ЗДДС. Прилагане на режима на складиране на стоки до поискване от клиента

Най-актуалното, винаги - TITA.BG

Избрано из рубрика ► Въпроси - отговори от ► бр. 130 на е-сп. "Данъци ТИТА"

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество доставя от чуждестранни ключови доставчици резервни части за ремонт на производствените си мощности, които оперира в България. Периодите на експлоатационна поддръжка на съоръженията са регулярни и строго фиксирани по зададен в клиентския договор времеви график. Поради това, за да са налични навреме, понякога се налага резервните части да се доставят предварително, без да има сключен изричен договор за това (под каквато и да било форма). Стоките се складират в склад на българското дружество. За стоките на склад, доставчикът не е издал фактура поради липсата на договор. Плащане за доставката на стоки от страна на българското дружество към доставчика също няма.

Въпроси:

Ако не е наличен договор за доставка на стоки (под режим „до поискване“), възможно ли е изобщо прилагането на този режим?
Чуждестранните доставчици обикновено нямат български ДДС номер, но нерядко имат клонове в България или по-точно, клонове не на конкретния доставчик, с когото българското дружество работи, а клонове на корпоративната Група, към която принадлежи доставчикът. В този смисъл изпълнено ли е условието на чл. 15а, ал. 2 от ЗДДС?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

Актуално към 01.07.2020 г.

1. По отношение на първия въпрос:

Едно от условията, които предвижда чл. 17а, пар. 2, буква „а“ от Директива (ЕС) 2018/1910 на Съвета от 4 декември 2018 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на хармонизирането и опростяването на някои правила от системата на данъка върху добавената стойност за данъчно облагане на търговията между държавите членки (Директивата за ДДС) за прилагането на режима на складиране на стоки до поискване от клиента е стоките да са изпратени или превозени от данъчнозадължено лице или от трето лице от негово име до друга държава членка с оглед доставка на посочените стоки там — на по-късен етап и след пристигането им — на друго данъчнозадължено лице, което има право да придобие собствеността върху тези стоки в съответствие със съществуващо споразумение между двете данъчнозадължени лица.

В ЗДДС това условие се съдържа в чл. 15а, ал. 2, т. 1 - стоките да са изпратени или транспортирани от данъчно задълженото лице или за негова сметка от трето лице от територията на една държава членка до територията на друга държава членка с цел извършване на последваща доставка на друго данъчно задължено лице в държавата членка, в която стоките са пристигнали или превозът им е завършил, при наличие на договор между двете данъчно задължени лица, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост или на всяко друго право на разпореждане със стоките като собственик.

Видно от изложеното по-горе за да бъде приложен режимът за складиране на стоки до поискване от клиента се изисква споразумение/договор между двете страни, който е основа за сделката за складиране на стоки до поискване.

По аргумент за противното липсата на споразумение/договор води до неизпълнение на изискването на чл. 17а, пар. 2, буква “а“ от директивата за ДДС, съответно на чл. 15а, ал.2, т.1 от ЗДДС.

В Обяснителни бележки за промените на ДДС в ЕС по отношение на режима на складиране на стоки до поискване от клиента, верижните сделки и освобождаването на вътреобщностните доставки („Бързи решения за 2020 г.“) на Европейската комисия е посочено, че в Директивата за ДДС не се предвижда или предписва видът на споразумението, което трябва да съществува между доставчика и клиента - планираното придобиващо лице. (Виж обяснителните бележки в частта за ЗДДС в Рубрика "Становища, указания, наръчници".)

Въпреки това е разумно да се предположи, че когато съществува договор между двете страни, според който планираното придобиващо лице е оправомощено да изважда стоки от определен вид от запаса срещу заплащане на определена цена (като по този начин придобива собствеността на тези стоки), тогава е изпълнено условието на член 17а, параграф 2, буква а) от Директивата за ДДС относно „съществуващо споразумение между двете данъчно задължени лица”.

2. По отношение на втория въпрос:

По отношение на втория въпрос, който поставяте във връзка с изпълнението на условието, което е поставено в чл. 17а, пар. 2, буква „б“ от Директивата за ДДС данъчно задълженото лице, изпращащо или превозващо стоките, да не е установило своята стопанска дейност, нито да има постоянен обект в държавата членка, до която са изпратени или превозени стоките, съответно в чл. 15а, ал. 2, т. 2 от ЗДДС данъчно задълженото лице, което прехвърля стоките, да не е установено и да няма постоянен обект на територията на държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва.

Законодателството определя, че доставчикът не трябва да е установен или да има постоянен обект в държавата членка, до която стоките се изпращат или превозват.

Наличието на постоянни обекти на други лица от корпоративната група (други данъчно задължени лица) не е предвидено като ограничение за прилагането на режима за складиране на стоки до поискване.

Също така, регистрацията по ДДС на доставчика в държавата членка, до която стоките се изпращат или превозват не е достатъчна сама по себе си, за да изключи прилагането на режима.

За абонатите на ТИТА виж още от Моника Петрова в настоящия брой на списание "Данъци ТИТА":

Промени в Закона за данък върху добавената стойност, в сила от 01.07.2020 г.

ЗДДС. ЗКПО. Продажби извън България чрез Амазон

ЗДДС. Услуги, извършвани по електронен път

ЗДДС. Корекция на ползван данъчен кредит при продажба на недвижим имот