицето покрива критериите за местно лице, визирани в чл. 4 от ЗДДФЛ, като в качеството си на местно лице е получавал два вида доходи по трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ:
 
  • на основание § 1, т. 26, б. „е” от ДР на ЗДДФЛ - правоотношения по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната (Виж разяснение № 94–00–23 от 25. 01. 2010 г. на Дирекция “ОУИ “ – Пловдив).
В тази връзка лицето следва да подаде годишна данъчна декларация (образец 2001), в която да попълни Приложение № 1 “Доходи от трудови правоотношения”, като:
 
  • в кол. 3 с код 101 на р. 1 посочи сумарно облагаемия доход, придобит през годината, както с източник страната, така и с източник чужбина; 
  • в кол. 3 с код 101 на р.1.1. посочи само облагаемия доходът, изплатен за периода 01.10. - 31.12. 2017 г. за положения труд в чужбина от чуждестранна банка. Лицето има право да приспадне задължителните осигурителни вноски, удържани от възнаграждението му в чужбина, ако са удържани такива, като ги посочи на р. 5 в кол. 3 с код 101, но следва да приложи към ГДД, доказателство  за това, което може да е и документ, издаден от платеца на дохода (чуждестранната банка) или разбира се и удостоверение, издадено от компетентните власти на съответната държава;
Към ГДД следва да приложи Служебна бележка по чл. 45, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗДДФЛ, издадена от работодателя му в България (клона на чуждестранна банка, установена в България).
 
Ако върху доходът, придобит в чужбина е удържан данък, с цел да се вземе предвид удържания в чужбина данък, следва:
 
  • да се приложат доказателства  за размера на внесените в чужбина данък. Такъв документ може да бъде и документ, издаден от платеца на дохода.
  • да се попълни Приложение № 9 за прилагане на методи за избягване на двойното данъчно облагане. Доколкото с всички страни от ЕС, България има сключени СИДДО следва да се приложи методите за избягване на двойното данъчно облагане, предвидена в съответното СИДДО:
-         освобождаване с прогресия или 
-         методът на данъчния кредит,

като се ползва процедурата на освобождаване от данъчно облагане, описана в Указанието към Приложение № 9.

Ако доходът от полагане на труд на територията на страна от ЕС се освобождава от облагане в България на основание метода “Освобождаване с прогресия” (което е по-често прилаганият метод спрямо доходи от трудови възнаграждения), доколкото данъчната основа, получена по реда на българското законодателство за придобитото в чужбина възнаграждение, впоследствие се изключва при определяне на данъчното задължение в България (виж ред 9 на Част VІІІ - Ползване на данъчните облекчения на Приложение № 10) - не са необходими доказателства за удържания в чужбина данък (чл. 50, ал. 6 от ЗДДФЛ).
 
 (Виж писмо № 07-00-358 от 24. 08. 2010 г. на Дирекция "ОУИ" - Пловдив).
 
 
4. Кое приложение следва да попълни в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ физическо лице, което извършва продажби на закупени от него стоки по интернет чрез куриерски фирми, като получава заплащането с наложен платеж? Тази дейност лицето извършва без регистрация на дейността си като самоосигуряващо се лице.
 
При описания казус физическо лицето извършва дейност като търговец по смисъла на чл. 1, т. 1 от Търговския закон (ТЗ) - „Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид.“
 
В случая за извършването на тази дейност физическото лице не е регистрирано като едноличен търговец (ЕТ).
 
Независимо от това доходите от тази стопанска дейност на това физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, на основание на изричната разпоредба на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) се облагат по реда на чл. 26, ал. 1 - 6 от ЗДДФЛ, приложим за физическо лице, регистрирано като едноличен търговец (ЕТ), като данъчното задължение е в размер на 15 на сто върху формираната данъчна основа.
 
Така, че лицето за доходите, придобити през 2017 г., следва да попълни Приложение № 2 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г., като в Част ІІ – Данни за дейността, маркира т. 5 „Стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец“.
 
Приложението се попълва по аналог на лице - регистрирана като ЕТ - формира се облагаем доход на база на наличните приходни и разходни документи, при спазване на принципа на документалната обоснованост.
 
Надявам се, лицето за закупуваните стоки да има освен платежни документи и първични документи по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч), даже в тях да липсват отделни реквизити.
 
При липса на отделни реквизити, съгласно чл. 10, ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), доколкото става въпрос за покупка от чуждестранни лица, които не са предприятие по смисъла на ЗСч, разходът въпреки това би могъл да бъде признат, когато тези документи отразяват вярно документираната стопанска операция. Важно е с допълнителни документи да може да се докаже истинността на фактите в първичния счетоводен документ. В този смисъл са и чл. 6, ал. 5 и 6 от ЗСч.
 
Вижте обзора на данъчната практика в септемврийския брой по повод документалната обоснованост на разходите.
 
Ако лицето за извършените разходи по повод закупуваната стока разполага само с документи за банкови преводи и нищо повече – признаването на разходите е проблемно.
 
 
 
5.  Как следва да се декларират доходите на местно физическо лице от "добив" и от търговия с критовалута («биткойн»)?
 
В ЗДДФЛ няма изрична уредба на данъчното третиране на добива и сделките с криптовалути (биткойни и други) и затова облагането следва да е съобразено с общите правила и принципи на данъчния закон.
 
  • По отношение на търговията с криптовалути («биткойн») в разясненията на приходната администрация се посочва, че най-общ смисъл по своята характеристика и предназначение виртуалната валута „биткойн“ може да се определи като финансов актив. 
На основание чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е:
 

-         сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка,

-         намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка.

Реализираната печалба/загуба за всяка сделка се определя като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив (чл. 33, ал. 4 от ЗДДФЛ).
 
Когато криптовалутата е с различни цени на придобиване и впоследствие се продава част от нея и не може да бъде доказано коя част се продава, цената на придобиване е средно претеглената цена, определена по посочената в § 1, т. 47 от ДР на ЗДДФЛ формула.
 
За доходите от прехвърляне на права или имущество, в т.ч. и от продажба на финансови активи (криптовалута) не е регламентирано към декларацията да се прилагат специални документи, доказващи реализирания доход.
 
Информацията, необходима за формирането на облагаемия доход се декларира от физическото лице, придобило дохода с код 508 "Доходи от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи" в Таблица 2 на  Приложение № 5.на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
 
Виж разяснение: № М-24-36-37 от 24. 07. 2017 г. на ЦУ на НАП, № 94-00-144 от 16. 10. 2017 г. на Дирекция «ОДОП» - Пловдив, № 24-34-39 от 27. 03. 2014 г. на ЦУ на НАП, № 24-34-40 от 27. 03. 2014 г. на ЦУ на НАП.
 
  • По отношение на придобиването („добивът“) на криптовалутите в разясненията на приходната администрация изрично се посочва, че разпоредбите на чл. 33 от ЗДДФЛ не се прилагат за доходи от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително когато не е регистрирано като едноличен търговец.
Закупуването на специални компютърни системи за създаване (добиване) на биткойни с цел да се реализира печалба от продажбата им на съответните борси е аргумент за това, че дейността ще се осъществява по занятие, т.е. имате намерение тя да се превърне в постоянен източник на доход.
 
Съгласно чл. 1, ал. 3 от ТЗ, за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.
 
В тези случаи на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ облагаемият доход се определя по реда на ал. 1-6, т.е. по правилата, разписани в данъчния закон за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец.
 
Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба (чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ).
 
В този случай доходите от продажбата на криптовалута следва да се декларират в Приложение № 2 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и съответно да са обект на облагане с данък 15 на сто по реда описан в т. 4 по-горе.
 
Виж разяснение  № М-24-36-37 от 24. 07. 2017 г. на ЦУ на НАП и № 94-00-144 от 16. 10. 2017 г. на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив.
 
 
 
6. Следва ли необлагаем доход от продажба на недвижим имот, придобит по наследство, да се декларира в новото Приложение № 13 от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ? 
 
Доходите от продажба на имущество, придобито по наследство, съгласно чл. 13, ал.1, т. 26  от ЗДДФЛ са необлагаеми, т.е. продажбата му не води до данъчни ефекти, които да налагат посочване в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.  Затова като общо правило такива доходи не подлежат на деклариране от получателя им (чл. 52, ал.1, т. 3 от ЗДДФЛ).
 
От 01. 01. 2018 г. обаче на основание на новата разпоредба на чл. 50а от ЗДДФЛ местните физически лица, получили необлагаеми доходи, посочени в чл. 13 от ЗДДФЛ могат да декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ , включително и за 2017 г. тези доходи в новото Приложение № 13  (образец 2013) от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ (код 1021).
 
Това е само възможност/право на лицето, а не задължение.
 
Декларирането в Приложение № 13 от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ не води до формиране на данъчно задължение по реда на ЗДДФЛ.
 
То е само информативно и цели да информира приходните органи, че лицето разполага с по-голямо имущество от това, което е декларирало като подлежащо на облагане за съответната година.

Считам, че доходите от продажба на наследствения имот има смисъл да се декларират в новото Приложение № 13 от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ само, ако те са значителни и поради това лицето може да бъде обект на проверка или ревизия по реда на чл. 122 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, доколкото има значимо разминаване между:
 
  • наличното имущество, придобито в резултат и на продажбата на наследствения имот и
  • декларираните в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ облагаеми доходи,
ако лицето през 2017 г. се ограничи само до деклариране на облагаемите си доходи.
 
Виж още:
 
 
 
 
7. Какво е данъчното третиране на обратно получени суми във връзка с договори за застраховка “Живот” по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗДДФЛ, изплатени от местно застрахователно дружество?
 
При обратно получаване на суми във връзка с договори за застраховка “Живот” по смисъла на  § 1, т. 14 от ДР на ЗДДФЛ начинът на третиране се различава в зависимост от това дали е ползвано или не е ползвано данъчно облекчение по чл. 19  или по чл. 24, ал. 2, т. 12  от ЗДДФЛ, а именно ако:
 
  • при извършване на вноските по приложената застрахователна полица не е ползвано данъчно облекчение нито:

-         лично по чл. 19 от ЗДДФЛ, т.е. чрез лично сключен договор със застрахователно дружество, нито

-         чрез работодателя в размер до 60 лв. месечно под формата на социална придобивка по чл. 24, ал. 2, т. 12  от ЗДДФЛ,

получените суми са освободени от облагане в целия си размер и не е предвидено да се декларират с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ от получателя им (чл. 38, ал. 8 и 9 от ЗДДФЛ). Липса възможност те да се посочат по желание в новото Приложение № 13 тъй като в него се посочват освободени от облагане доходи на основание на чл. 13 от ЗДДФЛ.

  • е ползвано данъчно облекчение  или

-         лично по чл. 19 от ЗДДФЛ,  нито 

-         чрез работодателя в размер до 60 лв. месечно под формата на социална придобивка по чл. 24, ал. 2, т. 12  от ЗДДФЛ,

доходът, съответстващ на частта от премиите, за които е ползвано данъчно облекчение се облага с окончателен данък от застрахователното дружество при изплащането му по начина, предвиден в чл. 38, ал. 8, т. 1 от ЗДДФЛ и получателят не го декларира с годишната си данъчна декларация (чл. 65, ал. 7 и чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ).

Данъчно задължено лице е единствено застрахователното дружество.
 
За целите на облагане застрахователното дружество установява частта на необлагаемите доходи по чл. 38, ал. 9  от ЗДДФЛ въз основа на писмена декларация, предоставена от физическото лице – носител на задължението за данъка (чл. 65, ал. 8 от ЗДДФЛ).
 
Данъчният закон не предвижда специален образец на тази декларация – единственото задължително изискване към нея е тя да бъде в писмена форма.
 
Виж разяснения № 15-00-4 от: 23.03.2016 г. на ЦУ на НАП и № 04-03-11 от  28.08.2017 г. на ЦУ на НАП.
 
Следва обаче да се има предвид, че не се облагат с данък доходите от инвестиции на техническите резерви, получени по застрахователни договори (чл. 13, ал. 1, т. 7, изр. второ от ЗДДФЛ).
 
 
8. Какво е данъчното третиране на получените преди придобиване право на допълнителна пенсия доходи от допълнително доброволно осигуряване, когато вноските са направени от работодателя като социални разходи до 60 лв. месечно на всяко лице?
 
Тези суми:
 
  • когато са в размер до 60 лв. на наето лице и
  • са предоставени като освободена от облагане с данък върху разходите социална придобивка по реда на чл. 208 от ЗКПО,
  • освободена от облагане по реда на чл. 24, ал. 2, т. 12 от ЗДДФЛ и при физическото лице,
подлежат на облагане с окончателен данък по общия ред от пенсионноосигурителното дружество, по начин аналогичен на този описан в т. 7 по-горе (чл. 38, ал. 8, т. 3 от ЗДДФЛ).
 
Следва обаче да се има предвид, че не се облагат с данък и доходите от инвестиции на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, разпределени по индивидуалните партиди на осигурените лица (чл. 13, ал. 1, т. 7, изр. трето от ЗДДФЛ).
 
Доколкото, са облагаеми с окончателен данък по реда на чл. 38 от ЗДДФЛ, тези доходи не се декларират в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. (чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ).
 
 
 
 
 
Назад