Дискусионно: Какви са санкциите за неиздаване на касова бележка, включително и при плащане чрез нелицензиран доставчик на платежна услуга или чрез нелицензиран пощенски оператор?

Дискусионно: Какви са санкциите за неиздаване на касова бележка, включително и при плащане чрез нелицензиран доставчик на платежна услуга или чрез нелицензиран пощенски оператор?
 
 
Александра Атанасова, адвокат
 
Актуално към 01. 04. 2019 г.
 
По смисъла на:

  • чл. 118, ал. 1 във връзка ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и
  • чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18)
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него доставки/продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, освен когато плащането е извършено по сметка или плащане което се приравнява на плащане по сметка.
 
Задължението за издаване на касова бележка се отнася както за лицата, които са регистрирани по ЗДДС, така и за тези които не са регистрирани по ЗДДС.
 
Санкциите за нарушаване на това задължение са посочени в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
 
Съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС се налага:
 
  • глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 лв. до 500 лв, или
  • имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 500 лв. до 2 000 лв.
Може да се наложи и принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС - затваряне на обекта за срок до 1 месец.
 
Органите, които упражняват контрол за спазване на задължението за издаване на касови бележки са органите по приходите на НАП.
 
Съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС:
 
  • актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а
  • наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП, или оправомощено от него лице.
Изпълнителният директор на НАП е превъзложил тези функции на териториалните директори на НАП. Срещу съставения акт за нарушение може да се подаде възражение в тридневен срок от датата на връчване на акта за нарушение (чл. 44, ал. 1 от от Закона за административните нарушения и наказания – ЗАНН).
 
Наказателното постановление може да се обжалва в седемдневен срок, считано от получаването му (чл. 59, ал. 2 от ЗАНН).
 
Жалбата се подава чрез административнонаказващият орган до районния съд по местоизвършване на нарушението (обичайно в самото наказателно постановление се вписва точно пред кой районен съд следва да се обжалва).
 
Решението на районния съд може да бъде обжалвано пред съответния административен съд в 14-дневен срок от връчването му. Решението на административния съд е окончателно.
 
Нарушението свързано с неиздаване на касови бележки при продажбите в търговски обекти най-често се установява от органите по приходите с така наречените „контролни покупки“.
 
Легалното определение на понятието „търговски обект“ е дадено в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, като то е доста широко и включва дори и офис, ако от него се извършват продажби.
 
Ако не бъде издадена касова бележка при контролната покупка:
 
  • органите по приходите съставят един акт за нарушение за неиздаване на касова бележка, а
  • компетентният административнонаказващ орган издава наказателно постановление, като размерът на санкцията се определя в рамките на посочените границите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за едно нарушение.
Само за яснота: Ако при тази проверка бъдат констатирани други нарушения на Наредба № Н-18 ще бъдат съставени съответните актове и за тези нарушения, в случая обръщам внимание само на задължението за издаване на касови бележки.
 
И ако на другия ден бъде извършена отново оперативна проверка с контролна покупка на същия търговски обект, при която не бъде издаден касов бон, ще последва отново акт за нарушение.
 
Възможно ли е обаче да бъдат установени нарушения на задължението за издаване на касови бележки при проверка по документи, а не при оперативни проверки чрез контролни покупки?
 
Това би могло например да се случи ако има извършени продажби,
 
  • за които плащането е извършено с паричен превод получен чрез пощенски оператор, който не е лицензиран за извършване на пощенски парични преводи, или
  • чрез кредитна институция, която няма съответното разрешение и не е в списъка на лицензираните платежни институции.
 
Известно е, че задължението за издаване на касови бележки е вписано:
 
В тези две норми има известно различие, което за повечето от четящите тези редове е много добре познато.
 
Различието се изразява накратко в следното:
 
  • в чл. 118, ал. 3 от ЗДДС се посочват случаите в които се приема, че е налице плащане в брой и следователно касова бележка задължително се издава, а пък
  • в чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 се посочват случаите, в които се приема, че е налице плащане по сметка и касова бележка не се издава.
В чл. 118, ал. 3 от ЗДДС се посочени случаите, в които се приема, че е налице плащане в брой, а именно:
 
  • плащане с дебитна или кредитна карта,
  • плащане с ваучер,
  • плащане с чек или други заместващи парите платежни средства.
 
В § 1, т. 33 от ДР на ЗДДС е пояснено, че „заместващи парите платежни средства" са разписки за покупки, талони или купони за покупки, жетони“.
 
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н -18 пък се сочат случаите, в които не се издава касова бележка, тъй като се приема, че е налице плащане по сметка.
 
Плащането се извършва по сметка, когато е налице:
 
  1. внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
  2. кредитен превод,
  3. директен дебит или
  4. наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежите системи, или
  5. чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги(ЗПУ). „Пощенски парични преводи” са пощенски услуги за изпращане на хартиен носител чрез пощенските служби на пощенски оператор, лицензиран за извършване на услуги по чл. 39, т. 3 от ЗПУ, на суми от подателя до получателя (т. 9 от § 1 от ДР на ЗПУ). .
В последните две хипотези може да се окаже, че плащането не е по сметка, тъй като доставчикът на платежната услуга или пощенският оператор не са лицензирани.
 
Тези плащания обаче могат лесно да се проследят и съответно всяко едно плащане, за което не е издаден касов бон би представлявало нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18. тъй като ще се приеме, че това са плащания в брой за отделни продажби.
 
Съгласно в чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележи от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба при плащане в брой.
 
Така, ако са налице 10 превода за покупки направени чрез:
 
  • нелицензиран доставчик на платежна услуга или
  • нелицензиран пощенски операторза пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ,
органите по приходите могат да приемат, че са налице 10 нарушения и да се издадат съответно десет акта за нарушение и 10 наказателни постановления, като за всяко отделно нарушение ще се налага глоба или имуществената санкция.
 
Коректен ли би бил такъв подход?
 
Трябва ли множеството получени преводи чрез нелицензиран:
 
  • доставчик на платежна услуга или 
  • пощенски оператор за пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ 
да доведат до множество наказателни постановления с наложени санкции по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС?
 
Когато не се издава касова бележка при извършено плащане в брой на каса в търговския обект, то целта е очевидна - да се укрият приходи и да се избегне регистрацията по ЗДДС. При извършване на контролната покупка органите по оперативен контрол в НАП установяват точно това и естествено следва акт за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и след него наказателно постановление по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
 
В разглежданата хипотеза - получени плащания чрез доставчик на платежни услуги или пощенски оператор, които се оказват нелицензирани, липсва цел да се укрият приходи или да се избегне регистрацията по ЗДДС.
 
Когато данъчният субект е приемал тези плащания и третирал същите като плащания по сметка по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 и поради това обстоятелство не е издавана касова бележка, не може да се приеме категорично, че е извършено нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
 
Следователно когато се извършва проверка по документи и органите по приходите констатират тези факти, то трябва да установят издадени ли са фактури за получените плащания, които данъчнозадължените лица са третирали като плащания по сметка.
 
Ако не са издавани фактури, то каква е причината за това?
 
За доставка, по която получател е данъчно незадължено физическо лице фактура може и да не се издава (чл. 113, ал. 3 т. 1 от ЗДДС). В останалите случаи (извън изрично посочените в чл. 113, ал. 3 от ЗДДС) обаче фактури е следвало да се издават и то с отразяване на начин на плащане - плащане по сметка.
 
Ако:
  • са издадени фактури с плащане по сметка,
  • тези фактури са отразени като счетоводните приходи и
  • са декларирани по съответния ред за данъчни цели,
то би било налице маловажен случай на нарушение, макар и формално да е осъществен съставът на нарушението, не са настъпили никакви противоправни последици за фиска.
 
В тези случаи би следвало да се констатират установените факти и да се дадат съответните указания от контролния орган за корекции - ако се прецени, че следва да се направят такива, както и да се предупреди писмено данъчния субект, че в бъдеще, ако получава плащане чрез нелицензиран доставчик на платежни услуги или нелицензиран пощенски оператор трябва да издава за тези плащания фискални касови бележки.
 
Ако при проверката по документи се установи, че получените преводи чрез нелицензиран доставчик на платежни услуги или нелицензиран пощенски оператор не са отразени като счетоводни приходи, то в този случай считам, че органите по приходите, в зависимост от конкретната фактическа обстановка ще предприемат съответните действия по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН! и по Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
 
Относно лицата, осъществяващи дейности по чл. 4 от Наредба № Н-18, каквито са например свободните професии, ще посоча, че ако те са получавали преводи:
 
  • чрез нелицензиран доставчик на платежни услуги или
  • нелицензиран пощенски оператор,
за тях последици по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 185 от ЗДДС няма да има, тъй като те не са задължени да издават касови бележки.
 
Ако обаче не са отчели тези преводи като приходи, не са ги декларирали по съответния ред за данъчни цели и органите по приходите установят това, ще бъдат предприети както мерки по реда на ЗАНН, така и по ДОПК.
 
Накрая ще посоча, че препращането в чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 към установяване на лицензии и разрешения на доставчици на платежни услуги или на пощенски оператори за пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ поражда голяма степен на неяснота относно изпълнението на задълженията на данъчнозадължените лица.
 
Данъчното право не допуска данъчните задължения да се определят неясно или по критерии, които не са определени в самата правна норма.
 
Дали има един доставчик на платежна услуга или пощенски оператор валиден към момента лиценз, трябва да я видно и ясно на страницата на НАП и то на това място, на което е публикувана информацията относно прилагане на Наредба № Н-18.
 
 
(Бел на ред. Прилагаме като първоначален ориентир линкове към:

  • официалната интернет страница на БНБ (www.bnb.bg), където е публикуван регистър на лицензираните платежни институции, както и за техните клонове и представители, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПУПС – виж „Платежна инфраструктура”, „Платежен надзор”, „Регистри по ЗПУПС”.

Имайте предвид, че лицензиите изтичат или се отнемат и затова информацията винаги трябва да се следи, доколко е актуална.)
 

За абонатите на сп. Данъци ТИТА: 

В следващия брой на списанието е анонсиран материал от същия автор по отношение на промените в ЗМИП и деклариране на действителните собственици. 

 
 
 
 
 
 
Назад