ЗКПО. Данъчно третиране на отписана част от вземане в резултат на извънсъдебно споразумение

ЗКПО. Въпрос. През м. юни 2018 г. дружество започва съдебно дело за вземане от длъжник във връзка със закупени от него стоки, изискуемо от м. март 2017 г. В резултат на извънсъдебно споразумение през 2018 г. дружеството се отказва от 20 на сто от вземането.

Какво ще бъде данъчното третиране на несъбираемата част от вземането?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

Актуално към 17. 12. 2018 г.

Съгласно чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗКПО признаване на разход от отписване на вземане в годината на отписване на вземането е единствено възможно само при наличие на някое от шестте обстоятелства през съответната година или предходни години, изброени в чл. 37, ал.1 от ЗКПО.

Това е много важно да се има предвид.

В тази връзка искам да обърна внимание, че ако сте се отказали от вземането си и сте го опростили на длъжника по реда на чл. 108 от Закона за задълженията и договорите (т.е. чрез изрично писмено волеизлияние), то този случай "опрощаване на вземане" липсва в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗКПО.

В този смисъл е и решение на ВАС № 242 от 10.01. 2017 г. по адм. дело № 2251/2016 г., I отд ., с което се потвърждава ревизионен акт на приходните органи, с който се увеличава счетоводният финансов резултат с разход от отписано вземане във връзка със спогодба за опрощаването му, тъй като този случай липсва в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗКПО.

Спор може да породи дали непризнаването на разхода следва да бъде:

по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗКПО, което означава, че при наличие през следващ период на обстоятелство по реда на чл. 37, ал.1 от ЗКПО, например, изтичане на 5 и повече години (доколкото вземането е отписано още на втората година, откакто е станало изискуемо), то тези непризнати разходи биха могли да се признаят, т.е. да се третира като временна разлика или

по реда на чл. 26, т. 7 от ЗКПО - като разходи за дарение по смисъла на чл. 44, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, които не се признават за данъчни цели в годината на извършването им без възможност за последващо признаване, т.е. като постоянна разлика.

Цитираното съдебно решение, като че ли приема първата възможност. Считам обаче, че при данъчна ревизия е доста вероятно приходните органи да възприемат втория подход.

И накрая ще допълня нещо, което е абсолютно безспорно - ако длъжникът не отчете счетоводен приход за 2018 г. в размер на опростената част от задълението му, с тази сума следва да извърши точно през 2018 г. увеличение на счетоводния си финансов резултат по реда на чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗКПО.

Виж още по темата от Меню "Е - семинари": Въпрос 7: Третиране на разходи за адвокатски хонорари, държавни и др. такси, възнаграждения към ЧСИ по съдебни дела във връзка с вземания от клиенти