Отменена от съда заповед за уволнение поради незаконосъобразност

КТ. ЗДДФЛ. КСО. ЗЗД. Казус. Работник. е освободен от работа на 01.06.2018 г. Със съдебно решение от 11.04.2019 г. е отменена заповедта за освобождаване като незаконосъобразна. Дружеството е осъдено да плати на работника обезщетение за периода от 01.06.2018 г. до 11.10.2018 г. в размер на 2227 лв., представляващо трудовото възнаграждение за 4 месеца и 11 дни – времето през което е станал без работа до края на така уговорения изпитателен срок 11.10.2018 г. ведно със законовата лихва върху присъдените суми. В решението на съда е записано само обезщетение, но не и възстановяване на работа.

Възникват следните въпроси:

 

Отговор: Михаил Илиев, Даниела Петкова, Димитър Бойчев, Александра Атанасова

 

Актуално към 04. 06. 2019 г.

 

По въпрос 1:

 

Действащата Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 63, ал.5 от Кодекса на труда (Наредба № 5) урежда само случая на възстановен на предишната си работа незаконосъобразно уволнен работник или служител, при който случай работодателят следва да подаде искане за заличаване на подадено преди това уведомление (чл. 7, т. 1 Наредба № 5).

 

Тя не урежда изрично изискване за подаване на ново уведомление до НАП, когато уволнението е отменено като незаконосъобразно, но работникът или служителят не е поискал от съда да го възстанови на предишната му работа.

 

Това може да бъде определено като пропуск на законодателя, тъй като подаването на ново уведомление с правилно отразяване на датата на прекратяване на правоотношението е необходимо, с оглед изпълнението на задължението на работодателя по чл. 9, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване да внесе съответния размер на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване за периода до признаване на уволнението за незаконосъобразно.

 

При тези обстоятелства, възможно разрешение би могло да се потърси на плоскостта на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 Наредба № 5, която урежда възможност за корекция на подадено преди това уведомление от работодателя.

 

Въпреки, че изрично не е посочено в наредбата, според нас в описания от Вас случай бихте могли да подадете уведомление за корекция на подаденото преди това уведомление за прекратяване, като следвате указанията за попълване на Уведомление Приложение № 1 към Наредба № 5, като:

 

 

 По въпрос 2:

 

Съгласно чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

 

По смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, за да е налице облагаем доход от трудово правоотношение е необходимо:

В разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ изрично са посочени като необлагаем доход различни обезщетения, които са предоставени на основание на нормативен акт, но обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ не е сред изброените.

 

Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, доколкото не попада сред освободените от облагане, представлява облагаем доход от трудови правоотношения, поради което за дружеството ще възникне задължение за удържане на авансов данък по чл. 42 от ЗДДФЛ.

 

Авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа, определена по реда на чл. 42, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДФЛ.

 

При формиране на месечната данъчна основа към облагаемия доход, начислен за съответния месец следва да се включи и обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ.

 

При условие че дружеството ще изплаща единствено присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ ще е равна на брутния размер на обезщетението, доколкото върху този доход не се удържат задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО за сметка на лицето.

 

Ако лицето няма да ползва при работодателя данъчни облекчения (облекчение за намалена работоспособност по чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ или облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ) на облагане с 10 на сто авансов данък ще подлежи брутният размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от KT.

 

Например: при изплащане на обезщетение при незаконно уволнение в размер на 2 227 лв., дружеството следва да удържи авансов данък в размер на 222,70 лв. и да го внесе в срок до 25-число на месеца, следващ месеца, през който е удържан.

 

Предвид разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят в срок до 31 януари на следващата година определя годишния размер на данъка на база на изплатения през годината облагаем доход от трудови правоотношения (вкл. обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ), когато към 31 декември той е работодател по основно трудово правоотношение.

 

В случая за дружеството няма да възникни задължение за годишно преизчисляване на данъка по чл. 49 от ЗДДФЛ, тъй като няма да е работодател по основно трудово правоотношение към 31 декември - физическото лице не е възстановено на предишната си работа.

 

При поискване от лицето дружеството е задължено да издаде и предостави в 14-дневен срок служебна бележка по чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ за изплатения през годината облагаем доход от трудови правоотношения, който включва и обезщетението за незаконно уволнение, и за удържания данък.

 

Следва да се има предвид, че считано от 01.01.2019 г. законовото задължение за издаване на служебна бележка по чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ отпадна за работодателя, но за него възникна ново задължение - да предостави информацията от служебната бележка в справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ, която ще се подава само по електронен път в срок до 28 февруари на следващата година.

 

Дружеството няма да е задължено да удържа и внася авансов данък, само ако изплащането на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е извършено от съдия изпълнител чрез изпълнителен лист. В този случай работодателят няма обективна възможност да удържи и внесе данъка. Отговорността за внасянето на данъка е на физическото лице, получател дохода, което трябва да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и посочи в Приложение № 1 придобитите доходи от трудови правоотношения.

 

Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 10 от ЗДДФЛ не са облагаеми лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане. За да бъдат лихвите освободени от облагане на основание посочената разпоредба, трябва присъденото обезщетение, върху което са определени, да е необлагаем доход.

 

Тъй като присъденото обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е облагаем доход, предвид посочените по-горе аргументи, то и изплатените доходи от лихви подлежат на облагане, т.е. изплатените лихви върху присъденото обезщетение за незаконно уволнение не попадат в необлагаемите доходи, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 10 от ЗДДФЛ.

 

За целите на данъчното облагане доходите от лихви са в обхвата на т. нар. доходи от други източници – чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ, което означава, че на облагане подлежи брутният размер на придобитите през годината доходи от лихви.

 

Паричните доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ подлежат на авансово облагане по реда на чл. 44а от ЗДДФЛ, когато платецът е предприятие или самоосигуряващо се лице. Размерът на авансовия данък се изчислява, катобрутният размер на изплатените доходи от лихви се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Данъкът се определя и удържа от платеца на дохода при изплащането им и се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода - чл. 65, ал. 12 от ЗДДФЛ. В срока на внасяне на авансовия данък платецът е задължен да подаде данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. Не се удържа и внася авансов данък за доходи от лихви, придобити през четвърто тримесечие освен ако лицето не пожелае удържането на данъка.

 

Дружеството следва да посочи изплатените доходи от лихви и размера на удържания данък в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, която се подава в срок 28 февруари на следващата година.

 

При поискване от лицето дружеството е задължено да издаде в 14-дневен срок служебна бележка по чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ за изплатените през годината доходи от лихви и за удържания данък.

 

Доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ участват при формирането на общата годишна данъчна основа и се декларират от физическото лице в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, Приложение № 6.

 

Освен посоченото приложение на годишната данъчна декларация физическото лице следва да подаде и Приложение № 1, в което да отрази получените доходи от трудови правоотношения, които включват и обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ.

 

При подаване на годишната данъчна декларация за придобити доходи през 2019 г. лицето не е задължено да прилага служебните бележки по чл. 45, ал. 1 и ал. 7 от ЗДДФЛ.

 

В обобщение на гореизложеното за дружеството възникват следните задължения:

 

1. При изплащане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ:

 

2. Да предостави справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ в срок до 28 февруари на 2020 г., в която да посочи обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ и удържания данък върху него.

 

3. При изплащане на доходи от лихви:

 

4. Да предостави справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ в срок до 28 февруари на 2020 г., в която да посочи изплатените доходи от лихви и удържания данък върху тях.

 

5. При поискване от физическото лице да издаде в 14-дневен срок служебни бележки по чл. 45, ал. 1 и ал. 7 от ЗДДФЛ

 

 

По въпрос 3:

 

В конкретния случай времето, през което работникът е бил без работа се зачита за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), тъй като уволнението безспорно е признато за незаконно от компетентните органи.

 

Става въпрос за времето:

 

За периода на незаконното уволнение осигурителят дължи вноски за социално осигуряване изцяло за своя сметка.

 

Би било добре да се има предвид, че вноските се дължат не върху присъденото за незаконното уволнение обезщетение по чл. 225 от Кодекса на труда [1], а върху осигурителния доход, който е определен с чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. Срокът за внасяне на вноските е до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган (основание чл. 7, ал. 12, т. 2 от КСО).

 

Другият специфичен аспект е свързан със здравноосигурителните вноски.

 

В Закона за здравно осигуряване не е въведен ред за определяне и внасяне на здравни вноски за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. Това означава, че за въпросните периоди работодателят няма задължение да определя и да внася здравноосигурителни вноски за лицето, чието уволнение е признато за незаконно.

Декларация образец № 1 по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. се подава от осигурителя (поотделно) за всеки каледарен месец в срока за внасяне на осигурителните вноски за лицето, на което за осигурителен стаж се зачита времето по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО (основание чл. 3, ал. 1, т. 1, б. “б” от въпросната наредба). В точка 12 “Вид осигурен” от декларацията (образец № 1) се попълва код 18.

 

Декларация образец № 6 се подава от осигурителя едновременно с подаване на декларация образец № 1 (основание чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г.).

 

Подаването на декларация образец № 1 след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнася, се извършва само след издадени задължителни предписания от контролните органи на Националния осигурителен институт (НОИ) и само на “на електронен или хартиен носител” (т.е. не е предвидена възможност за подаване по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя).

 

Респективно в случаите, когато се подава декларация образец № 6 във връзка с издадени задължителни предписания от контролните органи на НОИ за подаване на декларации образец № 1 след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнася, декларацията се подава също само на хартиен носител или електронен носител.

 

Важно е да се подчертае обаче, че всички тези ограничения не касаят декларации образец № 1, които съдържат данни за осигурителен стаж, зачетен по реда на чл. 9, ал. 3 от КСО (основание чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г.).

 

Това означава, че в конкретния случай подаването би следвало да е възможно по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя, тъй като става въпрос именно за зачитане на осигурителен стаж по реда на чл. 9, ал. 3 от КСО.

 

 

По въпрос 4:

 

• от датата на забавата
• до датата на завеждане на иска в съда.

• от момента на предявяване на иска
• до окончателното изплащане на дълга.