ЗДДФЛ. КСО. Необложени от застрахователя, изплатени суми по застраховки “Живот“, за които е ползвано данъчно облекчение

Казус. Физическо лице е ползвало през годините облекчение за направени лични вноски по договор за застраховка „Живот“. След прекратяване на договора през 2018 г., направените през течение на годините лични вноски са прехвърлени по новия договор за застраховка „Живот“, сключен със същия застраховател. В справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2018 г. застрахователното дружество е декларирало, че е изплатило на лицето доходи по чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ, но не е удържало данък.

Въпроси:
  1. Как следва да се обложат изплатените от застрахователя доходи по чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ? В кое приложение на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ следва да се декларират?
  2. Лицето е самоосигуряващо се лице (собственик на фирма) - ще трябва ли да внася осигуровки върху тази сума?
 
Отговор: Даниела Петкова, Димитър Бойчев

 

Актуално към 01.05.2019 г.

 
1.  По първи въпрос:

 
Относно ползването на данъчно облекчение за застраховки „Живот“:

Ползването на предвидените в ЗДДФЛ данъчни облекчения е право, а не задължение.
 
Въпрос на личен избор е дали физическото лице ще ползва данъчното облекчение за застраховки „Живот“ и как ще го ползва:
 
  • чрез работодателя или
  • с подаване на годишна данъчна декларация.
За да ползва данъчното облекчение за лични вноски за застраховки „Живот“ с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ), лицето следва да посочи в Приложение № 10 размера на внесените през годината лични вноски по договори за застраховки „Живот“.
 
По правило, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ, данъчното облекчение се ползва при годишното определяне на данъка, като сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ се намалява с внесените през годината лични вноски по договори за застраховки „Живот“ в размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ.
 
Лицата, които получават възнаграждения от трудови правоотношения по смисъла на т. 26 от §1 на ДР на ЗДДФЛ, могат да ползват данъчното облекчение за лични вноски по договори за застраховки „Живот“ при работодателя по основно трудово правоотношение:
 
  • при авансовото облагане на доходите им и
  • при годишното определяне на данъка с изключение за доходите от трудови правоотношения по § 1, т. 26, б.„и“ от ДР на ЗДДФЛ [1].
В случая физическото лице се е възползвало от правото си да ползва облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ.
 
Независимо, че след прекратяване на договора, вноските са прехвърлени по новия застрахователен договор, се счита, че към този момент лицето е получило внесените суми за застраховка „Живот“.

 
Относно изплатените от застрахователя доходи по чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ:
 
В разпоредбата на чл. 38, ал. 8, т. 1 от ЗДДФЛ е указано, че с окончателен данък се облага брутната сума на облагаемите доходи от застраховки „Живот", придобити на датата на обратно получаване на внесените суми за застраховки „Живот".
 
Независимо че след прекратяване на договора, вноските са прехвърлени по новия застрахователен договор, се счита, че към този момент лицето е получило внесените суми за застраховка „Живот“.
 
Следователно обратно получените вноски, които лицето е направило през течение на годините, представляват облагаем доход, подлежащ на облагане с окончателен данък на основание чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ, чиято ставка в общия случай е 10 на сто.
 
В съответствие с чл. 3 от ЗДДФЛ данъчно задължени лица по този закон са:
 
  1. местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;
  2. местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци този закон.                
Застрахователят, като платец на дохода, е задължен да удържи и внесе окончателния данък в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което доходът е придобит от физическото лице – чл. 3, т. 2 във връзка с чл. 65, ал. 7 от ЗДДФЛ. В същия срок платецът подава и декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. 
 
От друга страна, според разпоредбата на чл. 38, ал. 9 от ЗДДФЛ, не се дължи окончателен данък за частта от направените вноски за застраховка „Живот“, за които лицето не е ползвало облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ.
 
Застрахователят установява частта на необлагаемите доходи по чл. 38, ал. 9 от ЗДДФЛ въз основа на писмена декларация, предоставена от физическото лице на основание чл. 65, ал. 8 от ЗДДФЛ.
 
В данъчния закон не е предвиден специален образец на тази декларация - единственото изискване е тя да е в писмена форма.
 
Когато физическото лице е декларирало, че не е ползвало облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ, на основание чл. 38, ал. 9 от закона, обратно получените вноски при прекратяване на договора за застраховка „Живот“ не се облагат с окончателен данък.
 
Следователно застрахователят удържа окончателния данък само върху частта от вноските, за които лицето е ползвало данъчното облекчение.
 
 
Що се касае до изплатени от застрахователя лихви е необходимо уточнението, че по силата на чл. 13, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ не са облагаеми доходите от инвестиции на техническите резерви, получени по застрахователни договори. Същите не се декларират в годишната данъчна декларация от лицето.
 
В случая лицето е ползвало данъчно облекчение за лични вноски за застраховка „Живот”, но при прекратяване на договора застрахователят не е удържал окончателен данък върху обратно получените суми за застраховки „Живот".
 
Причините за неудържането на данъка могат да бъдат следните:
 
1. Застрахователят не е изпълнил задълженията си като платец на доход по чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ и не е удържал окончателен данък върху този доход.
 
Приложими в този случай са разпоредбите на чл. 18 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), регламентиращи отговорността на лицата, задължени да удържат и да внасят данъци.
 
По смисъла на ал. 1 на чл. 18 от ДОПК застрахователят, който е задължен по ЗДДФЛ да удържа и да внася окончателен данък, е солидарно отговорен с носителя на задължението (физическото лице) за неудържания и невнесен данък. Отговорността на физическото лице би се погасила само ако застрахователят е удържал окончателния данък, но не го е внесъл - в този случай застрахователят дължи невнесения данък - чл. 18, ал. 2 от ДОПК.
 
Доколкото окончателният данък не е удържан от платеца и отговорността на физическото лице не е погасена, застрахователят и физическото лице са солидарно отговорни при тази хипотеза.
 

2. При прекратяване на договора за застраховка „Живот” лицето е декларирало неверни данни в декларацията по чл. 65, ал. 8 от ЗДДФЛ (декларирало е, че не е ползвало облекчение по чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ), в резултат на което застрахователят не е удържал окончателен данък върху изплатения облагаем доход по чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ.

Когато лицето е декларирало пред застрахователя, че не е ползвало данъчно облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ, застрахователят не е задължен да удържа окончателен данък независимо че декларираните данни са неверни. В този случай застрахователят не се явява солидарно отговорен по смисъла на чл. 18 от ДОПК за неудържания и невнесен данък.
 
Следователно независимо каква е причината за неудържането на окончателния данък от застрахователя, физическото лицe се явява солидарно отговорно лице. 
 
 
Относно възможността физическото лице да декларира в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ придобития доход по чл. 38, ал, 8 от ЗДДФЛ:  
 
В съответствие с чл. 3 от ЗДДФЛ носител на задължението за окончателния данък е  физическото лице, придобило доходи по чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ, а застрахователят – платец на тези доходи е ангажиран с неговото удържане и внасяне.
 
От друга страна в ЗДДФЛ липсват нормативни разпоредби, по силата на които физическите лица, носители на данъчното задължение, да могат да внесат окончателния данък по чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ в случаите, в които платецът не е удържал и внесъл данъка. 
 
Възможност за деклариране и внасяне на окончателния данък е предвидена само за доходи по чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ от източник в чужбина, които местните физически лица са задължени да посочат в годишната данъчна декларация в част ІV на Приложение № 8.
 
Следователно при подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г. за физическото лице липсва правна възможност:
 
  • да отрази облагаемите доходи по чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ и съответно
  • да внесе дължимия окончателен данък върху тези доходи.
Физическото лице обаче, като данъчно задължено и солидарно отговорно лице, има интерес да погаси задължението, възникнало поради неудържането и невнасянето му от платеца на дохода.
 
Превеждането на задължението към държавния бюджет няма да доведе до неговото погасяване, тъй като същото не е възникнало по силата на подадена декларация.
 
Доколкото в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ не е предвиден ред за деклариране на тези доходи и е в интерес на лицето да внесе задължението, е целесъобразно да бъде уведомена НАП, която да предприеме действия по компетентност за установяването на това задължение.
 
 
2. По втори въпрос:
 
Вноските за обществено осигуряване (социално и здравно) на самоосигуряващите се по Кодекса за социално осигуряване (КСО) лица се дължат върху доходите от трудова дейност [2].
 
Задължителните осигурителни вноски за тези лица се дължат:
 
  • авансово и
Авансовите осигурителни вноски се внасят ежемесечно за периодите на трудова дейност на самоосигуряващото се лице и без пряка връзка с реалните доходи от нея, а годишното изравняване на осигурителния доход се извършва въз основа на действително реализираните доходи от въпросната трудова дейност.
 
Целта на годишното изравняване е внесените на годишна база вноски от самоосигуряващите се по КСО лица да съответстват на реалните доходи от трудова дейност за календарната година.
 
Именно поради това чл. 6, ал. 9 от КСО определя, че годишният осигурителен доход се формира като разлика между облагаемия доход от упражняване на трудова дейност и осигурителния доход върху който авансово са правени осигурителни вноски.
 
По отношение на конкретния случай обаче не става въпрос за доход от трудова дейност на самоосигуряващото се лице, а за получена застрахователна сума по договор за застраховка “Живот” [3].
 
В тази връзка е важно да се подчертае, че годишният осигурителен доход на собствениците на търговски дружества е свързан с облагаемия доход от упражняване на трудова дейност, като за целта се вземат предвид изплащаните от дружествата възнаграждения (изрично е предвидено в чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
 
А плащания, които не са свързани с трудовата дейност на самоосигуряващото се лице, не би следвало да участват при формиране на осигурителния му доход [4].
 
Още повече, че получената застрахователна сума не се отразява в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г. (в тази връзка вж. частта от отговора, свързана с данъчното облагане), респективно не е предвидено нейното пренасяне в Таблици 1 и 2 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход.
 
С оглед на всичко изложено до тук, върху получената от лицето застрахователна сума, по мое мнение, не би следвало да се дължат осигурителни вноски за:
 
  • социално и
  • здравно
осигуряване.
 

 
Назад