Надвнесени авансови вноски за корпоративен данък до 2013 г., непоискани по реда на чл. 129 от ДОПК

Дискусионно: Надвнесени авансови вноски за корпоративен данък до 2013 г., непоискани по реда на чл. 129 от ДОПК
 
 
Редакционен материал
 
Актуално към 11. 02. 2019 г.
 
До 31. 12. 2012 г. надвнесеният корпоративен данък можеше да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за същия данък, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която корпоративният данък е надвнесен.
 
С въвеждане на данъчно–осигурителната сметка от 01.01.2013 г. тази възможност, отпадна - регламентиращата я разпоредба на чл. 94 от ЗКПО се отмени.

Единствената възможност за възстановяване на надвнесените авансови вноски за корпоративен данък до 2012 г. включително остана редът, регламентиран в чл. 128 и чл. 129 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) – чрез искане за прихващане или възстановяване.
 
При искане за прихващане или възстановяване може да се възложи извършването на ревизия или проверка на предявените претенции. Затова не малка част от фирмите се отказаха да се възползват още през 2013 г. от съществуващата законова възможност.
 
Неупражненото право за възстановяване или прихващане на надвнесените до 2012 г. включително авансови вноски за корпоративния данък обаче не се погаси през 2013 г.
 
Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал.1 от ДОПК за него започна да тече 5 –годишен давностен срок, в който то можеше да бъде упражнено.
 
В зависимост от това дали авансовите вноски са надвнесени:
 
  • за корпоративен данък за 2012 г. или
  • за корпоративен данък за предходен период до 2012 г. и съответно дали надвнесените авансови вноски за предходни периоди до 2012 г.:
-   са декларирани като надвенесени в ГДД по чл. 92 от ЗКО в последващи периоди до 2012 г. включително или
-   е пропуснато да се декларират като надвенесени в ГДД по чл. 92 от ЗКО в последващи периоди до 2012 г.,
 
давностният срок по чл. 129, ал.1 от ДОПК изтичаше в различни години.
 
Виж в тази връзка разяснение № 24-39-53 от 17. 05. 2017 г. на ЦУ на НАП  относно възстановяване на надвнесен корпоративен данък, формиран от авансово направени вноски за предходни години по ЗКПО.
 
В крайна сметка най-крайният възможен срок за упражняване на правото за възстановяване или прихващане на надвнесените до 2012 г. авансови вноски за корпоративния данък изтече на 31.12. 2018 г.
 
В тази връзка у не малко фирми възниква въпросът – какво е третирането на надвнесени до 2012 г. авансови вноски за корпоративния данък, ако те се отпишат през 2018 г.?
 
И по-точно - приложима ли е разпоредбата на чл. 34 ал.1, изр. второ от ЗКПО във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, ако вземанията за надвнесени до 2012 г. включително авансови вноски за корпоративния данък, се отпишат като разход през 2018 г.?
 
Известно е, че комбинацията от цитираните разпоредби на чл. 34 ал.1, изр. второ от ЗКПО във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, дава законово основание счетоводно отчетен разход от отписване на несъбираеми вземания с петгодишен давностен срок да се признае за данъчни цели с изтичане на 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо.
 
Разбира се, разходът от отписване на несъбираемо вземане би се признал за данъчни цели и ако се отчете счетоводно не точно на 5 –тата година, откакто е вземането е изискуемо, а и в последващ данъчен период – 6-та, 7–та и т.н. година - 5 –тата година е най-ранната възможна година за признаване на разхода за данъчни цели.
 
И така, може ли надвнесените авансови вноски за корпоративен данък до 2013 г., непоискани по реда на чл. 129 от ДОПК да се отпишат като признати за данъчни цели разходи при изтичане на 5-годишния давностен срок по чл. 129 от ДОПК, респ. в следващ данъчен период?
 
Първо нека видим дали принципно цитираните разпоредби са приложими и ако отговорът е "да" чак тогава да изясним дали са приложими точно през 2018 г.
 
По отношение въпроса може ли надвнесените авансови вноски за корпоративен данък до 2013 г., непоискани по реда на чл. 129 от ДОПК да се отпишат като признати за данъчни цели разходи при изтичане на 5-годишния давностен срок са налице две разяснения на НАП, публикувани в Система „Въпроси и отговори“ на Интернет страницата й.
 
Според тях признаването на разход от отписване на вземане, свързано с надвенесени авансови вноски, които биха могли да бъдат възстановени само по реда на чл. 129 от ДОПК при изтичане на 5 - годишния давностен срок по реда на чл. 34, ал.1 от ЗКПО във връзка с чл. 37, ал.1, т. 1 от ЗКПО е напълно законосъобразно:
 
В случай, че дружеството не се възползва от възможността за възстановяване на надвнесения корпоративен данък за 2012 г., признава ли се за данъчни цели счетоводният разход от отписване на вземането, съгласно чл. 37, във връзка с чл. 34 от ЗКПО?
 
отговорът е:
 
В конкретният случай е приложима разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, при изтичане на 5 години за вземания с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо. Както бе посочено по-горе, основанието за възстановяване възниква с подаването на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2012 г., а именно през 2013 г. С оглед на което 5 годишния давностен срок започва да тече от датата, на която вземането е станало изискуемо. Отписването на вземането, произтичащо от надвнесен корпоративен данък е признат разход, по общия ред на закона, при изпълнение на горепосочените разпоредби.“
 
  • В разяснение № М-24-33-101 от 19.05.2012 г. на ЦУ на НАП по повод надвнесени авансови вноски от едноличен търговец, възстановими единствено по реда на ДОПК, респ. ДПК за по - стар период се посочва следното:
Видно от запитването, ЕТ не се е позовал на разпоредбите на чл. 112 от ДПК и чл. 128 и 129 от ДОПК и не е поискал възстановяване на надвнесения данък в резултат на направени авансови вноски през 2003 г. Така задълженото лице към 31.12.2011 г. има вземане от държавния бюджет, което поради изтичане на срока по чл. 129, ал. 1 от ДОПК не може да бъде поискано след 31.12. 2009 г.
 
От гореизложеното следва, че при отписване през 2011 г. на вземане от бюджета, чиято давност за възстановяване е изтекла към 31.12.2009 г., начисленият счетоводен разход ще бъде признат за данъчни цели на основание чл. 34 във връзка с чл. 37 от ЗКПО.
 
Видно е, че практиката на НАП по въпроса обаче не е богата. В Система „Въпроси и отговори“ успяхме да открием само тези две писма.
 
Това е обяснимо, доколкото до 2018 г. въпросът с отписване на разход на вземания от бюджета по реда на чл. 129 от ДОПК за надвнесени авансови вноски за корпоративен данък до 2013 г. за болшинството предприятия не стоеше на дневен ред.
 
Затова е важно да се обърне внимание и на две гледни точки, не позволяващи намаляване на счетоводния и данъчния финансов резултат с подобен разходи, а именно:
 
  • принципно по отношения на разходи от отписване на вземания се приема се, че изтичането на 3-те или 5-те години не е достатъчно само по–себе си основание, за да се приложи нормата на чл. 37, ал.1, т. 1 от ЗКПО във връзка с чл. 34, ал.1 от ЗКПО, изр. второ. Базовото изискване е да се докаже, че вземането е несъбираемо, т.е. независимо от положените усилия, то да не може да бъде събрано и чак тогава вече да се прецени дали са изтекли 3 или 5 - години, за да се отпише като признат разход за данъчни цели. В този смисъл (по отношения на вземания от клиенти) е налице и съдебна практика.
Прилагайки този подход и по отношение на вземания от бюджета, за които ЗКПО не предвижда никакво специално третиране, които при желание на данъчно задълженото лице биха могли да бъдат погасени в рамките на 5-годишния давностен срок, прави доста рисково прилагането на чл. 37, ал.1, т. 1 в връзка с чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗКПО.
 
  • приема се, че от счетоводна гледна точка имайки предвид, че корпоративният данък не представлява счетоводен разход, а отчисление на вече формирана и обложена по реда на ЗКПО счетоводна печалба, то отписването на надвнесения корпоративен данък по-скоро следва да се отрази като намаление на неразпределената печалба (увеличение на натрупана загуба) от минали години, а не като текущ счетоводен разход. При тази гледна точка отписването на вземането от бюджета не следва да повлияе на счетоводния, а от тук и на данъчния финансов резултат.
 
Как да се процедира в тази ситуация при годишното приключване за 2018 г.?
 
Това, с което трябва да се започне е, че имайки предвид, че най-крайният срок от 5 години за вземания за надвнесеният авансови вноски, декларирани в ГДД за 2012 г. изтича на 31.12.2018 г., считаме, че принципно разпоредбата на чл. 37, ал.1, т. 1 от ЗКПО във връзка чл. 34, ал.1, изр. второ е приложима от 2019 г. нататък.
 
За вземания, на които давностният срок изтича на 31.12. 2018 г., принципно разход от отписване през 2018 г., би бил непризнат за данъчни цели, тъй като считаме, че не е налице изтекъл 5 – годишен срок откакто са изискуеми.
 
Затова, ако целта  при отписване на вземане, давностният срок, на което изтича на 31.12. 2018 г., е разходът да се признае за данъчни цели - отписването следва да се отложи за 2019 г. (1)

Затова нашият съвет е да не избързвате с отписване на вземания от бюджета за надвнесени авансови вноски за корпоративен данък до 2013 г.
 
Считаме, че по този станал вече изключително актуален казус следва да зададете въпрос на НАП относно данъчното му третиране, като имате време да получите нужния отговор.
 
При наличие на достатъчно голям брой отправени към НАП запитвания относно казусът с непоискани от бюджета авансови вноски за надвесен корпоративен данък, който тепърва става изключително актуален, считаме, че ще се постигне ясно тълкуване на казуса от страна на НАП през 2019 г., а именно:
 
  • дали ще потвърди досегашната си позиция за приложимост на чл. 37, ал.1, т.1 във връзка с чл. 34, ал.1 изр. второ от ЗКПО (между впрочем налице е и съдебна практика по отношения вземания от клиенти, съгласно която изтичането на давностния срок е достатъчно условие за прилагане на чл. 37, ал.1, т. 1 от ЗКПО) или
  • ще приеме друга:
-   непоискани вземания не са признат разход по чл. 37, ал.1, т.1 от ЗКПО във връзка с чл. 34, ал.1, изр. второ или
 
-   в случая счетоводно не е правилно да се отчете разход, което води до същия данъчен резултат, като при непризнаване на разхода за данъчни цели.
 
И вече имайки ясен отговор ще сте наясно как да процедирате при годишното приключване за 2019 г.

Научавайте най-важното, като се абонирате за нюзлетъра ни. Натиснете ТУК.